Отрицателните лихви и количествени облекчения - допълнителни проблеми за бъдещето?
Подуправителят на Българска народна банка и началник на ръководство „ Емисионно “ Калин Христов се изрече скептично за лихвената политика на Европейската централна банка и програмата на количествени облекчения.
"Глобалната финансова рецесия сподели дефицитите в досегашната структура на еврозоната. „ За да може еврото да бъде непокътнато в средносрочен и дълготраен интервал, се появи напън за спомагателна интеграция “, напомни Калин Христов по време на финансов конгрес в София, като в това време акцентира, че по този начин и не следим воля за реализиране на радикални институционални промени и структурни политики в еврозоната. На този декор Европейската централна банка бе принудена да води по този начин наречената стимулираща парична политика по два канала – посредством лихвената политика, която доближи екстремална форма с негативните лихвени проценти, и посредством политиката на количествени облекчения, която на процедура води до непосредствено финансиране на държавните управления в еврозоната посредством пазаруване на техен дълг.
"Сигурни ли сме, че знаем кой проблем взема решение сходна политика и дали в действителност през днешния ден не залагаме спомагателни проблеми за бъдещето? “, попита Христов.
Според подуправителя на Българска народна банка негативният лихвен % трансформира икономическата просвета изключително на младите генерации, като ги лишава от тласъка да икономисват, а ги предизвиква да поемат дълг. "Положителният лихвен % съставлява заплащане за това, че се отказваш да консумираш нещо през днешния ден, т.е. съставлява заплащане за отсрочено ползване “. По този метод позитивният действителен лихвен % основава предпоставки за акумулиране на средства за вложения ", означи също по този начин Христов.
От друга страна, той подчертава, че негативните лихвени проценти водят до разнообразни тласъци и предопределят друго държание според от това, на кой стадий от виталния цикъл се намира дадена група. Застаряващите семейства възприемат негативните лихвени проценти като опасност за опцията след пенсиониране да запазят днешното равнище на ползване. Следователно негативните лихвени проценти принуждават тези семейства да натрупват повече спестявания, които може да носят доста ниска и даже негативна рентабилност, единствено с цел да разполагат след време със средства за поддържане на някакво равнище на ползване.
Анализирайки следствията за банките, различен отрицателен резултат от доста ниските лихвени проценти е това, че рискът в цената на заемите на практика престава да се диференцира. „ Днес като че ли всеки може да получи заем, а когато лихвеният % е покрай нула, всеки капиталов план наподобява добър. Това е капацитет за бъдещи проблеми в обслужването на заемите “, сподели Калин Христов и добави, че по-високите лихвени проценти отстраняват неефективните инициативи, до момента в който средата на доста ниски лихвени проценти разрешава да се поддържа съществуването на високо задлъжнели и нископроизводителни компании – по този начин наречените зомби компании.
Поради фиксирането на българския лев към немската марка, а по-късно към еврото, през днешния ден България бързо придвижва резултатите от паричната политика на еврозоната. Това се вижда в доста ниските лихвени проценти по депозитите и заемите. „ Механизмът на нашия валутен ръб ни дава огромно преимущество, че не можем да купуваме държавен дълг, което е един от главните фактори държавните управления да са фискално дисциплинирани “, заключи ръководителят на ръководство "Емисионно "
"Глобалната финансова рецесия сподели дефицитите в досегашната структура на еврозоната. „ За да може еврото да бъде непокътнато в средносрочен и дълготраен интервал, се появи напън за спомагателна интеграция “, напомни Калин Христов по време на финансов конгрес в София, като в това време акцентира, че по този начин и не следим воля за реализиране на радикални институционални промени и структурни политики в еврозоната. На този декор Европейската централна банка бе принудена да води по този начин наречената стимулираща парична политика по два канала – посредством лихвената политика, която доближи екстремална форма с негативните лихвени проценти, и посредством политиката на количествени облекчения, която на процедура води до непосредствено финансиране на държавните управления в еврозоната посредством пазаруване на техен дълг.
"Сигурни ли сме, че знаем кой проблем взема решение сходна политика и дали в действителност през днешния ден не залагаме спомагателни проблеми за бъдещето? “, попита Христов.
Според подуправителя на Българска народна банка негативният лихвен % трансформира икономическата просвета изключително на младите генерации, като ги лишава от тласъка да икономисват, а ги предизвиква да поемат дълг. "Положителният лихвен % съставлява заплащане за това, че се отказваш да консумираш нещо през днешния ден, т.е. съставлява заплащане за отсрочено ползване “. По този метод позитивният действителен лихвен % основава предпоставки за акумулиране на средства за вложения ", означи също по този начин Христов.
От друга страна, той подчертава, че негативните лихвени проценти водят до разнообразни тласъци и предопределят друго държание според от това, на кой стадий от виталния цикъл се намира дадена група. Застаряващите семейства възприемат негативните лихвени проценти като опасност за опцията след пенсиониране да запазят днешното равнище на ползване. Следователно негативните лихвени проценти принуждават тези семейства да натрупват повече спестявания, които може да носят доста ниска и даже негативна рентабилност, единствено с цел да разполагат след време със средства за поддържане на някакво равнище на ползване.
Анализирайки следствията за банките, различен отрицателен резултат от доста ниските лихвени проценти е това, че рискът в цената на заемите на практика престава да се диференцира. „ Днес като че ли всеки може да получи заем, а когато лихвеният % е покрай нула, всеки капиталов план наподобява добър. Това е капацитет за бъдещи проблеми в обслужването на заемите “, сподели Калин Христов и добави, че по-високите лихвени проценти отстраняват неефективните инициативи, до момента в който средата на доста ниски лихвени проценти разрешава да се поддържа съществуването на високо задлъжнели и нископроизводителни компании – по този начин наречените зомби компании.
Поради фиксирането на българския лев към немската марка, а по-късно към еврото, през днешния ден България бързо придвижва резултатите от паричната политика на еврозоната. Това се вижда в доста ниските лихвени проценти по депозитите и заемите. „ Механизмът на нашия валутен ръб ни дава огромно преимущество, че не можем да купуваме държавен дълг, което е един от главните фактори държавните управления да са фискално дисциплинирани “, заключи ръководителят на ръководство "Емисионно "
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ