Последните думи на Ади преди да издъхне в ръцете на майка си
Покъртително обръщение насочи посредством обществената мрежа братът на Ади – момчетп от Перник, което умря поради чиновническо безхаберие от дефицит на О2. Часове преди да научим за тъжната вест, родственици на перничанина влязоха в Народното събрание, с цел да призоват обезверено за помощ държавната власт. Уви, преди тя да се разсъни, Ади заспа….завинаги, написа Блиц.
Ето какво написа брат му във фейсбук групата „ Въздух за Ади “:
Най-силната мъжка обич е братската! Здравната система ми лиши братчето, а аз ще извърша всяко едно заричане, което съм поел за него, за разлика от вас – министри и държавни служители. Последните думи в последния час от живота на брат ми към майка ми бяха „ Вие направихте всичко допустимо, а Министерството на здравеопазването нищо и докараха нещата до тука “. Една година неистини? Една година заблуждения, лишаване на очаквания, които доведоха до това, че братчето ми да загине в ръцете на МАЙКА СИ. Ще усетите болката на Адриан, болката на майка ми Анжела, татко ми Юлиан и на околните от първо лице!!! Почивай в мир братче мое… Знам, че ме пазиш от горе по този начин, както си ме пазил постоянно. Обичам те и очаквам да се забележим още веднъж! Ще довърша започнатите ти каузи до благополучен КРАЙ
Само ден преди Ади да спре да диша, брат му Алберт се обърна към цяла България с думите:
„ Здравейте, споделям се Алберт и съм на 20 години. Брат съм на Адриан Юлианов Петков, пациент с муковисцидоза, което е рядко генетично заболяване засягащо и поразяващо белите дробове. През последните 2-3 години положението на брат ми се утежни фрапантно, заради високото равнище на непросветеност на държавни медицински заведения и погрешно отнасяне на казуса с пациентите, заболели от муковисцидоза на територията на България. Средната възраст на смъртност на пациенти заболели от това заболяване в България е едвам 20 години. За страдание статистиката ни с други Европейски страни като Германия, Франция или Австрия по никакъв начин не може да бъде съпоставена.
Там междинната смъртност на такива пациенти е 50 години. От къде ли идва цялата тая разлика? Проблемите стартират от погрешно лекуване на тези пациенти, тук даже нямаме клинична пътека, която да следи съответно процеса на развиване и да ползва съответни способи за лекуване и антибиотици срещу това прогресивно заболяване, което в бъдеще ги довежда до позицията на моя брат – да чакат трансплантация. Е… като човек виждащ израстването на брат ми като персона, аз съм бил и постоянно ще съм до него, по този начин както е бил до мен. През последните години брат ми се сблъска със гибелта няколко пъти, порати неуредиците на наща здравна система, само че в никакъв случай не се предате. До в този момент беше остро и грозно лъган от Агенцията по Трансплантации и от Министерството на Здравеопазването, които по жесток метод се опитваха да убият неговата воля за живот и тази на пациентите, заболели от същото, очакващи ги орис като наща. Брат ми е на 30 години, в разцвета на живота си, и навместо да има изискванията да сътвори деца и да подари парченце от живота си, той чака някой различен да подари орган, че да може той да продължи своя живот.
Навместо институциите да създадат даже най-малкото, че да оказват помощ през последните месеци, те го лъжеха по най-неуважителния метод. В началото на 2018-та бяхме подготвени да станем Австрийски жители, че да можем да се възползваме от Австрийската здравна система, защото наща ни беше ясно какъв брой е зле. След изявяване по разнообразни български медии и откакто се разбра за нашето решение, получихме позвъняване от Министерството на Здравеопазването, което ОБЕЩА да изпрати брат ми във Виена, дружно със силите на Българската Агенция по Трансплантации.
След месеци игри на думи и празни обещания се разбра, че във Виена няма по какъв начин да се случат нещата и се стартира процедура по търсене на Медицинско заведение в което да бъде осъществена трансплантацията на брат ми във Франция – уви, след месеци очакване и след кашони употребявани и постепенно убиващи антибиотици за брат ми, разбрахме че метод за Франция няма също. Тогава 6 месеца след напразни очаквания за мойте родители, ние бяхме още веднъж лъгани от Агенцията и Министерството, че ще заминем за Германия – е, към момента сме си тук. Чак в този момент след месеци прикриване и неистини разбираме, че нямаме контракт с ЕВРОТРАНСПЛАНТ, което значи, че даже не сме имали късмет да бъдем изпратени като пациенти на територията на нито една от тези страни, за които мойте родители и аз таяхме някакви очаквания. Не ви ли е позор?
След като чувате това всичко, не ви ли е неловко от всичко това? Това ли е добре свършената работа, за която слушаме на всички места от ваще усти? Това ли са изискванията за живот в наща страна на едно 30 годишно момче като брат ми и едно 20 годишно момче като мен? Това ли са принудени да изживяват едни родители, които просто се пробват да спасят живота на своето дете? За това ли плащаме заплати на служителите – да ни лъжат? Става ясно, че даже има в действие „ Истанбулска Декларация Против Трафика на Органи и Трансплантационен Туризъм “, която е подписана от голям % Европейски страни, НО не и от България – ами дами и господа, тъкмо за това не можем да се трансплантираме в чужбина, тъй като вие като чели със цялостни сили се стараете да е по този начин. Договора с Евротрансплант, който толкоз мощно заявявахте, че е деен – той даже не съществува. Влезте в уеб страницата на Евротрансплант, което междудругото е неправителствена организация и ще видите че там участват 8 Евро страни.
Това са Австралия, Белгия, Хърватия, Германия, Унгария, Холандия, Люксембург и Словения. България я няма сред тях макар лъжите на Министерството на Здравеопазването и Агенцията по трансплантациите през последните месеци. Същите тези страни, както и Франция, Швейцария, Испания и други въпреки това прецизно следват положителните правила на Истанбулската Декларация Против Трансплантационния туризъм и трафик на органи, а пък България за какво е нужно да ги следва? След като сътворяваме подобен образец в очите на другите народи, ние по какъв начин чакаме да получаваме органи от тях? След като ние сме съгласни надали не на трафика на човешки органи, ние какво избавление търсим?
Тук желая отговор от министъра на опазването на здравето, както и на премиера Бойко Борисов, защото безумията за които приказвам сега, давам обещание, че напълно скоро ще доближат до Европейският съд по правата на индивида. Вие нарушихте доста огромна част от тях и за това желая мнение от Министъра на опазването на здравето и индивида, който ни съставлява на национално равнище – нашия министър председател господин Бойко Борисов. Вие просто със цялостни сили направихте по този начин, че освен младите да избягат от страната, а и тези млади които са останали тук и нямат опция да станат от болното легло – да загинат в страшни страдания. “
Ето какво написа брат му във фейсбук групата „ Въздух за Ади “:
Най-силната мъжка обич е братската! Здравната система ми лиши братчето, а аз ще извърша всяко едно заричане, което съм поел за него, за разлика от вас – министри и държавни служители. Последните думи в последния час от живота на брат ми към майка ми бяха „ Вие направихте всичко допустимо, а Министерството на здравеопазването нищо и докараха нещата до тука “. Една година неистини? Една година заблуждения, лишаване на очаквания, които доведоха до това, че братчето ми да загине в ръцете на МАЙКА СИ. Ще усетите болката на Адриан, болката на майка ми Анжела, татко ми Юлиан и на околните от първо лице!!! Почивай в мир братче мое… Знам, че ме пазиш от горе по този начин, както си ме пазил постоянно. Обичам те и очаквам да се забележим още веднъж! Ще довърша започнатите ти каузи до благополучен КРАЙ
Само ден преди Ади да спре да диша, брат му Алберт се обърна към цяла България с думите:
„ Здравейте, споделям се Алберт и съм на 20 години. Брат съм на Адриан Юлианов Петков, пациент с муковисцидоза, което е рядко генетично заболяване засягащо и поразяващо белите дробове. През последните 2-3 години положението на брат ми се утежни фрапантно, заради високото равнище на непросветеност на държавни медицински заведения и погрешно отнасяне на казуса с пациентите, заболели от муковисцидоза на територията на България. Средната възраст на смъртност на пациенти заболели от това заболяване в България е едвам 20 години. За страдание статистиката ни с други Европейски страни като Германия, Франция или Австрия по никакъв начин не може да бъде съпоставена.
Там междинната смъртност на такива пациенти е 50 години. От къде ли идва цялата тая разлика? Проблемите стартират от погрешно лекуване на тези пациенти, тук даже нямаме клинична пътека, която да следи съответно процеса на развиване и да ползва съответни способи за лекуване и антибиотици срещу това прогресивно заболяване, което в бъдеще ги довежда до позицията на моя брат – да чакат трансплантация. Е… като човек виждащ израстването на брат ми като персона, аз съм бил и постоянно ще съм до него, по този начин както е бил до мен. През последните години брат ми се сблъска със гибелта няколко пъти, порати неуредиците на наща здравна система, само че в никакъв случай не се предате. До в този момент беше остро и грозно лъган от Агенцията по Трансплантации и от Министерството на Здравеопазването, които по жесток метод се опитваха да убият неговата воля за живот и тази на пациентите, заболели от същото, очакващи ги орис като наща. Брат ми е на 30 години, в разцвета на живота си, и навместо да има изискванията да сътвори деца и да подари парченце от живота си, той чака някой различен да подари орган, че да може той да продължи своя живот.
Навместо институциите да създадат даже най-малкото, че да оказват помощ през последните месеци, те го лъжеха по най-неуважителния метод. В началото на 2018-та бяхме подготвени да станем Австрийски жители, че да можем да се възползваме от Австрийската здравна система, защото наща ни беше ясно какъв брой е зле. След изявяване по разнообразни български медии и откакто се разбра за нашето решение, получихме позвъняване от Министерството на Здравеопазването, което ОБЕЩА да изпрати брат ми във Виена, дружно със силите на Българската Агенция по Трансплантации.
След месеци игри на думи и празни обещания се разбра, че във Виена няма по какъв начин да се случат нещата и се стартира процедура по търсене на Медицинско заведение в което да бъде осъществена трансплантацията на брат ми във Франция – уви, след месеци очакване и след кашони употребявани и постепенно убиващи антибиотици за брат ми, разбрахме че метод за Франция няма също. Тогава 6 месеца след напразни очаквания за мойте родители, ние бяхме още веднъж лъгани от Агенцията и Министерството, че ще заминем за Германия – е, към момента сме си тук. Чак в този момент след месеци прикриване и неистини разбираме, че нямаме контракт с ЕВРОТРАНСПЛАНТ, което значи, че даже не сме имали късмет да бъдем изпратени като пациенти на територията на нито една от тези страни, за които мойте родители и аз таяхме някакви очаквания. Не ви ли е позор?
След като чувате това всичко, не ви ли е неловко от всичко това? Това ли е добре свършената работа, за която слушаме на всички места от ваще усти? Това ли са изискванията за живот в наща страна на едно 30 годишно момче като брат ми и едно 20 годишно момче като мен? Това ли са принудени да изживяват едни родители, които просто се пробват да спасят живота на своето дете? За това ли плащаме заплати на служителите – да ни лъжат? Става ясно, че даже има в действие „ Истанбулска Декларация Против Трафика на Органи и Трансплантационен Туризъм “, която е подписана от голям % Европейски страни, НО не и от България – ами дами и господа, тъкмо за това не можем да се трансплантираме в чужбина, тъй като вие като чели със цялостни сили се стараете да е по този начин. Договора с Евротрансплант, който толкоз мощно заявявахте, че е деен – той даже не съществува. Влезте в уеб страницата на Евротрансплант, което междудругото е неправителствена организация и ще видите че там участват 8 Евро страни.
Това са Австралия, Белгия, Хърватия, Германия, Унгария, Холандия, Люксембург и Словения. България я няма сред тях макар лъжите на Министерството на Здравеопазването и Агенцията по трансплантациите през последните месеци. Същите тези страни, както и Франция, Швейцария, Испания и други въпреки това прецизно следват положителните правила на Истанбулската Декларация Против Трансплантационния туризъм и трафик на органи, а пък България за какво е нужно да ги следва? След като сътворяваме подобен образец в очите на другите народи, ние по какъв начин чакаме да получаваме органи от тях? След като ние сме съгласни надали не на трафика на човешки органи, ние какво избавление търсим?
Тук желая отговор от министъра на опазването на здравето, както и на премиера Бойко Борисов, защото безумията за които приказвам сега, давам обещание, че напълно скоро ще доближат до Европейският съд по правата на индивида. Вие нарушихте доста огромна част от тях и за това желая мнение от Министъра на опазването на здравето и индивида, който ни съставлява на национално равнище – нашия министър председател господин Бойко Борисов. Вие просто със цялостни сили направихте по този начин, че освен младите да избягат от страната, а и тези млади които са останали тук и нямат опция да станат от болното легло – да загинат в страшни страдания. “
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ