Дълбоководният добив може скоро да облекчи световния недостиг на метали за батерии
Подтикнати от опасността от изменението на климата, богатите страни се впускат в величествен план за електрификация. Англия, Франция и Норвегия наред с други възнамеряват да забранят продажбата на нови коли с вътрешно горене. Дори там, където възбраните не са заложени в законите, продажбите на електрически коли порастват бързо. Електрическите мрежи също се трансформират, защото вятърните турбини и слънчевите панели изместват електроцентралите, работещи с изкопаеми горива. Международната организация по енергетика (МАЕ) счита, че светът ще добави толкоз доста възобновима сила през идващите пет години, що се касае за последните 20 години.
Подтикнати от опасността от изменението на климата, богатите страни се впускат в величествен план за електрификация. Англия, Франция и Норвегия наред с други възнамеряват да забранят продажбата на нови коли с вътрешно горене. Дори там, където възбраните не са заложени в законите, продажбите на електрически коли порастват бързо. Електрическите мрежи също се трансформират, защото вятърните турбини и слънчевите панели изместват електроцентралите, работещи с изкопаеми горива. Международната организация по енергетика (МАЕ) счита, че светът ще добави толкоз доста възобновима сила през идващите пет години, що се касае за последните 20 години.
Всичко това значи доста акумулатори - както за задвижване на колите, по този начин и за запазване на сила от непостоянни възобновими електроцентрали. Търсенето на минералите, от които са направени тези акумулатори, нараства. Никелът е в необикновен дефицит. Елементът се употребява в катодите на висококачествени акумулатори за електрически коли за увеличение на потенциала и понижаване на тежестта. МАЕ пресмята, че в случай че желае да реализира задачите си за декарбонизация, светът ще би трябвало да създава 6.3 млн. тона никел годишно до 2040 година - почти двойно повече от това, което е съумял през 2022 година Това значи прибавяне на още към 80 млн. тона никел до тогава.
През последните пет години по-голямата част от повишаването на търсенето беше посрещнато от Индонезия, която прекопаваше тропическите гори с булдозери, с цел да се докопа до рудата под тях. През 2017 година страната е произвела единствено 17% от международния никел съгласно компанията за разбори на метали CRU. Днес страната е виновна за към половината, или 1.6 млн. тона годишно, и този дял нараства. CRU счита, че Индонезия ще обезпечи 85% от растежа на производството сред в този момент и 2027 година Дори и това да е по този начин, това надали ще е задоволително, с цел да отговори на възходящото търсене. И защото индонезийското произвеждане на никел се усилва, се чака то да размени производството на палмово масло като съществена причина за обезлесяването в страната.
Реклама
Но има опция. Част от морското дъно на Тихия океан, наречена зоната на Кларион-Клипертон (CCZ), е осеяна с трилиони буци с размер на картоф от никел, кобалт, манган и мед, всеки от които съставлява интерес за производителите на акумулатори (вижте картата). Общо възлите съдържат почти 340 млн. тона никел - повече от три пъти повече от оценката на Геоложката работа на Съединените щати за международните земни ресурси. Компаниите се стремят да ги добиват от няколко години. С приключването на интернационалния бюрократичен краен период на 9 юли тази вероятност наподобява по-вероятна от всеки път. По-добре е долу, където е по-влажно Тази дата отбелязва две години, откогато островната страна Науру, от името на минна компания, която финансира, наречена The Metals Company (TMC), сподели на Международния орган по морското дъно (ISA), част от Организация на обединените нации, че желае да копае част от CCZ, до която й е възложен достъп. Това докара до условието ISA да завърши разпоредбите за комерсиалното потребление на полетата. Ако тези правила не бъдат подготвени до 9 юли - а наподобява, че няма да бъдат - ISA би трябвало да " преразгледа и краткотрайно да утвърди " заявката на TMC. (Самото сдружение декларира, че се надява да изчака съгласуването на разпоредбите.)
Планът на TMC е съвсем толкоз явен, колкото може да бъде подводното копаене. Първата му цел е дял от CCZ, наименуван NORI-D, който обгръща към 2.5 млн. хектара океанско дъно (площ с към 20% по-голяма от Уелс). Джерард Барън, началник на TMC, пресмята, че в региона има към 3.8 млн. тона никел. Тъй като възлите просто стоят на дъното на океана, компанията възнамерява да изпрати огромен робот на морското дъно, с цел да ги вземе. След това ще бъдат засмукани до спомагателен транспортен съд на повърхността през високотехнологична тръба, сходна на тези, употребявани в нефтената и газовата промишленост. Барън споделя, че компанията му може да стартира да изкарва пари от събирането на никел при цени на метала от едвам 6 хиляди $ за звук - сега той се продава за към 22 хиляди $ за звук.
Поддържащият транспортен съд ще измие всички утайки, след което ще разтовари нодулите на втори транспортен съд, който ще ги придвижи назад на брега за обработка. Излишната наслойка ще бъде върната в морето на дълбочина към 1500 метра, надалеч под множеството океански организми. TMC не е единствената заинтригувана компания. Белгийската компания Global Sea Mineral Resources - дъщерно сдружение на драгиращия колос Deme, също е заинтригувана и е тествала робот на морското дъно и щрангова система, сходна на тази на TMC. Три китайски компании - Beijing Pioneer, China Merchants и China Minmetals - също обикалят, макар че се счита, че са по-назад софтуерно.
Увреждане на екосистемата
Както при добива на сушата, добиването на никел от морето ще повреди околната екосистема. Въпреки че CCZ е бездънен, мрачен и леден, той не е неподвижен. Роботът на TMC ще унищожи доста организми, през които ще премине, както и всички, които живеят върху металните нодули, които събира. Той също по този начин ще издигне струи утайки, някои от които ще се насочат към околните организми и ще ги убият (въпреки че проучванията демонстрират, че струите не са склонни да се издигат на повече от два метра над морското дъно).
Реклама
Адриан Глоувър, морски биолог от Природонаучния музей в Лондон, показва, че защото животът се е развил първо в океаните и едвам по-късно се е преместил на сушата, по-голямата част от генетичното многообразие на планетата към момента се намира под водата. Въпреки че дъното на дълбокия океан е мрачно и оскъдно на хранителни субстанции, то въпреки всичко поддържа хиляди неповторими типове. Повечето са микроби, само че има и червеи, гъби и други безгръбначни. Разнообразието на живота е " доста високо ", споделя доктор Глоувър.
И въпреки всичко в няколко връзки добивът на морското дъно има по-малък отпечатък върху околната среда от добива в Индонезия. Суровата дълбоководна среда значи, че макар че жителите му могат да бъдат доста разнородни, те не са доста изобилни. Документ, оповестен в Nature през 2016 година, открива, че на квадратен метър CCZ поддържа сред един и два живи организма, тежащи най-вече няколко грама. Един квадратен метър индонезийска тропическа гора - за съпоставяне, съдържа към 30 хиляди грама растителна биомаса единствено и доста повече, в случай че претеглите примати, птици, влечуги и инсекти.
Но просто да се претегли биомасата във всяка екосистема не е задоволително. Количеството никел, което може да се създаде на хектар, също е от голяма важност. 2.5 млн. хектара морско дъно, които TMC се надява да експлоатира, се чака да обезпечат към 3.8 млн. тона никел, или към 1.5 тона на хектар.
Получаването на съответни данни за наземно копаене е мъчно, защото компаниите, които го вършат, са по-малко транспарантни от тези, които се надяват да копаят морското дъно. Но проверяващи репортажи от Pulitzer Centre, медиа с нестопанска цел, допускат, че всеки хектар тропическа гора на Сулавеси, индонезийския остров в центъра на никелова промишленост в страната, ще създаде към 675 тона никел. (Една от аргументите земните залежи да създават доста повече никел макар по-ниското качество на рудата е, че рудата се простира надалеч под повърхността, до момента в който конкрециите съществуват единствено на морското дъно.)
Подтикнати от опасността от изменението на климата, богатите страни се впускат в величествен план за електрификация. Англия, Франция и Норвегия наред с други възнамеряват да забранят продажбата на нови коли с вътрешно горене. Дори там, където възбраните не са заложени в законите, продажбите на електрически коли порастват бързо. Електрическите мрежи също се трансформират, защото вятърните турбини и слънчевите панели изместват електроцентралите, работещи с изкопаеми горива. Международната организация по енергетика (МАЕ) счита, че светът ще добави толкоз доста възобновима сила през идващите пет години, що се касае за последните 20 години.
Всичко това значи доста акумулатори - както за задвижване на колите, по този начин и за запазване на сила от непостоянни възобновими електроцентрали. Търсенето на минералите, от които са направени тези акумулатори, нараства. Никелът е в необикновен дефицит. Елементът се употребява в катодите на висококачествени акумулатори за електрически коли за увеличение на потенциала и понижаване на тежестта. МАЕ пресмята, че в случай че желае да реализира задачите си за декарбонизация, светът ще би трябвало да създава 6.3 млн. тона никел годишно до 2040 година - почти двойно повече от това, което е съумял през 2022 година Това значи прибавяне на още към 80 млн. тона никел до тогава.
През последните пет години по-голямата част от повишаването на търсенето беше посрещнато от Индонезия, която прекопаваше тропическите гори с булдозери, с цел да се докопа до рудата под тях. През 2017 година страната е произвела единствено 17% от международния никел съгласно компанията за разбори на метали CRU. Днес страната е виновна за към половината, или 1.6 млн. тона годишно, и този дял нараства. CRU счита, че Индонезия ще обезпечи 85% от растежа на производството сред в този момент и 2027 година Дори и това да е по този начин, това надали ще е задоволително, с цел да отговори на възходящото търсене. И защото индонезийското произвеждане на никел се усилва, се чака то да размени производството на палмово масло като съществена причина за обезлесяването в страната.
Реклама
Но има опция. Част от морското дъно на Тихия океан, наречена зоната на Кларион-Клипертон (CCZ), е осеяна с трилиони буци с размер на картоф от никел, кобалт, манган и мед, всеки от които съставлява интерес за производителите на акумулатори (вижте картата). Общо възлите съдържат почти 340 млн. тона никел - повече от три пъти повече от оценката на Геоложката работа на Съединените щати за международните земни ресурси. Компаниите се стремят да ги добиват от няколко години. С приключването на интернационалния бюрократичен краен период на 9 юли тази вероятност наподобява по-вероятна от всеки път. По-добре е долу, където е по-влажно Тази дата отбелязва две години, откогато островната страна Науру, от името на минна компания, която финансира, наречена The Metals Company (TMC), сподели на Международния орган по морското дъно (ISA), част от Организация на обединените нации, че желае да копае част от CCZ, до която й е възложен достъп. Това докара до условието ISA да завърши разпоредбите за комерсиалното потребление на полетата. Ако тези правила не бъдат подготвени до 9 юли - а наподобява, че няма да бъдат - ISA би трябвало да " преразгледа и краткотрайно да утвърди " заявката на TMC. (Самото сдружение декларира, че се надява да изчака съгласуването на разпоредбите.)
Планът на TMC е съвсем толкоз явен, колкото може да бъде подводното копаене. Първата му цел е дял от CCZ, наименуван NORI-D, който обгръща към 2.5 млн. хектара океанско дъно (площ с към 20% по-голяма от Уелс). Джерард Барън, началник на TMC, пресмята, че в региона има към 3.8 млн. тона никел. Тъй като възлите просто стоят на дъното на океана, компанията възнамерява да изпрати огромен робот на морското дъно, с цел да ги вземе. След това ще бъдат засмукани до спомагателен транспортен съд на повърхността през високотехнологична тръба, сходна на тези, употребявани в нефтената и газовата промишленост. Барън споделя, че компанията му може да стартира да изкарва пари от събирането на никел при цени на метала от едвам 6 хиляди $ за звук - сега той се продава за към 22 хиляди $ за звук.
Поддържащият транспортен съд ще измие всички утайки, след което ще разтовари нодулите на втори транспортен съд, който ще ги придвижи назад на брега за обработка. Излишната наслойка ще бъде върната в морето на дълбочина към 1500 метра, надалеч под множеството океански организми. TMC не е единствената заинтригувана компания. Белгийската компания Global Sea Mineral Resources - дъщерно сдружение на драгиращия колос Deme, също е заинтригувана и е тествала робот на морското дъно и щрангова система, сходна на тази на TMC. Три китайски компании - Beijing Pioneer, China Merchants и China Minmetals - също обикалят, макар че се счита, че са по-назад софтуерно.
Увреждане на екосистемата
Както при добива на сушата, добиването на никел от морето ще повреди околната екосистема. Въпреки че CCZ е бездънен, мрачен и леден, той не е неподвижен. Роботът на TMC ще унищожи доста организми, през които ще премине, както и всички, които живеят върху металните нодули, които събира. Той също по този начин ще издигне струи утайки, някои от които ще се насочат към околните организми и ще ги убият (въпреки че проучванията демонстрират, че струите не са склонни да се издигат на повече от два метра над морското дъно).
Реклама
Адриан Глоувър, морски биолог от Природонаучния музей в Лондон, показва, че защото животът се е развил първо в океаните и едвам по-късно се е преместил на сушата, по-голямата част от генетичното многообразие на планетата към момента се намира под водата. Въпреки че дъното на дълбокия океан е мрачно и оскъдно на хранителни субстанции, то въпреки всичко поддържа хиляди неповторими типове. Повечето са микроби, само че има и червеи, гъби и други безгръбначни. Разнообразието на живота е " доста високо ", споделя доктор Глоувър.
И въпреки всичко в няколко връзки добивът на морското дъно има по-малък отпечатък върху околната среда от добива в Индонезия. Суровата дълбоководна среда значи, че макар че жителите му могат да бъдат доста разнородни, те не са доста изобилни. Документ, оповестен в Nature през 2016 година, открива, че на квадратен метър CCZ поддържа сред един и два живи организма, тежащи най-вече няколко грама. Един квадратен метър индонезийска тропическа гора - за съпоставяне, съдържа към 30 хиляди грама растителна биомаса единствено и доста повече, в случай че претеглите примати, птици, влечуги и инсекти.
Но просто да се претегли биомасата във всяка екосистема не е задоволително. Количеството никел, което може да се създаде на хектар, също е от голяма важност. 2.5 млн. хектара морско дъно, които TMC се надява да експлоатира, се чака да обезпечат към 3.8 млн. тона никел, или към 1.5 тона на хектар.
Получаването на съответни данни за наземно копаене е мъчно, защото компаниите, които го вършат, са по-малко транспарантни от тези, които се надяват да копаят морското дъно. Но проверяващи репортажи от Pulitzer Centre, медиа с нестопанска цел, допускат, че всеки хектар тропическа гора на Сулавеси, индонезийския остров в центъра на никелова промишленост в страната, ще създаде към 675 тона никел. (Една от аргументите земните залежи да създават доста повече никел макар по-ниското качество на рудата е, че рудата се простира надалеч под повърхността, до момента в който конкрециите съществуват единствено на морското дъно.)
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ