Поэтом можешь ты не быть, но гражданином быть объязан!... Май

Поэтом можешь ты не быть,
само че гражданином быть объязан!...

Май че, май че
ще завоюва нашето (вашето) Майче!

– Кой? Майчето?
– Да бе, май че то!

Дядко, бабче, баща, майче,
гласувайте за нашето (вашето) Майче!

– Ох, главата ми се замая!
За кого да гласоподавам? – За Мая!

– За Мая ли?
Направо сме се замаяли!

Проста главо, за Мая ли?
Да не сте се главозамаяли?

Дайте гласа си – тая скъпа дан, че то
инак ни чака отново Данчето!

Иначе с тоя лицемерен Боко
ще затъваме все по-дълбоко!

Всеки самичък се в калта натиква,
щом има вяра сляпо на тиква.

Даже някой да те подтиква,
недей се намърдва на топло... под тиква!

– Тъй съм от герберска пристрастеност обладан, че
и по тебе си падам, въпреки обла, Данче!...

Поетът бърка и май
животът няма да бъде Май!

Но София ще завоюва май че,
в случай че завоюва нашето (вашето) Майче!

О, Мая, ти по този начин ме омайност,
че ще гласоподавам за теб, о, Мая!

– И аз, и аз! Ела ме омай, че
по-дивна от Данчето ти си, о, Майче!

И крещя: – Към изборна победа с Мая,
че тя и младо, и остаряло смая!

– Прав си, и аз се запитвам: не с Мая ли
и ние всички тук сме се смаяли!

Българино, недей се квас,
ами тичай и гласувай за Мая.

Това е обет, от мене стихотворец,
тъй като като Вазов съм национален стихотворец!