Възкръсналата шампионка, която шокира Хитлер
Подвигът на американския спринтьор Джеси Оуенс пред погледа на Адолф Хитлер на олимпийските игри в Берлин през 1936 година остава вечно в историята. Съдбата на неговата сънародничка Бети Робинсон обаче също е изключителна. Преди най-големия състезателен конгрес тя е оповестена за мъртва и даже е откарана в моргата. Само с цел да " възкръсне " и да завоюва златния орден.
Да настигнеш влака
Бети е щерка на банкер. Семейството живее в предградие на Чикаго, а момичето пътува с трен до учебното заведение си в Торнтън.
Именно Железния кон трансформира внезапно ориста на 16-годишната Робинсън. През март 1928 година тя е арестувана след часовете. Втурва се на първо време към гарата, а по-късно и след заминаващия трен.
От последния вагон на изящния й спринт се любува учителят по естествени науки Чарлс Прайс - някогашен бегач, който води и тренировки по лека атлетика. Той е уверен, че Бети няма късмет да настигне композицията. Тя обаче освен се качва в нея, само че се озовава тъкмо до Прайс.
Учителят я кани на подготовка, с цел да реши по-внимателно качествата й. Най-напред тя тича по коридора на гимназията, по-късно и на стадиона. Прайс напряко не има вяра на хронометъра. Бързо осъзнава, че е попаднал на недодялан елмаз.
Спринт към златото
Само след три месеца Бети взе участие в квалификациите за олимпийските игри в Антверпен през 1928 година Именно тогава за първи път в историята започват и дами. Робинсън потегля за Белгия със статут на №2 в американския тим. В самата конкуренция обаче само тя показва родината си във финала на 100 метра. Голямата й съперничка е канадката Фани Розенфелд. А любопитен щрих е, че преди решителното тичане девойката се озовава с две леви обувки - постанова се незабавно да й донесат дясна от хотела.
Розенфелд като че ли пресича първа финала. Нейните треньори и съотборници даже стартират да й подмятат във въздуха. Бети е необикновено щастлива от второто място. Шокът обаче идва след оповестяването на окончателните резултати - Робинсън е първа с резултат 12,0 секунди, с две десети под международния връх.
На прага на гибелта
У дома тийнейджърката е посрещната като героиня. Лепват й прякора Детенцето. Вестниците се надпреварват да интервюират шампионката, която стартира да бяга съществено единствено няколко месеца по-рано. Приема я самият военачалник Дъглас Макартър, президент на Националния олимпийски комитет на Съединени американски щати. В Чикаго е приветствана от 20 000 души.
Постепенно ентусиазмът отшумява, а Бети стартира подготовка за Лос игрите в Анджелис през 1932 година
Постига страхотна форма, само че година преди игрите я застига злощастие. Бети приема предлагането на братовчед си Уил да се повози биплан. На 28 юни 1931 година полетът приключва с ужасяващо рухване в тресавище от 200 метра височина.
Уил е признат в болница с два счупени крайници. Бети е оповестена за мъртва. Състоянието й е плачевно - открити фрактури на крайниците, пукнат череп и още безчет тежки контузии.
Един от спасителите слага тялото й в багажника на автомобила си и го откарва в старешки дом, където по съгласуемост има и болница за небогати. Негов другар в моргата обаче открива, че момичето не би трябвало да бъда заровено, а лекувано. Вестниците пишат, че в случай че Детенцето въобще оцелее, ще остане парализирано.
Лекарите вършат всичко по силите си. Левият крайник на Робинсън е безусловно раздрънкан на части. Тя прекарва 11 седмици в болничното заведение, след което остава на инвалидна количка. Не единствено оживява, само че и стартира да върви. След това - да тича.
Пред очите на фюрера
Разбира се, присъединяване в Лос Анджелис е невероятно. Бети обаче мисли единствено за едно - по какъв начин да стигне до Берлин 1936. Заради икономическата рецесия доста спортисти са принудени сами да търсят средства за пътуването до немската столица. Включително и Робинсън. По това време татко й губи работата си в банката, а фамилията мъчно връзва двата края.
Шампионката продава всичките си оценки. Запазва само златния си олимпийски орден. Назначена е като продавачка в магазин и последователно събира нужната сума.
Проблемът е, че Бети към този момент не може да застане на невисок старт. Лявото й коляно не действа обикновено, а като цяло левият й крайник е с два сантиметра по-къс от десния. Тя обаче все по този начин тича бързо, доста бързо. И треньорският щаб на американския тим я включва в състава на щафетата на 4 по 100 метра.
Поверен й е трети пост. Квартетът на Германия води безапелационно, само че Илзе Дьорфелд изпуска палката. Хелън Стивънс, която бяга последна от американките, се понася към финала пред шокирания Хитлер.
Победата е грандиозна, само че Джеси Оуенс засенчва всички и всичко на олимпийския стадион в Берлин. На парада след игрите той се вози в първата кола, а Робинсън и останалите шампионки от щафетата - във втората.
Това е и последният старт на Бети „ Детенцето” Робинсън. Тя остава в обичания си спорт - като арбитър и времеизмерител. Вестниците последователно не помнят невероятната й спортна кариера и насочват вниманието към несполучливия й брак, оживял единствено месец. Втората сватба е надалеч по-удачна - през 1939 година Бети споделя " да " на предприемача Ричард Шварц. Ражда наследник и щерка и доживява 87-годишна възраст.
Да настигнеш влака
Бети е щерка на банкер. Семейството живее в предградие на Чикаго, а момичето пътува с трен до учебното заведение си в Торнтън.
Именно Железния кон трансформира внезапно ориста на 16-годишната Робинсън. През март 1928 година тя е арестувана след часовете. Втурва се на първо време към гарата, а по-късно и след заминаващия трен.
От последния вагон на изящния й спринт се любува учителят по естествени науки Чарлс Прайс - някогашен бегач, който води и тренировки по лека атлетика. Той е уверен, че Бети няма късмет да настигне композицията. Тя обаче освен се качва в нея, само че се озовава тъкмо до Прайс.
Учителят я кани на подготовка, с цел да реши по-внимателно качествата й. Най-напред тя тича по коридора на гимназията, по-късно и на стадиона. Прайс напряко не има вяра на хронометъра. Бързо осъзнава, че е попаднал на недодялан елмаз.
Спринт към златото
Само след три месеца Бети взе участие в квалификациите за олимпийските игри в Антверпен през 1928 година Именно тогава за първи път в историята започват и дами. Робинсън потегля за Белгия със статут на №2 в американския тим. В самата конкуренция обаче само тя показва родината си във финала на 100 метра. Голямата й съперничка е канадката Фани Розенфелд. А любопитен щрих е, че преди решителното тичане девойката се озовава с две леви обувки - постанова се незабавно да й донесат дясна от хотела.
Розенфелд като че ли пресича първа финала. Нейните треньори и съотборници даже стартират да й подмятат във въздуха. Бети е необикновено щастлива от второто място. Шокът обаче идва след оповестяването на окончателните резултати - Робинсън е първа с резултат 12,0 секунди, с две десети под международния връх.
На прага на гибелта
У дома тийнейджърката е посрещната като героиня. Лепват й прякора Детенцето. Вестниците се надпреварват да интервюират шампионката, която стартира да бяга съществено единствено няколко месеца по-рано. Приема я самият военачалник Дъглас Макартър, президент на Националния олимпийски комитет на Съединени американски щати. В Чикаго е приветствана от 20 000 души.
Постепенно ентусиазмът отшумява, а Бети стартира подготовка за Лос игрите в Анджелис през 1932 година
Постига страхотна форма, само че година преди игрите я застига злощастие. Бети приема предлагането на братовчед си Уил да се повози биплан. На 28 юни 1931 година полетът приключва с ужасяващо рухване в тресавище от 200 метра височина.
Уил е признат в болница с два счупени крайници. Бети е оповестена за мъртва. Състоянието й е плачевно - открити фрактури на крайниците, пукнат череп и още безчет тежки контузии.
Един от спасителите слага тялото й в багажника на автомобила си и го откарва в старешки дом, където по съгласуемост има и болница за небогати. Негов другар в моргата обаче открива, че момичето не би трябвало да бъда заровено, а лекувано. Вестниците пишат, че в случай че Детенцето въобще оцелее, ще остане парализирано.
Лекарите вършат всичко по силите си. Левият крайник на Робинсън е безусловно раздрънкан на части. Тя прекарва 11 седмици в болничното заведение, след което остава на инвалидна количка. Не единствено оживява, само че и стартира да върви. След това - да тича.
Пред очите на фюрера
Разбира се, присъединяване в Лос Анджелис е невероятно. Бети обаче мисли единствено за едно - по какъв начин да стигне до Берлин 1936. Заради икономическата рецесия доста спортисти са принудени сами да търсят средства за пътуването до немската столица. Включително и Робинсън. По това време татко й губи работата си в банката, а фамилията мъчно връзва двата края.
Шампионката продава всичките си оценки. Запазва само златния си олимпийски орден. Назначена е като продавачка в магазин и последователно събира нужната сума.
Проблемът е, че Бети към този момент не може да застане на невисок старт. Лявото й коляно не действа обикновено, а като цяло левият й крайник е с два сантиметра по-къс от десния. Тя обаче все по този начин тича бързо, доста бързо. И треньорският щаб на американския тим я включва в състава на щафетата на 4 по 100 метра.
Поверен й е трети пост. Квартетът на Германия води безапелационно, само че Илзе Дьорфелд изпуска палката. Хелън Стивънс, която бяга последна от американките, се понася към финала пред шокирания Хитлер.
Победата е грандиозна, само че Джеси Оуенс засенчва всички и всичко на олимпийския стадион в Берлин. На парада след игрите той се вози в първата кола, а Робинсън и останалите шампионки от щафетата - във втората.
Това е и последният старт на Бети „ Детенцето” Робинсън. Тя остава в обичания си спорт - като арбитър и времеизмерител. Вестниците последователно не помнят невероятната й спортна кариера и насочват вниманието към несполучливия й брак, оживял единствено месец. Втората сватба е надалеч по-удачна - през 1939 година Бети споделя " да " на предприемача Ричард Шварц. Ражда наследник и щерка и доживява 87-годишна възраст.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ