"Галъп": Кризата отдалечава хората от политиката
Подкрепата за главните политически сили продължава да останава по-ниска от интервала преди митингите и сега е на процедура идентична при Българска социалистическа партия и ГЕРБ, регистрират социолозите от „ Галъп интернешънъл болкан “ в проучване, извършено сред 1 и 9 октомври.
И двете съществени партии се движат в последните три месеца на равнища от към 13-15% от всички имащи право на глас. А преди началото на гражданското неодобрение са отчитали поддръжка сред 18 и 22% с превес на ГЕРБ. В момента Българска социалистическа партия има декларативна поддръжка от 13.5%, а ГЕРБ – от 13%. Расте сумата на отговорите от вида „ няма да гласоподавам “ или „ не поддържам никого “ (до общо 37,6% през този месец).
Това значи, че протичащото се в страната към този момент по-скоро отдалечава хората от политиката изобщо , разясняват социолозите. Затова има и търсене за „ трети вид “ – негласуване или извънпарламентарни и нови обединения. На това се дължи и високият резултат, а може би даже и продължаващ растеж, на партията на шоумена Слави Трифонов „ ИТН “ – до 8.6% от всички имащи право на глас през октомври.
Движение за права и свободи остава устойчиво (и даже сподели белези на подсилване в хода на протеста), а в този месец е на равнище 6.9% от всички имащи право на глас.
„ Демократична България “ е взела още през лятото „ ходило “ нагоре – от обичайните си 2-3% от всички имащи право на глас е скочила до близо 6%. Ръстът обаче не е траял и в този момент поддръжката й даже демонстрира белези на ерозия до 5% през октомври.
Другата протестна групировка – мрежата към Мая Манолова – също леко „ отскочи “ при започване на митингите до ръба за влизане в Народното събрание. И в този момент се движи по този борд с 2,5% от всички имащи право на глас в открит въпрос, което прави бранш от към 140 хиляди евентуални гласа. Важно събитие при Манолова е, че пролетта и лятото на процедура съответстваха със самото основаване на нейната мрежа. Успехът зависи от опцията за нейното разширение.
„ Обединени патриоти “ към този момент сякаш не са претърпели нова сериозна вреда от митинга. През октомври те имат 2.3%, или към 130 хиляди евентуални гласове – към бариерата на последните избори за Народно заседание.
„ Воля “ също не се е повлияла изключително – партията се движи на константни равнища, при които независимото влизане в Народно събрание би било мъчно, в случай че изборите са през днешния ден. През октомври „ Воля “ е с 1,8% или капацитет от близо 100 хиляди гласа.
Засега седем обединения имат вероятност да влязат в идващия парламент , като две от тях са към ръба.
COVID-19 И ИКОНОМИКАТА
През последните години упованията икономическото състояние да остане същото или да се утежни са движат на равнища сред 30 и 40%, а упованията за усъвършенстване – към 15%. След началото на ковид обаче упованията за утежняване са достигнали над 50% при започване на юли, упованията да няма смяна са спаднали до под една четвърт, а упованията за възстановяване – до под 10%. Конкретно през този месец 53.7% чакат утежняване в стопанската система в директно бъдеще, 24% не чакат смяна, а възстановяване чакат 7.8%. За последно в десетилетието сходни отрицателни стойности са били регистрирани през 2012 година
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: segabg.com
И двете съществени партии се движат в последните три месеца на равнища от към 13-15% от всички имащи право на глас. А преди началото на гражданското неодобрение са отчитали поддръжка сред 18 и 22% с превес на ГЕРБ. В момента Българска социалистическа партия има декларативна поддръжка от 13.5%, а ГЕРБ – от 13%. Расте сумата на отговорите от вида „ няма да гласоподавам “ или „ не поддържам никого “ (до общо 37,6% през този месец).
Това значи, че протичащото се в страната към този момент по-скоро отдалечава хората от политиката изобщо , разясняват социолозите. Затова има и търсене за „ трети вид “ – негласуване или извънпарламентарни и нови обединения. На това се дължи и високият резултат, а може би даже и продължаващ растеж, на партията на шоумена Слави Трифонов „ ИТН “ – до 8.6% от всички имащи право на глас през октомври.
Движение за права и свободи остава устойчиво (и даже сподели белези на подсилване в хода на протеста), а в този месец е на равнище 6.9% от всички имащи право на глас.
„ Демократична България “ е взела още през лятото „ ходило “ нагоре – от обичайните си 2-3% от всички имащи право на глас е скочила до близо 6%. Ръстът обаче не е траял и в този момент поддръжката й даже демонстрира белези на ерозия до 5% през октомври.
Другата протестна групировка – мрежата към Мая Манолова – също леко „ отскочи “ при започване на митингите до ръба за влизане в Народното събрание. И в този момент се движи по този борд с 2,5% от всички имащи право на глас в открит въпрос, което прави бранш от към 140 хиляди евентуални гласа. Важно събитие при Манолова е, че пролетта и лятото на процедура съответстваха със самото основаване на нейната мрежа. Успехът зависи от опцията за нейното разширение.
„ Обединени патриоти “ към този момент сякаш не са претърпели нова сериозна вреда от митинга. През октомври те имат 2.3%, или към 130 хиляди евентуални гласове – към бариерата на последните избори за Народно заседание.
„ Воля “ също не се е повлияла изключително – партията се движи на константни равнища, при които независимото влизане в Народно събрание би било мъчно, в случай че изборите са през днешния ден. През октомври „ Воля “ е с 1,8% или капацитет от близо 100 хиляди гласа.
Засега седем обединения имат вероятност да влязат в идващия парламент , като две от тях са към ръба.
COVID-19 И ИКОНОМИКАТА
През последните години упованията икономическото състояние да остане същото или да се утежни са движат на равнища сред 30 и 40%, а упованията за усъвършенстване – към 15%. След началото на ковид обаче упованията за утежняване са достигнали над 50% при започване на юли, упованията да няма смяна са спаднали до под една четвърт, а упованията за възстановяване – до под 10%. Конкретно през този месец 53.7% чакат утежняване в стопанската система в директно бъдеще, 24% не чакат смяна, а възстановяване чакат 7.8%. За последно в десетилетието сходни отрицателни стойности са били регистрирани през 2012 година
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ