Мостът над р. Янтра при Бяла, строен от Колю Фичето, се руши
Пожарът в парижката "Света Богородица “ или Нотр Дам дьо Пари (Notre-Dame de Paris) обърна погледите към един от знаците на Париж и френската нация и най-посещаваният монумент във френската столица. Но, той ни даде мотив и да си напомним един малко прочут факт от живота на Колю Фичето (1800-1881 г.), именуван още Уста̀ Колю Фичето (през турското "уста " от арабското "устаз " - занаятчия, преподавател, професор) - възрожденски строител, проектант и ваятел. През своята дълга история средновековната катедрала е претърпяла не е дно и две инциденти - пожари, опустошения... През 1866 година е имало теч от покрива, който нито един френски занаятчия не съумял да открие и в профил. Тогава Митхад паша, шеф на Дунавския вилает по това време, изпраща Колю Фичето. Майсторът се оправя с казуса, а французите са възхитени от него и го канят да остане в Париж. Колю Фичето обаче отхвърля и се връща в град Бяла, където строи мост над река Янтра - един от архитектурните му шедьоври.
Бя̀ла е град по поречието на река Янтра в област Русе. Днес е административен и икономически център на едноименната община. Името на Бяла произлиза от белия цвят на околните скали край града. Отначало хората, заселени в региона на трите хълма, нарекли селището "Бяла земя ". По-късно за краткост го наричали единствено Бяла .
Градът е ситуиран в централната част на Дунавската хълмиста низина, на 54 м надморска височина. Той заема кръстопътно състояние, като шосейни пътища водят за Русе (на 55 км), Плевен (на 98 км), Свищов (на 48 км), Велико Търново (на 55 км) и Попово (на 49 км). На 7 км, в посока Велико Търново, е ситуиран квартал Гара Бяла. Там се намира жп гарата по линията Русе-Горна Оряховица (София), както и редица компании от промишлеността в града.
Сред забележителностите на града е и Беленският мост , ситуиран над река Янтра на 1 км от Бяла - на пътя сред Плевен и Русе. Колю Фичето печели търга с най-хубавата оферта - като цена и период. Мостът се счита за върхово достижение на българското възрожденско инженерно-строително и архитектурно изкуство. Работата по него стартира през 1865 година и приключва тъкмо след две години, както заречен майсторът. Мостът бил доста значим за империята, защото свързвал София-Орхание (Ботевград)-Плевен-Русе.
Мостът е издигнат по заповед на Митхад паша, един от реформаторите на Османската империя по това време. През 1864 година той поема ръководството на така наречен Дунавски вилает с административен център Русчук. Мидхат паша е в основата на редица фискални и икономически нововъведения, целящи модернизирането на Османската империя. На 26 октомври 1866 година той открива жп линията Русе-Варназапочната преди две години.
Мидхад паша е доста удовлетворен от градежа и издейства премия за Колю Фичето от 50 000 гроша. Мостът е дълъг 276 м и е необятен 9 метра. Неговите 14 свода с отвор 12 м са украсени с релефни изображения на животни. Поддържат го 13 опори, както и два брегови устоя. Мостът е изработен от издялан камък от локален варовик и варов хоросан.
За Колю Фичето и Беленския мост австро-унгарският странник Феликс Каниц споделя: "И тоя непретенциозен човек в потури и абичка не знае, че с Беленския си мост е построил най-голямата хидравлическа сграда на Балканския полуостров отвън Цариград. "
Едва ли майсторът си е мислил, че единствено 10 години по-късно по този мост ще преминат съветските войски, които ще освободят България. През Руско-турската освободителна война Бяла е второто освободено населено място от османско господство в България след Свищов (на 5 юли 1877 г.). По обяд руско-румънски войски, командвани от генерал-майор Александър Арнолди, стопират до моста на Колю Фичето на р. Янтра. Там са посрещнати по остарял български бит с самун и сол от българското население, приветствани от учителя Стефан Маринов и благословени от свещеника Иван Попстефанов. Заради удобното кръстопътно състояние на града, тук се разполага щабът на съветската войска и в действителност Бяла играе ролята на първа столица на освободена България. Тук отсяда и император Александър Втори.
След наводняване през 1890 година осем свода в междинната част на моста (около 130 м) са унищожени. През 1922-1923 година мостът е реконструиран със стоманенобетонни опори и сводове, което трансформира първичният му образ.
Днес мостът е непокътнат като монумент на строителното изкуство. Използва се единствено като пешеходен. Годините и недобрата поддръжка разрушават към този момент оборудването и са нужни незабавни ограничения, с цел да запазим моста и загатна на Колю Фичето. Южно от него е издигнат актуален мост.
Бя̀ла е град по поречието на река Янтра в област Русе. Днес е административен и икономически център на едноименната община. Името на Бяла произлиза от белия цвят на околните скали край града. Отначало хората, заселени в региона на трите хълма, нарекли селището "Бяла земя ". По-късно за краткост го наричали единствено Бяла .
Градът е ситуиран в централната част на Дунавската хълмиста низина, на 54 м надморска височина. Той заема кръстопътно състояние, като шосейни пътища водят за Русе (на 55 км), Плевен (на 98 км), Свищов (на 48 км), Велико Търново (на 55 км) и Попово (на 49 км). На 7 км, в посока Велико Търново, е ситуиран квартал Гара Бяла. Там се намира жп гарата по линията Русе-Горна Оряховица (София), както и редица компании от промишлеността в града.
Сред забележителностите на града е и Беленският мост , ситуиран над река Янтра на 1 км от Бяла - на пътя сред Плевен и Русе. Колю Фичето печели търга с най-хубавата оферта - като цена и период. Мостът се счита за върхово достижение на българското възрожденско инженерно-строително и архитектурно изкуство. Работата по него стартира през 1865 година и приключва тъкмо след две години, както заречен майсторът. Мостът бил доста значим за империята, защото свързвал София-Орхание (Ботевград)-Плевен-Русе.
Мостът е издигнат по заповед на Митхад паша, един от реформаторите на Османската империя по това време. През 1864 година той поема ръководството на така наречен Дунавски вилает с административен център Русчук. Мидхат паша е в основата на редица фискални и икономически нововъведения, целящи модернизирането на Османската империя. На 26 октомври 1866 година той открива жп линията Русе-Варназапочната преди две години.
Мидхад паша е доста удовлетворен от градежа и издейства премия за Колю Фичето от 50 000 гроша. Мостът е дълъг 276 м и е необятен 9 метра. Неговите 14 свода с отвор 12 м са украсени с релефни изображения на животни. Поддържат го 13 опори, както и два брегови устоя. Мостът е изработен от издялан камък от локален варовик и варов хоросан.
За Колю Фичето и Беленския мост австро-унгарският странник Феликс Каниц споделя: "И тоя непретенциозен човек в потури и абичка не знае, че с Беленския си мост е построил най-голямата хидравлическа сграда на Балканския полуостров отвън Цариград. "
Едва ли майсторът си е мислил, че единствено 10 години по-късно по този мост ще преминат съветските войски, които ще освободят България. През Руско-турската освободителна война Бяла е второто освободено населено място от османско господство в България след Свищов (на 5 юли 1877 г.). По обяд руско-румънски войски, командвани от генерал-майор Александър Арнолди, стопират до моста на Колю Фичето на р. Янтра. Там са посрещнати по остарял български бит с самун и сол от българското население, приветствани от учителя Стефан Маринов и благословени от свещеника Иван Попстефанов. Заради удобното кръстопътно състояние на града, тук се разполага щабът на съветската войска и в действителност Бяла играе ролята на първа столица на освободена България. Тук отсяда и император Александър Втори.
След наводняване през 1890 година осем свода в междинната част на моста (около 130 м) са унищожени. През 1922-1923 година мостът е реконструиран със стоманенобетонни опори и сводове, което трансформира първичният му образ.
Днес мостът е непокътнат като монумент на строителното изкуство. Използва се единствено като пешеходен. Годините и недобрата поддръжка разрушават към този момент оборудването и са нужни незабавни ограничения, с цел да запазим моста и загатна на Колю Фичето. Южно от него е издигнат актуален мост.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ