Погледът към историята не пречи на настоящето и на бъдещето,

" Погледът към историята не пречи на сегашното и на бъдещето, дотолкоз, доколкото не става въпрос за спор, не става въпрос за гледище, не става въпрос за изкуствена рекламация, а става въпрос за извънредно ясни и бих споделил 100 % доказуеми исторически обстоятелства ". Това сподели в предаването " Лице в лице ” историкът проф. по въпроса за връзките сред България и Северна Македония.
" Тук не става въпрос сред двете страни да е зародил внезапно спор дали е имало геноцид тук и там, къде минава границата и така нататък Това е нещо, което е обвързвано с многовековна история, изучавана от извънредно съществени, десетки, да не кажа стотици, историци и други учени. В един миг,когато една изцяло исторически инцидентно основана страна и в действителност новоизмислена нация и език, и всичко останало, е напълно естествено съгласно мен да се стигне до този миг, защото, в случай че сега Скопие, без значение от това кой е там на власт, застане на друга позиция, първо ще го бият, зависи дали той е ръководещ или е опозиционер, и второ – той в никакъв случай повече няма да може да застане под каквато и да е форма пред или отпред на своите сънародници заради обстоятелството, че той е задължен да възпроизвежда този мит – митът страна Македония, нация Македония, език македонски и т.н ", безапелационен е проф. Стоянович.
Петър Стоянович: Живеем в политически " Дисниленд "
Пред БНР историкът проф. Петър Стоянович разяснява, че съжителстването на два процеса – законотворчество и продължаващ ремонт на...
" Ако България беше страната, която беше застанала косо с името, може би от дълго време тази прилежаща на нас страна щеше да има друго име и щеше да си върви по пътя безпроблемно. Но споделям го с голямо страдание, България не е Гърция, в смисъла на своята държавност, отстояване на национални ползи и поредност – няма по какъв начин да ги стигнем и до момента. За разлика от нас, Гърция има доста ясна политика още от края на 19-ти век по какъв начин да се трансформират нещата на Балканите и последователно през войните, през съюзи, през отстъпки, през голямо национално самообладание и финансиране, несъмнено, тя съумява да реализира своя най-много ", сподели още историкът.
" Няма по какъв начин да чакаме нито от Белград, нито от Атина, нито от Скопие някой по някакъв метод да ни даде, подари, потупа по рамото от едната благосклонност и от това, че признава нещо, което без значение дали е потвърдено или не, е иманентно българско. Всичко става с продължителни старания, с пердах, в хубавия, дипломатически смисъл на думата, и никой никому нещо не е дарил, още по-малко това ще стане с днешния ни спор сред София и Скопие, защото най-накрая България, инцидентно станала членка на Европейски Съюз преди няколко години, най-накрая може да има правото да се държи като равноправна европейска страна ", счита още проф. Стоянович.
" Много се надявам българските управници и опозицията най-накрая в релативно въпреки и в разностроен хор, само че в един глас да застанат зад една единни българска позиция и да поддържат нещо напълно естествено, без значение от това дали някой в огромната европейска гора грачи от по-високите дървета против нашата идея. Това е било постоянно и ще продължава да бъде, не е ужасно. Много по-удобно е, когато в един държавен инструмент единият играе положителното, а другият неприятното ченге. Когато един пробутва една по-войнствена идея, а различен я отстоява в един по-мек метод, само че е доста неверно държавната политика да бъде оставена с един или с няколко представители в стила на министър Каракачанов, тъй като по този метод се демонстрира, че някаква част от нацията, някаква част от политическия хайлайф, някаква част от българите желаят тази сякаш прекаленост, а останалите са доста положителни и покорни раби Божии и чакат да видят какво ще каже Брюксел ", сподели още проф. Стоянович.