Препятствията, които не плашат интелигентните хора
Подходът на интелигентните и сполучливите хора към проблемите е в действителност незабравим. Където другите виждат непреодолими спънки, те виждат трудности за превъзмогване и благоприятни условия, от които да се възползват.
Тяхната храброст в лицето на компликациите произтича от способността им да загърбват отрицателните мисли и усеща, които пречат на развиването на доста хора.
Професорът по логика на психиката в Пенсилванския университет Мартин Селигман е отделил повече време на този феномен от всеки различен и е открил, че триумфът в живота зависи най-много от един фактор - дали вярвате, че вашите провали се дължат на вродени дефекти и условия, които са отвън ваш надзор, или мислите, че те са плод на вашите неточности и че могат да бъдат поправени, в случай че положите нужните старания.
Селигман е разкрил, че хората, които приписват неуспехите си на вродени дефекти, страдат от меланхолия доста по-често от останалите. Оптимистите въпреки това са по-успешни, защото гледат на неуспехите като на уроци, от които да се учат, и имат вяра, че могат да се оправят по-добре в бъдеще.
Поддържането на подобен метод на мислене обаче не е по никакъв начин елементарно, защото хората непрекъснато са подложени на напън от шест фактора, които могат да унищожат техният оптимизъм. Това са методите, по които умните хора се оправят с тях:
1. Възрастта
Възрастта е просто едно число. Интелигентните хора не разрешават тяхната възраст да бъде определяща за това кои са те и на какво са способни. Спомням си един професор от университета, който споделяше на студентите, че са прекомерно млади и неопитни за консултантска работа. Според него ние трябваше да прекараме няколко години в непозната компания, преди даже да опитаме да стартираме бизнес като самостоятелни консултанти. Междувременно, аз бях най-младият студент в нашия випуск и към този момент бях почнал консултантски бизнес. Всъщност, до момента в който той дрънкаше тези нелепости, аз подготвях проект за най-новия ми клиент.
За страдание, хората изпитват някаква вътрешна потребност да ви споделят какво би трябвало и какво не би трябвало да вършиме на вашата възраст. Не ги слушайте, тъй като най-успешните хора несъмнено не са го правили. Те следват сърцето си и разрешават на тяхната пристрастеност да ги насочи в вярната посока.
2. Негативността
Животът ви не постоянно ще върви по метода, по който желаете, само че в края на краищата, вие разполагате със същите 24 часа дневно, които имат и всички останали. Интелигентните хора се стараят да употребяват това време за нещо свястно и значимо. Вместо да се оплакват и да си губят времето с хипотетични сюжети, те отделят внимание на нещата, за които са признателни. След това амират най-хубавото решение на казуса и не престават напред.
Когато негативността идва от някой различен, умните хора се разграничават от него като дефинират съответни граници.
Представете си, че сте астматик и ваш сътрудник е седнал на стъпалата пред офиса да изпуши една цигара. Вие ще се дистанцирате от него, тъй като осъзнавате какъв брой нездравословен може да бъде цигареният пушек за вас. Направете същото с отрицателните хора.
Един превъзходен метод да създадете граници с хората, които непрекъснато се оплакват, е да ги попитате по какъв начин считат да решат казуса. Това ще ги накара или да замълчат или да пренасочат диалога в една по-продуктивна посока.
Тяхната храброст в лицето на компликациите произтича от способността им да загърбват отрицателните мисли и усеща, които пречат на развиването на доста хора.
Професорът по логика на психиката в Пенсилванския университет Мартин Селигман е отделил повече време на този феномен от всеки различен и е открил, че триумфът в живота зависи най-много от един фактор - дали вярвате, че вашите провали се дължат на вродени дефекти и условия, които са отвън ваш надзор, или мислите, че те са плод на вашите неточности и че могат да бъдат поправени, в случай че положите нужните старания.
Селигман е разкрил, че хората, които приписват неуспехите си на вродени дефекти, страдат от меланхолия доста по-често от останалите. Оптимистите въпреки това са по-успешни, защото гледат на неуспехите като на уроци, от които да се учат, и имат вяра, че могат да се оправят по-добре в бъдеще.
Поддържането на подобен метод на мислене обаче не е по никакъв начин елементарно, защото хората непрекъснато са подложени на напън от шест фактора, които могат да унищожат техният оптимизъм. Това са методите, по които умните хора се оправят с тях:
1. Възрастта
Възрастта е просто едно число. Интелигентните хора не разрешават тяхната възраст да бъде определяща за това кои са те и на какво са способни. Спомням си един професор от университета, който споделяше на студентите, че са прекомерно млади и неопитни за консултантска работа. Според него ние трябваше да прекараме няколко години в непозната компания, преди даже да опитаме да стартираме бизнес като самостоятелни консултанти. Междувременно, аз бях най-младият студент в нашия випуск и към този момент бях почнал консултантски бизнес. Всъщност, до момента в който той дрънкаше тези нелепости, аз подготвях проект за най-новия ми клиент.
За страдание, хората изпитват някаква вътрешна потребност да ви споделят какво би трябвало и какво не би трябвало да вършиме на вашата възраст. Не ги слушайте, тъй като най-успешните хора несъмнено не са го правили. Те следват сърцето си и разрешават на тяхната пристрастеност да ги насочи в вярната посока.
2. Негативността
Животът ви не постоянно ще върви по метода, по който желаете, само че в края на краищата, вие разполагате със същите 24 часа дневно, които имат и всички останали. Интелигентните хора се стараят да употребяват това време за нещо свястно и значимо. Вместо да се оплакват и да си губят времето с хипотетични сюжети, те отделят внимание на нещата, за които са признателни. След това амират най-хубавото решение на казуса и не престават напред.
Когато негативността идва от някой различен, умните хора се разграничават от него като дефинират съответни граници.
Представете си, че сте астматик и ваш сътрудник е седнал на стъпалата пред офиса да изпуши една цигара. Вие ще се дистанцирате от него, тъй като осъзнавате какъв брой нездравословен може да бъде цигареният пушек за вас. Направете същото с отрицателните хора.
Един превъзходен метод да създадете граници с хората, които непрекъснато се оплакват, е да ги попитате по какъв начин считат да решат казуса. Това ще ги накара или да замълчат или да пренасочат диалога в една по-продуктивна посока.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ