Подводна гора на хиляди години, истории за гмуркане в ледените

Подводна гора на хиляди години, истории за гмуркане в ледените води на Южния океан край Антарктида и куп професори с водолазна екипировка - може да ви звучи като положително начало за научнопопулярен филм, само че за екипа на Софийски университет се оказва просто част от водолазното събитие “Под водата с академични подводен клуб Южен залив ”.

Гмурканията са част от честванията във връзка 60-годишнината от основаването на Геолого-географския факултет и 60-годишнината от основаването на Биологически факултет на СУ “Св. Климент Охридски ”.

Специален участник в събитието беше Декана на Геолого - географски факултет, проф. доктор Климент Найденов. Той персонално се екипира с леководолазна техника и направи обиколка в подводния свят на Черно море. Заедно с него се гмуркаха доцент доктор Любомир Кендеров (БФ-СУ), доцент доктор Весела Евтимова (ИБЕИ-БАН), доцент доктор Михаил Илиев (БФ-ГГФ), гл. ас. доктор Ралица Събева (ГГФ-СУ), гл. ас. доктор Стефан Велев (ГГФ-СУ), гл. ас. доктор Даниел Тодоров (БФ-ГГФ), доктор Деница Апостолова (ГГФ-СУ) и доктор Николай Янев (СУ).

Изследователите от университетския клуб работят по теоретичен план, целящ да разкрие тайните на една от дребното подводни гори, откривани в моретата.

Огромни дървета от към този момент незнаен тип блатен кипарис са расли преди милиони години сред Созопол и о-в Свети Иван, до момента в който покачване на морското равнище не ги е покрило с морски седименти и по този начин техните дънери се запазили фосилизирани до ден сегашен.

Събраните научни материали по време на събитието следва да бъдат оценени в задгранична лаборатория, като една от задачите е да се дефинира какви тъкмо дървета са формирали античната гора. 

Университетски подводен клуб “Южен залив ” е основан с поддръжката на Декана на Биологически факултет, проф. доктор Стоян Шишков и Декана на Геолого - географски факултет, проф. доктор Климент Найденов през 2021 година.

Основна цел на клуба е да покаже, че леководолазното дело е извънредно значим инструмент за реализиране на проучвания в региона на естествените науки и науките за Земята.

От самото основаване на клуба, членовете му работят и по основаване на национални стандарти за леководолазна работа в Антарктика. Партнирайки си с испанските антарктически леководолази, българските откриватели приспособяват протоколите за спускания в ледените води на Южния океан.

Температурите на водата там са близки до точката на заледяване, само че при добра екипировка, студът не е фактор, ограничителен геоложките или биологични проучвания.

Трудностите се дължат на неочакваните сривания на огромни ледени маси, които бързо покриват акваторията над гмурналите се откриватели, както и съществуването на рискови хищници - косатки и леопардови тюлени. Създаването на правила за гмуркане в тези рискови води ще дадат благоприятни условия за развиване на доста области на науката.