Учените идентифицираха зелена светлина в атмосферата на Марс
Подобно зарево от време на време виждат астронавтите на Международната галактическа станция, когато погледнат към Земята. Сиянието идва от кислородните атоми, когато са възбудени от слънчевата светлина.
Явлението от дълго време се чака да се появи и на други планети, само че Сондата, която проучва следите от газ (TGO) – взаимен европейско-руски сателит на Марс – е първият, който направи наблюдението отвън Земята.
„ Това е прекрасен резултат “, споделя доктор Маниш Пател от Отворения университет на Обединеното кралство. „ Никога не бихме възнамерявали задача, с цел да търсим сходни неща. Днес би трябвало да сме доста ясни за науката, която ще вършим, преди да стигнем до Марс. Но стигайки до там, мислехме: добре, дано да погледнем и това. И проработи. “
За да бъде ясно, това зарево на Марс е друго от класическата Аврора, като Северното и Южното зарево. Тези излъчвания са разследване от конфликти сред атмосферните молекули и заредените частици, които се движат надалеч от Слънцето. На Земята този вид взаимоотношение е мощно повлияно от магнитното поле на нашата планета, което притегля тези частици надолу към полюсите.
Сиянието не е фокусирано по същия метод на Марс, тъй като този свят няма световно магнитно поле, само че все пак такива излъчвания съществуват и там и към този момент могат да се следят.
Зеленото зарево, следено от астронавтите в края на Земята и това следено от спътника на Марс, имат друг генезис. Това е работа на слънчевата светлина. На Земята кислородните атоми се покачват до по-високо енергийно равнище и когато те се върнат в положение на покой, създават зелена емисия.
Земята има обилие от О2 в своята атмосфера. Но на Марс той значително участва единствено като артикул на раздробяване на въглероден диоксид. Слънчевата светлина ще освободи един от кислородните атоми в CO2 и точно преходът на този атом свети зелено на Червената планета.
Спътникът обикалящ към Марс открива възбудения О2 не с образна камера (следователно няма хубави снимки), а с пакета си Nomad – спектрометър. Този инструмент „ вижда “ кислорода на доста огромна височина.
В проучването, оповестено в списание Nature Astronomy, тези височини са избрани на 80 км и 120 км над повърхността. Точните височини зависят от налягането на CO2.
„ И като погледнете надморската височина на мястото, където е тази емисия, в действителност можете да кажете дебелината на атмосферата и по какъв начин тя варира “, изясни доктор Пател.
„ Така че, в случай че продължавате да наблюдавате това събитие, бихте могли да видите височината на атмосферата да се трансформира, нещо, което прави да вземем за пример, когато се нагрява по време на прашни стихии. Това е проблем, с който се сблъскваме, когато се опитваме да кацнем на Марс, тъй като ние в никакъв случай не сме доста сигурни какъв брой плътна ще бъде атмосферата, когато я прекосим, за да слезем на повърхността. „
Следователно теоретично би могло да се употребяват наблюдения върху зеленото зарево, с цел да оказват помощ на задачите, които управляват влизането, спускането и кацането на сонди и галактически кораби на Марс.
Сиянието на Марс беше засечено от инструмента Номад на TGO, който се управлява от Кралския белгийски институт за галактически проучвания (IASB-BIRA). Д-р Пател е основният откривател на ултравиолетовия и забележимия спектрометър Номад.
