Димитър Маринов: Моето дело е: актьор-творец, баща и съпруг. Не разбирам от политика
Покорно и най-сърдечно благодаря на всички сънародници, които ме отрупаха с похвали, откровени пожелания и усеща! На всички, които схванаха и оцениха решението ми да скътам нашият трибагреник в джоба на сакото си - до сърцето ми. То бе знак на горделивост - България и Българското!
А искрено и с отворено схващане, одобрявам рецензия и мнения на тези, които не се съгласиха с дейностите ми и също тези, които се съмняват в " истините и обстоятелствата " към мен - имат цялостното право и дано. И заради това, апелирам (ако е възможно), обръщайки се към всички публицисти, а и сънародници: дано оставим политика, " тълкования " и минало там, където им е мястото - при политиците, новелистите и в предишното. Моето дело е: актьор-творец, татко и брачен партньор. Аз не запознат съм политика...
Аз разбирам и имам вяра в фантазии, и ентусиазъм. Аз искам и се стремя да давам кураж, и провокирам безстрашие в младите, последващи собствен път и фантазии. Да ги убеждавам и им потвърждавам моето верую: цел, дисциплинираност, труд и уместност с възприятие за отговорност и неизменност. И тогаз, триумфът е неминуем, без значение от равнището, на което е реализиран - той е триумф. " Капка по капка, вир става! " Нека се ценим и одобряваме като хора, каквито сме и се стремим да бъдем в най и с най-хубавото, а не " кои " сме и " къде " сме - света е на всички... Аз съм просто човек, като всеки различен - с нищо по-разлечен, с изключение на с гений в избрана сфера, над който, чисто и добросъвестно работя, без искания.
То съвсем никой не ме знаеше до преди през вчерашния ден, а си работя сполучливо с години... Наградите не трябва да са цел, те са респективно резултат от свършената работа. Оценяването на гения с достиженията му е, с помощта на тази свършена работа, а не на персоналното " кой си ", " какъв си бил ", " какво си правил " в персоналния си, частен живот. Ние всички сме хора, със своите неточности, недостатъци и страхове. С " претупани " от време на време, дейности и сконфузени или непремислени инициативи. И какво от това? Та нали по този начин се учим, растем, разбираме, променяме и корегираме? Нали по този начин творим, сътворяваме и пробваме? Та не е ли в това смисъла на живеене и успяване? И един ден, без значение от минало, да погледнем рожбата в чистите й/му очи и имаме смелостта, а и доблестта да им кажем по какъв начин, какво и за какво - искренно, та даже и гузно от време на време. За да станат по-добри, по-успешни и по-човеци от нас. И това за мен е веруюто.
Благодаря ви, че ме изслушахте.
Димитър Маринов, Facebook
А искрено и с отворено схващане, одобрявам рецензия и мнения на тези, които не се съгласиха с дейностите ми и също тези, които се съмняват в " истините и обстоятелствата " към мен - имат цялостното право и дано. И заради това, апелирам (ако е възможно), обръщайки се към всички публицисти, а и сънародници: дано оставим политика, " тълкования " и минало там, където им е мястото - при политиците, новелистите и в предишното. Моето дело е: актьор-творец, татко и брачен партньор. Аз не запознат съм политика...
Аз разбирам и имам вяра в фантазии, и ентусиазъм. Аз искам и се стремя да давам кураж, и провокирам безстрашие в младите, последващи собствен път и фантазии. Да ги убеждавам и им потвърждавам моето верую: цел, дисциплинираност, труд и уместност с възприятие за отговорност и неизменност. И тогаз, триумфът е неминуем, без значение от равнището, на което е реализиран - той е триумф. " Капка по капка, вир става! " Нека се ценим и одобряваме като хора, каквито сме и се стремим да бъдем в най и с най-хубавото, а не " кои " сме и " къде " сме - света е на всички... Аз съм просто човек, като всеки различен - с нищо по-разлечен, с изключение на с гений в избрана сфера, над който, чисто и добросъвестно работя, без искания.
То съвсем никой не ме знаеше до преди през вчерашния ден, а си работя сполучливо с години... Наградите не трябва да са цел, те са респективно резултат от свършената работа. Оценяването на гения с достиженията му е, с помощта на тази свършена работа, а не на персоналното " кой си ", " какъв си бил ", " какво си правил " в персоналния си, частен живот. Ние всички сме хора, със своите неточности, недостатъци и страхове. С " претупани " от време на време, дейности и сконфузени или непремислени инициативи. И какво от това? Та нали по този начин се учим, растем, разбираме, променяме и корегираме? Нали по този начин творим, сътворяваме и пробваме? Та не е ли в това смисъла на живеене и успяване? И един ден, без значение от минало, да погледнем рожбата в чистите й/му очи и имаме смелостта, а и доблестта да им кажем по какъв начин, какво и за какво - искренно, та даже и гузно от време на време. За да станат по-добри, по-успешни и по-човеци от нас. И това за мен е веруюто.
Благодаря ви, че ме изслушахте.
Димитър Маринов, Facebook
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ