Стихотворение на Иван Вазов е още по-актуално днес
Поезията е метод на изложение. В исторически проект, у нас, малко след Освобождението писателите и поетите са употребявали този прийом, с цел да предадат посланията си на преди малко освободения народ, който се е лутал и не е бил наясно какво тъкмо да прави оттук насетне. Един от най-значимите и велики български създатели – Иван Вазов, несъмнено е направил доста за развиването и оформянето на българската литература.
Приносът му е неоспорим и никой не може да го отхвърли, без значение от това дали харесва творбите му или не. Днес ви представяме едно произведение, което е написано през далечната 1883 година.
То е ориентирано към народа и към отношението му към протичащото се. Думите, написани от Иван Вазов, са мощни, съдържат укор и подкана.
Именно това са правели будителите – подбуждали са към деяние. Това е и задачата на това стихотворение. Интересното е, че и до ден-днешен тази творба е настояща и важи в цялостна мощ за народа ни.
Представяме ви „ Линее нашто поколенье “.
Текстът приказва самичък за себе си, по тази причина просто ви го предоставяме, а изводите оставяме вие да извършите сами за себе си:
„ Линее нашто поколенье…
Линее нашто поколенье
навсякъде застой, смъртоносен мраз;
ни топъл луч, ни вдъхновенье
не пада върху нас.
Къде вървим, не мислим прекомерно,
посока няма в наший път,
умерено бият тесни гърди,
по кое време от завист не кипът.
Стресни се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб поколение иде цяло –
какво ще да му завещайш?
Ил твоят път се веч изравни?
Ил нямаш други ти ориси?
Ил нямаш ти задания славни
и цяло бъдеще с битки?
Недей оставя, благи боже,
без лампа твоя свет олтар,
без химна твоето подножье,
без религия живата си гад!
Недей оставя без звездица
моряка, в нощний мрак остал,
без утро мъничката птица,
народите – без блян. “
