Поетесата Кристина Росети е родена през 1830 г. като най-малкото

Поетесата Кристина Росети е родена през 1830 година като най-малкото дете в извънредно надарено семейство. Баща ѝ, италианският стихотворец и политически заточеник Габриеле Росети, емигрира в Англия през 1824 година и прави кариера като откривател на Данте и учител по италиански език в Лондон. През 1826 година той се дами за полуангличанката и полуиталианка Франсис Полидори и им се раждат четири деца в бърза поредност: Мария Франческа през 1827 година, Габриел Чарлз Данте (известен с името Данте Габриел, само че постоянно именуван Габриел от членовете на семейството) през 1828 година, Уилям Майкъл през 1829 година и Кристина Джорджина на 5 декември 1830 година

През 1831 година Габриеле Росети е назначен за учител по италиански език в новооткрития Кралски лицей. Децата получават най-ранното си обучение, а Мария и Кристина - цялото, от майка си, която е подготвена като гувернантка и се стреми да възпитава в фамилията си високи интелектуални достижения. Със сигурност тази упоритост е задоволена: Мария е авторка на авторитетно проучване на Данте, както и на книги по религиозно образование и италианска граматика и превод; Данте Габриел се отличава като един от най-изтъкнатите поети и художници на своята епоха; а Уилям е плодороден живописен и книжовен критик, редактор и мемоарист от придвижването на прерафаелитите.

Кристина обича да чете и да показва рано показалата се литературна заложба. Според дядо ѝ Кристина била най- интелектуално талантлива от четирите деца на Росети. Въпреки тези оценки за качествата ѝ, единственото обучение, което Кристина получава, е от майка си, която лимитира полемиките до литература и вяра. През 1837 година Уилям и Данте Габриел посещават малко частно учебно заведение, а по-късно King's College. Животът на Кристина Росети дава отличен образец за това по какъв начин икономическото послушание е повлияло на викторианските дами.



Когато е в края на тийнейджърските си години, написа под псевдонима Елън Алейн, първите ѝ две стихотворения са оповестени в литературно списание. Под този псевдоним тя дава седем стихотворения на " The Germ ", списание на прерафаелитите. Продължава да сътрудничи в него при започване на 50-те години на XIX в., а през 1862 година е оповестена най-известната ѝ сбирка. Той е прочут като " Пазар на глигани и други стихотворения " и включва най-известното ѝ произведение " Пазар на глигани ". След излизането си сборникът е необятно оценен. Тя получава позитивни мнения от критиците в издания като " The London Review " и " The British Quarterly Review ". По това време кариерата ѝ е твърдо открита и тя получава поддръжка от най-големите поети на деня.
Феминизъм
Известно е, че Росети е доброволец в локалната общественост, като оказва помощ на " паднали " дами, които са забременели преди брака. Тя е била буйно ангажирана със обществената неправда, която изпитват дамите, и с проучването на тематиките за изкушението и любовта. Въпреки че в никакъв случай не е подкрепяла интензивно феминизма, знае се, че е била срещу робството, както и против употребата на млади девойки. Вторият ѝ алманах е оповестен през 1866 година и е озаглавен " Прогресът на принца и други стихотворения " - алманах с баснословен темперамент, който не се радва на толкоз добър отзив като " Пазарът на гоблините и други стихотворения ". Тя не издава различен том до шест години по-късно, когато издава алманах за деца. " Песнички: A Nursery Rhyme Book ", оповестена през 1872 година, е призната доста добре, изключително поради илюстрациите на художника Артър Хюз.

Следващият ѝ оповестен алманах е " Annus Domini: A Prayer for Each Day of the Year, Founded on a Text of Holy Scripture " ( " Молитва за всеки ден от годината, учредена на текст от Светото писание " ) - текст за посвещение, в който се преглеждат религиозните тематики на поезията. Продължава да разгласява и през 1874 година излиза сборникът ѝ с три приказки " Speaking Likeness ". Две години по-късно фамилията се реалокира от вкъщи си на площад Юстън в Блумсбъри. Скоро по-късно сестра ѝ Мария умира от рак, а спомените на Росети за нея са записани във " Времето лети ".

През идващите две десетилетия Росети разгласява още няколко тома, измежду които " Пажа и други стихотворения " през 1880 година и " Призовани да бъдат светци ", 1881 година



Интересът на рецензията към поезията на Росети се ускорява през последните десетилетия на ХХ век, като това възобновление значително е провокирано от появяването на феминистката критика; огромна част от тези мнения се концентрират върху проблемите на пола в поезията ѝ и върху Росети като жена стихотворец. Приживе мнението за това дали тя, или Елизабет Барет Браунинг е най-великата поетеса на епохата, е разделено; във всеки случай след гибелта на Браунинг през 1861 година читатели и критици считат, че Росети е законната наследница на по-възрастната поетеса. Двете поетеси са постигнали разнообразни върхови достижения, както проличава от коментара на Данте Габриел Росети за сестра му, представен от Уилям Шарп в The Atlantic Monthly (юни 1895 г.): " Тя е най-хубавата поетеса след госпожа Браунинг, и то в доста огромна степен; и във връзка с изкуството, в случай че не и във връзка с интелектуалния подтик, тя доста превъзхожда госпожа Браунинг. " Като цяло читателите считат, че поезията на Росети е по-малко интелектуална, по-малко политическа и по-малко разнообразна от тази на Браунинг; и противоположното - признават, че Росети има по-голям лирически подарък, а поезията ѝ демонстрира съвършенство на речника, тона и формата под прикритието на цялостна елементарност.
Смърт
През целия си живот Росети страда от несигурно здраве, а в края на 40-те години на XIX в. се разболява още веднъж. В същото време е изправена пред значима рецесия на съзнанието, която я въодушевява да опитва с разнообразни стихотворни форми. През целия си живот тя поддържа размаха на писателските си умения и написа доста балади, сонети и химни.

Здравето на Росети не се усъвършенства с напредването на възрастта и когато навършва петдесет години, тя води непрекъсната борба с заболяването на Грейвс - автоимунно заболяване с фокус върху щитовидната жлеза, което предизвиква уязвимост, интензивен сърдечен темп, загуба на тегло и други признаци. Страда доста, дотолкоз, че животът ѝ едвам не завършва при започване на 70-те години на XIX век, когато се бори с изключително мощен припадък, по време на който косата ѝ пада, очите ѝ се подуват и от време на време губи схващане. Тази рецесия я прави по-слаба от всеки път, само че тя продължава да написа.

През 1892 година Росети е диагностицирана с рак на гърдата. Претърпява мастектомия, само че ракът се връща и тя живее единствено още две години, преди да почине през декември 1894 година Гробът ѝ се намира в гробището Хайгейт в Лондон.

 
Влияние от други поети
Поезията на Кристина Росети е мощно повлияна от писатели като брат ѝ Данте Габриел Росети и други предрафалитски писатели като Джон Еверет Мийо. Сред другите създатели са Джон Кийтс, Матю Луис и Ан Радклиф. Тя от своя страна оказва въздействие върху писатели като Елизабет Дженингс, Филип Ларкин и Вирджиния Улф.