Ще доведе ли смъртта на ген. Солеймани до глобален конфликт?
Поклонението пред командира на бригадите „ Ал-Кудс ” от иранската Републиканска армия генерал-майор Касем Солеймани се състоя в неделя в свещения за шиитите Машхад. Той ще бъде заровен в родния си град Керман. Изглежда парадоксално, само че в миг, когато Иран е разтърсван от антиправителствени протести, пред тленните остатъци на убития от американски дрон военачалник се кланят десетки хиляди иранци. Този факт илюстрира сложността на обстановката вътре в страната и вън от нея, двойствената известност на генерала и невъзможната позиция на Съединени американски щати. Вътре в страната, Солеймани беше допустимото лице на един тъмен и все по-непопулярен режим – индивидът, който даваше мотив на гордите, само че смазани от глобите и интернационалната изолираност иранци да черпят самочувствие от способността му да се опълчва на Съединени американски щати. Извън нея, ръцете му бяха окървавени. Докато за едни той е воин, за други бе страшилище.
Солеймани трансформира слабостта на Иран в действие.
Той бе проектант на асиметричната подривна война против „ огромния и дребния Сатана ”- Съединени американски щати и Израел в Ирак, Сирия, Ливан, Йемен, Бахрейн, Афганистан и на всички места по света, докъдето доближава ръката на Техеран. Според бившия началник на израелския общоприет щаб Моше Яалон Солеймани е забъркан и в организацията на атентата в Сарафово, въпреки други източници да настояват, че тя е била солова акция на следената от Иран ливанска шиитска организация „ Хизбула ”. В продължение на повече от двадесет години Касем Солеймани плетеше мрежи на въздействие из целия Близък изток с една-единствена цел – изгонването на Съединени американски щати от района и построяването на иранска надмощие на тяхно място. Той е директно виновен за гибелта на стотици американци и точно присъединяване му в офанзивата против посолството в Багдад стана мотив президентът Тръмп да подреди гибелта му.
Смъртта на Солеймани провокира проливен дъжд от спорни реакции измежду публицисти и анализатори. Някои начертаха апокалиптична картина на световен спор, провокиран от верижна реакция сходна на тази, довела до Първата международна война след убийството на ерцхерцога на Австроунгария Франц-Фердинанд в Сараево. Други са скептични към сходни прогнози и акцентират неравнопоставеността в силите сред Иран и Съединени американски щати. Трети привиждат дефинитивна дестабилизация на Близкия изток с всички произлизащи от това последици за необятния район. Фигурата на Солеймани също разделя експертното мнение съгласно политическата и идеологическата му багра – едни го героизират, други го демонизират. Това, което убягва на множеството е подтекстът, рамката, в която се развива следващата огромна близкоизточна рецесия.
Трябваше ли Солеймани да почине,
сбърка ли Тръмп и какво значи всичко това?
От позиция на Съединените щати на президента Тръмп, Касем Солеймани трябваше да почине. Той бе зложелател от най-голям сан, представител на страна, която съгласно постулатите на линеещия към този момент интернационален ред е отвън всевъзможни правила, отвън закона. Специфичното тук е, че до момента в който президентът Буш си разреши да дестабилизира близката чужбина на Иран – Ирак, сякаш следвайки интернационалното право, само че по изцяло изфабрикувана диря – Саддам Хюсеин нямаше оръжия за всеобщо поразяване, които бяха мотивът интернационалната коалиция да получи мандат да го смъкна от власт през 2003 година, а президентът Обама изтегли войските на Съединени американски щати оттова, остана въздържан в сериозен интервал от време и по този начин и не формулира кохерентна политика за Близкия изток, президентът Тръмп работи в изискванията на мощно ерозирал мултилатерализъм, все по-често изместван от присъщия за Тръмп вид transactional politics. Тази „ политика на договорката ” сред две страни без оглед на общата картина, без отношение към традицонния след 1945 година американски ангажимент към интернационалното право и интернационалните институции се трансформира в
запазена марка на Тръмп
и „ новата нормалност ” в интернационалните връзки .
Постепенно ерозират престижът и въздействието на Съединени американски щати, учредени точно на уговорката към закони, институции и ценене на суверенитет, а с тях - и мълчешком приетото им от по-голямата част от останалия свят право на интервенция в районни спорове из целия свят и елиминиране на застрашаващи мира антисистемни играчи като Солеймани. Загубата на интернационална легитимност, за която виновност носят и предходни американски президенти, само че която се трансформира в белег на ръководството на Доналд Тръмп и която значително е разследване от желанието му да „ събере ” Съединени американски щати в рамките на непосредствените им ползи, изяснява разликата в отношението на доста хора към елиминирането на Касем Солеймани. Когато се разправиш с нарушител от името на всички, действаш като овластен и законен сътрудник. Когато го направиш само и единствено от свое име, изключително против представител на суверенна страна, намесата ти наподобява на разпра, даже той да е потвърдено отговорен.
Именно от това произлиза алтернативата на Съединени американски щати.
Касем Солеймани не можеше да не бъде отстранен,
само че не може и да бъде отстранен без сериозни последици. Очевидно гибелта му няма да провокира световен нуклеарен или даже стандартен спор, само че следствията от нея ще резонират по света за дълго. С присъщото си безгрижно отношение към големите отговорности на поста американски президент, Доналд Тръмп продължи да нагнетява напрежението, като съобщи, че Съединени американски щати разполагат с нови оръжия за два трилиона $ и че той ще насочи част от тях към Техеран, а след това оповести желанието си да удари петдесет и две цели в Иран, някои от тях с огромно културно-историческо значение за страната. Това не са думи на човек, който се пробва да завоюва мозъците и сърцата на близкоизточните нации за идеята на положителното. В отговор иракският парламент одобри резолюция, с която упорства американските войски да се изтеглят неотложно от страната. Ирак, за чието благоденствие американците проляха значително кръв и похарчиха несметни суми, към този момент не ги желае, даже и да отчетем обстоятелството, че държавното управление в Багдад е под въздействието на аятоласите. Очаквано, Иран разгласи, че няма да се преценява с нито една от клаузите на нуклеарния контракт. Така в границите на два дни така и така извънредно неприятната динамичност сред Иран и Съединени американски щати ескалира до точката на безспорното опълчване без изгледи за усъвършенстване.
В последна сметка ставаме очевидци на опитите на един президент да предотврати развой, с който се сблъскват всички водещи сили в историята на човечеството в зрялата фаза на развиването си. По думите на английския историк Пол Кенеди,
Съединени американски щати страдат от „ имперско разтежение ”
– оня миг, в който уговорките им по света стартират да надвишават желанието и опцията на страната да ги посреща. Тръмп инстинктивно схваща това и се пробва да спре или най-малко отсрочи момента, в който сънародниците му дефинитивно ще изберат изолационизма пред отговорностите на хегемона. Затова и не можеше да не подреди гибелта на Солеймани - едно е да се опитваш да се прегрупираш в лицето на цялостен калейдоскоп нови провокации, друго – да позволиш на открит зложелател да те унижава пред света. Съединени американски щати към този момент не са толкоз мощни, че да водят света еднолично, само че никога и за доста дълго време няма да са толкоз слаби, че да разрешат на различен да го направи, камо ли на представител на третостепенна мощ да ги унижава в район, където наличието им е десетилетно. Такова ще бъде и естеството на бъдещите спорове, в допълнение захранени от гибелта на Касем Солеймани – хибридно, асиметрично, без финален резултат. Много по-вероятно е гибелта на генерала да докара до краткотрайна готовност на иранците зад режима им, само че рано или късно, потисническата му природа ще ги изкара още веднъж на улицата.
Солеймани трансформира слабостта на Иран в действие.
Той бе проектант на асиметричната подривна война против „ огромния и дребния Сатана ”- Съединени американски щати и Израел в Ирак, Сирия, Ливан, Йемен, Бахрейн, Афганистан и на всички места по света, докъдето доближава ръката на Техеран. Според бившия началник на израелския общоприет щаб Моше Яалон Солеймани е забъркан и в организацията на атентата в Сарафово, въпреки други източници да настояват, че тя е била солова акция на следената от Иран ливанска шиитска организация „ Хизбула ”. В продължение на повече от двадесет години Касем Солеймани плетеше мрежи на въздействие из целия Близък изток с една-единствена цел – изгонването на Съединени американски щати от района и построяването на иранска надмощие на тяхно място. Той е директно виновен за гибелта на стотици американци и точно присъединяване му в офанзивата против посолството в Багдад стана мотив президентът Тръмп да подреди гибелта му.
Смъртта на Солеймани провокира проливен дъжд от спорни реакции измежду публицисти и анализатори. Някои начертаха апокалиптична картина на световен спор, провокиран от верижна реакция сходна на тази, довела до Първата международна война след убийството на ерцхерцога на Австроунгария Франц-Фердинанд в Сараево. Други са скептични към сходни прогнози и акцентират неравнопоставеността в силите сред Иран и Съединени американски щати. Трети привиждат дефинитивна дестабилизация на Близкия изток с всички произлизащи от това последици за необятния район. Фигурата на Солеймани също разделя експертното мнение съгласно политическата и идеологическата му багра – едни го героизират, други го демонизират. Това, което убягва на множеството е подтекстът, рамката, в която се развива следващата огромна близкоизточна рецесия.
Трябваше ли Солеймани да почине,
сбърка ли Тръмп и какво значи всичко това?
От позиция на Съединените щати на президента Тръмп, Касем Солеймани трябваше да почине. Той бе зложелател от най-голям сан, представител на страна, която съгласно постулатите на линеещия към този момент интернационален ред е отвън всевъзможни правила, отвън закона. Специфичното тук е, че до момента в който президентът Буш си разреши да дестабилизира близката чужбина на Иран – Ирак, сякаш следвайки интернационалното право, само че по изцяло изфабрикувана диря – Саддам Хюсеин нямаше оръжия за всеобщо поразяване, които бяха мотивът интернационалната коалиция да получи мандат да го смъкна от власт през 2003 година, а президентът Обама изтегли войските на Съединени американски щати оттова, остана въздържан в сериозен интервал от време и по този начин и не формулира кохерентна политика за Близкия изток, президентът Тръмп работи в изискванията на мощно ерозирал мултилатерализъм, все по-често изместван от присъщия за Тръмп вид transactional politics. Тази „ политика на договорката ” сред две страни без оглед на общата картина, без отношение към традицонния след 1945 година американски ангажимент към интернационалното право и интернационалните институции се трансформира в
запазена марка на Тръмп
и „ новата нормалност ” в интернационалните връзки .
Постепенно ерозират престижът и въздействието на Съединени американски щати, учредени точно на уговорката към закони, институции и ценене на суверенитет, а с тях - и мълчешком приетото им от по-голямата част от останалия свят право на интервенция в районни спорове из целия свят и елиминиране на застрашаващи мира антисистемни играчи като Солеймани. Загубата на интернационална легитимност, за която виновност носят и предходни американски президенти, само че която се трансформира в белег на ръководството на Доналд Тръмп и която значително е разследване от желанието му да „ събере ” Съединени американски щати в рамките на непосредствените им ползи, изяснява разликата в отношението на доста хора към елиминирането на Касем Солеймани. Когато се разправиш с нарушител от името на всички, действаш като овластен и законен сътрудник. Когато го направиш само и единствено от свое име, изключително против представител на суверенна страна, намесата ти наподобява на разпра, даже той да е потвърдено отговорен.
Именно от това произлиза алтернативата на Съединени американски щати.
Касем Солеймани не можеше да не бъде отстранен,
само че не може и да бъде отстранен без сериозни последици. Очевидно гибелта му няма да провокира световен нуклеарен или даже стандартен спор, само че следствията от нея ще резонират по света за дълго. С присъщото си безгрижно отношение към големите отговорности на поста американски президент, Доналд Тръмп продължи да нагнетява напрежението, като съобщи, че Съединени американски щати разполагат с нови оръжия за два трилиона $ и че той ще насочи част от тях към Техеран, а след това оповести желанието си да удари петдесет и две цели в Иран, някои от тях с огромно културно-историческо значение за страната. Това не са думи на човек, който се пробва да завоюва мозъците и сърцата на близкоизточните нации за идеята на положителното. В отговор иракският парламент одобри резолюция, с която упорства американските войски да се изтеглят неотложно от страната. Ирак, за чието благоденствие американците проляха значително кръв и похарчиха несметни суми, към този момент не ги желае, даже и да отчетем обстоятелството, че държавното управление в Багдад е под въздействието на аятоласите. Очаквано, Иран разгласи, че няма да се преценява с нито една от клаузите на нуклеарния контракт. Така в границите на два дни така и така извънредно неприятната динамичност сред Иран и Съединени американски щати ескалира до точката на безспорното опълчване без изгледи за усъвършенстване.
В последна сметка ставаме очевидци на опитите на един президент да предотврати развой, с който се сблъскват всички водещи сили в историята на човечеството в зрялата фаза на развиването си. По думите на английския историк Пол Кенеди,
Съединени американски щати страдат от „ имперско разтежение ”
– оня миг, в който уговорките им по света стартират да надвишават желанието и опцията на страната да ги посреща. Тръмп инстинктивно схваща това и се пробва да спре или най-малко отсрочи момента, в който сънародниците му дефинитивно ще изберат изолационизма пред отговорностите на хегемона. Затова и не можеше да не подреди гибелта на Солеймани - едно е да се опитваш да се прегрупираш в лицето на цялостен калейдоскоп нови провокации, друго – да позволиш на открит зложелател да те унижава пред света. Съединени американски щати към този момент не са толкоз мощни, че да водят света еднолично, само че никога и за доста дълго време няма да са толкоз слаби, че да разрешат на различен да го направи, камо ли на представител на третостепенна мощ да ги унижава в район, където наличието им е десетилетно. Такова ще бъде и естеството на бъдещите спорове, в допълнение захранени от гибелта на Касем Солеймани – хибридно, асиметрично, без финален резултат. Много по-вероятно е гибелта на генерала да докара до краткотрайна готовност на иранците зад режима им, само че рано или късно, потисническата му природа ще ги изкара още веднъж на улицата.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ