След чумата по овцете и свинете управляващите се готвят за луда крава...
Покрай епидемията от свинска чума лъснаха куп проблеми и въпроси към Българската организация за сигурност на храните /БАБХ/, където към този момент влезе и прокуратурата.
Кой не си е приключил работата и какъв брой ще ни коства това, занапред следва да разберем – към този момент единствено броим труповете на прасетата, покосени от вируса на АЧС.
Но с изключение на да се пребори със свинската чума, БАБХ има задължението да ни защищити и от други страшни болести, като една от най-опасните е „ лудата крава”. И за разлика от АЧС, която поразява животните, само че е безвредна за индивида, „ лудата крава” не прости на хората – пипнеш ли я, гибелта е сигурна.
Епидемията от края на предишния век, като се изключи че взе жертви, докара на Англия международно ембарго за износа на говеждо, което бе вдигнато чак откакто страната потвърди, че се е преборила със болестта. От тогава Европа следи под лупа всеки подозрителен случай, с цел да спре незабавно разпространяването на вируса, в случай че се появи още веднъж някъде в страните членки.
В началото на 2019 година основаната в Париж Световна организация за запазване на животните заяви за регистриран случай на заболяването в Полша. Атипичният вариант е бил открит на 24 януари по време на рутинна инспекция в животновъдна плантация в югозападния полски град Мирск покрай границата с Чехия и Германия. Заразеното животно е било незабавно унищожено, твърдят от здравната организация.
Този случай демонстрира, че макар строгите ограничения, страшната болест може да се появи още веднъж, по тази причина контролът не би трябвало да отслабва.
Всичко това ни предизвика да се запитаме: спекулация или незаконно безхаберие се крие зад социална поръчка номер 02378-2019-0006, оповестена на уеб страницата на БАБХ на 15 юли 2019 година Тя е за „ избор на външна акредитирана лаборатория за диагностични проучвания на 18 830 броя проби от мозъци за ТСЕ по животните”.
Всеки, който е любопитен какво се крие зад комплицираната терминология, може да отвори уеб страницата и да прочете … потресаващи обстоятелства, разказани вътре.
Всъщност поръчката е за избор на лаборатория, която да прави бързи проби за трансмисивни спонгиформни енцефалопатии /ТСЕ/, измежду които е и „ луда крава”.
Интересна детайлност е, че със заповед на министъра на земеделието, храните и горите от 2016 година, тестванията за „ луда крава” би трябвало да се правят в Националния диагностичен национално-изследователски ветеринаромедицински институт /НДНИВМИ/, който е под шапката на Българската организация за сигурност на храните /БАБХ/. В него има три упълномощени лаборатории за това заболяване - в София, Велико Търново и Стара Загора.
Има и Програма за контрол на ТСЕ в България за интервала 2019-2022 година, която също може да се откри на уеб страницата на БАБХ. В нея са разказани способените органи, виновни за осъществяването й - БАБХ, 28-те регионални дирекции за сигурност на храните, Националната референтна лаборатория за ТСЕ към НДНИВМИ, както и изпитвателните лаборатории към районните диагностични институти в Стара Загора и Велико Търново.
В средата на юли обаче БАБХ открива социална поръчка за осъществяването на бързите проби, само че не организира конкурс, а кани външна лаборатория да я извърши. Записано е, че поръката е за договаряне без авансово оповестяване, тъй като би трябвало да се извърши в доста къси периоди.
Какви са претекстовете за това бързане?
От БАБХ съответно са ги описали, а който ги прочете, може да му настръхне косата!
Защото от тях излиза наяве, че от началото на 2019 година бързите проби, с които би трябвало да се следи прецизно за „ луда крава”, не се вършат за всички заклани животни.
НДНИВМИ не можел да си извършва отговорностите по контрола на ТСЕ, защото от началото на 2019 година имал проблеми с регулярното доставяне с нужните за тестванията диагностикуми.
Поради тази причина Институтът изследвал проби единствено от постоянно заклани животни в кланиците, а пробите за останалите, заклани в частни дворове или умрели, се натрупат в хладилниците.
Вече са се натрупали 18 830 проби от мозъци, които непрестанно се усилват. Хладилниците на Института били претъпкани, нямало къде да се държат пробите от животни, заклани в персоналните дворове на стопаните. А месото може да бъде употребявано едвам след приемането на негативен резултат от лабораторните проучвания.
Т.е. в случай че един собственик си е заклал кравата през март, да вземем за пример, то той към момента чака да бъдат направени проби на мозъка й за болестта. Но дали в действителност чака месеци наред, или от дълго време към този момент е изял и разпродал месото? А в случай че то е заразно?
От БАБХ са наясно, че обстановката е излязла от надзор. И съответно са го описали в основанията незабавно да дадат поръчката на външна лаборатория: забавянето на проучване на проби от заклани животни в персоналния двор компрометира като цяло контрола върху болестта, а прекъсването на регулярните проучвания, заложени в европрограмата, може да докара до пропускане на появила се болест, при което се постановат незабавни ограничения за прекъсването й. При несъблюдение на регламента пък Еврокомисията може да наложи наказания на България, написа още в претекстовете.
И по този начин, откакто половин година нищо не е направено с мозъците на животните, мозъците в БАБХ канят за сключването на контракт Централна ветеринарна лаборатория, като обосновава решението си, че това е единствената акредитирана лаборатория за осъществяването на сходни проби.
От документите на уеб страницата на БАБх излиза наяве, че на 18 юли 2019 година се е провел диалог със притежателя и шеф на лабораторията - Мирослав Петков. Той е изискал цена от 20 лв. за осъществяването на една проба. Така за проучването на 18 830 мозъци, БАБХ ще заплати 376 600 лв. без Данък добавена стойност. И защото Централната ветеринарна лаборатория е единствен претендент и няма конкуренция, комисията с ръководител доцент доктор Константин Симеонов, началник на лаборатория „ Вирусни заболявания по животните” към Института, е подписала контракта. Документът е координиран с проф. Паскал Желязков, шеф на НДНИВМИ.
Не е ли могла БАБХ да купи нужните диагностикуми незабавно, откакто са свършили, като разгласи социална поръчка за това още през януари? Въпрос, на който няма отговор.
От уеб страницата на Агенцията излиза наяве още, че поръчки за доставка на набор за ин витро диагностика на спонгиформна енцефалопатия посредством бързи проби са обявявани чак на 26 март и на 8 април 2019 година Като се има поради, че осъществяването на една поръчка нормално продължава към 6 месеца, то сигурно мозъците в хладилниците на Института щяха да се удвоят, до момента в който се намерят нужните за тестванията диагностикуми.
Но в случай че всичко е било правено с мисъл и в точния момент, страната, т.е. данъкоплатците, щяхме да платим и доста по-малко за въпросните диагностикуми. Чиято цена на пазара е към 4-5 лв. – т.е. 5 пъти по-евтино от сумата, която желае Централна ветеринарна лаборатория.
Но цената напълно не е най-скандалният факт в тази поръчка. И защото сме привикнали, че щом става дума за Закон за обществените поръчки, цените се надуват, надали щеше да направи усещане, в случай че всичко друго бе наред.
Но, за жалост, не е.
TrafficNews направи инспекция за лабораторията, която би трябвало да ни пази от страшната “луда крава”. И откри, че тя е прясно записана – единствено месец преди да бъде поканена да прави публичния надзор за болестта.
Според информация в Изпълнителна организация „ Българска работа по акредитация”, Централна ветеринарна лаборатория е получила акредитация на 17 юни 2019 година Тя обаче не е записана в уеб страницата на БАБХ, както изисква Законът за ветеринарна активност.
Но по какъв начин да сме сигурни, че новосъздадената лаборатория може да свърши работата, която й е вълзожена?
От нейния шеф Мирослав Петков не са изискани никакви документи, с които да потвърди какъв брой проби е направила Централна ветеринарна лаборатория и че има опит и механически благоприятни условия, с цел да се оправи със задачата.
Практиката демонстрира, че при възлагане на сходни поръчки при открита процедура, от претендентите се изисква да показват куп документи. Като да вземем за пример лист с изпълнените услуги, които са сходни с предмета на публичната поръчка, като се слага изискване за най-малко три случая.
Задължително е да се дават доказателства, че лабораторията дава отговор на европейските критерии за осъществяването на поръчката, както и лист на екипа, който ще я извършва. Изисква се да се приложи скица на пространствата, където ще се правят операциите, както и изложение на техническото съоръжение, съпроводено с доказателства, че има нужния потенциал.
Обикновено се изисква лабораторията да е записана като ветеринарно лечебно заведение, да е правила изпитване на действителни проби, да разполага с екип от специалисти, които да са със съответната подготовка и професионален опит и така нататък и тъй наречените Междулабораторните съпоставения също са наложителни, когато лабораторията прави проучвания за задачите на формалния надзор.
Проверка на Trafficnews в регистрите демонстрира, че Централна ветеринарна лаборатория не е печелила публични поръчки до момента. И това е обикновено, поради късия й живот като юридически индивид.
Според Търговския указател, тя е записана като ЕООД на 28 април 2018 година с капитал 1000 лева Управител и едноличен притежател е Мирослав Борисов Петков. Предмет на активност – комерсиално посланичество и ходатайство на български и непознати компании, произвеждане, транспортна активност, вътрешна и външна търговия с промишлени и хранителни артикули и селскостопански артикули, осъществяване на изследователска и експертна активност в региона на животните и растенията и обезпечаване на безвредни първични материали, храни и фуражи, осъществяване на лабораторни разбори и оказване на консултантска диагностична помощ на фермерите на терен.
Излиза, че Централната ветеринарна лаборатория е определена на юнашко доверие, с цел да пази нас, българите, а и цяла Европа, от „ луда крава”. Но на какво съображение БАБХ й се доверява толкоз доста?
Може би занапред следва да разберем. Засега поръчката е спряна поради тъжба, подадена в Комисията за защита на конкуренцията.
Междувременно основният прокурор Сотир Цацаров разпореди инспекция в БАБХ поради следствието на журналистката Генка Шикерова „ Война на трупове”. Какво ли ще излезе, откакто спецпрокуратурата се разрови в Агенцията?
Министърът на земеделието Десислава Танева пък разгласи, че ще има промени в БАБХ, само че чак откакто бъде овладяна свинската чума.
Дано дотогава не бъдат свършени още пакости. За които може да платим прескъпо – даже със здравето и живота си.
Източник: Трафик Нюз
Кой не си е приключил работата и какъв брой ще ни коства това, занапред следва да разберем – към този момент единствено броим труповете на прасетата, покосени от вируса на АЧС.
Но с изключение на да се пребори със свинската чума, БАБХ има задължението да ни защищити и от други страшни болести, като една от най-опасните е „ лудата крава”. И за разлика от АЧС, която поразява животните, само че е безвредна за индивида, „ лудата крава” не прости на хората – пипнеш ли я, гибелта е сигурна.
Епидемията от края на предишния век, като се изключи че взе жертви, докара на Англия международно ембарго за износа на говеждо, което бе вдигнато чак откакто страната потвърди, че се е преборила със болестта. От тогава Европа следи под лупа всеки подозрителен случай, с цел да спре незабавно разпространяването на вируса, в случай че се появи още веднъж някъде в страните членки.
В началото на 2019 година основаната в Париж Световна организация за запазване на животните заяви за регистриран случай на заболяването в Полша. Атипичният вариант е бил открит на 24 януари по време на рутинна инспекция в животновъдна плантация в югозападния полски град Мирск покрай границата с Чехия и Германия. Заразеното животно е било незабавно унищожено, твърдят от здравната организация.
Този случай демонстрира, че макар строгите ограничения, страшната болест може да се появи още веднъж, по тази причина контролът не би трябвало да отслабва.
Всичко това ни предизвика да се запитаме: спекулация или незаконно безхаберие се крие зад социална поръчка номер 02378-2019-0006, оповестена на уеб страницата на БАБХ на 15 юли 2019 година Тя е за „ избор на външна акредитирана лаборатория за диагностични проучвания на 18 830 броя проби от мозъци за ТСЕ по животните”.
Всеки, който е любопитен какво се крие зад комплицираната терминология, може да отвори уеб страницата и да прочете … потресаващи обстоятелства, разказани вътре.
Всъщност поръчката е за избор на лаборатория, която да прави бързи проби за трансмисивни спонгиформни енцефалопатии /ТСЕ/, измежду които е и „ луда крава”.
Интересна детайлност е, че със заповед на министъра на земеделието, храните и горите от 2016 година, тестванията за „ луда крава” би трябвало да се правят в Националния диагностичен национално-изследователски ветеринаромедицински институт /НДНИВМИ/, който е под шапката на Българската организация за сигурност на храните /БАБХ/. В него има три упълномощени лаборатории за това заболяване - в София, Велико Търново и Стара Загора.
Има и Програма за контрол на ТСЕ в България за интервала 2019-2022 година, която също може да се откри на уеб страницата на БАБХ. В нея са разказани способените органи, виновни за осъществяването й - БАБХ, 28-те регионални дирекции за сигурност на храните, Националната референтна лаборатория за ТСЕ към НДНИВМИ, както и изпитвателните лаборатории към районните диагностични институти в Стара Загора и Велико Търново.
В средата на юли обаче БАБХ открива социална поръчка за осъществяването на бързите проби, само че не организира конкурс, а кани външна лаборатория да я извърши. Записано е, че поръката е за договаряне без авансово оповестяване, тъй като би трябвало да се извърши в доста къси периоди.
Какви са претекстовете за това бързане?
От БАБХ съответно са ги описали, а който ги прочете, може да му настръхне косата!
Защото от тях излиза наяве, че от началото на 2019 година бързите проби, с които би трябвало да се следи прецизно за „ луда крава”, не се вършат за всички заклани животни.
НДНИВМИ не можел да си извършва отговорностите по контрола на ТСЕ, защото от началото на 2019 година имал проблеми с регулярното доставяне с нужните за тестванията диагностикуми.
Поради тази причина Институтът изследвал проби единствено от постоянно заклани животни в кланиците, а пробите за останалите, заклани в частни дворове или умрели, се натрупат в хладилниците.
Вече са се натрупали 18 830 проби от мозъци, които непрестанно се усилват. Хладилниците на Института били претъпкани, нямало къде да се държат пробите от животни, заклани в персоналните дворове на стопаните. А месото може да бъде употребявано едвам след приемането на негативен резултат от лабораторните проучвания.
Т.е. в случай че един собственик си е заклал кравата през март, да вземем за пример, то той към момента чака да бъдат направени проби на мозъка й за болестта. Но дали в действителност чака месеци наред, или от дълго време към този момент е изял и разпродал месото? А в случай че то е заразно?
От БАБХ са наясно, че обстановката е излязла от надзор. И съответно са го описали в основанията незабавно да дадат поръчката на външна лаборатория: забавянето на проучване на проби от заклани животни в персоналния двор компрометира като цяло контрола върху болестта, а прекъсването на регулярните проучвания, заложени в европрограмата, може да докара до пропускане на появила се болест, при което се постановат незабавни ограничения за прекъсването й. При несъблюдение на регламента пък Еврокомисията може да наложи наказания на България, написа още в претекстовете.
И по този начин, откакто половин година нищо не е направено с мозъците на животните, мозъците в БАБХ канят за сключването на контракт Централна ветеринарна лаборатория, като обосновава решението си, че това е единствената акредитирана лаборатория за осъществяването на сходни проби.
От документите на уеб страницата на БАБх излиза наяве, че на 18 юли 2019 година се е провел диалог със притежателя и шеф на лабораторията - Мирослав Петков. Той е изискал цена от 20 лв. за осъществяването на една проба. Така за проучването на 18 830 мозъци, БАБХ ще заплати 376 600 лв. без Данък добавена стойност. И защото Централната ветеринарна лаборатория е единствен претендент и няма конкуренция, комисията с ръководител доцент доктор Константин Симеонов, началник на лаборатория „ Вирусни заболявания по животните” към Института, е подписала контракта. Документът е координиран с проф. Паскал Желязков, шеф на НДНИВМИ.
Не е ли могла БАБХ да купи нужните диагностикуми незабавно, откакто са свършили, като разгласи социална поръчка за това още през януари? Въпрос, на който няма отговор.
От уеб страницата на Агенцията излиза наяве още, че поръчки за доставка на набор за ин витро диагностика на спонгиформна енцефалопатия посредством бързи проби са обявявани чак на 26 март и на 8 април 2019 година Като се има поради, че осъществяването на една поръчка нормално продължава към 6 месеца, то сигурно мозъците в хладилниците на Института щяха да се удвоят, до момента в който се намерят нужните за тестванията диагностикуми.
Но в случай че всичко е било правено с мисъл и в точния момент, страната, т.е. данъкоплатците, щяхме да платим и доста по-малко за въпросните диагностикуми. Чиято цена на пазара е към 4-5 лв. – т.е. 5 пъти по-евтино от сумата, която желае Централна ветеринарна лаборатория.
Но цената напълно не е най-скандалният факт в тази поръчка. И защото сме привикнали, че щом става дума за Закон за обществените поръчки, цените се надуват, надали щеше да направи усещане, в случай че всичко друго бе наред.
Но, за жалост, не е.
TrafficNews направи инспекция за лабораторията, която би трябвало да ни пази от страшната “луда крава”. И откри, че тя е прясно записана – единствено месец преди да бъде поканена да прави публичния надзор за болестта.
Според информация в Изпълнителна организация „ Българска работа по акредитация”, Централна ветеринарна лаборатория е получила акредитация на 17 юни 2019 година Тя обаче не е записана в уеб страницата на БАБХ, както изисква Законът за ветеринарна активност.
Но по какъв начин да сме сигурни, че новосъздадената лаборатория може да свърши работата, която й е вълзожена?
От нейния шеф Мирослав Петков не са изискани никакви документи, с които да потвърди какъв брой проби е направила Централна ветеринарна лаборатория и че има опит и механически благоприятни условия, с цел да се оправи със задачата.
Практиката демонстрира, че при възлагане на сходни поръчки при открита процедура, от претендентите се изисква да показват куп документи. Като да вземем за пример лист с изпълнените услуги, които са сходни с предмета на публичната поръчка, като се слага изискване за най-малко три случая.
Задължително е да се дават доказателства, че лабораторията дава отговор на европейските критерии за осъществяването на поръчката, както и лист на екипа, който ще я извършва. Изисква се да се приложи скица на пространствата, където ще се правят операциите, както и изложение на техническото съоръжение, съпроводено с доказателства, че има нужния потенциал.
Обикновено се изисква лабораторията да е записана като ветеринарно лечебно заведение, да е правила изпитване на действителни проби, да разполага с екип от специалисти, които да са със съответната подготовка и професионален опит и така нататък и тъй наречените Междулабораторните съпоставения също са наложителни, когато лабораторията прави проучвания за задачите на формалния надзор.
Проверка на Trafficnews в регистрите демонстрира, че Централна ветеринарна лаборатория не е печелила публични поръчки до момента. И това е обикновено, поради късия й живот като юридически индивид.
Според Търговския указател, тя е записана като ЕООД на 28 април 2018 година с капитал 1000 лева Управител и едноличен притежател е Мирослав Борисов Петков. Предмет на активност – комерсиално посланичество и ходатайство на български и непознати компании, произвеждане, транспортна активност, вътрешна и външна търговия с промишлени и хранителни артикули и селскостопански артикули, осъществяване на изследователска и експертна активност в региона на животните и растенията и обезпечаване на безвредни първични материали, храни и фуражи, осъществяване на лабораторни разбори и оказване на консултантска диагностична помощ на фермерите на терен.
Излиза, че Централната ветеринарна лаборатория е определена на юнашко доверие, с цел да пази нас, българите, а и цяла Европа, от „ луда крава”. Но на какво съображение БАБХ й се доверява толкоз доста?
Може би занапред следва да разберем. Засега поръчката е спряна поради тъжба, подадена в Комисията за защита на конкуренцията.
Междувременно основният прокурор Сотир Цацаров разпореди инспекция в БАБХ поради следствието на журналистката Генка Шикерова „ Война на трупове”. Какво ли ще излезе, откакто спецпрокуратурата се разрови в Агенцията?
Министърът на земеделието Десислава Танева пък разгласи, че ще има промени в БАБХ, само че чак откакто бъде овладяна свинската чума.
Дано дотогава не бъдат свършени още пакости. За които може да платим прескъпо – даже със здравето и живота си.
Източник: Трафик Нюз
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ