Подготви Христо ГеоргиевСто години изминаха от прощъпулника на българска военна

Последните рицари на България и Европа

Подготви Христо Георгиев

Сто години изминаха от прощъпулника на българска военна авиация. В Първата международна война (ПСВ) България се включва на страната на Германия, Австро-Унгария и Италия против Антантата (Великобритания, Франция и Русия). В небето над Пирин, Беласица и Беломорието нашите водачи освен правят чудеса от смелост, само че и демонстрират, че са измежду последните рицари на Европа. Те не отстъпват по умения и рицарство на прославените тогава военни летци - британеца Албърт Бол (1896-1917) с 44 победи, французина Жорж Гинемар (1894-1917) с 53 победи, и аса на асовете Манфред Фон Рихтхофен (1898-1918) - аленият барон, именуван по този начин поради аления цвят на самолета му, с 80 въздушни победи. Летците ни, и те като съперниците им, са още момчета. Авионите им не костват, само че те водят война крило до крило с един различен популярен немски лейтенант Рудолф декор Ешвеге (1895-1917), именуван "Царя на въздуха ", с 26 победи. Убит е не в "рицарски дуел ", а с машинация от англичаните, само че те го погребват с цялостни военни почести и пишат писмо до другарите му: "На вниманието на българо-немските военновъздушни сили в Драма. За страдание би трябвало да ви съобщим, че лейтенант Фон Ешвеге е погубен при офанзива на бдителен балон. Личните му движимости ще бъдат хвърлени над бойните линии през идващите няколко дни. "
Германски аероплан пуска над английско летище немско знаме и венец, които британските летци слагат на гроба на Ешвеге. Такива в действителност рицарски действия не са необичайност в онази война. Случвало се е противников самолети да смъкват водачи, а по време на погребенията им да прелитат над тях и да пускат венци над гробовете на своите почтени съперници. Българските управляващи в Драма построяват монумент на Ешвеге.
Основното наше летище тогава е "Белица ", на 4 км от Свети Врач (Сандански) и на стотина метра от блатата край Струма. Обръщам внимание на това, тъй като половината от летците ни заболяват от малария. А през зимните месеци на три хиляди метра височина те безусловно замръзват във въздуха и не един и два пъти кацат с мехури по ръцете и лицата и ги изнасят от допотопните им летила на носилки. Но те съблюдават фанатично законите на въздушното рицарство, което им повелява да са правилни на добродетелите му - честност, възприятие за чест, благотворителност, здравомислие, геройство, правдивост.
Поручик Асен Йорданов (1896-1967) е основателят на първия български аероплан "Експрес ". Тогава е едвам 15-годишен. Но по-късно той е конструкторът, на който и Съединени американски щати дължат авиацията си. Изпратен е с Гаврил Стоянов в Съединени американски щати от Александър Стамболийски, който отпуска крупната тогава сума от 6000 $, с цел да вземат участие двамата в съревнование за обиколка на Земята със аероплан, което обаче пропада.
Йорданов стартира работа в концерна "Къртис " и е назначен за основен конструктор на заводите му. Член е и на конструкторските екипи на "Локхийлд ", "Дъглас ", "Боинг " и "Пайпър ". Като основен конструктор прави първия в света многоцелев аероплан "Дъглас ДС-3 ", а по-късно известните от Втората международна война (ВСВ) летящи замъци "Боинг В-17 Фортес ", "Боинг-29 Супер Фортес ", тежките изтребители "Лайтинг Р-38 " и други Почетен жител е на Ню Йорк, а негов портрет е изложен в залата на славата в Нюйоркското летище "Ла Гуардия ". Както ДУМА писа преди време, на вратата на квартирата си в Ню Йорк той непроменяемо изписва: "Българин "!. Нийл Армстронг - американецът, стъпил пръв на Луната през 1969 година, признава: "От него (Асен Йорданов) както аз, по този начин и всички американски водачи сме се учили на авиация. "
Асен Йорданов, малолетен, като мнозина от летците на ПСВ, има над 80 сполучливи полета и бързо става един от асовете на Авиационен отряд "Белица ". Ето какво написа за полетите тогава в книгата си "Your Wings " ( "Твоите криле "), издадена през 1937 година в Ню Йорк, Лондон, Москва и на всички места по света в милионни тиражи: "Направо ще ви кажа истината - доста пъти тези, които излитаха, не тръгваха, без да си прочетат молитвата, и спомняйки си за тези дни, аз не мога да ги упреквам за това. Веднъж напуснал самолетът земята, дори и вълшебник не би могъл да каже какво ще стане. "
Военните летци през ПСВ живеят сред 3 и 6 седмици, а общо в нея умират над 10 000. Нашите водачи са боготворени от българския народ и когато трагичният Ньойски контракт постанова цялостно заличаване на авиацията ни, не се намира нито един български оксиженист да се съгласи да разпои металната част от корпусите на самолетите и тази "мръсна " работа е свършена от командировани у нас за задачата чужденци. Оцелелите от войната ни водачи са там и плачат като деца.
Ще изминат 20 години и летците на ВСВ ще извършат по волята на политиците си злодеяния, които нямат нищо общо с рицарството, каквито историята на човечеството не познава. Няколко наши водачи умират, защитавайки не небето на България, а българския народ от фашизма. Носителите на голям брой ордени за смелост, членове на лявото крило на Български земеделски народен съюз, ги отнася априлската буря на кървавата власт през 1925 година - майор Асен Агов (1890-1925), дядо на политика от Съюз на демократичните сили Асен Агов; капитан Николай Петрини (1889-1925); майор Иван Миланов (...- 1925).
Днес ви предлагаме частичка от спомените на един от асовете на нашата военна авиация от това време - поручик Владимир (Влайко) Балан (1895-1944), който изчезва при неизяснени и до момента условия през септември 1944 година Като най-вероятна се обрисува хипотезата, че е погубен, с цел да не разобличи причинители на престъпни закононарушения. Син е на популярния български академик проф. Александър Балан. Спомените му разкриват в цялостна мяра що е рицарство по време на ПСВ.

Из записките на поручик Владимир Балан "Спомени летят ", изд. "Аргес ", 1991 година

8 юлий 1917 година въздушен пердах над Петрич
Изведнъж като хала влезе в бараката ни телефонистът и заяви, че една неприятелска ескадрила предходна над позициите и се движела по посока към Петрич. Около този градец бяха ситуирани обилни продоволствени хранилища. Веднага бяха пуснати моторите на двата едноместника и още със залък в уста заехме местата си, като с две думи се разбрахме за осъществяването на задачата. Бързо стигнахме височина към 3000 метра и откъм Огражден планина се запътихме към Петрич, гдето скоро забелязахме, малко по-ниско от нас 6 британски летала от системата "ВЕ ". От тях три бяха двуместни, а другите три едноместни.
Вече бяхме над самия Петрич, когато по даден сигнал англичаните се подредиха в една редица, подготвени да пускат бомбите си над нашите хранилища. Това трябваше непременно да се предотврати. В същия момент лидерът на британската ескадра пусна червен ракет, което означаваше, че ни е забелязал. Узунов и аз се намирахме най-вече на 20 метра един от различен и на към 400 метра над британската ескадра. Без да изгубвам нито момент повече, обърнах се към Узунов и му дадох знак за нахлуване, като по едно и също време се спуснах отвесно против лидера. Като всеки англичанин с висок състезателен дух и рицарско възприятие, лидерът незабавно одобри багра, обърна се против мене и се опита да ме обстрелва изпод нагоре. Използвах този миг и от разстояние най-много 50-80 метра му изпратих къс, парещ привет от двете си картечници. За секунда бях към този момент на двадесетина метра и с цел да не се сблъскаме с него, бързо изтеглих машината си нагоре. С един "имелман търн " се отзовах зад кормилото му. Натиснах двата спусъка на картечниците си и щях да кипна от гняв, когато след няколко изстрела лявата млъкна, а дясната даде още един изстрел и скъса гилзата.
Бързо се огледах, зад тила ми имаше други двама англичани, които към този момент се прицелваха в мене, а на към 150 метра над тях забелязах Узунов, спускащ се върху им. Принуден да се разглася в "неспособност за пукотевица ", бързо дръпнах кормилния лост, притиснах го с колена и едноместникът почна да пада в свърдел, като че съм ударен. В няколкото секунди на рухване съумях с една кука, която имах постоянно в джеба си, да изтръгна скъсаната гилза и да заредя още веднъж дясната картечница. Изтеглих незабавно апарата си в завой нагоре сега, когато англичанинът-водач беше се залостил отначало зад тила ми, до момента в който Узунов съумя да отклони другите двама. Двуместниците забелязах към този момент надалеч над Беласица, на път към техните позиции. С още един "имелман търн " съумях да се изскубна от мерника му.
В същото време той бе направил стръмен завой, тъй че се озовахме тъкмо един против други. Натиснах спусъка, с цел да му насоля малко носа, и в същия момент съперникът ми ненадейно се наведе надолу. С бърз завой застанах над него, пуснах му още няколко патрона, обаче и дясната ми картечница дефинитивно разгласи стачка. Забелязах, че моторът на англичанина към този момент не работеше. Английският водач, на към 50 метра от мен, махна с ръка и почна да слиза. Моторът му беше обиден, а аз с развалено оръжие.
Англичанинът слезе в една морава покрай Струма и бе покорен от минаващи наоколо наши елементи. Половина час по-късно, на посетители на майор Иванов в склада Левуново, до нашето летище, можахме да стиснем ръката на нашия заслужен съперник, капитан О`Дуайер - ирландец - пълководец на 17-а британска ескадрила, и довършихме обяда си, като че нищо изключително не беше се случило.
Това беше първата българска победа, нанесена над британските летци на южния фронт.
През 2017 година бе свален един британски двуместник от система "Армстронг " №6219, пилотуван от поручик Мариус Мак-мор, един самобитен англичанин, собственик на каучукови плантации в Южна Африка. Ударен и заставен да слезе в покрайнините на Марикостино - северно от Рупелското дефиле - той сяда на един камък, възпламенява си лулата и чака да го пленят. Най-спокойно посреща идващите наши бойци и се извинява за безпокойствието, което им предизвикал, за гдето трябвало да го пленяват...