Изпращаме оперната прима Христина Ангелакова
Поклонението пред бележитата оперна певица Христина Ангелакова е през днешния ден от 10.00 ч. във фоайето на Софийската опера и балет, оповестяват от театъра.
Опелото на известното мецосопрано ще е от 12.30 ч. в църквата "Света София ", а погребението - от 15.00 ч. на Централните софийски гробища - Алеята на създателите.
На 20 май оперна България загуби една от най-ярките фигури в музикалния живот на страната. Певица с извънреден гений, велика артистка, покорила с гласа си най-престижните международни оперни подиуми, пяла под палката на най-големите диригенти, партнирала си с оперните величия на 20-и век. Изключителна персона със знаково наличие в публичния и оперния живот на България. Всеотдаен възпитател, придирчив началник, непримирима против несправедливостта и посредствеността, въодушевен и изпълнен с сила създател, подкрепящ младите гении, както и новите, ексцентрични хрумвания. Христина Ангелакова бе обичан вокален възпитател, който вечно остана обвързван със своите обичани и сполучливи възпитаници.
Отдадена на своята огромна обич - операта, тя влагаше своята сила и гений в грандиозни планове, остави незабравима диря с неуморния си блян да утвърждава и да възпитава висока музикална хармония и усет. Нейната най-голяма горделивост през последните години бе Международният музикален фестивал "Моцартови празници " в Правец, напомнят от екипа на фестивала.
Христина Ангелакова повече от четвърт век е обвързвана с Националната опера и балет - София. Допринася доста за развиването на театъра, оценен високо и зад граница. Певица с обемен, богат на тембри и чудесно подложен глас, темпераментна и задълбочена в работата си, Ангелакова участва на сцената освен с обичайния за мецосопрано репертоар, само че и в реализацията на опери от композитори на 20-и век. Тя е една от ярките изпълнителки на Софийската опера през последните две десетилетия на предишния век. И до през днешния ден се помнят нейни забележителни достижения - Изабела ( "Италианката в Алжир "), Марфа ( "Хованщина "), Сантуца ( "Селска чест "), Азучена ( "Трубадур "), Адалджиза ( "Норма "), Амнерис ( "Аида "), Дуеня от едноименната опера на Прокофиев.
Родена е през 1944 година в Исперих, само че отраства в Шумен, в семейство, което обича песента. В гимназията учи цигулка, само че взема решение да се посвети на пеенето. Завършва Музикалната академия при проф. Сима Иванова. През 60-те в Италия специализира бароков вокален жанр, учи в "Санта Чечилия " в Рим и в Центъра за рационализиране на млади артисти към Миланската Ла Скала при световноизвестната певица и възпитател Джина Чиня.
Кариерата й стартира щастливо - с тригодишен контракт с Миланската канара. Прави креативен дебют с Улрика от "Бал с маски ", дирижирана от великия Клаудио Абадо, разпореждат й огромни партии - Йокаста от "Едип цар " на Стравински, Адалджиза от "Норма " на Белини, Леонора от "Фаворитката ", Елизабет от "Мария Стюарт " на Доницети. Участва и в представления на Пикола Скала ( "Амал и нощните посетители " от Меноти и "Ноевият ковчег " на Бритън). В Италия концертира с фамозния оркестър "Виртуози ди Рома ", с който извършва сложен репертоар от епохата на барока.
От 1976 година е солистка в Националната опера - София. Откроява се като Амнерис, Азучена, Кармен, Сантуца, Изабела, Маделон от "Андре Шение ", Графинята и Полина от "Дама Пика ", Марфа, Марина от "Борис Годунов ", Ахросимова от "Война и мир ", Дуеня, Лукреция от "Поругаването на Лукреция " от Бритън. Певицата способства доста и за популяризирането на български опери като "Хан Крум " от Александър Йосифов, "Хан Аспарух " от Александър Райчев, "Саламбо " на Веселин Стоянов.
Скоро стартира и интернационалната й кариера. Четири сезона е желаната Амнерис в Дойче Опер в Западен (тогава) Берлин, чест посетител е в италиански оперни театри - Болоня, Палермо, Равена, а в Римската опера е поканена за премиерата на "Иродиада " от Масне, в екип с Монсерат Кабайе, Хосе Карерас и Хуан Понс. Пее в Мюнхен, Будапеща, Дюселдорф, Лиеж, Лайпциг, Руан, Тулон, Ница, Билбао, Овиедо - където пее с Павароти в "Бал с маски ". Със Софийската опера гастролира в Болшой спектакъл, в Париж, Палермо, Виена.
Концертира в Европа и страната с авторитетни оркестри, камерни обединения и хорове. Има участия в радио- и тв записи за РАИ, за БНР, Българска национална телевизия, има издадени компактдискове и плочи в "Балкантон " с италиански, френски и съветски арии, записи на оперите "Иван Сусанин ", "Война и мир ", "Хан Крум " и "Хан Аспарух ".
От 2001 до 2004 година Христина Ангелакова е първата жена шеф на Националната опера и балет. През интервала 2004 - 2008 година като ръководител на фондацията "Национална опера и балет " реализира едни от най-значимите събития в културния календар на столицата. Изявява се като режисьор с "Така вършат всички " от Моцарт в Музикално-драматичния спектакъл "Константин Кисимов " - Велико Търново. От 2012 година е артистичен шеф на Музикалния фестивал "Моцартови празници " в Правец. Доцент в НМА "Проф. Панчо Владигеров ".
За приноса си към родното оперно изкуство е удостоявана с високи оценки, със званието "Народна артистка ", награди за съответни достижения, с "Кристална лира " на Съюза на музикалните и танцовите дейци и други. Носител е на почетното звание "Комендаторе " на Италианската република за изключителни заслуги към културата на Италия, медал "Св.св. Кирил и Методий " - огърлие, и други. През 2015 година е почетена за повсеместен принос към българската просвета с премията "Музикант на годината ".
Опелото на известното мецосопрано ще е от 12.30 ч. в църквата "Света София ", а погребението - от 15.00 ч. на Централните софийски гробища - Алеята на създателите.
На 20 май оперна България загуби една от най-ярките фигури в музикалния живот на страната. Певица с извънреден гений, велика артистка, покорила с гласа си най-престижните международни оперни подиуми, пяла под палката на най-големите диригенти, партнирала си с оперните величия на 20-и век. Изключителна персона със знаково наличие в публичния и оперния живот на България. Всеотдаен възпитател, придирчив началник, непримирима против несправедливостта и посредствеността, въодушевен и изпълнен с сила създател, подкрепящ младите гении, както и новите, ексцентрични хрумвания. Христина Ангелакова бе обичан вокален възпитател, който вечно остана обвързван със своите обичани и сполучливи възпитаници.
Отдадена на своята огромна обич - операта, тя влагаше своята сила и гений в грандиозни планове, остави незабравима диря с неуморния си блян да утвърждава и да възпитава висока музикална хармония и усет. Нейната най-голяма горделивост през последните години бе Международният музикален фестивал "Моцартови празници " в Правец, напомнят от екипа на фестивала.
Христина Ангелакова повече от четвърт век е обвързвана с Националната опера и балет - София. Допринася доста за развиването на театъра, оценен високо и зад граница. Певица с обемен, богат на тембри и чудесно подложен глас, темпераментна и задълбочена в работата си, Ангелакова участва на сцената освен с обичайния за мецосопрано репертоар, само че и в реализацията на опери от композитори на 20-и век. Тя е една от ярките изпълнителки на Софийската опера през последните две десетилетия на предишния век. И до през днешния ден се помнят нейни забележителни достижения - Изабела ( "Италианката в Алжир "), Марфа ( "Хованщина "), Сантуца ( "Селска чест "), Азучена ( "Трубадур "), Адалджиза ( "Норма "), Амнерис ( "Аида "), Дуеня от едноименната опера на Прокофиев.
Родена е през 1944 година в Исперих, само че отраства в Шумен, в семейство, което обича песента. В гимназията учи цигулка, само че взема решение да се посвети на пеенето. Завършва Музикалната академия при проф. Сима Иванова. През 60-те в Италия специализира бароков вокален жанр, учи в "Санта Чечилия " в Рим и в Центъра за рационализиране на млади артисти към Миланската Ла Скала при световноизвестната певица и възпитател Джина Чиня.
Кариерата й стартира щастливо - с тригодишен контракт с Миланската канара. Прави креативен дебют с Улрика от "Бал с маски ", дирижирана от великия Клаудио Абадо, разпореждат й огромни партии - Йокаста от "Едип цар " на Стравински, Адалджиза от "Норма " на Белини, Леонора от "Фаворитката ", Елизабет от "Мария Стюарт " на Доницети. Участва и в представления на Пикола Скала ( "Амал и нощните посетители " от Меноти и "Ноевият ковчег " на Бритън). В Италия концертира с фамозния оркестър "Виртуози ди Рома ", с който извършва сложен репертоар от епохата на барока.
От 1976 година е солистка в Националната опера - София. Откроява се като Амнерис, Азучена, Кармен, Сантуца, Изабела, Маделон от "Андре Шение ", Графинята и Полина от "Дама Пика ", Марфа, Марина от "Борис Годунов ", Ахросимова от "Война и мир ", Дуеня, Лукреция от "Поругаването на Лукреция " от Бритън. Певицата способства доста и за популяризирането на български опери като "Хан Крум " от Александър Йосифов, "Хан Аспарух " от Александър Райчев, "Саламбо " на Веселин Стоянов.
Скоро стартира и интернационалната й кариера. Четири сезона е желаната Амнерис в Дойче Опер в Западен (тогава) Берлин, чест посетител е в италиански оперни театри - Болоня, Палермо, Равена, а в Римската опера е поканена за премиерата на "Иродиада " от Масне, в екип с Монсерат Кабайе, Хосе Карерас и Хуан Понс. Пее в Мюнхен, Будапеща, Дюселдорф, Лиеж, Лайпциг, Руан, Тулон, Ница, Билбао, Овиедо - където пее с Павароти в "Бал с маски ". Със Софийската опера гастролира в Болшой спектакъл, в Париж, Палермо, Виена.
Концертира в Европа и страната с авторитетни оркестри, камерни обединения и хорове. Има участия в радио- и тв записи за РАИ, за БНР, Българска национална телевизия, има издадени компактдискове и плочи в "Балкантон " с италиански, френски и съветски арии, записи на оперите "Иван Сусанин ", "Война и мир ", "Хан Крум " и "Хан Аспарух ".
От 2001 до 2004 година Христина Ангелакова е първата жена шеф на Националната опера и балет. През интервала 2004 - 2008 година като ръководител на фондацията "Национална опера и балет " реализира едни от най-значимите събития в културния календар на столицата. Изявява се като режисьор с "Така вършат всички " от Моцарт в Музикално-драматичния спектакъл "Константин Кисимов " - Велико Търново. От 2012 година е артистичен шеф на Музикалния фестивал "Моцартови празници " в Правец. Доцент в НМА "Проф. Панчо Владигеров ".
За приноса си към родното оперно изкуство е удостоявана с високи оценки, със званието "Народна артистка ", награди за съответни достижения, с "Кристална лира " на Съюза на музикалните и танцовите дейци и други. Носител е на почетното звание "Комендаторе " на Италианската република за изключителни заслуги към културата на Италия, медал "Св.св. Кирил и Методий " - огърлие, и други. През 2015 година е почетена за повсеместен принос към българската просвета с премията "Музикант на годината ".
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ