Спретнаха ни втори „Берлински конгрес” за Македония
Подготви Христо Георгиев
Крушовската република е трагична страница от Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Стотици умират - въстаници, деца, старци и дами, опожарени са черкви и домове, хиляди поемат по пътя към София. Безброй още умират от апетит и мраз през последвалата сурова зима. Кой в този момент си фантазира, че може да ги съобщи или продаде на днешните "братя македонци " и да им отнеме едничкото, което тогава им е оживяло - че са българи и са се вдигнали на въстание, тъй като са мечтали да са свободни, освен без турци поробители, само че и без чорбаджии изедници.
Това, че Зоран Заев назова въстанието македонско, не е изненада - никой не чака днешна Македония да спре да краде от историята ни. Но това, което Борисов и ГЕРБ сътвориха, не е неточност, то е закононарушение към душата на българина. Заради някакво си НАТО да изхвърлиш предците си на бунището, да забравиш страданията на България; разпокъсването й от Великите сили и отнемането в интерес на османците на Македония и Тракия от несправедливия Берлински конгрес през 1878 г.; всичките години битка на българите там и хилядите жертви за национално избавление и завръщане в Майка България! Чудовищно е като втори Берлински конгрес, то е повече от древен грях.
Красимир Каракачанов пък се "пени " за предателската роля на Българска комунистическа партия (БСП), а "забравя " за тая на Вътрешна македонска революционна организация в Първата международна война, когато тя е подготвена да осъди на гибел всеки общественик, да вземем за пример Никола Генадиев, поради отчета му в интерес на бъдещите спечелили във войната. Или пък Стамболийски. Защо така повратливото през днешния ден Каракачанче не си спомня, че тогава Вътрешна македонска революционна организация е неистово уверена, че България би трябвало да застане на страната на Централните сили, а не на Съглашението, а това, съдейки по резултатите в Ньой, е много повече от изменничество и е в основата на всички сетнешни беди, които връхлитат десетилетия наред българския народ.
Не помнят днешните властници написаното от дякона Левски за поробена Българска Македония! Днес ви предлагаме и част от спомените на Ефросина Николова (1885-1969), които са малко известни. Майка е на щерка и трима сина, всеки трагично белязан от времето, в което живее. Книгата разкрива освен потресаващите събития в родното й Крушево по времето на Илинденско-Преображенското въстание, само че и битките против българския фашизъм 40 години по-късно. Двама от синовете й получават тежки присъди, единият - Кирил, е обвиняем по процеса на Никола Вапцаров, другият - Иван, вероятно към момента мнозина си го спомнят - проф. Иван Николов, също е наказан. Третият й наследник Георги е последовател на Ванче Михайлов, заема висока служба в организацията му и с цел да се избави, емигрира в Съединени американски щати в средата на 30-те години. Как не се е пръснало сърцето на горката майка Ефросина - в едната стая на скромното й жилище се съвещава управлението на потъналата до уши в кръв на комунисти организация на Ванчето, а в другата незаконният централен комитет на Българска комунистическа партия. И Димитър Талев постоянно й гостувал и я слушал да му споделя с часове. Казвал, че тя е първообраз на величествената му героиня Султана. Две от най-близките родственички на Ефросина се споделят Султана и Ния...
Сега дано прочетем няколко трагични страници, излезли отдолу под ръката на баба Фроса, за Илинден 1903 година Македонските историци през днешния ден изкарват въстанието македонско, като все натъртват на Крушево (Крушово), тъй като то е в днешна Македония. Нека обаче всеки самичък реши българско или македонско е то, като прочете описа на Ефросина таман за Крушовската република. Истината не се нуждае от смесената комисия, с която Бойко Борисов си изми ръцете, само че те не станаха по-чисти. Предлагаме също частичка от второто издание на биографията на Яне Сандански от Мерсия Макдермот. Ще чуят ли нашите управници нейния глас? На тези, които и на него няма да извърнат внимание, предлагаме със съкращения изявления през 1902 година на флагманите на международния щемпел "Ню Йорк таймс " и "Таймс " във връзка аферата "Мис Стоун ", която раздрусва света в навечерието на Илинденско-Преображенското въстание. Какви са съгласно американците участниците в аферата и във въстанието след година - българи са! Ами в този момент?!
Васил Левски:
"И ние сме хора и желаеме да живеем човешки, да бъдем свободни с цялостна независимост в земята ни - там, дето живее българинът: в България, Тракия, Македония. "
В. "Свобода " на Любен Каравелов, началото на 1871 година
Из Писмо до доктор Константин Робев от Охрид:
"Докторе и драги брате, пристигна най-сетне часът та да помислим и за Вашия край. Работата не ми позволяваше за в този момент да мисля и за Македония. По-напред трябваше да се извърши всичко тук по-близо до брега, та последователно да вървим все напред към Македония и Тракия. Да даде Бог здраве, като мина към Щип и Скопия... "
6 август 1872 година
Из второто допълнено издание на спомените на Ефросина Николова "Аз съм двойна майка " , под щемпел в ИК "Синева "
Родена съм в Македония, град Крушово, 1885 година месец юни, 15. Родителите ми са българи, татко ми Никола, майка Домника, аз бех най-големото им дете. Ваканцията мина, почнахме учебно заведение, аз съм към този момент трето оделение. Училището ми е много надалеч, само че с големо предпочитание и наслада хода в българското учебно заведение, което е покрай българската църква и е ново, доста големо и хубаво, с голем салон, кадето, учителите и учителките се събираха и постоянно идваха и от черквата настоятели и свещеници, когато имаха заседания.
Крушово е ситуирано в една долина на Баба планина, над (1000) хиляда метра от морското ниво. Между градовете Прилеп и Битола край града Крушово се издигат и стърчат скалисти височини, като естествени укрепления, недалече са и старите калета, Маркови кули ги назовава народа, останали от Римската империя. Преди Илинденското въстание в града Крушово е било популацията 10-12 хиляди поданици, а в този момент е 3000. Балканската война повече от половината избегаха, и то повече в България. Крушово тогава имаше три черкви, българската, "Св. Богородица ", гръцката бе "Св. Никола "; учебни заведения - гръцко големо, настрана девойки и момчета. Също и Българското учебно заведение е големо и в този момент е до самата църква.
Наближава националния празник Св.Кирил и Методий, най-големата наслада бе за сички българи и за учебното заведение, и черквата. Гърците не честваха тоя празник, те честват трей анархонда (Три светители), Василий велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. Учениците и дребни, и огромни, два-три дни пред празника обикаляме къщите, кадето има градини, събираме цветя и вършим венци. Целото учебно заведение е с цветя - и порти, и прозорци, също и черквата, на самия празник от заран до вечерта песни, хоро, игри, свират кеманета (цигулки - бел. ред.) и гайда измежду хорото - популярен ден за сички, и дребни и огромни. Като че ли и турците се трогваха и не ни закачаха, голема независимост беше, до момента в който мине празника, и след това сички на работа.
Всека вечер мама и баба Ния със боязън да не би турци ме сграбчен с наслада ме посрещаха, по този начин се стигна до жетва, към този момент почнахме ечмиците да жънем, ние младите и множеството от хората в града не знаем какво се готви. По цел ден песни пеем и жънем, ето наближава Илинден. Най-славна страница в историята на Илинденското въстание и целото Македонско националноосвободително придвижване написа планинското градче Крушово. Гдето беше прокламирана и запечатана завинаги в съзнанието на поколенията Крушовска република...
Създаденото според решение на Смилевския конгрес горско шефство стъпи към разработка на действен проект за въстаническите интервенции и усилена подготовка на бойните сили. Само инспекцията на оръжието сподели, че първоначално организацията може да располага с към 750 бойци, въоръжени с най-разнородни пушки - гръцки, съветски кримки, турски бердани и тетовски мартини и единствено двадесетина манлихерови и маузерови пушки. Горското шефство се възглавяваше от крушовчанеца Никола Карев, стеснен социалист, минал през македонския съюз в София. За Карев се споделя, че той като македонски бунтовник се бореше срещу турците с пушка в едната ръка и с другата манифеста на Карл Маркс. Най близкия асистент на Карев беше сръчния и хубав влах Питу Гули, който своя живот и свойте млади години отдаде в работа на освобождението на Македония от турско ропство.
Беше събота вечер, когато се връщахме от жетва, ние бехме три-четири дами и четири девойки... Ние девойките, влезнахме в черквата. Тъмно беше, единствено неколко кандилца светеха пред олтарните икони, а ние малко по малко се приближихме към олтара. Кандилото, що гореше пред иконата на Св. Николай Мирликийски, беше по този начин огреяло ликат на светията. Стоим сички, мълком се молим и се кръстим пред тая хубава и алегорична светлина, боязън ни хващаше, гледаме и хубавата резба, с която е целата църква опакована. Резбата бе дълбана от дебрани резбари, единствената църква бе по хубост в Балканския полуостров, това разбрахме отсетне, откакто изгоре черквата по време на въстанието. От същата камбанария се чу първия камбанен звън в среднощ и след това забиха камбаните от трите черкви. Както стоим в тъмното, ето откъм гърба пошепна ни баба Султана: "Хайде, деца, излизайте греота е боси во църква да стоите. " Излизайки, клисара на вратата стои с ключовете в ръка. "Хайде, чупина (млада и привлекателна македонка в носия - бел. ред.), на следващия ден е голем празник, Илинден, Нова година се падна во неделя и ще има на следващия ден доста свадби, само че горе на "Св. Богородица " са повече. Бугарите са решили во един ден сите да се женат, и то на Илинден. "
Надвечер, града преживе страшни, минути. Коле Чавче Крушовчанеца, постоянно опиянен, само че родолюбив човек, и през днешния ден се напил по свадбите и като се изправил пред конака, размахвайки алената си забрадка вместо знаме, завика пред лицето на пристави и заптиета "Ура, да живее Македония, долу Турция. " Благодарение, че сички го познаваха Коле Чавче, турците и по този начин му се смееха на пиянското добро име на Чавче, с цел да се озадачат турците от неговата революционна проява. Все отново полицията се разшава, по този начин най-малко се стори на отдадените. Настъпи нощта, градът последователно утихваше, единствено по свадбите се чуваха свирките, дайрета тупкат...
Понеделник като се прибрахме, от нашия двор виждат се четниците на Гуменя, там бе необятно. Към обед дойде и Питу Гули с четата и знамето, ко[e]то 2-3 часа се изредиха да цалуват и се поклониха Крушовчани. Оттам Питу Гули потегли с четата, мина откъм площада, ето минава по нашта улица - деца викат. Войводата Питу иде на бел кон, седнал, прекрасен, юнак, се изправил, косата къдрава, пада му над раменете, на главата бела шапка, навезана co черни ширити, кръст, под него написа "Свобода или Смърт ". И неговите облекла беха се от сърма ушити, върви постепенно, на кон, след него четата с байрака.
Сички с бели кърпи в ръка, вървим на Струнга, на високото, целата махала, на купчинки идват, а като погледнахме към чаршията, дим, сичко изгорело, нема църква, по-нагоре къщата на Таховци гори в пламъци, що-туку са я запалили триетажна хубава къща на богато семейство. Там беха отишли от вечерта да се крият целото семейство, богатите Малковци, единствени манифактурджии, с голема търговия. Идват още с бохчички. Оттам, кадето гори къщата, се шепоти нещо, само че бързо се разнесе вестта, че там в този момент гори Теохар Нешковски. Турци от село Норово, башибозуци, влизат и го хващат за яката, дърпайки, споделят му - "Ор. Теохар, ела бре, ще ти плата басмата, що ми даде вересия ", и го смъкнаха на земята да го тъпчат. Майка му там се моли, целото семейство ги измъчили, като земали на невестите накитите - златни пръстени, гривни и доста жълтици, с цел да ги пуснат живи. Само най-големия брат не го пуснали, както е бил хвърлен на земята, напръскали с гас къщата и я възпламениха. Там изгоре Теохар жив. Пред очите на майка му. В същото време гледаме от височината по какъв начин горат и къщите на Ничотовци. Там изгоре момичето, 8-годишно, на Унчо Георчески. Шекерджите, както бегат от пламъците, майката и бащата трансферират децата си, четири момчета, а единствено едно момиче, както спело го не запомнили, до момента в който се върне бащата да го земе, то гори в пламъци и вика "Татко, земи ме ", а бащата търси место да се качи и си земе детето. В момента се срутва стена, тавани и се изгубва детето, бащата се умопобърква, само че помнеше местото, каде бе затрупано. По-късно откриха единствено копчетата от рокличката. Там по същото време сутринта, когато излизат сички и се предават, ето и дякончето от черквата "Св. Никола ", която гори. Той с детенце на ръце върви, и майка му, и невестата. Срещат го алданчани, зимат му детето от ръце, дават го на остарялата и него го подкарат, на високото зад баира го прострелват. Майка му и жена му чуват и седат на земята, като си спомни майка му за неговия сън, който преди два дни, дето е разказал на майка си, че сънувал, отишъл в църква, на вратата срещнал Св. Никола, облечен в одежди и с патерица, споделил на дякона "Сбогум синко, аз си отивам ". А той му споделил "Мен каде ме оставаш ", а св. Никола споделил "И ти ще дойдеш при мене. " Сънят го споделил единствено на майка си и след това се разказваше като легенда по целия град.
От високото се вижда по какъв начин върват колите, цялостни с черги, покъшнина, платна, шаеци цели топчета нови, по какъв начин плачкосваха, турците празнеха къщите и ги запалваха. Целия ден ни пече слънцето, по едно време пристигнаха доста бойци, имаше и арапи сред тех, черни, страшни. Наредиха се около стената на гробищата, стовариха и топове и ги подредиха, а ние сички, събрани на купчинки, дами, мъже, деца, боязън и рев. Некои от арапите ни се озъбиха, единствено зъбите им беха бели, за първи път виждахме тези черни хора. Зеха да ни се заканват, като ни посочваха дулата на топовете и с ръцете, махайки, като ни сочеха надоле, че ще ни срутен с топовете в реката и викаха нещо ужасно. Изведнаж се изправи дедо Наумче, насълзен "Деца, прощавайте, ще загинем сички, ето отделят мъжете настрани и моите, тримата, Кристе, Цветко и Димитрия. Така по бели ризи, како си беха през вчерашния ден на жетва, към 20-30 мъже, ги подкараха надоле, за Битола. Сега към този момент писъците беха огромни, ето ти изведнаж свирнаха войнишки тръби на четирите страни на града, кадето беше турската армия и целия народ, които беха се предали крушовчани от четирите махали. Ние на Струнга, другите на Гуменя, кадето беше отредът, управата на въстаниците, на кьошка там, влашката махала, на Рамнище, там беха мияците, там беше дедо Цветко и баба Ния. Свирки свират на четирите страни, та цело Крушово се тресе от войнишките зурли. Защо и какво ще става, финален час, сички се прегръщат и се простят. Гласа на свирките и писъците на людете, се смеси и беше пъкъл, спреха свирките, ето се появи, качил се на бел кон, турчин, в офицерски облекла, с бела брада - беше възрастен човек. След него върви млад боец и бие тъпан, след коня върви един жител, влах, Коста Ньок се споделяше, от челото тече пот като роса, държи в ръката голем лист книга и с другата ръка маха към народа да наседат и тишина. Той превежда на български, това що приказва качения на кон офицер. "Братя, българи, мълчете, че помилвани сме, царът, султано, ни прости, живи сички - ще се върнем по домовете. " И се провикна индивида с още по-силен глас "Братя, секи да знае, ще си стоите вътре затворени по домовете. Младите дами и моми, до момента в който си отиде войската. " Народа слуша, безшумно стана, като че сме в църква - бабички с наведени глави се кръстат, шушукат нещо и сълзите текат. Турчина на кон обикаля и споделя "Хайде ставайте, дома, дома. "
По заповед на турските офицери войската мина край труповете на наште борци и с пушечна пукотевица във въздуха им отдаде респект. Оставиха 40-50 натрупа, а измежду тех и телото на безстрашния челник Питу Гули. На 13 август нов жанр над крушовските къщи се вееха бели флагове, десетдневната Крушовска република капитулира.
.jpg )
Из второто издание на биографията на Мерсия Макдермот на Яне Сандански за "Свобода и съвършенство ", под щемпел в ИК "Синева "
Именно върховистите постоянно били възлагали очаквания на европейската дипломация и на интервенция на българската войска и заради това гледала на въстанието по-скоро като на проява, в сравнение с като същинска всеобхватна гражданска война. От друга страна организацията постоянно се била противопоставяла на концепцията за директна военна помощ от страна на България, защото считала, че това ще докара до военна интервенция на Сърбия и Гърция, последвана от делене на Македония в ущърб на българското болшинство. Поради това тя постоянно била упорствала да се отсрочи същинското въстание, до момента в който цялото население бъде по този начин квалифицирано от психическа и материална позиция, че успеха да бъде обезпечена и Македония да резервира своето единение - и българския си темперамент - в границите на автономност.
Из "Аферата "Мис Стоун ". Спомени, документи и материали " , съст. проф. Константин Пандев и Мая Вапцарова, изд. на Отечествения фронт, София, 1983 година
ЛОНДОН (2 април) - Виенският сътрудник на "Таймс " оповестява, че... лидерът на разбойниците, заловили мис Стоун, се споделя Сандански и е млад почитател на Сарафов. Всичките 29 съучастници на Сандански са българи, като се изключи двама гърци. Кореспондентът показва, че мис Стоун и госпожа Цилка на два пъти, за малко време били в България. Единия път били в Рилския манастир, където монасите оказали помощ на разбойниците и охранявали пленничките.
ЛОНДОН (2 април) - Виенският сътрудник на "Дейли телеграф " оповестява, че ситуацията на Балканите стартира да става сериозно, съдейки по признаци, на които той има вяра. Ежедневно се получават сведения за закононарушения, осъществени от български чети, осведоми кореспондентът, а през вчерашния ден главите на седем български разбойници били отнесени в Солун и окачени в двора на пандиза. Един турски сътрудник, който оказал помощ за залавянето на една българска чета, бил подло погубен за възмездие. Отвличането на мис Елена М. Стоун безспорно не е първото съществено закононарушение, приписвано на Сарафов и неговите чети от македонски революционери.
В. "Ню Йорк таймс ", 2 април 1902 година
.jpg )
Калина Тасева, "Илинден-жените ", 1978 година (фрагмент)
Крушовската република е трагична страница от Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Стотици умират - въстаници, деца, старци и дами, опожарени са черкви и домове, хиляди поемат по пътя към София. Безброй още умират от апетит и мраз през последвалата сурова зима. Кой в този момент си фантазира, че може да ги съобщи или продаде на днешните "братя македонци " и да им отнеме едничкото, което тогава им е оживяло - че са българи и са се вдигнали на въстание, тъй като са мечтали да са свободни, освен без турци поробители, само че и без чорбаджии изедници.
Това, че Зоран Заев назова въстанието македонско, не е изненада - никой не чака днешна Македония да спре да краде от историята ни. Но това, което Борисов и ГЕРБ сътвориха, не е неточност, то е закононарушение към душата на българина. Заради някакво си НАТО да изхвърлиш предците си на бунището, да забравиш страданията на България; разпокъсването й от Великите сили и отнемането в интерес на османците на Македония и Тракия от несправедливия Берлински конгрес през 1878 г.; всичките години битка на българите там и хилядите жертви за национално избавление и завръщане в Майка България! Чудовищно е като втори Берлински конгрес, то е повече от древен грях.
Красимир Каракачанов пък се "пени " за предателската роля на Българска комунистическа партия (БСП), а "забравя " за тая на Вътрешна македонска революционна организация в Първата международна война, когато тя е подготвена да осъди на гибел всеки общественик, да вземем за пример Никола Генадиев, поради отчета му в интерес на бъдещите спечелили във войната. Или пък Стамболийски. Защо така повратливото през днешния ден Каракачанче не си спомня, че тогава Вътрешна македонска революционна организация е неистово уверена, че България би трябвало да застане на страната на Централните сили, а не на Съглашението, а това, съдейки по резултатите в Ньой, е много повече от изменничество и е в основата на всички сетнешни беди, които връхлитат десетилетия наред българския народ.
Не помнят днешните властници написаното от дякона Левски за поробена Българска Македония! Днес ви предлагаме и част от спомените на Ефросина Николова (1885-1969), които са малко известни. Майка е на щерка и трима сина, всеки трагично белязан от времето, в което живее. Книгата разкрива освен потресаващите събития в родното й Крушево по времето на Илинденско-Преображенското въстание, само че и битките против българския фашизъм 40 години по-късно. Двама от синовете й получават тежки присъди, единият - Кирил, е обвиняем по процеса на Никола Вапцаров, другият - Иван, вероятно към момента мнозина си го спомнят - проф. Иван Николов, също е наказан. Третият й наследник Георги е последовател на Ванче Михайлов, заема висока служба в организацията му и с цел да се избави, емигрира в Съединени американски щати в средата на 30-те години. Как не се е пръснало сърцето на горката майка Ефросина - в едната стая на скромното й жилище се съвещава управлението на потъналата до уши в кръв на комунисти организация на Ванчето, а в другата незаконният централен комитет на Българска комунистическа партия. И Димитър Талев постоянно й гостувал и я слушал да му споделя с часове. Казвал, че тя е първообраз на величествената му героиня Султана. Две от най-близките родственички на Ефросина се споделят Султана и Ния...
Сега дано прочетем няколко трагични страници, излезли отдолу под ръката на баба Фроса, за Илинден 1903 година Македонските историци през днешния ден изкарват въстанието македонско, като все натъртват на Крушево (Крушово), тъй като то е в днешна Македония. Нека обаче всеки самичък реши българско или македонско е то, като прочете описа на Ефросина таман за Крушовската република. Истината не се нуждае от смесената комисия, с която Бойко Борисов си изми ръцете, само че те не станаха по-чисти. Предлагаме също частичка от второто издание на биографията на Яне Сандански от Мерсия Макдермот. Ще чуят ли нашите управници нейния глас? На тези, които и на него няма да извърнат внимание, предлагаме със съкращения изявления през 1902 година на флагманите на международния щемпел "Ню Йорк таймс " и "Таймс " във връзка аферата "Мис Стоун ", която раздрусва света в навечерието на Илинденско-Преображенското въстание. Какви са съгласно американците участниците в аферата и във въстанието след година - българи са! Ами в този момент?!
Васил Левски:
"И ние сме хора и желаеме да живеем човешки, да бъдем свободни с цялостна независимост в земята ни - там, дето живее българинът: в България, Тракия, Македония. "
В. "Свобода " на Любен Каравелов, началото на 1871 година
Из Писмо до доктор Константин Робев от Охрид:
"Докторе и драги брате, пристигна най-сетне часът та да помислим и за Вашия край. Работата не ми позволяваше за в този момент да мисля и за Македония. По-напред трябваше да се извърши всичко тук по-близо до брега, та последователно да вървим все напред към Македония и Тракия. Да даде Бог здраве, като мина към Щип и Скопия... "
6 август 1872 година
Из второто допълнено издание на спомените на Ефросина Николова "Аз съм двойна майка " , под щемпел в ИК "Синева "
Родена съм в Македония, град Крушово, 1885 година месец юни, 15. Родителите ми са българи, татко ми Никола, майка Домника, аз бех най-големото им дете. Ваканцията мина, почнахме учебно заведение, аз съм към този момент трето оделение. Училището ми е много надалеч, само че с големо предпочитание и наслада хода в българското учебно заведение, което е покрай българската църква и е ново, доста големо и хубаво, с голем салон, кадето, учителите и учителките се събираха и постоянно идваха и от черквата настоятели и свещеници, когато имаха заседания.
Крушово е ситуирано в една долина на Баба планина, над (1000) хиляда метра от морското ниво. Между градовете Прилеп и Битола край града Крушово се издигат и стърчат скалисти височини, като естествени укрепления, недалече са и старите калета, Маркови кули ги назовава народа, останали от Римската империя. Преди Илинденското въстание в града Крушово е било популацията 10-12 хиляди поданици, а в този момент е 3000. Балканската война повече от половината избегаха, и то повече в България. Крушово тогава имаше три черкви, българската, "Св. Богородица ", гръцката бе "Св. Никола "; учебни заведения - гръцко големо, настрана девойки и момчета. Също и Българското учебно заведение е големо и в този момент е до самата църква.
Наближава националния празник Св.Кирил и Методий, най-големата наслада бе за сички българи и за учебното заведение, и черквата. Гърците не честваха тоя празник, те честват трей анархонда (Три светители), Василий велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. Учениците и дребни, и огромни, два-три дни пред празника обикаляме къщите, кадето има градини, събираме цветя и вършим венци. Целото учебно заведение е с цветя - и порти, и прозорци, също и черквата, на самия празник от заран до вечерта песни, хоро, игри, свират кеманета (цигулки - бел. ред.) и гайда измежду хорото - популярен ден за сички, и дребни и огромни. Като че ли и турците се трогваха и не ни закачаха, голема независимост беше, до момента в който мине празника, и след това сички на работа.
Всека вечер мама и баба Ния със боязън да не би турци ме сграбчен с наслада ме посрещаха, по този начин се стигна до жетва, към този момент почнахме ечмиците да жънем, ние младите и множеството от хората в града не знаем какво се готви. По цел ден песни пеем и жънем, ето наближава Илинден. Най-славна страница в историята на Илинденското въстание и целото Македонско националноосвободително придвижване написа планинското градче Крушово. Гдето беше прокламирана и запечатана завинаги в съзнанието на поколенията Крушовска република...
Създаденото според решение на Смилевския конгрес горско шефство стъпи към разработка на действен проект за въстаническите интервенции и усилена подготовка на бойните сили. Само инспекцията на оръжието сподели, че първоначално организацията може да располага с към 750 бойци, въоръжени с най-разнородни пушки - гръцки, съветски кримки, турски бердани и тетовски мартини и единствено двадесетина манлихерови и маузерови пушки. Горското шефство се възглавяваше от крушовчанеца Никола Карев, стеснен социалист, минал през македонския съюз в София. За Карев се споделя, че той като македонски бунтовник се бореше срещу турците с пушка в едната ръка и с другата манифеста на Карл Маркс. Най близкия асистент на Карев беше сръчния и хубав влах Питу Гули, който своя живот и свойте млади години отдаде в работа на освобождението на Македония от турско ропство.
Беше събота вечер, когато се връщахме от жетва, ние бехме три-четири дами и четири девойки... Ние девойките, влезнахме в черквата. Тъмно беше, единствено неколко кандилца светеха пред олтарните икони, а ние малко по малко се приближихме към олтара. Кандилото, що гореше пред иконата на Св. Николай Мирликийски, беше по този начин огреяло ликат на светията. Стоим сички, мълком се молим и се кръстим пред тая хубава и алегорична светлина, боязън ни хващаше, гледаме и хубавата резба, с която е целата църква опакована. Резбата бе дълбана от дебрани резбари, единствената църква бе по хубост в Балканския полуостров, това разбрахме отсетне, откакто изгоре черквата по време на въстанието. От същата камбанария се чу първия камбанен звън в среднощ и след това забиха камбаните от трите черкви. Както стоим в тъмното, ето откъм гърба пошепна ни баба Султана: "Хайде, деца, излизайте греота е боси во църква да стоите. " Излизайки, клисара на вратата стои с ключовете в ръка. "Хайде, чупина (млада и привлекателна македонка в носия - бел. ред.), на следващия ден е голем празник, Илинден, Нова година се падна во неделя и ще има на следващия ден доста свадби, само че горе на "Св. Богородица " са повече. Бугарите са решили во един ден сите да се женат, и то на Илинден. "
Надвечер, града преживе страшни, минути. Коле Чавче Крушовчанеца, постоянно опиянен, само че родолюбив човек, и през днешния ден се напил по свадбите и като се изправил пред конака, размахвайки алената си забрадка вместо знаме, завика пред лицето на пристави и заптиета "Ура, да живее Македония, долу Турция. " Благодарение, че сички го познаваха Коле Чавче, турците и по този начин му се смееха на пиянското добро име на Чавче, с цел да се озадачат турците от неговата революционна проява. Все отново полицията се разшава, по този начин най-малко се стори на отдадените. Настъпи нощта, градът последователно утихваше, единствено по свадбите се чуваха свирките, дайрета тупкат...
Понеделник като се прибрахме, от нашия двор виждат се четниците на Гуменя, там бе необятно. Към обед дойде и Питу Гули с четата и знамето, ко[e]то 2-3 часа се изредиха да цалуват и се поклониха Крушовчани. Оттам Питу Гули потегли с четата, мина откъм площада, ето минава по нашта улица - деца викат. Войводата Питу иде на бел кон, седнал, прекрасен, юнак, се изправил, косата къдрава, пада му над раменете, на главата бела шапка, навезана co черни ширити, кръст, под него написа "Свобода или Смърт ". И неговите облекла беха се от сърма ушити, върви постепенно, на кон, след него четата с байрака.
Сички с бели кърпи в ръка, вървим на Струнга, на високото, целата махала, на купчинки идват, а като погледнахме към чаршията, дим, сичко изгорело, нема църква, по-нагоре къщата на Таховци гори в пламъци, що-туку са я запалили триетажна хубава къща на богато семейство. Там беха отишли от вечерта да се крият целото семейство, богатите Малковци, единствени манифактурджии, с голема търговия. Идват още с бохчички. Оттам, кадето гори къщата, се шепоти нещо, само че бързо се разнесе вестта, че там в този момент гори Теохар Нешковски. Турци от село Норово, башибозуци, влизат и го хващат за яката, дърпайки, споделят му - "Ор. Теохар, ела бре, ще ти плата басмата, що ми даде вересия ", и го смъкнаха на земята да го тъпчат. Майка му там се моли, целото семейство ги измъчили, като земали на невестите накитите - златни пръстени, гривни и доста жълтици, с цел да ги пуснат живи. Само най-големия брат не го пуснали, както е бил хвърлен на земята, напръскали с гас къщата и я възпламениха. Там изгоре Теохар жив. Пред очите на майка му. В същото време гледаме от височината по какъв начин горат и къщите на Ничотовци. Там изгоре момичето, 8-годишно, на Унчо Георчески. Шекерджите, както бегат от пламъците, майката и бащата трансферират децата си, четири момчета, а единствено едно момиче, както спело го не запомнили, до момента в който се върне бащата да го земе, то гори в пламъци и вика "Татко, земи ме ", а бащата търси место да се качи и си земе детето. В момента се срутва стена, тавани и се изгубва детето, бащата се умопобърква, само че помнеше местото, каде бе затрупано. По-късно откриха единствено копчетата от рокличката. Там по същото време сутринта, когато излизат сички и се предават, ето и дякончето от черквата "Св. Никола ", която гори. Той с детенце на ръце върви, и майка му, и невестата. Срещат го алданчани, зимат му детето от ръце, дават го на остарялата и него го подкарат, на високото зад баира го прострелват. Майка му и жена му чуват и седат на земята, като си спомни майка му за неговия сън, който преди два дни, дето е разказал на майка си, че сънувал, отишъл в църква, на вратата срещнал Св. Никола, облечен в одежди и с патерица, споделил на дякона "Сбогум синко, аз си отивам ". А той му споделил "Мен каде ме оставаш ", а св. Никола споделил "И ти ще дойдеш при мене. " Сънят го споделил единствено на майка си и след това се разказваше като легенда по целия град.
От високото се вижда по какъв начин върват колите, цялостни с черги, покъшнина, платна, шаеци цели топчета нови, по какъв начин плачкосваха, турците празнеха къщите и ги запалваха. Целия ден ни пече слънцето, по едно време пристигнаха доста бойци, имаше и арапи сред тех, черни, страшни. Наредиха се около стената на гробищата, стовариха и топове и ги подредиха, а ние сички, събрани на купчинки, дами, мъже, деца, боязън и рев. Некои от арапите ни се озъбиха, единствено зъбите им беха бели, за първи път виждахме тези черни хора. Зеха да ни се заканват, като ни посочваха дулата на топовете и с ръцете, махайки, като ни сочеха надоле, че ще ни срутен с топовете в реката и викаха нещо ужасно. Изведнаж се изправи дедо Наумче, насълзен "Деца, прощавайте, ще загинем сички, ето отделят мъжете настрани и моите, тримата, Кристе, Цветко и Димитрия. Така по бели ризи, како си беха през вчерашния ден на жетва, към 20-30 мъже, ги подкараха надоле, за Битола. Сега към този момент писъците беха огромни, ето ти изведнаж свирнаха войнишки тръби на четирите страни на града, кадето беше турската армия и целия народ, които беха се предали крушовчани от четирите махали. Ние на Струнга, другите на Гуменя, кадето беше отредът, управата на въстаниците, на кьошка там, влашката махала, на Рамнище, там беха мияците, там беше дедо Цветко и баба Ния. Свирки свират на четирите страни, та цело Крушово се тресе от войнишките зурли. Защо и какво ще става, финален час, сички се прегръщат и се простят. Гласа на свирките и писъците на людете, се смеси и беше пъкъл, спреха свирките, ето се появи, качил се на бел кон, турчин, в офицерски облекла, с бела брада - беше възрастен човек. След него върви млад боец и бие тъпан, след коня върви един жител, влах, Коста Ньок се споделяше, от челото тече пот като роса, държи в ръката голем лист книга и с другата ръка маха към народа да наседат и тишина. Той превежда на български, това що приказва качения на кон офицер. "Братя, българи, мълчете, че помилвани сме, царът, султано, ни прости, живи сички - ще се върнем по домовете. " И се провикна индивида с още по-силен глас "Братя, секи да знае, ще си стоите вътре затворени по домовете. Младите дами и моми, до момента в който си отиде войската. " Народа слуша, безшумно стана, като че сме в църква - бабички с наведени глави се кръстат, шушукат нещо и сълзите текат. Турчина на кон обикаля и споделя "Хайде ставайте, дома, дома. "
По заповед на турските офицери войската мина край труповете на наште борци и с пушечна пукотевица във въздуха им отдаде респект. Оставиха 40-50 натрупа, а измежду тех и телото на безстрашния челник Питу Гули. На 13 август нов жанр над крушовските къщи се вееха бели флагове, десетдневната Крушовска република капитулира.
Из второто издание на биографията на Мерсия Макдермот на Яне Сандански за "Свобода и съвършенство ", под щемпел в ИК "Синева "
Именно върховистите постоянно били възлагали очаквания на европейската дипломация и на интервенция на българската войска и заради това гледала на въстанието по-скоро като на проява, в сравнение с като същинска всеобхватна гражданска война. От друга страна организацията постоянно се била противопоставяла на концепцията за директна военна помощ от страна на България, защото считала, че това ще докара до военна интервенция на Сърбия и Гърция, последвана от делене на Македония в ущърб на българското болшинство. Поради това тя постоянно била упорствала да се отсрочи същинското въстание, до момента в който цялото население бъде по този начин квалифицирано от психическа и материална позиция, че успеха да бъде обезпечена и Македония да резервира своето единение - и българския си темперамент - в границите на автономност.
Из "Аферата "Мис Стоун ". Спомени, документи и материали " , съст. проф. Константин Пандев и Мая Вапцарова, изд. на Отечествения фронт, София, 1983 година
ЛОНДОН (2 април) - Виенският сътрудник на "Таймс " оповестява, че... лидерът на разбойниците, заловили мис Стоун, се споделя Сандански и е млад почитател на Сарафов. Всичките 29 съучастници на Сандански са българи, като се изключи двама гърци. Кореспондентът показва, че мис Стоун и госпожа Цилка на два пъти, за малко време били в България. Единия път били в Рилския манастир, където монасите оказали помощ на разбойниците и охранявали пленничките.
ЛОНДОН (2 април) - Виенският сътрудник на "Дейли телеграф " оповестява, че ситуацията на Балканите стартира да става сериозно, съдейки по признаци, на които той има вяра. Ежедневно се получават сведения за закононарушения, осъществени от български чети, осведоми кореспондентът, а през вчерашния ден главите на седем български разбойници били отнесени в Солун и окачени в двора на пандиза. Един турски сътрудник, който оказал помощ за залавянето на една българска чета, бил подло погубен за възмездие. Отвличането на мис Елена М. Стоун безспорно не е първото съществено закононарушение, приписвано на Сарафов и неговите чети от македонски революционери.
В. "Ню Йорк таймс ", 2 април 1902 година
Калина Тасева, "Илинден-жените ", 1978 година (фрагмент)
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ