Упадъкът на Запада
Погледнете Америка независимо. Какво виждате?
През юни 1978 година Александър Солженицин произнесе в Харвард тирада, озаглавена „ Разпаднатият свят ”. Тя беше отдадена на възникването на „ другите светове ”, част от които бе и западното общество. От едната страна на разлома е свободата, която е впрегната да натрупа с неутолима пристрастеност материални богатства, като за Америка тя е най-високата полезност, стояща над всички останали. В центъра на това уравнение се намира индивидът, тъй като над него няма никаква друга мощ с изключение на свободата. Резултатът от това е нравствена мизерия, лутаща се в търсене на личния си смисъл.
След речта на Солженицин „ четвъртата власт ” го упрекна в „ загуба на равновесие ” и „ болна психика ”. Солженицин си мислеше, че в Съединени американски щати можеш да приказваш всичко, което мислиш, само че се оказа, че демокрацията чака да й се възхищаваш. Пресата написа: „ Този исполин не ни обича ”. Беше ли прав Солженицин? Той виждаше позитивните неща в сърцето на Америка. „ Постепенно пред мен стартира да се разкрива другата Америка, същинското сърце на страната. Америка на дребните градове, хубавичко Америка, за която аз мислех, подготвяйки тази тирада ”.
След 40 години ние към този момент може да си позволим разкоша да проучваме неговата тирада. Според мен, Солженицин е постъпил прекомерно внимателно, в случай че отчетем по какъв начин в продължение на тези четиридесет години се утвърждаваха културните полезности на Америка. Аз нямам желание гневно да пазя тезата на Освалд Шпенглер за „ Залезът на Запада ”, тъй като постепенния крах участва във всяка междина на нашия културен живот. Към ортодоксалността на упадъка се придържат университетите. Говорещите глави на ток-шоутата неведнъж повтарят едни и същи пошлости. А истината се унищожава от постмодерната религия, че най-важно от всичко са дълбоките усеща, които идват от подсъзнанието. Да, значимо е американците да четат Шпенглер, в случай че изобщо четат нещо, само че през днешния ден е доста по-важно да се махнат културните филтри. Погледнете на Америка и Запада независимо. Какво виждате? И за какво виждате това?
(Със съкращения от сп. „ Християнство и просвета ”, превод Христо Стефанов)
През юни 1978 година Александър Солженицин произнесе в Харвард тирада, озаглавена „ Разпаднатият свят ”. Тя беше отдадена на възникването на „ другите светове ”, част от които бе и западното общество. От едната страна на разлома е свободата, която е впрегната да натрупа с неутолима пристрастеност материални богатства, като за Америка тя е най-високата полезност, стояща над всички останали. В центъра на това уравнение се намира индивидът, тъй като над него няма никаква друга мощ с изключение на свободата. Резултатът от това е нравствена мизерия, лутаща се в търсене на личния си смисъл.
След речта на Солженицин „ четвъртата власт ” го упрекна в „ загуба на равновесие ” и „ болна психика ”. Солженицин си мислеше, че в Съединени американски щати можеш да приказваш всичко, което мислиш, само че се оказа, че демокрацията чака да й се възхищаваш. Пресата написа: „ Този исполин не ни обича ”. Беше ли прав Солженицин? Той виждаше позитивните неща в сърцето на Америка. „ Постепенно пред мен стартира да се разкрива другата Америка, същинското сърце на страната. Америка на дребните градове, хубавичко Америка, за която аз мислех, подготвяйки тази тирада ”.
След 40 години ние към този момент може да си позволим разкоша да проучваме неговата тирада. Според мен, Солженицин е постъпил прекомерно внимателно, в случай че отчетем по какъв начин в продължение на тези четиридесет години се утвърждаваха културните полезности на Америка. Аз нямам желание гневно да пазя тезата на Освалд Шпенглер за „ Залезът на Запада ”, тъй като постепенния крах участва във всяка междина на нашия културен живот. Към ортодоксалността на упадъка се придържат университетите. Говорещите глави на ток-шоутата неведнъж повтарят едни и същи пошлости. А истината се унищожава от постмодерната религия, че най-важно от всичко са дълбоките усеща, които идват от подсъзнанието. Да, значимо е американците да четат Шпенглер, в случай че изобщо четат нещо, само че през днешния ден е доста по-важно да се махнат културните филтри. Погледнете на Америка и Запада независимо. Какво виждате? И за какво виждате това?
(Със съкращения от сп. „ Християнство и просвета ”, превод Христо Стефанов)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ