Подценяването Всичко започна като на шега. На градски пазар в

...
Подценяването Всичко започна като на шега. На градски пазар в
Коментари Харесай

Коронакризата

Подценяването

Всичко стартира като на смешка. На градски пазар в отдалечен Китай вирус от прилепи се придвижи след това върху хората. Днес има световна пандемия, а светът е в ступор и не се знае до по кое време. А страхът от здравен и стопански Армагедон става все по-осезаем.

Генезисът

На първо място, с цел да има толкоз необятно разпространяване болестта през днешния ден, още първоначално се случиха систематични и мултиплицирани по-късно неточности. 

Първо, незаконно подценяване на казуса от държавните управления из целия свят - това е, видите ли, някакъв си грип, а не сериозен проблем, който би трябвало да се вземе поради от всички. Такива отзиви имаше и измежду доста медицински специалисти, които през днешния ден са в щабовете за решения на проблемите. 

Или: маските не оказват помощ на здрави хора да се предпазят - което още се твърди от Световната здравна организация, а и не малко престижи, за жал, в здравната просвета. Ако по-рано тезата, че би трябвало да сме деликатни и че маските защищават съвсем на 100 % - в случай че се носят и от двете страни при другарство, в което се пази отдалеченост, - се бе наложила измежду обществото - може би щяхме да сме избавили хиляди хора. А световната стопанска система нямаше да бъде затворена като при международна война. 

Втората основна неточност и на страните в Европейски Съюз и на Съединени американски щати беше закъснялото затваряне на границите за хора извън и вътре - сред националните страни и обособените щати, - както и неналичието на тежка карантина за завърналите се локални жители от чужбина. Реално болестта беше импортирана и публикувана неконтролируемо. А болните се смесиха с техните близки, правейки доста мъчно таргетирането и ранно им лекуване. 

Ако се търгуват артикули - то отсреща постоянно някой ги желае, с цел да бъдат импортирани. Но това всеки да може да пътува, работи и живее където си изиска - въпреки и видимо привлекателно - има тежка цена.  

В случая - да няма навременен и цялостен надзор над държавните граници, когато това се постанова. Дали поради пандемия, или поради “мигрантска ” рецесия, която ти трансформира генофонда, културата и води да етнически конфликти и маргинални обществени анклави в сърцето на вековни културно-икономически средища. Кризата сподели, че свещена крава “свободно придвижване на хора ” би трябвало да се сложи под въпрос.

Защото през днешния ден в действителност имаме “мигрантска ” рецесия - заболяването влиза през преносители и заболели извън. Колкото и да сме “либерални ” едва ли бихме пуснали някой с ковид в дома си. Същото е и на по-общо ниво на разбор.

Днес затварянето на границите се случва, само че е ясно, че това стана постепенно и със забавяне, заради допускането, че свободното придвижване на хора е значима и надали не неотменима “свобода ” - тъкмо колкото независимост е да се разходим без позволение в нечий хол. За да отидеш някъде - би трябвало да си мечтан или да си признат със период на престой. Квалификация, културна адаптивност, здравен статус - всичко има значение.

А Европейски Съюз вместо да се чуди по какъв начин да задлъжнява от ден на ден с общи “коронаоблигации ”, т.е. да налива пари на безобразно харчливите южняци, за сметка на спестителите от Севера, трябваше да затвори външните си граници за хора, а държавите-членки - да хлопнат вратата на своите националните граници по-рано и навременно. Точка две: Европейски Съюз незабавно да сътвори работещи директни коридори за стоките, с цел да не смаже разделянето на труда и износа. А не да има десетки километри автомагистрали, задръстени с тирове, водещи до липса на артикули в комерсиалните вериги, спомагателни загуби и проблеми за стопанската система.

Оголи се и друга язва на обществената страна в Западния свят - проблемите на де факто социалистически ръководеното опазване на здравето. Хроничното очакване със седмици за обикновени прегледи (но ужким безплатни), липса на здравна техника, кревати и еластичност при рецесия с всеобщ темперамент. Всичко това внезапно мазета в изискванията на рецесия - липса на дезинфектанти, проби за свързани с болните лица, респиратори и даже маски за медиците на първа линия, незадоволително подготвен личен състав - и то в така наречен развити стопански системи. Да, рецесията бе изненадваща, само че тромавата реакция също бе налице - както на политическо, по този начин и на управническо равнище в голям брой публични системи.

Паниката и ограниченията

В един миг се осъзна, че проблем има. Но вместо да се проучва повода за него - влизането на заболели хора извън - и да се вземат ограничения за рисковите групи като медици и възрастни, стремително се дръпна шалтера на голяма част от стопанската активност и опцията за генериране на стойност и произвеждане. 

Решението да се натиска кривата на заболелите посредством крути ограничения и затваряне на цели браншове имаше чисто финансов аргументация - просто задлъжнелите и дефицитни обществени и здравни системи на процедура няма по какъв начин да устоят при напор на заболели. Те обаче няма по какъв начин да устоят и в случай че няма задоволително доходи тях от здравни вноски и осигуровки. А те се генират единствено от работещата стопанска система и така наречен частен бранш, който се озова в менгеме на изчезнали и занижени доходи и твърди отговорности към хазната и контрагенти.

Пълна карантина за всички близки на болните, задоволително проби за хора със признаци като в Германия, ресурсно поръчителство за възрастните (храна и лекарства) и медиците, които ги лекуват на терен като най-рискови групи - това са разумните ограничения, които още по-логично се постановиха като най-успешни и в процедура.

При съответни ограничения доста компании можеха да продължат да работят. И да  - даже заведенията за хранене, както в Сингапур, Хонконг и Тайван. С маски, на разстояние, без вербална връзка. В този смисъл затваряне на паркове и планини също можеше да се избегне с съкращаване на броя хора дружно - отново с маски, само че движещи се, засилващи имунната си система и синтезиращи витамин D от слънцето. И ставащи все по-здрави. Със прекъсването на стопанската система обаче идва обедняването. А с него - утежняването на здравето на хората.

Бедността

Бедността води след себе си: невисок имунитет, слаба хигиена, застояване, нелекуване на рискови заболявания, алкохолизъм, меланхолия, самоубийства, домашно принуждение, грабежи и загуба на чувство за ред. Рекордните продажби на оръжия и алкохол в Съединени американски щати са показателни за обществените измерения на казуса. 

У нас тежко ударени са: заведения за хранене, кина, туризъм, магазини за облекла, превоз, индустрия, възпитаници за гледане у дома от родител вън от работа, компании в областта на услугите, които постоянно дърпат стопанската система в рецесия, плюс частта от 50-те % от нашия Брутният вътрешен продукт, която се генерира от износ - обичайно имаме изключителна взаимозависимост към тежката интернационална обстановка по този начин или другояче. От един миг насетне салдото сред страха от коронакризата и неналичието на занаят за оцеляване - внезапно ще се наклони в посоката на втората възможност. 

Личната независимост - огромният залог

Кризи, войни, епидемии и обществени земетресения - те са здравето на тоталитарното подсъзнание на страната. В такова време тя навлиза в персоналната ни сфера и след това - мъчно излиза. Частните свободи елементарно се отдават при опасносност, само че страната рядко ги връща, щом мине рецесията. Спряха митингите в Хонгконг, кротнаха се и “жълтите жилетки ”, а вирутално следене, лицевото различаване, достъп до телекомуникациите ни към този момент са новото обикновено в изискванията на световна карантина. Политическите недоволства обаче към този момент са единствено отсрочени и тлеят. Те ще са функционалност на сполучливото решение на рецесията, изключително в икономическия й аспект. 

Опасността: лекарството да не доубие пациента. И обществено-икономическите отношение да не стъпят на хлъзгава планово-дирижистка основа. Знаем по какъв начин свършва това. А недоимъкът и неналичието на артикули ще стават все по-видими на фона на културната и правната деградация на обществото и хаосът, който може да настъпи, в случай че стопанската система не бъде освободена скоро.

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР