Камчия - където сливат се гора, река и море
Покрай бетонната джунгла, в която се трансфораха доста от черноморските ни курорти, се оказва, че има и красиви местенца, към момента незасегнати от желязната хватка на багерите и човешката лакомия.
Затова, в случай че желаете да усетите същинската хубост на морето, едно от тези божествен кътчета са устието на Камчия и плажната линия до него. Тук можеш умерено да се насладиш на почивката, без затискащите сенки на хотелите да скриват слънцето, без дънещите чалга ритми да надвикват сантименталния диалог с морето, без суетата да лишава от красивия аспект, без на плажа да си препълнен като риба копърка в консерва.
Да, това е Камчия. Огромен плаж, който се напълва малко повече единствено в събота и неделя. При това голяма е и свободната зона, където не би трябвало да плащаш такса са шезлонг и чадър. Огромна лонгозна гора. Чист въздух. Уникално комбиниране от море и река. Спокойствие.
Лонгозна гора в действителност значи гъста мочурлива крайбрежна гора. С други думи - джунгла. Среща се извънредно рядко по нашите географски ширини. Красиви дървета, тук-там достигащи над 50 метра височина, оплетени с лиани. Затова чувството, че се намираш някъде край Амазонка, е изцяло правдоподобно.
Камчия е оповестена за резерват още от средата на предишния век, а от 70-те години поради значимото си природозащитно и екологично значение е включена в международната мрежа от биосферни резервати " Човек и биосфера " на ЮНЕСКО за запазване на най-представителните екосистеми на планетата. Целта е да бъдат непокътнати точно лонгозните гори по долното течение на река Камчия. Тук се срещат към 40 типа дървета, някои от тях са на възраст над 150 години. В горите бродят над 30 типа бозайници, над 250 типа птици огласяват въздуха, необезпокоявани от никого, като 56 са в Червената книга. Мой прочут художник и фотограф беше направил точно тук неповторими фотоси на птици. Тук минава и миграционният път на птиците сред Европа и Африка. В морето и реката плуват към 40 типа риби, като някои от тях са включени в националната Червена книга. Може да се насладите на тези гори, в случай че се качите на лодка за къса екскурзия по реката. Цената е по договаряне, само че не е скъпо, защото няма доста искащи. Лодката пърпори по реката, която тече безмълвна, замислена и даже някак мързелива.
Край устието се намира и паметникът на починалите подводничари. През 1941 година със руска подводница точно тук дебаркира група от български политемигранти отпред с Цвятко Радойнов, които би трябвало да подкрепят организацията на съпротивителното придвижване против фашизма. Голяма част от тях са хванати и по-късно разстреляни. Днес паметникът се поддържа главно от СОК " Камчия ".
Устието разделя плажа на две елементи. Едната е към курорта Камчия, а другата е неразрешена за плажуване и стига чак до Шкорпиловци.
Преди години съм идвал тук, още като дете. Спомените ми са, че тогава курортът беше известен. Имаше доста хора, огромна част от които бяха чужденци. Заради особения статут тук в никакъв случай не е имало високо строителство, а хората почиваха в бунгала. Беше радостно, пъстро, заведенията не бяха доста, само че в множеството от тях свиреше жива музика.
Днес тази част от курорта е малко занемарена. Заведенията са по-малко спрямо тогава, въпреки че някои не престават да съществуват, даже със същите имена. Няма ги къмпингуващите, преди си припомням, че беше цялостно с палатки и каравани. Обаче бунгалата си стоят. Разбирам, че множеството от тях са ремонтирани главно. Неслучайно носят красиви названия като " Рай ", " Романтика " и така нататък Магазинчетата са малко, само че ги има и умерено можеш да си напазаруваш всичко належащо.
Ако търсите хотел, бих предложил " Орфей палас ". Малък, закътан в гората, само че доста хубав и с съвършено обслужване.
В другата част на курорта е Санитарно-оздравителният комплекс " Камчия ". Той е благосъстоятелност на държавното управление на Москва и в него почиват съветски деца, само че супермодерната база може да се употребява и от всеки искащ.
Да се върнем на плажа - главното място за превозване на времето. Тъй като е доста огромен, и панорамната панорама към морето е обширна. Гледаш морския шир и усещаш неутолимия ентусиазъм към независимост и естетика. Защото има ли по-голяма естетика от хоризонта, където морето се слива с морето и към който се стремят човешките фантазии?
Съветвам ви да станете рано и да дойдете тук, с цел да посрещнете изгрева...
В другия край плажът приключва със каменист нос, прелестно място за феновете на подводен лов на риба и събиране на миди.
Обичам доста морето. Тук плавам в свои води. Далеч от суетата и панаирната досада, присъщи за множеството български морски курорти през последните години.
Но с болежка съзнавам, че Камчия е едно от последните божествен кътчета край нашето Черно море.
Затова, в случай че желаете да усетите същинската хубост на морето, едно от тези божествен кътчета са устието на Камчия и плажната линия до него. Тук можеш умерено да се насладиш на почивката, без затискащите сенки на хотелите да скриват слънцето, без дънещите чалга ритми да надвикват сантименталния диалог с морето, без суетата да лишава от красивия аспект, без на плажа да си препълнен като риба копърка в консерва.
Да, това е Камчия. Огромен плаж, който се напълва малко повече единствено в събота и неделя. При това голяма е и свободната зона, където не би трябвало да плащаш такса са шезлонг и чадър. Огромна лонгозна гора. Чист въздух. Уникално комбиниране от море и река. Спокойствие.
Лонгозна гора в действителност значи гъста мочурлива крайбрежна гора. С други думи - джунгла. Среща се извънредно рядко по нашите географски ширини. Красиви дървета, тук-там достигащи над 50 метра височина, оплетени с лиани. Затова чувството, че се намираш някъде край Амазонка, е изцяло правдоподобно.
Камчия е оповестена за резерват още от средата на предишния век, а от 70-те години поради значимото си природозащитно и екологично значение е включена в международната мрежа от биосферни резервати " Човек и биосфера " на ЮНЕСКО за запазване на най-представителните екосистеми на планетата. Целта е да бъдат непокътнати точно лонгозните гори по долното течение на река Камчия. Тук се срещат към 40 типа дървета, някои от тях са на възраст над 150 години. В горите бродят над 30 типа бозайници, над 250 типа птици огласяват въздуха, необезпокоявани от никого, като 56 са в Червената книга. Мой прочут художник и фотограф беше направил точно тук неповторими фотоси на птици. Тук минава и миграционният път на птиците сред Европа и Африка. В морето и реката плуват към 40 типа риби, като някои от тях са включени в националната Червена книга. Може да се насладите на тези гори, в случай че се качите на лодка за къса екскурзия по реката. Цената е по договаряне, само че не е скъпо, защото няма доста искащи. Лодката пърпори по реката, която тече безмълвна, замислена и даже някак мързелива.
Край устието се намира и паметникът на починалите подводничари. През 1941 година със руска подводница точно тук дебаркира група от български политемигранти отпред с Цвятко Радойнов, които би трябвало да подкрепят организацията на съпротивителното придвижване против фашизма. Голяма част от тях са хванати и по-късно разстреляни. Днес паметникът се поддържа главно от СОК " Камчия ".
Устието разделя плажа на две елементи. Едната е към курорта Камчия, а другата е неразрешена за плажуване и стига чак до Шкорпиловци.
Преди години съм идвал тук, още като дете. Спомените ми са, че тогава курортът беше известен. Имаше доста хора, огромна част от които бяха чужденци. Заради особения статут тук в никакъв случай не е имало високо строителство, а хората почиваха в бунгала. Беше радостно, пъстро, заведенията не бяха доста, само че в множеството от тях свиреше жива музика.
Днес тази част от курорта е малко занемарена. Заведенията са по-малко спрямо тогава, въпреки че някои не престават да съществуват, даже със същите имена. Няма ги къмпингуващите, преди си припомням, че беше цялостно с палатки и каравани. Обаче бунгалата си стоят. Разбирам, че множеството от тях са ремонтирани главно. Неслучайно носят красиви названия като " Рай ", " Романтика " и така нататък Магазинчетата са малко, само че ги има и умерено можеш да си напазаруваш всичко належащо.
Ако търсите хотел, бих предложил " Орфей палас ". Малък, закътан в гората, само че доста хубав и с съвършено обслужване.
В другата част на курорта е Санитарно-оздравителният комплекс " Камчия ". Той е благосъстоятелност на държавното управление на Москва и в него почиват съветски деца, само че супермодерната база може да се употребява и от всеки искащ.
Да се върнем на плажа - главното място за превозване на времето. Тъй като е доста огромен, и панорамната панорама към морето е обширна. Гледаш морския шир и усещаш неутолимия ентусиазъм към независимост и естетика. Защото има ли по-голяма естетика от хоризонта, където морето се слива с морето и към който се стремят човешките фантазии?
Съветвам ви да станете рано и да дойдете тук, с цел да посрещнете изгрева...
В другия край плажът приключва със каменист нос, прелестно място за феновете на подводен лов на риба и събиране на миди.
Обичам доста морето. Тук плавам в свои води. Далеч от суетата и панаирната досада, присъщи за множеството български морски курорти през последните години.
Но с болежка съзнавам, че Камчия е едно от последните божествен кътчета край нашето Черно море.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ