Недялко Йорданов празнува 80 г. с 80 приятели! Разказа как се оженил и отишъл в шкембеджийница
Поетът и драматург Недялко Йорданов ще чества през днешния ден своя 80-годишен празник с 80 другари. В „ Тази неделя “ по бТВ той показа, че в никакъв случай не се е чувствал комплициран, тъй като разчита на тези близки хора, които му демонстрират посоката.
„ Не съм комплициран, тъй като имам вяра на същинските хора – на приятелите си, а те не са малко. Тази вечер ще съм с 80 души. Те не са инцидентни хора “, съобщи бургазлията.
Жена ми Ивана ми честити първа - още в първата минута след среднощ, прибавя той.
„ Въобще не мога да допускам, че е допустимо да доближи до такава възраст. Срамувам се от това даже “, показа драматургът.
„ Поетите би трябвало да останат в съзнанието на хората млади. Защо по този начин стана не знам, обаче ми се живее и ще не преставам, няма метод “, добави той.
„ Всичко изпитах в този живот. Първата ми стихосбирка „ Всичко ще изпитаме “ бе издадена, когато бях 22-годишен. Пиша от времето, когато бях на 16 “, сподели рожденикът.
„ Не съм подозирал тогава, че по този начин ще се случи, че всичко ще изпитам. Наистина няма страдалчество, обич или наслада, които да не съм изпитал. Имал съм и огромни разочарования, и очаквания, че може би нещата ще се трансформират “, показа той.
След като на монитора бе показана родната му къща в Бургас, Недялко Йорданов сподели, че има и доста тъжни мемоари. Свързва ги с убийството на татко си.
„ Родната ми къща бе в моята махала. В детството ми там бяхме единствено момчета. Беше покрай плажа. Аз съм роден на втория етаж. Баща ми е запазил записка, на която е записвал по какъв начин се опасява, тъй като майка ми е била застрашена при раждането и той си е написал „ значимо е да се избави майката “. Родил съм се с пъпна шнур към врата. И до момента си я нося, тъй като тя ме свързва с моя татко и с майка ми, които към този момент ги няма “, споделя поетът.
„ В тази къща умря татко ми, когато бях 7-годишен. Той бе на 34. Нищо не можа да изпита в този живот. Бил е по затвори. Живя единствено две години след 9 септември. Пред очите ми бе погубен с една инжекция. Устроиха му грандиозно заравяне. Кръстиха на негово име транспортен съд, улица “, прибавя той.
След като бе питан от какво е най-разочарован, Недялко Йорданов сподели, че в никакъв случай в живота си не е бил краен черноглед.
„ Изпитвал съм доста разочарования, само че постоянно съм вярвал, че ще пристигна друго време. В една моя песничка, която влезе в читанките и се пее, се споделя „ въпреки да е жилаво злото, в живота въпреки всичко побеждава положителното “. Ще пристигна по-хубаво време “, твърди той.
„ Сега е тежко, тъй като тези, от които зависи живота, доста се ненавиждат. Това е извънредно! Хората са комплицирани по тази причина и не знаят с кого да тръгнат. Няма след кого “, разяснява драматургът.
Водещата пък напомни по какъв начин на 26 март той несъзнателно блъска в Бургас възрастен мъж – бай Калчо. Все още ли сте обвинен, въпреки той да няма никакви искания, попита тя.
„ Няма развиване по този случай. Има някаква дълга и странна пауза. Този прелестен човек самичък помоли да го запиша, да покажа какво мисли, тъй като непрестанно са го изнудвали по телефона. Карали са го да ме дава под съд, беше засегнат. Искам да има открит съд, с цел да излезе всичко нескрито. Не се усещам афектиран, тъй като ми е чиста съвестта, и тъй като се сближих с прелестен човек “, споделя поетът.
„ Любовта на живота ми Ивана я срещнах преди 53 години. 51 минаха от златната ни женитба. Залюбихме се през 1967 година Тя бе млада актриса в театъра. Нашата обич бе доста странна, тъй като бе противозаконна. Градът беше наежен против нас, само че доказахме, че имаме право да се обичаме. Когато взехме решение да сключим брак, отидохме в Айтос. Това бе градът, до който постоянно ходихме с влака “, споделя Йорданов.
„ Когато отидохме да се оженим, се оказа, че общината е в ремонт и ни заведоха в някаква къщурка, където имаше канцеларийка с три бюра. Една жена просто написа брачното удостоверение и ни го връчи. След това отидохме в локалната шкембеджийница. Това бе нашата женитба “, прибавя той.
„ Не съм комплициран, тъй като имам вяра на същинските хора – на приятелите си, а те не са малко. Тази вечер ще съм с 80 души. Те не са инцидентни хора “, съобщи бургазлията.
Жена ми Ивана ми честити първа - още в първата минута след среднощ, прибавя той.
„ Въобще не мога да допускам, че е допустимо да доближи до такава възраст. Срамувам се от това даже “, показа драматургът.
„ Поетите би трябвало да останат в съзнанието на хората млади. Защо по този начин стана не знам, обаче ми се живее и ще не преставам, няма метод “, добави той.
„ Всичко изпитах в този живот. Първата ми стихосбирка „ Всичко ще изпитаме “ бе издадена, когато бях 22-годишен. Пиша от времето, когато бях на 16 “, сподели рожденикът.
„ Не съм подозирал тогава, че по този начин ще се случи, че всичко ще изпитам. Наистина няма страдалчество, обич или наслада, които да не съм изпитал. Имал съм и огромни разочарования, и очаквания, че може би нещата ще се трансформират “, показа той.
След като на монитора бе показана родната му къща в Бургас, Недялко Йорданов сподели, че има и доста тъжни мемоари. Свързва ги с убийството на татко си.
„ Родната ми къща бе в моята махала. В детството ми там бяхме единствено момчета. Беше покрай плажа. Аз съм роден на втория етаж. Баща ми е запазил записка, на която е записвал по какъв начин се опасява, тъй като майка ми е била застрашена при раждането и той си е написал „ значимо е да се избави майката “. Родил съм се с пъпна шнур към врата. И до момента си я нося, тъй като тя ме свързва с моя татко и с майка ми, които към този момент ги няма “, споделя поетът.
„ В тази къща умря татко ми, когато бях 7-годишен. Той бе на 34. Нищо не можа да изпита в този живот. Бил е по затвори. Живя единствено две години след 9 септември. Пред очите ми бе погубен с една инжекция. Устроиха му грандиозно заравяне. Кръстиха на негово име транспортен съд, улица “, прибавя той.
След като бе питан от какво е най-разочарован, Недялко Йорданов сподели, че в никакъв случай в живота си не е бил краен черноглед.
„ Изпитвал съм доста разочарования, само че постоянно съм вярвал, че ще пристигна друго време. В една моя песничка, която влезе в читанките и се пее, се споделя „ въпреки да е жилаво злото, в живота въпреки всичко побеждава положителното “. Ще пристигна по-хубаво време “, твърди той.
„ Сега е тежко, тъй като тези, от които зависи живота, доста се ненавиждат. Това е извънредно! Хората са комплицирани по тази причина и не знаят с кого да тръгнат. Няма след кого “, разяснява драматургът.
Водещата пък напомни по какъв начин на 26 март той несъзнателно блъска в Бургас възрастен мъж – бай Калчо. Все още ли сте обвинен, въпреки той да няма никакви искания, попита тя.
„ Няма развиване по този случай. Има някаква дълга и странна пауза. Този прелестен човек самичък помоли да го запиша, да покажа какво мисли, тъй като непрестанно са го изнудвали по телефона. Карали са го да ме дава под съд, беше засегнат. Искам да има открит съд, с цел да излезе всичко нескрито. Не се усещам афектиран, тъй като ми е чиста съвестта, и тъй като се сближих с прелестен човек “, споделя поетът.
„ Любовта на живота ми Ивана я срещнах преди 53 години. 51 минаха от златната ни женитба. Залюбихме се през 1967 година Тя бе млада актриса в театъра. Нашата обич бе доста странна, тъй като бе противозаконна. Градът беше наежен против нас, само че доказахме, че имаме право да се обичаме. Когато взехме решение да сключим брак, отидохме в Айтос. Това бе градът, до който постоянно ходихме с влака “, споделя Йорданов.
„ Когато отидохме да се оженим, се оказа, че общината е в ремонт и ни заведоха в някаква къщурка, където имаше канцеларийка с три бюра. Една жена просто написа брачното удостоверение и ни го връчи. След това отидохме в локалната шкембеджийница. Това бе нашата женитба “, прибавя той.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ