Манол Петров: 12 мои скулптури отлитат за Луната
Подготвяте първата в историята на човечеството галерия на Луната. Първата стъпка на астронавта Нийл Армстронг ли ви предизвика да извършите идната?
Това, че стъпката на Нийл Армстронг изигра някаква роля за тази случка, е реалност. Години наред рисувах цикъл стъпки, които излагах пред аудитория в преносимата ми изложба, до момента в който стъпката на Нийл просто я съзерцавах. Тя не става за изобразяване и ще си остане снимка за мен.
Какво е главното обръщение на този необикновен артпроект?
През целия си живот на актьор съм разрушавал към този момент основаното от мен, като съм гонил крайността с хъс. Започнах с доста гневен експресионизъм на млади години, който беше немислимо да украси нечия стена даже в Западна Европа. Сега това, което рисувах преди време, може да го видите в квартирата на всеки студент, както и в тузарските къщи с модерната архитектура. То отново си остава упадъчно изкуство, само че някой някъде невидимо му сложи цена. А що се отнася до тематиките за скулптурите, това са любовта, гибелта, жертвоприношението, колелото, компасът, изкуственият разсъдък, клоунът, статуя на езика, андрогин, Айнщайн, баща и мама за край.
Отдавна мислех да направя галерия статуи, само че това да бъдат отлети от бронз не съм си и представял. Бронзът сега е демоде, най-малко съгласно мен. Всичко излято ми седи кичозно и като че ли от минало време, а това към този момент си е предизвикателство, само че не към света, а към самия мене!
Да се извае гибелта от изстинал метал, не е като да се извае любовта. Реалната железна визия за любовта е обвързвана с нещо лъскаво при множеството от артистите, при мен ще видите различен взор по тематиката.
Актът да кача бронзови пластики на Луната ще бъде краят на една бронзова ера в изкуството… Или ще е някакъв бронзов край в моята глава. Ще се постарая скулптурите да проговорят.
А реализирането на план от сходен мащаб е една голяма крачка за човечеството, на което изкуството не му е безразлично в ерата от тъпотия, фалш и технологии, с които сме обградени. Ще имате опция да наблюдавате фрагменти онлайн от Луната по малкия екран и на компютрите си.
Имали сте необикновено детство на едно от последните девствени кътчета по нашето Черноморие - Иракли. С какво ви заредиха тези сложни, само че сантиментални години?
Детството ми мина в къщичката на Иракли, слънцето заран влизаше първо през прозореца на моята стая, а Луната я посрещах всяка вечер с дочените детски панталони с едната презрамка на плажа и с чисто нови лачени обувки, които по този начин и не остаряха.
В ония години на Иракли нямаше никой и аз постоянно се обличах добре, тъй като в случай че инцидентно някой се появеше, желаех да наподобявам респектиращо, когато ме поздрави. Годините за вас може да са били сложни, само че за мен не, аз се подготвях да пратя галерия на Луната.
Какви са спомените ви от гладната стачка на татко ви и от изселването на фамилията ви?
Неприятни ацетонови мемоари. Слава на Бога, той се пребори за ръкописите си, а поживя и в хубави времена години по-късно. За Париж няма да се разпростирам… Самолетният билет отиване-връщане за октомври е 145 лева Така че безусловно го посетете.
Имаше ли директни закани към вас от управляващите?
Имаше, само че изобщо не ми се приказва към този момент за това. Години по-късно, по време на демокрацията, чух гласа на дамата, която заран рано искаше да ми реже главата, в случай че не напуснем страната.
Къде?
На една опашка в магазин. Може и по този начин да ми се е сторило, само че е реалност, че ми е останала някаква контузия от оня интервал, която ме жегна.
Кой стих на татко ви продължавате да си повтаряте?
О, този остарял като света народ
Пак мой ще е, даже да носи фес,
Дори да носи фес, само че като Левски!
Да има смелостта да дава правото за първи удар на врага.
И след това да се случва да превързва тежките му рани.
И да старее този мой народ,
И да старее постепенно със света!
С баща и мама имам неизброими мемоари. Нито един, обвързван с дисидентското му минало, не е прелестен за мене. Всички ярки мемоари са свързани с поезията му и веселбите към нея. Съжалявам само, че последните години от живота му губехме време в диалог за политика. Можели сме да си приказваме за доста по-интересни неща - да вземем за пример за бръмбарите рогачи, които са в обилие към Иракли.
Да чакаме ли в скоро време да издадете нещо негово?
Преди повече от шест месеца съм си стиснал ръката с издатели, само че не ми остава време да завърша илюстрациите към първото томче. Подсъзнателно чувствам, че го качвам на Луната освен тъй като заслужава, а с цел да измия малко фасона, в случай че ме гледа отнякъде!
Трудно ли е за български създател да пробие на Запад?
Не съм излагал картини в известни галерии в Европа и по света. Участвал съм с мои произведения на международни аукциони и съм правил изложения в едни от най-реномираните български галерии. Лъжата, че българските актьори сме завладяли света, е истина за към четири-пет имена в българското изобразително изкуство. На мен тя не ми носи нито духовно, нито материално наслаждение. Финансирането на изкуствата в днешни времена се реализира в по-голямата си част по всякакви европейски стратегии или кураторски планове, които носят своя застоял мирис от уста с развалени зъби, все едно те финансира градският комитет на комунистическата партия… А що се отнася до това мъчно ли е да си на международния пазар за изобразително изкуство, не знам! Вероятно става дума за шанс, само че най-много за голям гений, какъвто всички ние, занимаващите се с арт, твърдим, че притежаваме.
Защо избрахте да се върнете да живеете и творите в България?
Нашите ме върнаха, тъй като се уплашиха от скоростта, с която живеех в Париж. С времето считам, че са имали право. Предстои напредък в Източна Европа - както нравствен, по този начин и политически. Балканите ще експлодират като притегателна духовна мощ. Тук ще емигрира цялата нематериалност на света, която има потребност да си даде отмора от паричната взаимозависимост. Ще е 30-годишен подем на духа, само че ще е същински подем, който ще погребе сегашните технологии. После нови инженери въз основата на този нравствен напредък ще се възползват, с цел да изградят своята изкуствена, основана на фалш нова софтуерна стопанска система, а ние ще останем със спомените за тия 30 духовни години и ще се гордеем с тях.
Планирате ли скорошно артсъбитие в Пловдив?
Пловдив ще получи особено събитие, доста по-добро, или казано с фойерверк, доста по-модерно от това, обвързвано с Луната. Градът ни се отскубва от една клика, която с манталитета си е прогонила доста значими хора на изкуството и е приютила тежката духовна номенклатура и парвенющина. Манталитетът на пловдивчани ще се завърне в лоното на международната цивилизация и аз ще имам немалка заслуга за това. Доста гении унищожи и прогони този град с безумната си художественотворческа незначителност през годините, само че аз виждам неговото възобновление в творбите на доста от моите пловдивски сътрудници.
Това, че стъпката на Нийл Армстронг изигра някаква роля за тази случка, е реалност. Години наред рисувах цикъл стъпки, които излагах пред аудитория в преносимата ми изложба, до момента в който стъпката на Нийл просто я съзерцавах. Тя не става за изобразяване и ще си остане снимка за мен.
Какво е главното обръщение на този необикновен артпроект?
През целия си живот на актьор съм разрушавал към този момент основаното от мен, като съм гонил крайността с хъс. Започнах с доста гневен експресионизъм на млади години, който беше немислимо да украси нечия стена даже в Западна Европа. Сега това, което рисувах преди време, може да го видите в квартирата на всеки студент, както и в тузарските къщи с модерната архитектура. То отново си остава упадъчно изкуство, само че някой някъде невидимо му сложи цена. А що се отнася до тематиките за скулптурите, това са любовта, гибелта, жертвоприношението, колелото, компасът, изкуственият разсъдък, клоунът, статуя на езика, андрогин, Айнщайн, баща и мама за край.
Отдавна мислех да направя галерия статуи, само че това да бъдат отлети от бронз не съм си и представял. Бронзът сега е демоде, най-малко съгласно мен. Всичко излято ми седи кичозно и като че ли от минало време, а това към този момент си е предизвикателство, само че не към света, а към самия мене!
Да се извае гибелта от изстинал метал, не е като да се извае любовта. Реалната железна визия за любовта е обвързвана с нещо лъскаво при множеството от артистите, при мен ще видите различен взор по тематиката.
Актът да кача бронзови пластики на Луната ще бъде краят на една бронзова ера в изкуството… Или ще е някакъв бронзов край в моята глава. Ще се постарая скулптурите да проговорят.
А реализирането на план от сходен мащаб е една голяма крачка за човечеството, на което изкуството не му е безразлично в ерата от тъпотия, фалш и технологии, с които сме обградени. Ще имате опция да наблюдавате фрагменти онлайн от Луната по малкия екран и на компютрите си.
Имали сте необикновено детство на едно от последните девствени кътчета по нашето Черноморие - Иракли. С какво ви заредиха тези сложни, само че сантиментални години?
Детството ми мина в къщичката на Иракли, слънцето заран влизаше първо през прозореца на моята стая, а Луната я посрещах всяка вечер с дочените детски панталони с едната презрамка на плажа и с чисто нови лачени обувки, които по този начин и не остаряха.
В ония години на Иракли нямаше никой и аз постоянно се обличах добре, тъй като в случай че инцидентно някой се появеше, желаех да наподобявам респектиращо, когато ме поздрави. Годините за вас може да са били сложни, само че за мен не, аз се подготвях да пратя галерия на Луната.
Какви са спомените ви от гладната стачка на татко ви и от изселването на фамилията ви?
Неприятни ацетонови мемоари. Слава на Бога, той се пребори за ръкописите си, а поживя и в хубави времена години по-късно. За Париж няма да се разпростирам… Самолетният билет отиване-връщане за октомври е 145 лева Така че безусловно го посетете.
Имаше ли директни закани към вас от управляващите?
Имаше, само че изобщо не ми се приказва към този момент за това. Години по-късно, по време на демокрацията, чух гласа на дамата, която заран рано искаше да ми реже главата, в случай че не напуснем страната.
Къде?
На една опашка в магазин. Може и по този начин да ми се е сторило, само че е реалност, че ми е останала някаква контузия от оня интервал, която ме жегна.
Кой стих на татко ви продължавате да си повтаряте?
О, този остарял като света народ
Пак мой ще е, даже да носи фес,
Дори да носи фес, само че като Левски!
Да има смелостта да дава правото за първи удар на врага.
И след това да се случва да превързва тежките му рани.
И да старее този мой народ,
И да старее постепенно със света!
С баща и мама имам неизброими мемоари. Нито един, обвързван с дисидентското му минало, не е прелестен за мене. Всички ярки мемоари са свързани с поезията му и веселбите към нея. Съжалявам само, че последните години от живота му губехме време в диалог за политика. Можели сме да си приказваме за доста по-интересни неща - да вземем за пример за бръмбарите рогачи, които са в обилие към Иракли.
Да чакаме ли в скоро време да издадете нещо негово?
Преди повече от шест месеца съм си стиснал ръката с издатели, само че не ми остава време да завърша илюстрациите към първото томче. Подсъзнателно чувствам, че го качвам на Луната освен тъй като заслужава, а с цел да измия малко фасона, в случай че ме гледа отнякъде!
Трудно ли е за български създател да пробие на Запад?
Не съм излагал картини в известни галерии в Европа и по света. Участвал съм с мои произведения на международни аукциони и съм правил изложения в едни от най-реномираните български галерии. Лъжата, че българските актьори сме завладяли света, е истина за към четири-пет имена в българското изобразително изкуство. На мен тя не ми носи нито духовно, нито материално наслаждение. Финансирането на изкуствата в днешни времена се реализира в по-голямата си част по всякакви европейски стратегии или кураторски планове, които носят своя застоял мирис от уста с развалени зъби, все едно те финансира градският комитет на комунистическата партия… А що се отнася до това мъчно ли е да си на международния пазар за изобразително изкуство, не знам! Вероятно става дума за шанс, само че най-много за голям гений, какъвто всички ние, занимаващите се с арт, твърдим, че притежаваме.
Защо избрахте да се върнете да живеете и творите в България?
Нашите ме върнаха, тъй като се уплашиха от скоростта, с която живеех в Париж. С времето считам, че са имали право. Предстои напредък в Източна Европа - както нравствен, по този начин и политически. Балканите ще експлодират като притегателна духовна мощ. Тук ще емигрира цялата нематериалност на света, която има потребност да си даде отмора от паричната взаимозависимост. Ще е 30-годишен подем на духа, само че ще е същински подем, който ще погребе сегашните технологии. После нови инженери въз основата на този нравствен напредък ще се възползват, с цел да изградят своята изкуствена, основана на фалш нова софтуерна стопанска система, а ние ще останем със спомените за тия 30 духовни години и ще се гордеем с тях.
Планирате ли скорошно артсъбитие в Пловдив?
Пловдив ще получи особено събитие, доста по-добро, или казано с фойерверк, доста по-модерно от това, обвързвано с Луната. Градът ни се отскубва от една клика, която с манталитета си е прогонила доста значими хора на изкуството и е приютила тежката духовна номенклатура и парвенющина. Манталитетът на пловдивчани ще се завърне в лоното на международната цивилизация и аз ще имам немалка заслуга за това. Доста гении унищожи и прогони този град с безумната си художественотворческа незначителност през годините, само че аз виждам неговото възобновление в творбите на доста от моите пловдивски сътрудници.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ