Да е благословен животът честен!
Поетът е най-големият отшелник на земята. Доказали са го всички пишещи лирици по света. А " Живота почтен " на Генадий Велчев (изд. " Никола Вапцаров " ) е продължение на " Книгата със стихове ", която също по този начин на един мирис сътвори и издаде за доста къс период.
Сега стиховете, които ни предлага създателят, са писани в интервала 27 юни - 14 август 2019 година И като че ли в тях се пробва по всякакъв начин да каже " довиждане " на поезията, само че стихът напира и не се обрича на безмълвие...
Някои неща са неделими и неразделни, а в поетичното слово това е молекулата на живота ни и късите поетични послания поставят кол в раната на проблемите към нас, даже в общата доктрина на социализма и комунизма, в благословения почтен живот...
Неслучайно първоначално е споменът за майката в стихотворението " Синът на мама ": " Не съм забравил/ думичката/ мама/ по-рядко/ я употребявам,/ само че остава/ за мен/ и първа/ и последна/ бяла -/ не те не помня,/ мамо. "
Идва и споменът за сестрата на поета в " Следи ": " От сестра ми няма и следи ". А във " Вечери " ще ни допре и паметта за рода и дядото: " както на село/ по здрач звънят/ звънчета безшумно -/ и дядо стадото/ прибира/ вкъщи. "
Генадий Велчев още в първата си книга преди години - " Черешова задушница ", разтвори душата си и направи поръчка за спонтанния си лиричен изказ. А в този момент към този момент зряло и тъкмо споделя мислите си и през Ботев и Вапцаров връща колелото на историята в " Звезди на любовта ". Категоричен, сбит, непосредствено вписва своето верую, което е настроено родолюбиво и патриотично. За да ни попита най-после:
" Къде е социализма,
Забравен е
ще кажат
и няма да се
върне - не му е
жалост - на никого...
България ще запитвам.
България ще каже. "
А ние ще кажем: " На добър път на новата поетична изповед, пристигнала непринудено и доброволно в ръцете ни на книжен притежател с откровеното заглавие " Живота почтен ". На електронен притежател Генадий Велчев има десетина други книги, които умерено може да прочетете на персоналния му уебсайт.
Книгата ще бъде показана през днешния ден, 21 октомври, от 18 ч. в салона на улица " Леге " 10, първи етаж.
Сега стиховете, които ни предлага създателят, са писани в интервала 27 юни - 14 август 2019 година И като че ли в тях се пробва по всякакъв начин да каже " довиждане " на поезията, само че стихът напира и не се обрича на безмълвие...
Някои неща са неделими и неразделни, а в поетичното слово това е молекулата на живота ни и късите поетични послания поставят кол в раната на проблемите към нас, даже в общата доктрина на социализма и комунизма, в благословения почтен живот...
Неслучайно първоначално е споменът за майката в стихотворението " Синът на мама ": " Не съм забравил/ думичката/ мама/ по-рядко/ я употребявам,/ само че остава/ за мен/ и първа/ и последна/ бяла -/ не те не помня,/ мамо. "
Идва и споменът за сестрата на поета в " Следи ": " От сестра ми няма и следи ". А във " Вечери " ще ни допре и паметта за рода и дядото: " както на село/ по здрач звънят/ звънчета безшумно -/ и дядо стадото/ прибира/ вкъщи. "
Генадий Велчев още в първата си книга преди години - " Черешова задушница ", разтвори душата си и направи поръчка за спонтанния си лиричен изказ. А в този момент към този момент зряло и тъкмо споделя мислите си и през Ботев и Вапцаров връща колелото на историята в " Звезди на любовта ". Категоричен, сбит, непосредствено вписва своето верую, което е настроено родолюбиво и патриотично. За да ни попита най-после:
" Къде е социализма,
Забравен е
ще кажат
и няма да се
върне - не му е
жалост - на никого...
България ще запитвам.
България ще каже. "
А ние ще кажем: " На добър път на новата поетична изповед, пристигнала непринудено и доброволно в ръцете ни на книжен притежател с откровеното заглавие " Живота почтен ". На електронен притежател Генадий Велчев има десетина други книги, които умерено може да прочетете на персоналния му уебсайт.
Книгата ще бъде показана през днешния ден, 21 октомври, от 18 ч. в салона на улица " Леге " 10, първи етаж.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ