Показателите на фините прахови частици PM2.5 за София към 11

Показателите на фините прахови частици PM2.5 за София към 11 ч. през днешния ден сочат 49.3 µg/m³, което подрежда столицата ни в оранжевия бранш по замърсяване на въздуха. Това сочи показателят за качеството на въздуха в столицата, съобщи БГНЕС.

Така София се подрежда на 10-о място в света по замърсен въздух през днешния ден. Първото място се държи от Лахор в Пакистан, следван от Делхи, Индия, Пекин, Китай и още няколко града в Китай и Индия. От европейските градове на 9-о място преди нас е единствено Краков в Полша. На 11-то място след нас се подрежда Белград в Сърбия, който също е в оранжевия бранш по замърсяване на въздуха през днешния ден.

Най-чист е въздухът през днешния ден в Скопие, Северна Македония, който е в зеления бранш.

От съдружие “Въздух за здраве ” показват, че през последните години сме очевидци по какъв начин процесите на урбанизация трансфораха актуалните градове в големи прекалено застроени мегаполиси, задръстени от коли и мощно нечист въздух, който се диша все по-трудно, и от ден дневно става все по-опасен за здравето на хората. Според Европейската организация за околната среда точно нечистият въздух е най-голямата опасност за здравето на жителите в огромните мегаполиси. По данни на организацията всяка година в Европейския съюз мръсният въздух е причина за повече от 400 хиляди преждевременни смъртни случаи.

Според проучване на Европейския алианс за здраве оповестено през октомври т.г. в резултат на мръсния въздух, обществото ни търпи и съществени финансови загуби. Проучването, което обгръща 30 страни и 432 европейски градове, показва, че през 2018г. общите обществени разноски са над 166 милиарда евро, като междинните разноски за вреди от замърсяване на въздуха в един град се равняват на 3,9% от Брутният вътрешен продукт на дадена страната. Това допуска, че годишно всеки европеец губи над 1000 евро от своето богатство, поради неприятното качество на въздуха.

Тази година България бе измежду страните, които поддържа световната самодейност „ Здравословният град на утрешния ден “ ( Our healthy cities of tomorrow ). Като част от акцията съдружие „ Въздух за здраве “, взаимно с Алианса за здраве и околна среда (HEAL) – основател на акцията и водеща европейска организация, занимаваща се с въздействието на околната среда върху човешкото здраве, приканиха локалните управляващи да работят за по-здравословни и чисти градове.

Освен апела за възстановяване здравето на жителите и средата, в която живеят, организации и специалисти у нас се включиха с рекомендации за превръщането на градовете в здравословни места за живеене. Те плануват централни градски елементи с нискоемисионни зони, зелени пространства и повече благоприятни условия за комфортно и безвредно напредване пешком. Необходимо е да бъдат разширени и зелените места за отдих и спорт навън. Друга опция за по-чист въздух е подобряването на градската мрежа с чист, наличен и комфортен публичен превоз. Препоръките към управляващите са свързани и с предпочитано развиване на електрическия и нискоемисионен надземен и под земята публичен превоз, както и с разширението на безвредните алеи за различен напредване, и основаване на велосипедни автомагистрали.

Редица публични организации и лекари подкрепящи световната самодейност насочат своите послания за смяна на градската среда. Те приканват институциите, да работят за по-здравословни и съвременни градове, в които да живеем по-добър и първокласен живот.

Председателят на Национална пациентска организация (НПО) доктор Станимир Хасърджиев счита, че обстановката с Ковид-19 ни е научила да вършим всекидневните ни действия по-екологично, по-чисто и по-благоприятно за нас и околната среда. Според него това ни дава опция да преосмислим метода си на живот, грижата за здравето ни, тъй че да живеем в по-чиста градска среда и да дишаме по-чист въздух.

Педиатърът доктор Рада Маркова, която също поддържа световната самодейност, декларира, че в огромния град въздухът е идентичен за всички, само че можем да направляваме качеството му и да се грижим за околната среда, тъй че нездравословното влияние и последствията да бъдат минимални. Тя показва тревожната наклонност през последните години за зачестяването на острите хроничните заболявания при децата вследствие на нечистия въздух.

Радостина Петрова, член на УС на Сдружение „ Велоеволюция “ споделя, че карането на колело е по-важно от всеки път до момента. Според нея колелото е пълноценна част от ограниченията за предварителна защита на пандемията от Covid-19. „ Трудно е да се измисли по-ефективен метод на напредване, който по едно и също време способства за съблюдаване на физическа отдалеченост, да дава ежедневна доза спорт и пази въздуха чист. Нуждаем се от безвредни улици, с цел да бъдем по-здрави! “, прикани Радостина Петрова.

Свидетели сме на от ден на ден образци в Европа, които демонстрират, че сходна градска промяна е изцяло допустима. Решаваща роля за това, несъмнено, имат кметовете на градовете, показват от съдружие „ Въздух за здраве “. През последните години доста европейски градове започнаха дейности за здравословна подвижност. В Люксембург да вземем за пример, публичният превоз е безвъзмезден, а във Виена годишната карта за него е единствено 1 евро дневно. Други градове основават велосипедни автомагистрали, с цел да насърчат прекосяването към деен превоз. Берлин също е измежду градовете, които дават приоритет на велосипедистите и пешеходците в своята политиката за подвижност, вместо на колите.

София е с капацитет да бъде един от здравословните зелените градове в Европа, считат от съдружие „ Въздух за здраве “. Това съгласно тях зависи от напъните на институциите, които да го осъществят и да подсигуряват здравето на своите жители.