„Стършел“ гостува на ДЕБАТИ: Сезонът на референдумите – току-виж пак се оставим да ни сготвят
Подписки отляво и отдясно
Навършиха се 100 години от първия референдум – „ За виновниците за националните произшествия ” (1922 г.). В годините до момента последваха още пет, само че за жал множеството се посветиха на маловажни въпроси, а някои даже преследваха користни цели. И родната „ директна народна власт ” се оказа фалшификат, който не ни извиси, а в противен случай – изложи ни пред международната общност. С което заслужава да я назовем, сходно романа на Маркес – „ Сто години срамотия ”.
Ето къде и по какъв начин се тя прояви. Плебисцитът през 1946 година „ За прекосяване от монархия към република ” мина под жесток комунистически напън и завърши с натъкмени резултати. Състоялият се през 2013 година „ За нуклеарна енергетика ” бе натрапен от Българска социалистическа партия и бе непотребен, тъй като по това време отговорът на света бе еднопосочен. Референдумът „ За отдалечено гласоподаване ” (2015) също стреля „ във въздуха ” – потърси отговор, за който се знаеше че е „ да ”. По-късно, в границите на дванайсет месеца, Вътрешна македонска революционна организация предложи два непотребни референдума – за Велико национално заседание и за въздържане на Северна Македония за Европейски Съюз, разумно те не бяха признати. Идеята на партия „ ИТН ” (2021 г.) за допитване за мажоритарна изборна система, за броя на депутатите и за партийно субсидиране също не съумя, тъй като преливаше от неконституционност. Ала упоменатата групировка не престана да ни занимава с измислици – като с предлагането от тези дни за референдум за Велико национално заседание, което да узакони президентска република. За какъв демон е нужно тъкмо в този момент, при многото ни други грижи, да си блъскаме главите за ново държавно устройство? Как беше оная приказка за Мара – дето всичко втасала, единствено не се сресала?
Явно сме във време, когато хитри политици откриха в допитванията опция да разиграват обществото, да създават тъпизми и с тях да се разхождат гратис по ефири и екрани. Президентската република – си споделят – е лесна дъвка, ще я дъвчем до момента в който може и ще я сменим с друга. Каква друга? Ми, ето една – да си върнем царството (тук сме разбирачи, нали бяхме за малко „ монархическа република ”), а също така монархиите са доста и разнообразни – дуалистична, теократична, абсолютична; има площад и за други режими – меритокрация, джамахирия, султанат…
От своя страна аз също взех решение да съм потребен: предлагам да си махнем лъвовете от герба; да си сменим химна; да си назначим вицепремиер свещеник; към президента да се обръщаме с „ Ваше превъзходителство ”… А по какъв начин би трябвало да се реагира на малоумия като моите? Разбира се, единствено по един метод – да не им се обръща внимание. Но нали не можем без бъзици и скандалчета, всеки ден ги чакаме по ефирите, купонът би трябвало да тече… Има обаче нации здравомислещи, които не се заглавикват с нелепости, като швейцарците: наскоро свикаха следващия си референдум „ За понижаване на налозите ”. И по какъв начин дадоха отговор? Да им се чудиш – с „ не ”, отхвърлиха тази екстра! Как ще гласоподава нашенецът, в случай че го попитаме за същото? Разбира се – не за понижаване, а за цялостното им заличаване!
В регистъра на норматива с дълго заглавие „ Закон за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление ” са записани доста оферти за референдуми. Например: утвърждаваме ли оръжие за Украйна; желаеме ли нова АЕЦ; желаем ли еврото; одобряваме ли прогресивния налог? Стават за допитване… единствено дето се багра, че ще отговорим погрешно. Патили сме и мъдри, само че въпреки това сме неосведомени и елементарно се лъжем. Вярваме в легенди и митове, в мантри и шамани, робуваме на носталгии и предубеждения. И току-виж отново се оставим да ни сготвят. И срамотата ни да продължи.
Навършиха се 100 години от първия референдум – „ За виновниците за националните произшествия ” (1922 г.). В годините до момента последваха още пет, само че за жал множеството се посветиха на маловажни въпроси, а някои даже преследваха користни цели. И родната „ директна народна власт ” се оказа фалшификат, който не ни извиси, а в противен случай – изложи ни пред международната общност. С което заслужава да я назовем, сходно романа на Маркес – „ Сто години срамотия ”.
Ето къде и по какъв начин се тя прояви. Плебисцитът през 1946 година „ За прекосяване от монархия към република ” мина под жесток комунистически напън и завърши с натъкмени резултати. Състоялият се през 2013 година „ За нуклеарна енергетика ” бе натрапен от Българска социалистическа партия и бе непотребен, тъй като по това време отговорът на света бе еднопосочен. Референдумът „ За отдалечено гласоподаване ” (2015) също стреля „ във въздуха ” – потърси отговор, за който се знаеше че е „ да ”. По-късно, в границите на дванайсет месеца, Вътрешна македонска революционна организация предложи два непотребни референдума – за Велико национално заседание и за въздържане на Северна Македония за Европейски Съюз, разумно те не бяха признати. Идеята на партия „ ИТН ” (2021 г.) за допитване за мажоритарна изборна система, за броя на депутатите и за партийно субсидиране също не съумя, тъй като преливаше от неконституционност. Ала упоменатата групировка не престана да ни занимава с измислици – като с предлагането от тези дни за референдум за Велико национално заседание, което да узакони президентска република. За какъв демон е нужно тъкмо в този момент, при многото ни други грижи, да си блъскаме главите за ново държавно устройство? Как беше оная приказка за Мара – дето всичко втасала, единствено не се сресала?
Явно сме във време, когато хитри политици откриха в допитванията опция да разиграват обществото, да създават тъпизми и с тях да се разхождат гратис по ефири и екрани. Президентската република – си споделят – е лесна дъвка, ще я дъвчем до момента в който може и ще я сменим с друга. Каква друга? Ми, ето една – да си върнем царството (тук сме разбирачи, нали бяхме за малко „ монархическа република ”), а също така монархиите са доста и разнообразни – дуалистична, теократична, абсолютична; има площад и за други режими – меритокрация, джамахирия, султанат…
От своя страна аз също взех решение да съм потребен: предлагам да си махнем лъвовете от герба; да си сменим химна; да си назначим вицепремиер свещеник; към президента да се обръщаме с „ Ваше превъзходителство ”… А по какъв начин би трябвало да се реагира на малоумия като моите? Разбира се, единствено по един метод – да не им се обръща внимание. Но нали не можем без бъзици и скандалчета, всеки ден ги чакаме по ефирите, купонът би трябвало да тече… Има обаче нации здравомислещи, които не се заглавикват с нелепости, като швейцарците: наскоро свикаха следващия си референдум „ За понижаване на налозите ”. И по какъв начин дадоха отговор? Да им се чудиш – с „ не ”, отхвърлиха тази екстра! Как ще гласоподава нашенецът, в случай че го попитаме за същото? Разбира се – не за понижаване, а за цялостното им заличаване!
В регистъра на норматива с дълго заглавие „ Закон за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление ” са записани доста оферти за референдуми. Например: утвърждаваме ли оръжие за Украйна; желаеме ли нова АЕЦ; желаем ли еврото; одобряваме ли прогресивния налог? Стават за допитване… единствено дето се багра, че ще отговорим погрешно. Патили сме и мъдри, само че въпреки това сме неосведомени и елементарно се лъжем. Вярваме в легенди и митове, в мантри и шамани, робуваме на носталгии и предубеждения. И току-виж отново се оставим да ни сготвят. И срамотата ни да продължи.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ