Проф. Сергийчук: Ще разкажа истината за българите, загинали в Гладомора
Поемам като собствен персонален ангажимент да се узнае истината за българите, станали жертва на Гладомора, съобщи професорът по история Володимир Сергийчук от Киевския народен университет " Тарас Шевченко ".
Той дойде у нас по покана на Атлантическия съвет по отношение на 85-ата годишнина от геноцида, натрапен от Йосиф Сталин през 1932-1933 година над Украйна и над украинците, живеещи в други елементи на тогавашния Съветски съюз. Сред милионите, от гладна гибел, има към 100 хиляди българи.
Проф. Сергийчук подсети, че и през днешния ден съветските управляващи не признават Гладомора за геноцид, като настояват, че по това време от апетит са страдали всички нации в Съветския съюз.
Историкът уточни шест признака, доказващи, че става дума за съзнателно провокиран апетит за физическо заличаване.
На първо място, посредством принуждение са конфискувани всички хранителни артикули , като за непокорство са се налагали жестоки санкции . За пет укрити житни класа хората са били наказвани с дългогодишна каторга или със гибел. Такава е била ориста даже на майките, търсещи инцидентно неожънати класове по нивите, с цел да спасят гладуващите си деца - тези дами са били наричани от Кремъл " фризьорки ". Конфискуваното жито е изнасяно в чужбина.
По данни на немски дипломати, през Гладомора умират към 10 милиона души , показва проф. Сергийчук. Една трета от тях са деца.
Същевременно на хората, които са желали да потърсят самун в прилежащи региони на Русия или Беларус, е наложена възбрана за напредване . Не са им издавали билети за влаковете, а тези, които са тръгвали пешком, не са допускани отвън територията на Украйна. Съветските управляващи провокират апетит и в Кубан и Казахстан, където има плътно украинско население. Там също е наложена възбрана за напредване, само че тя важи единствено за украинците. Документите демонстрират, че над 60 региона в Сибир са приели гладуващи казахи.
Друго доказателство за умишления темперамент на нещастието е осведомителното затъмнение, наложено от режима. Москва изрично отхвърля, че украинците гладуват. На западни интелектуалци, измежду които Бърнард Шоу и Анри Барбюс са показвани режисирани картини на благополучие, с цел да бъде уверен светът, че гладът е небивалица. В други случаи непосредствено са били подкупвани публицисти - подобен е казусът с Волфганг Дюранти от " Ню Йорк Таймс ".
Малцината украинци, които съумяват да избягат в Германия, описват какво се случва и събират помощи . Властите отхвърлят да ги предадат на гладуващото население.
За да спасят децата си някои фамилии се хранят с труповете на умрелите си близки. Други даже убиват някое от децата, с цел да нахранят останалите. А ужасът от претърпяното остава дълго, откакто гладът е отминал.
Цели села се обезлюдяват изцяло, тъй като не остават живи хора. Впоследствие в тях режимът заселва съветски ветерани, като трансформира имената на обитаемоте места, с цел да заличи изцяло тяхната достоверност .
Масово се закриват украински учебни заведения и вестници и на тяхно място се основават рускоезични.
На доста места е наложена насилствена русификация и хората се опасяват да се заявят като украинци.
Българите също са подложени на сходен гнет. В Коларовски регион, където доминира българският етнически детайл, през 1926 г- популацията е към 46 хиляди души, до 1932 година нараства на 56 846, а след Гладомора - при преброяването през 1937 година, е 36 600 души.
Заличена е идентичноста на значително български села.
Пълната картина за жертвите на геноцида не е известна, защото сталинският режим засекретява съществуващите документи, а за огромната част от умрелите въобще липсват такива.
Днес историците наблюдават единствения списък, съхранен в относителна целокупност - този на началните учебни заведения, с цел да придобият визия за мащабите на нещастието. Документите демонстрират, че при започване на 1930-те години класовете са приблизително с 50 деца. След Гладомора остават към 10, на доста места даже не са образуват паралелки в първи клас. На други се вършат смесени класове от деца, родени в две следващи години. Архивите демонстрират, че през 1932-33 година в Украйна умират сред 3 и 3.5 милиона деца.
Той дойде у нас по покана на Атлантическия съвет по отношение на 85-ата годишнина от геноцида, натрапен от Йосиф Сталин през 1932-1933 година над Украйна и над украинците, живеещи в други елементи на тогавашния Съветски съюз. Сред милионите, от гладна гибел, има към 100 хиляди българи.
Проф. Сергийчук подсети, че и през днешния ден съветските управляващи не признават Гладомора за геноцид, като настояват, че по това време от апетит са страдали всички нации в Съветския съюз.
Историкът уточни шест признака, доказващи, че става дума за съзнателно провокиран апетит за физическо заличаване.
На първо място, посредством принуждение са конфискувани всички хранителни артикули , като за непокорство са се налагали жестоки санкции . За пет укрити житни класа хората са били наказвани с дългогодишна каторга или със гибел. Такава е била ориста даже на майките, търсещи инцидентно неожънати класове по нивите, с цел да спасят гладуващите си деца - тези дами са били наричани от Кремъл " фризьорки ". Конфискуваното жито е изнасяно в чужбина.
По данни на немски дипломати, през Гладомора умират към 10 милиона души , показва проф. Сергийчук. Една трета от тях са деца.
Същевременно на хората, които са желали да потърсят самун в прилежащи региони на Русия или Беларус, е наложена възбрана за напредване . Не са им издавали билети за влаковете, а тези, които са тръгвали пешком, не са допускани отвън територията на Украйна. Съветските управляващи провокират апетит и в Кубан и Казахстан, където има плътно украинско население. Там също е наложена възбрана за напредване, само че тя важи единствено за украинците. Документите демонстрират, че над 60 региона в Сибир са приели гладуващи казахи.
Друго доказателство за умишления темперамент на нещастието е осведомителното затъмнение, наложено от режима. Москва изрично отхвърля, че украинците гладуват. На западни интелектуалци, измежду които Бърнард Шоу и Анри Барбюс са показвани режисирани картини на благополучие, с цел да бъде уверен светът, че гладът е небивалица. В други случаи непосредствено са били подкупвани публицисти - подобен е казусът с Волфганг Дюранти от " Ню Йорк Таймс ".
Малцината украинци, които съумяват да избягат в Германия, описват какво се случва и събират помощи . Властите отхвърлят да ги предадат на гладуващото население.
За да спасят децата си някои фамилии се хранят с труповете на умрелите си близки. Други даже убиват някое от децата, с цел да нахранят останалите. А ужасът от претърпяното остава дълго, откакто гладът е отминал.
Цели села се обезлюдяват изцяло, тъй като не остават живи хора. Впоследствие в тях режимът заселва съветски ветерани, като трансформира имената на обитаемоте места, с цел да заличи изцяло тяхната достоверност .
Масово се закриват украински учебни заведения и вестници и на тяхно място се основават рускоезични.
На доста места е наложена насилствена русификация и хората се опасяват да се заявят като украинци.
Българите също са подложени на сходен гнет. В Коларовски регион, където доминира българският етнически детайл, през 1926 г- популацията е към 46 хиляди души, до 1932 година нараства на 56 846, а след Гладомора - при преброяването през 1937 година, е 36 600 души.
Заличена е идентичноста на значително български села.
Пълната картина за жертвите на геноцида не е известна, защото сталинският режим засекретява съществуващите документи, а за огромната част от умрелите въобще липсват такива.
Днес историците наблюдават единствения списък, съхранен в относителна целокупност - този на началните учебни заведения, с цел да придобият визия за мащабите на нещастието. Документите демонстрират, че при започване на 1930-те години класовете са приблизително с 50 деца. След Гладомора остават към 10, на доста места даже не са образуват паралелки в първи клас. На други се вършат смесени класове от деца, родени в две следващи години. Архивите демонстрират, че през 1932-33 година в Украйна умират сред 3 и 3.5 милиона деца.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ