Самотната Европа в дигиталния свят
Подходът на Европейската комисия не се е трансформирал, въпреки отпред към този момент да е Урсула фон дер Лайен
Брюксел желае повече правила за огромните данни и изкуствения разсъдък, само че първата част от цифровата тактика на Европейска комисия е беззъба. Допълнителен пакет, ориентиран към бизнеса на американските софтуерни колоси, би трябвало да се появи по-късно през годината. Въпросът по-късно е какво от тактиките да се трансформира в законодателни начинания. Европейската комисия, наподобява, има концепция къде желае да стигне във връзка с цифровите си начинания, само че може да бъде разочарована от успеваемостта си и страничните резултати. Миналата седмица Брюксел показа първия си " цифров пакет " - поредност от тактики, ориентирани към най-бързо разрастващите се технологии, в тази ситуация огромните данни и изкуствения разсъдък. Макар към този момент отпред на комисията да е Урсула фон дер Лайен, а не Жан-Клод Юнкер, европейският метод остава същият: повече правила, тактики и начинания. Разликата с GDPR преди две години е, че този път тактиките са беззъби. А в случай че се снабдят със зъби, може да не захапят където би трябвало.
Европа е все по-самотна в опитите си да обуздае софтуерния напредък и да наложи правила в цифровия свят. Нищо не наподобява на страната на Европейски Съюз. Съюзът няма свои лични софтуерни колоси и каквито и регулации да предложи, те мъчно ще бъдат изцяло ефикасни, поради че най-масово употребяваните цифрови услуги на континента са " вносни ". По всяка възможност желанието на Европа е да даде образец, който да бъде последван от Съединени американски щати и Китай. Но до момента в който това не се случи, рискът от софтуерно закъснение ще става все по-голям.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Пролетно разчистване
Първите стъпки на новата цифрова тактика са ориентирани към повече вътрешноевропейски ред и работа на европейско, а не на национално равнище, какъвто е методът сега. Добрите планове може да не се окажат задоволителни. Европа изостава на съвсем всяко равнище - мащаб на фирмите, брой на стартъпите, финансиране, и единственото, което остава като тип разтуха, е, че в случай че не софтуерен, е най-малко регулаторен колос.
Стратегията, оповестена предходната седмица, е точно това - тактика, като не е ясно какъв брой от нея ще се трансформира в действителни законодателни ограничения. Вероятно не доста, поради че Европейска комисия сама популяризира самодейността си като основана на доверие. И иронията е, че Европа сигурно няма изключително доверие в огромните задгранични софтуерни компании.
Плановете на Европейска комисия във връзка с данните и AI са единствено началото на цифровите начинания през годината. Предстоят още два пакета - един за блокчейн и квантовите калкулации и един за цифровите услуги. Именно в последния ще се види до каква степен в действителност е подготвена да стигне Европа, тъй като там се визира бизнесът на Фейсбук, Гугъл и Amazon, които, въпреки да споделят, че са подготвени за регулация, харчат милиарди да лобират за избягването й. Показателно е, че тези добре познати имена, които се загатват постоянно от европейските политици, този път отсъстваха и от документа, и от представянето му.
Преди да стигне до такава степен да се бори с външните си врагове, Европейска комисия прави опити да подреди личната си къща. Целта е по-голяма успеваемост при шерването на данни и създаването на изкуствен интелект. Рисковете са същите, каквито са били и до момента - Европа да свръхрегулира и микроменажира, с което да успее да предотврати централизация на мощ, само че единствено в личния си двор, и да забави в допълнение софтуерното развиване на континента.
Споделяне на данни и повече изкуствен интелект
Обществените институции в Европа и преди трябваше да споделят данни между тях, само че в този момент Европейска комисия желае да накара и самите компании да споделят повече данни. Промяната е явна, тъй като до неотдавна комисията се опасяваше от основаването на цифрови картели, основани на шерване на информация сред колоси. Новият метод може да се окаже по-логичен, тъй като преобладаващите играчи в другите цифрови браншове към този момент са ясни и в случай че европейските компании желаят да имат късмет за развиване, имат потребност от големи количества данни. Те обаче сега не са свободно налични.
Новата самодейност желае и да бъде основан общ европейски пазар на данни, което е разумно, поради че информацията от дълго време не се стопира на гранични пунктове. Проблемът е, че методът се базира на доверие и разпоредителност. " Може да има избрани браншове, където да има отговорности за шерване на данни. Ако има пазарен проблем, комисията може да добави нови правила, с цел да може конкуренцията и нововъведението да са по-ефективни ", разясниха пред " Капитал " от Европейската комисия.
Подобен метод надали ще убеди Фейсбук, Amazon и Гугъл да отворят солидните си библиотеки от данни и да ги споделят с европейските стартъпи. В последна сметка никой не желае да отгледа личната си конкуренция и финалният резултат може да бъде противоположен: американските колоси още по-лесно да " сканират " европейския пазар за новаторски компании, които да бъдат добити, преди да доближат застрашителен мащаб.
Другата тенденция в тактиката във връзка с данните е събирането им в " басейни " (data pooling), което ще се случва на секторен принцип. Вероятно най-хубавата концепция в тактиката, тя ще помогне на индустриалното произвеждане, опазването на здравето и други да споделят информация, която да оказва помощ за успеваемостта, без потребност от повтаряне на разработки.
Вторият дирек на тактиката е изкуственият разсъдък, като там фокусът пада върху централизиране на разработките. В бялата книга за изкуствения разсъдък, която е отворена за публично разискване, комисията написа, че " Европа към този момент не може да си разреши да има фрагментирано поле на центрове, без те да доближават нужния мащаб, с цел да се конкурира на световно равнище ".
Изводът е верен, само че тук европейският проблем е другаде - в парите за развойна активност. В момента Европа - и общественият, и частният бранш - харчи осезаемо по-малки суми, в сравнение с американските и китайските си съперници. Според новия проект през 2025 година Европейски Съюз би трябвало да отдели към 20 милиарда евро за изкуствен интелект, само че даже по този начин разноските ще са почти на равнището, планувано за тази година в Съединени американски щати.
Рискът от свръхрегулация от новата тактика проличава най-ясно точно при изкуствения разсъдък. Накратко, Европейска комисия се опасява от създаването на дискриминативен изкуствен интелект, поради което желае да управлява сетовете данни, с които се зарежда технологията, както и повече правила за изкуствен интелект, който се занимава със " сюжети, включващи евентуални травми, гибел или обилни материални вреди ".
Принципът в бялата книга е, че при високорисковите изкуствени интелекти технологията би трябвало " да може да бъде обяснена ", което единствено по себе си поражда доста въпроси, като да вземем за пример обяснена на кого. Джоф Хитън, пионер в изкуствения разсъдък и откривател за Гугъл, даде следния образец срещу метода " колкото повече риск, толкоз повече правила ", от който се води Европейска комисия: " Нека приемем, че имате рак и пред вас има AI логаритъм с 90% успеваемост в лечението на рак и доктор с 80% успеваемост. Трябва ли изкуственият разсъдък да бъде противозаконен единствено тъй като хората не го схващат? "
Искаме си данните назад - само че по-късно
По-остра регулация във връзка с софтуерните колоси евентуално ще пристигна по-късно през годината, тъй като сега Европейска комисия прави разбор по какъв начин те събират и оперират огромни данни. " Този проблем ще бъде адресиран в подтекста на работата на комисията по пакета за цифрови услуги ", разясниха още от Европейска комисия.
В нещо като " филмов откъс " по отношение на какво следва оповестените предходната седмица документи споделят, че " Европейски Съюз би трябвало да сътвори атрактивна политика, тъй че до 2030 година европейският дял от стопанската система на данните - данните, които се съхраняват, обработват и употребяват в Европа - би трябвало да кореспондира с икономическата тежест на съюза ". Това в резюме е бюрократичният метод на Европейски Съюз да каже, че чака в бъдеще Фейсбук и компания да стартират да ръководят европейските си процеси и данни в Европа, а не откъдето и да било, както е сега.
Дали това ще се случи е подозрително. Някои специалисти са оптимисти, други не. В изявление пред " Капитал " футуристът и софтуерен консултант Герд Леонард разяснява, че американските колоси евентуално ще са склонни на сходен метод, тъй като европейският пазар им е скъп. " На първо време би трябвало да бъдем притежатели на персоналните си данни и да накараме американските компании да дойдат тук. Това е нещо, което те биха създали ", споделя Леонард.
Но всичко това към този момент остава на назад във времето, най-малко до момента в който не настъпи моментът и за тази част от тактиката. Едва тогава ще пристигна и най-важният въпрос: кое от всички тези оферти да се трансформира от положително предпочитание в обвързване под формата на закон.
Брюксел желае повече правила за огромните данни и изкуствения разсъдък, само че първата част от цифровата тактика на Европейска комисия е беззъба. Допълнителен пакет, ориентиран към бизнеса на американските софтуерни колоси, би трябвало да се появи по-късно през годината. Въпросът по-късно е какво от тактиките да се трансформира в законодателни начинания. Европейската комисия, наподобява, има концепция къде желае да стигне във връзка с цифровите си начинания, само че може да бъде разочарована от успеваемостта си и страничните резултати. Миналата седмица Брюксел показа първия си " цифров пакет " - поредност от тактики, ориентирани към най-бързо разрастващите се технологии, в тази ситуация огромните данни и изкуствения разсъдък. Макар към този момент отпред на комисията да е Урсула фон дер Лайен, а не Жан-Клод Юнкер, европейският метод остава същият: повече правила, тактики и начинания. Разликата с GDPR преди две години е, че този път тактиките са беззъби. А в случай че се снабдят със зъби, може да не захапят където би трябвало.
Европа е все по-самотна в опитите си да обуздае софтуерния напредък и да наложи правила в цифровия свят. Нищо не наподобява на страната на Европейски Съюз. Съюзът няма свои лични софтуерни колоси и каквито и регулации да предложи, те мъчно ще бъдат изцяло ефикасни, поради че най-масово употребяваните цифрови услуги на континента са " вносни ". По всяка възможност желанието на Европа е да даде образец, който да бъде последван от Съединени американски щати и Китай. Но до момента в който това не се случи, рискът от софтуерно закъснение ще става все по-голям.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Пролетно разчистване
Първите стъпки на новата цифрова тактика са ориентирани към повече вътрешноевропейски ред и работа на европейско, а не на национално равнище, какъвто е методът сега. Добрите планове може да не се окажат задоволителни. Европа изостава на съвсем всяко равнище - мащаб на фирмите, брой на стартъпите, финансиране, и единственото, което остава като тип разтуха, е, че в случай че не софтуерен, е най-малко регулаторен колос.
Стратегията, оповестена предходната седмица, е точно това - тактика, като не е ясно какъв брой от нея ще се трансформира в действителни законодателни ограничения. Вероятно не доста, поради че Европейска комисия сама популяризира самодейността си като основана на доверие. И иронията е, че Европа сигурно няма изключително доверие в огромните задгранични софтуерни компании.
Плановете на Европейска комисия във връзка с данните и AI са единствено началото на цифровите начинания през годината. Предстоят още два пакета - един за блокчейн и квантовите калкулации и един за цифровите услуги. Именно в последния ще се види до каква степен в действителност е подготвена да стигне Европа, тъй като там се визира бизнесът на Фейсбук, Гугъл и Amazon, които, въпреки да споделят, че са подготвени за регулация, харчат милиарди да лобират за избягването й. Показателно е, че тези добре познати имена, които се загатват постоянно от европейските политици, този път отсъстваха и от документа, и от представянето му.
Преди да стигне до такава степен да се бори с външните си врагове, Европейска комисия прави опити да подреди личната си къща. Целта е по-голяма успеваемост при шерването на данни и създаването на изкуствен интелект. Рисковете са същите, каквито са били и до момента - Европа да свръхрегулира и микроменажира, с което да успее да предотврати централизация на мощ, само че единствено в личния си двор, и да забави в допълнение софтуерното развиване на континента.
Споделяне на данни и повече изкуствен интелект
Обществените институции в Европа и преди трябваше да споделят данни между тях, само че в този момент Европейска комисия желае да накара и самите компании да споделят повече данни. Промяната е явна, тъй като до неотдавна комисията се опасяваше от основаването на цифрови картели, основани на шерване на информация сред колоси. Новият метод може да се окаже по-логичен, тъй като преобладаващите играчи в другите цифрови браншове към този момент са ясни и в случай че европейските компании желаят да имат късмет за развиване, имат потребност от големи количества данни. Те обаче сега не са свободно налични.
Новата самодейност желае и да бъде основан общ европейски пазар на данни, което е разумно, поради че информацията от дълго време не се стопира на гранични пунктове. Проблемът е, че методът се базира на доверие и разпоредителност. " Може да има избрани браншове, където да има отговорности за шерване на данни. Ако има пазарен проблем, комисията може да добави нови правила, с цел да може конкуренцията и нововъведението да са по-ефективни ", разясниха пред " Капитал " от Европейската комисия.
Подобен метод надали ще убеди Фейсбук, Amazon и Гугъл да отворят солидните си библиотеки от данни и да ги споделят с европейските стартъпи. В последна сметка никой не желае да отгледа личната си конкуренция и финалният резултат може да бъде противоположен: американските колоси още по-лесно да " сканират " европейския пазар за новаторски компании, които да бъдат добити, преди да доближат застрашителен мащаб.
Другата тенденция в тактиката във връзка с данните е събирането им в " басейни " (data pooling), което ще се случва на секторен принцип. Вероятно най-хубавата концепция в тактиката, тя ще помогне на индустриалното произвеждане, опазването на здравето и други да споделят информация, която да оказва помощ за успеваемостта, без потребност от повтаряне на разработки.
Вторият дирек на тактиката е изкуственият разсъдък, като там фокусът пада върху централизиране на разработките. В бялата книга за изкуствения разсъдък, която е отворена за публично разискване, комисията написа, че " Европа към този момент не може да си разреши да има фрагментирано поле на центрове, без те да доближават нужния мащаб, с цел да се конкурира на световно равнище ".
Изводът е верен, само че тук европейският проблем е другаде - в парите за развойна активност. В момента Европа - и общественият, и частният бранш - харчи осезаемо по-малки суми, в сравнение с американските и китайските си съперници. Според новия проект през 2025 година Европейски Съюз би трябвало да отдели към 20 милиарда евро за изкуствен интелект, само че даже по този начин разноските ще са почти на равнището, планувано за тази година в Съединени американски щати.
Рискът от свръхрегулация от новата тактика проличава най-ясно точно при изкуствения разсъдък. Накратко, Европейска комисия се опасява от създаването на дискриминативен изкуствен интелект, поради което желае да управлява сетовете данни, с които се зарежда технологията, както и повече правила за изкуствен интелект, който се занимава със " сюжети, включващи евентуални травми, гибел или обилни материални вреди ".
Принципът в бялата книга е, че при високорисковите изкуствени интелекти технологията би трябвало " да може да бъде обяснена ", което единствено по себе си поражда доста въпроси, като да вземем за пример обяснена на кого. Джоф Хитън, пионер в изкуствения разсъдък и откривател за Гугъл, даде следния образец срещу метода " колкото повече риск, толкоз повече правила ", от който се води Европейска комисия: " Нека приемем, че имате рак и пред вас има AI логаритъм с 90% успеваемост в лечението на рак и доктор с 80% успеваемост. Трябва ли изкуственият разсъдък да бъде противозаконен единствено тъй като хората не го схващат? "
Искаме си данните назад - само че по-късно
По-остра регулация във връзка с софтуерните колоси евентуално ще пристигна по-късно през годината, тъй като сега Европейска комисия прави разбор по какъв начин те събират и оперират огромни данни. " Този проблем ще бъде адресиран в подтекста на работата на комисията по пакета за цифрови услуги ", разясниха още от Европейска комисия.
В нещо като " филмов откъс " по отношение на какво следва оповестените предходната седмица документи споделят, че " Европейски Съюз би трябвало да сътвори атрактивна политика, тъй че до 2030 година европейският дял от стопанската система на данните - данните, които се съхраняват, обработват и употребяват в Европа - би трябвало да кореспондира с икономическата тежест на съюза ". Това в резюме е бюрократичният метод на Европейски Съюз да каже, че чака в бъдеще Фейсбук и компания да стартират да ръководят европейските си процеси и данни в Европа, а не откъдето и да било, както е сега.
Дали това ще се случи е подозрително. Някои специалисти са оптимисти, други не. В изявление пред " Капитал " футуристът и софтуерен консултант Герд Леонард разяснява, че американските колоси евентуално ще са склонни на сходен метод, тъй като европейският пазар им е скъп. " На първо време би трябвало да бъдем притежатели на персоналните си данни и да накараме американските компании да дойдат тук. Това е нещо, което те биха създали ", споделя Леонард.
Но всичко това към този момент остава на назад във времето, най-малко до момента в който не настъпи моментът и за тази част от тактиката. Едва тогава ще пристигна и най-важният въпрос: кое от всички тези оферти да се трансформира от положително предпочитание в обвързване под формата на закон.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ