Словото за Апостола, което просълзи Пловдив
Поколенията на Пловдив извиха опашка пред паметника на Васил Левски, с цел да оставят своето цвете - млади и стри, възпитаници и пенсионери сведоха глава във връзка 146-та годишнина от трагичната крах на Апостола на българската Свобода. А тазгодишното слово съумя да извика сълзи у присъстващите, изпълнили до дъно алеите в подножието на Бунарджика. Plovdiv24.bg разгласява думите на Христо Христов - член на Градски комитет " Васил Левски ", които просълзиха Пловдив:
" Уважаеми съграждани,
Има светини в историята на всеки народ, които надживяват превратностите на времето, надживяват идеологическите послания, политическите заблуди, боричкания за власт, пари и популярност. Светини, които се издигат като икони; в тях народите се кълнат и не разрешават и прашинка да падне върху им. За българите това е Левски.
Ние, пловдивчани, не трябва да забравяме един значим факт от биографията на Васил Левски, а точно, че той е бил възпитаник на Йоаким Груев в нашия град и че потегля по " националните работи " от тук, от Пловдив. Дякон Игнатий хвърля расото, само че не тъй като изоставя своята религиозна принадлежност и задача, а тъй като по-велико дело - битката за избавление на България; изисква това. За него съществува една полезност - националното богатство. " Аз съм посветил себе си на Отечеството си още от 61-во лето да му послужвам и да работя по националната воля ".
Създава Вътрешна революционна организация, пътува неуморно, създавайки революционни комитети, не жали труд, старания и воля да пробуди народа за избавление. Вестта за залавянето на Левски потекла като буйна река из всички краища на страната.
Левски бива наказан. Изповедта му преди да почине: " Отче, нищо няма що да кажа, тъй като никого не съм умъртвил и никого не съм ограбил за персонална изгода. Ако служенето на народа е грях, то не желая амнистия и от Бога ". Свещеникът поп Христо Стоилов споделя за последните мигове на Апостола: " Дяконът се държа юначен. Каза, че в действителност той е първият, само че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах, с цел да не видят турците, че рева ".
И аз рева за Левски, всички ние плачем за този " твой един наследник, Българийо! " Затварям очи, а в съзнанието ми отекват думите " Ако печеля, спечелвам за цялостен народ, в случай че изгубя, изгубвам единствено мене си ". Едва ли ще бъде пресилено, в случай че не със Апостол, а със самия Христос съпоставим Васил Левски. Саможертвата му за целия български народ се доближава до тази, която прави Божия наследник за човечеството.
" Девет годин той скита се безприютен, без сън, без покой,
под вънкашност непозната и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово...
Той беше безстрашлив. Той беше подготвен
100 пъти да почине на кръста Христов...
Той биде обесен.
О, бесило славно! По позор и по искра ти си с кръста равно.
Теб те освети
гибелта на героите. Свещено си ти! "
Христос умира да освободи човечеството от греховете. Саможертвата на Левски - да освобождава България. Христос е предаден от свои; и Левски е предаден от свои. Христос умира сам; и Левски е обесен самичък. Христос възкръсва, а Левски в никакъв случай не е умирал.
Народе! Отбелязваме 146 години от обесването на Апостола на българската независимост. Къде е през днешния ден Левски, чийто портрет е подложен в кабинетите на президент, министри, депутати, кметове, общественици? Къде е той, с цел да ни каже, че каузи трябват, а не думи и още, че играем с живота на седем милиона българи и би трябвало зряло да се постъпва? Къде и за какво изгубихме любородието си и няма ли най-сетне да се помирим, с цел да заработим дружно за Отечеството си. И би трябвало ли непрестанно да се въртим ту на запад, ту на изток, с цел да изпълняваме все непознати препоръки. За такава ли България мечтаеше и се бореше Левски? За такава ли независимост увисна той на бесилото?
146 години от обесването на Апостола. Колкото времето се отдалечава, толкоз повече личността на Васил Левски се възправя със своята невзискателност и великолепие, със своята безрезервност към народа и делото в името на свободата и бъдещето.
България сега е доста динамично общество. Предстоят ни съществени промени и избори. От всички нас зависи какво бъдеще ще изберем. Щастие за нас, за всяко българско потомство е, че може в хода на времето да мери своя нравствен и честен растеж посредством образеца на Апостола. Затова името и подвига на Васил Левски са живи и ще живеят и в днешна и в утрешна България.
Апостоле, България тъгува,
Но горда е със подвига ти свят,
Защото независимост не се купува
И единствено чистите във името й мрат.
В календара има доста дати,
Но днешната поражда болежка в мене.
Апостоле, в реверанс пред паметта ти
България през днешния ден пада на колене.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
" Уважаеми съграждани,
Има светини в историята на всеки народ, които надживяват превратностите на времето, надживяват идеологическите послания, политическите заблуди, боричкания за власт, пари и популярност. Светини, които се издигат като икони; в тях народите се кълнат и не разрешават и прашинка да падне върху им. За българите това е Левски.
Ние, пловдивчани, не трябва да забравяме един значим факт от биографията на Васил Левски, а точно, че той е бил възпитаник на Йоаким Груев в нашия град и че потегля по " националните работи " от тук, от Пловдив. Дякон Игнатий хвърля расото, само че не тъй като изоставя своята религиозна принадлежност и задача, а тъй като по-велико дело - битката за избавление на България; изисква това. За него съществува една полезност - националното богатство. " Аз съм посветил себе си на Отечеството си още от 61-во лето да му послужвам и да работя по националната воля ".
Създава Вътрешна революционна организация, пътува неуморно, създавайки революционни комитети, не жали труд, старания и воля да пробуди народа за избавление. Вестта за залавянето на Левски потекла като буйна река из всички краища на страната.
Левски бива наказан. Изповедта му преди да почине: " Отче, нищо няма що да кажа, тъй като никого не съм умъртвил и никого не съм ограбил за персонална изгода. Ако служенето на народа е грях, то не желая амнистия и от Бога ". Свещеникът поп Христо Стоилов споделя за последните мигове на Апостола: " Дяконът се държа юначен. Каза, че в действителност той е първият, само че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах, с цел да не видят турците, че рева ".
И аз рева за Левски, всички ние плачем за този " твой един наследник, Българийо! " Затварям очи, а в съзнанието ми отекват думите " Ако печеля, спечелвам за цялостен народ, в случай че изгубя, изгубвам единствено мене си ". Едва ли ще бъде пресилено, в случай че не със Апостол, а със самия Христос съпоставим Васил Левски. Саможертвата му за целия български народ се доближава до тази, която прави Божия наследник за човечеството.
" Девет годин той скита се безприютен, без сън, без покой,
под вънкашност непозната и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово...
Той беше безстрашлив. Той беше подготвен
100 пъти да почине на кръста Христов...
Той биде обесен.
О, бесило славно! По позор и по искра ти си с кръста равно.
Теб те освети
гибелта на героите. Свещено си ти! "
Христос умира да освободи човечеството от греховете. Саможертвата на Левски - да освобождава България. Христос е предаден от свои; и Левски е предаден от свои. Христос умира сам; и Левски е обесен самичък. Христос възкръсва, а Левски в никакъв случай не е умирал.
Народе! Отбелязваме 146 години от обесването на Апостола на българската независимост. Къде е през днешния ден Левски, чийто портрет е подложен в кабинетите на президент, министри, депутати, кметове, общественици? Къде е той, с цел да ни каже, че каузи трябват, а не думи и още, че играем с живота на седем милиона българи и би трябвало зряло да се постъпва? Къде и за какво изгубихме любородието си и няма ли най-сетне да се помирим, с цел да заработим дружно за Отечеството си. И би трябвало ли непрестанно да се въртим ту на запад, ту на изток, с цел да изпълняваме все непознати препоръки. За такава ли България мечтаеше и се бореше Левски? За такава ли независимост увисна той на бесилото?
146 години от обесването на Апостола. Колкото времето се отдалечава, толкоз повече личността на Васил Левски се възправя със своята невзискателност и великолепие, със своята безрезервност към народа и делото в името на свободата и бъдещето.
България сега е доста динамично общество. Предстоят ни съществени промени и избори. От всички нас зависи какво бъдеще ще изберем. Щастие за нас, за всяко българско потомство е, че може в хода на времето да мери своя нравствен и честен растеж посредством образеца на Апостола. Затова името и подвига на Васил Левски са живи и ще живеят и в днешна и в утрешна България.
Апостоле, България тъгува,
Но горда е със подвига ти свят,
Защото независимост не се купува
И единствено чистите във името й мрат.
В календара има доста дати,
Но днешната поражда болежка в мене.
Апостоле, в реверанс пред паметта ти
България през днешния ден пада на колене.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ