Тома Марков: Поезията е единственото изкуство, което ни помага да не се побъркаме
Поетът Тома Марков може и да не е издавал нищо в последните години, само че не е спирал да „ създава “: написа стихотворения, написа разказ, написа и записва музика в „ Рене/Макаронов “ (като Макаронов). Особняк и крив човек, признава си го, само че надарен. И счита, че по-важното е да си прави работата (поезията) като хората. Казва и други работи, все любопитни и по собствен си метод: за котката-бомба, за алкохола като забавител, за Любомир Левчев, за най-любимия си стих в последно време:
На кое отделяш повече време в последно време – на писането или на нещо друго?
Не мога да не пиша, тъй като за това съм основан. Беше доста хубаво, че Рене Ранев от група „ Хибрид “ ми предложи да направи песни по мои стихове. А пък и аз въпреки всичко от 4-годишен изсвирвам на пиано и щеше да стане превъзходен музикант от мене, в случай че не бях ленив човек. За лирика и за писане човек може да бъде ленив, само че като музикант човек не може да бъде ленив, тъй като се изисква едно несъмнено време свирене. Този превъзходен човек, ослепителен китарист, ме спря и ме пита „ Може ли да направя песни по твоите стихове? “ и аз споделих „ Аз съм правил текстове за песни, само че доколкото знам първо се дава музиката на срички и тогава се пишат песните “. Той сподели: „ За мен няма значение “ и когато съм му давал стихотворения, не ми е махана една дума. И съм доста удовлетворен и благополучен, откогато съществува групата „ Рене/Макаронов “ - за две години сме написали 37 песни (б.а. - две от тях: тук и тук.). Песни, споделям, не части. Щото части написа всеки, песни пишат малко хора. Така че сега единственото нещо, което ме държи на крайници и жив, е „ Рене/Макаронов “, т.е. – музиката.
На коя ария би желал ти да си създателят?
Ее, доста са. „ Шоколад “ на „ Остава “ (смее се). Не, трансформирам. Play With Fire на Кийт Ричардс, за „ Ролинг Стоунс “.
Tова, че публикуваш стиховете си непосредствено за публиката във фейсбук профила си, замества ли в някаква степен потребността да издаваш поезията си в книги?
Не, просто публикувам стихове във фейсбук, тъй като от години съм в жестока литературна изолираност. Предполагам, че аз съм отговорен, тъй като съм доста бъбрив и доста крив човек. Обиждам доста хората и такива нелепости. Но някои неточности не могат да се превъзмогнат. Това са неточности, които са правилни. Аз не наскърбявам всеки. Има хора, с които просто не мога да се скарам. Просто няма какво да разделям с тях. А България не е като естествения останал свят, където примерно писателят е по-голям от издателя или от редактора. Аз имам много фенове, в това пространство продължава да има много естествени хора, които знаят, че майката на етиката е естетиката и като има хора, които схващат от хармония, значи, че има хора, които схващат от моите неща, които са много високи като усет.
Кой е обичаният ти стих в последно време?
Преди години написах едно там нещо, дето звучи: „ Жена ти да избяга с най-хубавия ти другар и той да ти липсва “. Казва се „ Блуус “ стихотворението и това фактически е блуус.
фото: Иван Захариев
Така си е. А ще ни кажеш ли, само че почтено – графитът по твоя станал към този момент много известен стих " Внимавай – котката ти е бомба... Когато мърка – тиктака... " ти самичък ли го изписа по стените на София?
Неее, никога, аз да не съм нещооо... В началото на 90-те години може би, заварих една доста тъпа българска група - „ Конкурент “ - които с блажна багра си пишеха „ Конкурент “ по Попа. Аз не съм подобен човек и в никакъв случай не мога да го направя. Не знам по какъв начин се появи. Не знам кой го е направил. Но апропо, доста благодаря на индивида, който го е направил, и доколкото знам графитът стои към този момент близо 11 години.
А каква е историята към написването на самия стих?
Аз съм написал три велики книги за две велики дами в живота ми, аз обичам такива нелепости. Даже сега пиша подобен разказ, само че за това – след това. „ Котката “ е написана за София Леон, една величествена дама, една джобна брюнетка, която наподобява на китайска вазичка с усет на японска вишна. Това ѝ го написах като есемес. „ Котка “ замества думата за... другото. И тя фактически мъркаше и тиктакаше... Беше величествено, величествено!
Кой е най-великият български стихотворец? И за какво?
Любомир Левчев е популярен стихотворец, като мен. Към тях не може да има нито въпроси, нито отговори, те не са Нойзи. Но поетите в тази страна в никакъв случай не са били забавни на никого. Поетите са забавни в Русия, във Англия. А тука се мисли, че поетът е птичка Божия, и може да живее без пари, без не знам там какво си, а на всички места това е високо платено изкуство и високо ценено. Поезията – това е човешката памет, това е единственото изкуство, което ни оказва помощ да не се побъркаме. И няма никакво значение един актьор – аз не обичам думата създател, създател е единствено Господ, а ние сме едни служащи и едни прислужници на Господ – няма никакво значение един актьор какви ориентации има. Дали е човекоядец, дали е болшевик, дали е гей, дали е крив човек като мене. Единственото нещо, което има значение, е да си прави работата като хората.
За кое най-вече съжаляваш в живота си?
В живота скърбя за всичко.
Има ли някой, на който дължиш опрощение и би желал да му се извиниш?
Дължа единствено пари. Извинения – не.
Кажи в този момент за романа, който пишеш?
Един разказ дундуркам, от четири години го пиша. Казва се „ Наръчник на сваляча “ и е за шестте дами в живота ми, с които съм живял повече от три години. Защото няма по какъв начин да живееш с един човек повече от три години, без да те образува по някакъв метод. В общи линии романът се написа доста мъчно, тъй като – първо, аз съм благородник и второ, няма по какъв начин целият ми живот с тях да е рози и шампанско, имало е и гадни неща. И в действителност сложното нещо на писането на този разказ е по какъв начин да опишеш гадните неща вътре, с цел да не звучи заядливо, злобно, тъпашко.
Някои споделят, че алкохолът е значим за писането. Какво мислиш? И има ли безспорен въздържател, който е и отличен публицист?
Да, несъмнено, че има, както да вземем за пример може да е непушач. Йордан Евтимов да вземем за пример.
Алкохолът в никакъв случай не е значим за писането. Алкохолът е просто повсеместен забавител. Всеки човек, който написа, е доста интелигентен. Няма нито един публицист на света, който да се е пенсионирал, това е огромният кур при писателите, ти си публицист за цялостен живот, не си публицист до 74 години. И човек би трябвало малко да си почине и по тази причина употребява алкохол, опиати, такива неща.
Във визитката ти „ стихотворец “ или „ публицист “ би трябвало да написа?
Аз съм стихотворец. Моята визитка е „ Тома Марков запетайка стихотворец “. Писал съм и в други жанрове, само че в други жанрове съм писал за пари. Единственото нещо, което ме интересува в живота, е поезията, напълно.
Имаш ли някаква муза сега?
Не, не, нямам и това доста ме нервира. Това съм си сложил за цел – примерно до 2-3 дни да се влюбя. Макар че естествено това ще бъде отново проблем, обаче такива проблеми ми дай на мене, останалите проблеми са маловажни.
Кога последно се разплака и защо?
Не съм плакал от 4 годишен. Това ми тежи.
Кое би било най-тежкото наказване за теб: да ти спрат алкохола, храната, съня или друго?
Проблемът Фурнаджиев. Никола Фурнаджиев е един популярен български стихотворец, който е написал единствено една книга в живота си. Тя се споделя „ Пролетен вятър “. И по-късно цялостен живот доста добре е знаел по какъв начин се пишат хубави стихотворения, обаче не му се е получавало. Това за мен е най-гадният проблем – да ти спрат гения. Това е покруса. Господ не желая да ми стопира „ свещичката “.
Как ти наподобява младото потомство български поети?
Идеални са.
Някакъв съвет за тях?
Ако един човек е стихотворец, той няма потребност от препоръки. Ако не е – да върви да се поучава с някой различен, не с мен.
Нещо, което би желал да споделиш най-после?
Обичам ви.
Интервю на Милен Антиохов
На кое отделяш повече време в последно време – на писането или на нещо друго?
Не мога да не пиша, тъй като за това съм основан. Беше доста хубаво, че Рене Ранев от група „ Хибрид “ ми предложи да направи песни по мои стихове. А пък и аз въпреки всичко от 4-годишен изсвирвам на пиано и щеше да стане превъзходен музикант от мене, в случай че не бях ленив човек. За лирика и за писане човек може да бъде ленив, само че като музикант човек не може да бъде ленив, тъй като се изисква едно несъмнено време свирене. Този превъзходен човек, ослепителен китарист, ме спря и ме пита „ Може ли да направя песни по твоите стихове? “ и аз споделих „ Аз съм правил текстове за песни, само че доколкото знам първо се дава музиката на срички и тогава се пишат песните “. Той сподели: „ За мен няма значение “ и когато съм му давал стихотворения, не ми е махана една дума. И съм доста удовлетворен и благополучен, откогато съществува групата „ Рене/Макаронов “ - за две години сме написали 37 песни (б.а. - две от тях: тук и тук.). Песни, споделям, не части. Щото части написа всеки, песни пишат малко хора. Така че сега единственото нещо, което ме държи на крайници и жив, е „ Рене/Макаронов “, т.е. – музиката.
На коя ария би желал ти да си създателят?
Ее, доста са. „ Шоколад “ на „ Остава “ (смее се). Не, трансформирам. Play With Fire на Кийт Ричардс, за „ Ролинг Стоунс “.
Tова, че публикуваш стиховете си непосредствено за публиката във фейсбук профила си, замества ли в някаква степен потребността да издаваш поезията си в книги?
Не, просто публикувам стихове във фейсбук, тъй като от години съм в жестока литературна изолираност. Предполагам, че аз съм отговорен, тъй като съм доста бъбрив и доста крив човек. Обиждам доста хората и такива нелепости. Но някои неточности не могат да се превъзмогнат. Това са неточности, които са правилни. Аз не наскърбявам всеки. Има хора, с които просто не мога да се скарам. Просто няма какво да разделям с тях. А България не е като естествения останал свят, където примерно писателят е по-голям от издателя или от редактора. Аз имам много фенове, в това пространство продължава да има много естествени хора, които знаят, че майката на етиката е естетиката и като има хора, които схващат от хармония, значи, че има хора, които схващат от моите неща, които са много високи като усет.
Кой е обичаният ти стих в последно време?
Преди години написах едно там нещо, дето звучи: „ Жена ти да избяга с най-хубавия ти другар и той да ти липсва “. Казва се „ Блуус “ стихотворението и това фактически е блуус.
фото: Иван Захариев
Така си е. А ще ни кажеш ли, само че почтено – графитът по твоя станал към този момент много известен стих " Внимавай – котката ти е бомба... Когато мърка – тиктака... " ти самичък ли го изписа по стените на София?
Неее, никога, аз да не съм нещооо... В началото на 90-те години може би, заварих една доста тъпа българска група - „ Конкурент “ - които с блажна багра си пишеха „ Конкурент “ по Попа. Аз не съм подобен човек и в никакъв случай не мога да го направя. Не знам по какъв начин се появи. Не знам кой го е направил. Но апропо, доста благодаря на индивида, който го е направил, и доколкото знам графитът стои към този момент близо 11 години.
А каква е историята към написването на самия стих?
Аз съм написал три велики книги за две велики дами в живота ми, аз обичам такива нелепости. Даже сега пиша подобен разказ, само че за това – след това. „ Котката “ е написана за София Леон, една величествена дама, една джобна брюнетка, която наподобява на китайска вазичка с усет на японска вишна. Това ѝ го написах като есемес. „ Котка “ замества думата за... другото. И тя фактически мъркаше и тиктакаше... Беше величествено, величествено!
Кой е най-великият български стихотворец? И за какво?
Любомир Левчев е популярен стихотворец, като мен. Към тях не може да има нито въпроси, нито отговори, те не са Нойзи. Но поетите в тази страна в никакъв случай не са били забавни на никого. Поетите са забавни в Русия, във Англия. А тука се мисли, че поетът е птичка Божия, и може да живее без пари, без не знам там какво си, а на всички места това е високо платено изкуство и високо ценено. Поезията – това е човешката памет, това е единственото изкуство, което ни оказва помощ да не се побъркаме. И няма никакво значение един актьор – аз не обичам думата създател, създател е единствено Господ, а ние сме едни служащи и едни прислужници на Господ – няма никакво значение един актьор какви ориентации има. Дали е човекоядец, дали е болшевик, дали е гей, дали е крив човек като мене. Единственото нещо, което има значение, е да си прави работата като хората.
За кое най-вече съжаляваш в живота си?
В живота скърбя за всичко.
Има ли някой, на който дължиш опрощение и би желал да му се извиниш?
Дължа единствено пари. Извинения – не.
Кажи в този момент за романа, който пишеш?
Един разказ дундуркам, от четири години го пиша. Казва се „ Наръчник на сваляча “ и е за шестте дами в живота ми, с които съм живял повече от три години. Защото няма по какъв начин да живееш с един човек повече от три години, без да те образува по някакъв метод. В общи линии романът се написа доста мъчно, тъй като – първо, аз съм благородник и второ, няма по какъв начин целият ми живот с тях да е рози и шампанско, имало е и гадни неща. И в действителност сложното нещо на писането на този разказ е по какъв начин да опишеш гадните неща вътре, с цел да не звучи заядливо, злобно, тъпашко.
Някои споделят, че алкохолът е значим за писането. Какво мислиш? И има ли безспорен въздържател, който е и отличен публицист?
Да, несъмнено, че има, както да вземем за пример може да е непушач. Йордан Евтимов да вземем за пример.
Алкохолът в никакъв случай не е значим за писането. Алкохолът е просто повсеместен забавител. Всеки човек, който написа, е доста интелигентен. Няма нито един публицист на света, който да се е пенсионирал, това е огромният кур при писателите, ти си публицист за цялостен живот, не си публицист до 74 години. И човек би трябвало малко да си почине и по тази причина употребява алкохол, опиати, такива неща.
Във визитката ти „ стихотворец “ или „ публицист “ би трябвало да написа?
Аз съм стихотворец. Моята визитка е „ Тома Марков запетайка стихотворец “. Писал съм и в други жанрове, само че в други жанрове съм писал за пари. Единственото нещо, което ме интересува в живота, е поезията, напълно.
Имаш ли някаква муза сега?
Не, не, нямам и това доста ме нервира. Това съм си сложил за цел – примерно до 2-3 дни да се влюбя. Макар че естествено това ще бъде отново проблем, обаче такива проблеми ми дай на мене, останалите проблеми са маловажни.
Кога последно се разплака и защо?
Не съм плакал от 4 годишен. Това ми тежи.
Кое би било най-тежкото наказване за теб: да ти спрат алкохола, храната, съня или друго?
Проблемът Фурнаджиев. Никола Фурнаджиев е един популярен български стихотворец, който е написал единствено една книга в живота си. Тя се споделя „ Пролетен вятър “. И по-късно цялостен живот доста добре е знаел по какъв начин се пишат хубави стихотворения, обаче не му се е получавало. Това за мен е най-гадният проблем – да ти спрат гения. Това е покруса. Господ не желая да ми стопира „ свещичката “.
Как ти наподобява младото потомство български поети?
Идеални са.
Някакъв съвет за тях?
Ако един човек е стихотворец, той няма потребност от препоръки. Ако не е – да върви да се поучава с някой различен, не с мен.
Нещо, което би желал да споделиш най-после?
Обичам ви.
Интервю на Милен Антиохов
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ