Македонците и балканският комплекс за свръхценност
" Подкрепяте ли участие в Европейски Съюз и НАТО с приемане на Договора сред Република Македония и Република Гърция? " - по този начин бе заложен въпросът на референдума в Македония, провел се в неделя.
Резултатът към този момент е прочут на всички: неуспех. Но Европа помни и други сходни сюжети. На властта очевидно не ѝ върви с референдумите. Като стартираме от референдума за Европейската конституция, минем през неуместното допитване на Сириза за кредиторите и стигнем до българския референдум за електронното гласоподаване, италианската промяна на Сената и Брекзита. Всеки път резултатът е: неуспех, напрежения или даже предварителни избори.
Една от аргументите за това развиване евентуално е възходът на националпопулистите. Представете си единствено през днешния ден в Бългрия, при по този начин укрепилите се във властта Нинова и Каракачанов, да се направи следното допитване: Съгласни ли сте да затворим поетапно блокове 1 до 4 на АЕЦ Козлодуй, с цел да ни одобряват в Европейски Съюз? Представяте си какъв щеше да е резултатът, нали?
Вярно е, че хитрото слагане на въпроса може да предопредели отговора. Така през 1991 година попитаха македонците дали са съгласни да се отделят от Югославия и по-нататък да се интегрират в една нова Югославия - сиреч и тако, и вако. В настоящия референдум даже не се загатва името " Северна Македония ", а се търси консенсус към присъединение към НАТО и Европейски Съюз. Е да, но жителите взеха, че дадоха отговор на различен въпрос (или по-точно - не отговориха), който звучи по този начин: харесвате ли политиците, нашите, гръцките, европейските?
Колко македонци има в Македония?
Разбира се, резултатът от това допитване може да се пояснява по разнообразни способи. Няма 50% присъединяване, само че пък над 91% от гласувалите са били " за ". Основната неустановеност обаче е в това, че никой не знае какъв брой хора действително живеят в страната. Последното броене от 2011 беше анулирано, тъй като ръководещите тогава се уплашиха, че албанците ще се окажат не 20%, както те твърдяха, а по-скоро 30%. Официално гласоподавателите в описите са 1 800 000. Бившият министър председател проф. Бучковски обаче твърди, че действително в Македония надали има повече от 1 300 000. В подобен случай, в случай че вземем броя на гласувалите 657 000 души и преизчислим резултата - дали няма да е над заветните 50%?
Така или другояче референдумът беше съвещателен. Премиерът Заев към този момент разгласи победа и хвърли топката в полето на опозицията. Ще даде ли Вътрешна македонска революционна организация, асоциирана към ЕНП (т.е. подлежаща на напън оттам), нужните 10 гласа, с цел да минат конституционните ремонти? Можем да си представим даже подмолна договорка, при която на следствия сега Груевски и хората му се предлага намаляване на обвиняванията в подмяна на поддръжка. Ако пък Заев държи на думата си и тръгне към предварителни избори, десните ще се окажат палачи на европейското бъдеще и прочие. В такава вероятност се обрисува и доста по-голяма роля на албанските партии, а оттова - евентуално стъпки към по-ясно обрисувана двунационална страна в жанр Белгия.
Из обществените мрежи се носят насмешки с нелепостта на македонците, които " се самозакопаха ", само че в действителност не става дума за нелепост, а за оня свръхценностен комплекс, който на Балканите имат всички. Македонците си показват, че страната им е на супер значим кръстопът, откъдето ще минат и тръбите на съветския газ, и бежанците, " пуснати " от Ердоган, и южният фланг на НАТО. Кой не се изсипа да ги агитира; немският министър Маас чак пусна шегата: " Ако желаете да срещнете немски министър, идете в Скопие ". Човек ще си намерения, че не една дребна страна се пробва да се примъкне към Европа, а тъкмо противоположното - че Брюксел ѝ повтаря " Присъединете се към нас, че без вас сме напълно зян ".
Македонската драма става още по-историческа поради намесата на Русия, която искрено декларира, че е срещу предвижданото уголемение на НАТО и в същото време скрито поддържа изблиците на национална горделивост с пари (такова нещо се чу и за Гърция) и подправени вести като тази: Европейски Съюз се готвел да изпълни китна Македония с бежанци, та по тази причина толкоз упорствал. Не е за подценяване и поддръжката на Орбан, трансформирал се в знаме на европейската дезинтеграция. Е, по какъв начин да не се чувстваш значим, като си попаднал сред чука и наковалнята на подобен всеизвестен сбъсък!
Само че, в случай че не употребяват този звезден миг - до момента в който на власт в Гърция е сговорчивият анти-националист Ципрас, преди западният свят дефинитивно да е превзет от национал-егоисти и Тръмп да е закрил НАТО, до момента в който българското и австрийско председателство към момента припомнят на всички, че има Балкани - македонците просто ще слязат от дневния ред на Запада. Държавата БЮРМ постепено ше се изпразва от хора, може би албанците ще стартират да не се усещат добре в нея, а Скопие вместо в пакет със Сърбия и Черна гора ще бъде изтикано към аварийна пейка до Босна и Косово.
Безсмислените балкански културни войни
Пъченето с исторически гордости в балканския ареал има за цел да избие тъжното чувство, че сме дребни и незначителни. Вероятно по тази причина македонците са се хванали с този пусти Александър Македонски - най-малко едно нещо да има, с което да ги свързват. Трудно е за страни като балканските да се наложат на международния пазар с някаква национална марка, да заемат позиции по интернационалните спорове, да удивят света с научни открития. От това самочувствието, несъмнено, страда. Затова пък доста по-лесно е да се получи самопризнание в полето на въображението - да почитат името на страната, да признаят езика ѝ. Така са всички на Балканите - отпред с гърците, задали модела на туристическия шовинизъм в района: монополът върху античното завещание за тях е въпрос на живот и гибел. Понякога нападения вършим и ние, българите, наследници на траките (население елинизирано също като и античните македонци), мъчейки се да отмъкнем я Орфей, я Дионисий.
Всеки е наясно, че безсмислените балкански културни войни скриват едни напълно други сюжети. В началото Гърция се заинати от взаимност с обичайно близката ѝ Сърбия, от която Скопие се отделяше. Груевски пък пое курса към антиквизация, с цел да укрепи властта си като измисли дясна (и антибългарска) еднаквост, надлежно произвеждайки нужните врагове. Казват, че планът " Скопие 2014 " отивал към милиард евро, доста от тях откраднати (добре, че е употребен и много стиропор - по този начин по-лесно може да се отстранява издигнатото в този момент по Преспанския договор). Антиквизацията обаче в допълнение вбеси Гърция, която трябваше по някакъв алегоричен метод да отреагира на дълбокото оскърбление към финансовата рецесия и " диктата " на Тройката кредитори. И по този начин: гърците се подчиниха на остеритета, само че пък взеха решение да покажат на света по какъв начин санкционират " крадците на история " и така нататък.
Символната политика има тази специфичност да се забърква от ден на ден и повече, за разлика от прагматичната, при която проблемите се вземат решение и просто отпадат. Така че доста ще е добре в този момент Скопският парламент просто да си откри някакво опрощение (нереални изборни описи, 91% от гасувалите за...) и да одобри промяната на името, с цел да може всички в този район да продължат напред. Този спор взе да омръзва, а след досадата, знаем го добре - идва ред на забравата.
Б. ред. - Статията на проф. Ивайло Дичев е написана за Дойче веле.
Резултатът към този момент е прочут на всички: неуспех. Но Европа помни и други сходни сюжети. На властта очевидно не ѝ върви с референдумите. Като стартираме от референдума за Европейската конституция, минем през неуместното допитване на Сириза за кредиторите и стигнем до българския референдум за електронното гласоподаване, италианската промяна на Сената и Брекзита. Всеки път резултатът е: неуспех, напрежения или даже предварителни избори.
Една от аргументите за това развиване евентуално е възходът на националпопулистите. Представете си единствено през днешния ден в Бългрия, при по този начин укрепилите се във властта Нинова и Каракачанов, да се направи следното допитване: Съгласни ли сте да затворим поетапно блокове 1 до 4 на АЕЦ Козлодуй, с цел да ни одобряват в Европейски Съюз? Представяте си какъв щеше да е резултатът, нали?
Вярно е, че хитрото слагане на въпроса може да предопредели отговора. Така през 1991 година попитаха македонците дали са съгласни да се отделят от Югославия и по-нататък да се интегрират в една нова Югославия - сиреч и тако, и вако. В настоящия референдум даже не се загатва името " Северна Македония ", а се търси консенсус към присъединение към НАТО и Европейски Съюз. Е да, но жителите взеха, че дадоха отговор на различен въпрос (или по-точно - не отговориха), който звучи по този начин: харесвате ли политиците, нашите, гръцките, европейските?
Колко македонци има в Македония?
Разбира се, резултатът от това допитване може да се пояснява по разнообразни способи. Няма 50% присъединяване, само че пък над 91% от гласувалите са били " за ". Основната неустановеност обаче е в това, че никой не знае какъв брой хора действително живеят в страната. Последното броене от 2011 беше анулирано, тъй като ръководещите тогава се уплашиха, че албанците ще се окажат не 20%, както те твърдяха, а по-скоро 30%. Официално гласоподавателите в описите са 1 800 000. Бившият министър председател проф. Бучковски обаче твърди, че действително в Македония надали има повече от 1 300 000. В подобен случай, в случай че вземем броя на гласувалите 657 000 души и преизчислим резултата - дали няма да е над заветните 50%?
Така или другояче референдумът беше съвещателен. Премиерът Заев към този момент разгласи победа и хвърли топката в полето на опозицията. Ще даде ли Вътрешна македонска революционна организация, асоциирана към ЕНП (т.е. подлежаща на напън оттам), нужните 10 гласа, с цел да минат конституционните ремонти? Можем да си представим даже подмолна договорка, при която на следствия сега Груевски и хората му се предлага намаляване на обвиняванията в подмяна на поддръжка. Ако пък Заев държи на думата си и тръгне към предварителни избори, десните ще се окажат палачи на европейското бъдеще и прочие. В такава вероятност се обрисува и доста по-голяма роля на албанските партии, а оттова - евентуално стъпки към по-ясно обрисувана двунационална страна в жанр Белгия.
Из обществените мрежи се носят насмешки с нелепостта на македонците, които " се самозакопаха ", само че в действителност не става дума за нелепост, а за оня свръхценностен комплекс, който на Балканите имат всички. Македонците си показват, че страната им е на супер значим кръстопът, откъдето ще минат и тръбите на съветския газ, и бежанците, " пуснати " от Ердоган, и южният фланг на НАТО. Кой не се изсипа да ги агитира; немският министър Маас чак пусна шегата: " Ако желаете да срещнете немски министър, идете в Скопие ". Човек ще си намерения, че не една дребна страна се пробва да се примъкне към Европа, а тъкмо противоположното - че Брюксел ѝ повтаря " Присъединете се към нас, че без вас сме напълно зян ".
Македонската драма става още по-историческа поради намесата на Русия, която искрено декларира, че е срещу предвижданото уголемение на НАТО и в същото време скрито поддържа изблиците на национална горделивост с пари (такова нещо се чу и за Гърция) и подправени вести като тази: Европейски Съюз се готвел да изпълни китна Македония с бежанци, та по тази причина толкоз упорствал. Не е за подценяване и поддръжката на Орбан, трансформирал се в знаме на европейската дезинтеграция. Е, по какъв начин да не се чувстваш значим, като си попаднал сред чука и наковалнята на подобен всеизвестен сбъсък!
Само че, в случай че не употребяват този звезден миг - до момента в който на власт в Гърция е сговорчивият анти-националист Ципрас, преди западният свят дефинитивно да е превзет от национал-егоисти и Тръмп да е закрил НАТО, до момента в който българското и австрийско председателство към момента припомнят на всички, че има Балкани - македонците просто ще слязат от дневния ред на Запада. Държавата БЮРМ постепено ше се изпразва от хора, може би албанците ще стартират да не се усещат добре в нея, а Скопие вместо в пакет със Сърбия и Черна гора ще бъде изтикано към аварийна пейка до Босна и Косово.
Безсмислените балкански културни войни
Пъченето с исторически гордости в балканския ареал има за цел да избие тъжното чувство, че сме дребни и незначителни. Вероятно по тази причина македонците са се хванали с този пусти Александър Македонски - най-малко едно нещо да има, с което да ги свързват. Трудно е за страни като балканските да се наложат на международния пазар с някаква национална марка, да заемат позиции по интернационалните спорове, да удивят света с научни открития. От това самочувствието, несъмнено, страда. Затова пък доста по-лесно е да се получи самопризнание в полето на въображението - да почитат името на страната, да признаят езика ѝ. Така са всички на Балканите - отпред с гърците, задали модела на туристическия шовинизъм в района: монополът върху античното завещание за тях е въпрос на живот и гибел. Понякога нападения вършим и ние, българите, наследници на траките (население елинизирано също като и античните македонци), мъчейки се да отмъкнем я Орфей, я Дионисий.
Всеки е наясно, че безсмислените балкански културни войни скриват едни напълно други сюжети. В началото Гърция се заинати от взаимност с обичайно близката ѝ Сърбия, от която Скопие се отделяше. Груевски пък пое курса към антиквизация, с цел да укрепи властта си като измисли дясна (и антибългарска) еднаквост, надлежно произвеждайки нужните врагове. Казват, че планът " Скопие 2014 " отивал към милиард евро, доста от тях откраднати (добре, че е употребен и много стиропор - по този начин по-лесно може да се отстранява издигнатото в този момент по Преспанския договор). Антиквизацията обаче в допълнение вбеси Гърция, която трябваше по някакъв алегоричен метод да отреагира на дълбокото оскърбление към финансовата рецесия и " диктата " на Тройката кредитори. И по този начин: гърците се подчиниха на остеритета, само че пък взеха решение да покажат на света по какъв начин санкционират " крадците на история " и така нататък.
Символната политика има тази специфичност да се забърква от ден на ден и повече, за разлика от прагматичната, при която проблемите се вземат решение и просто отпадат. Така че доста ще е добре в този момент Скопският парламент просто да си откри някакво опрощение (нереални изборни описи, 91% от гасувалите за...) и да одобри промяната на името, с цел да може всички в този район да продължат напред. Този спор взе да омръзва, а след досадата, знаем го добре - идва ред на забравата.
Б. ред. - Статията на проф. Ивайло Дичев е написана за Дойче веле.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ