Показват българско знаме, летяло до Луната
Подаръкът е поради приноса ни в проучването на Космоса
Повечето хора свързват Националния природонаучен музей в София с хилядите препарирани представители на разнородни скотски типове – от мечка, през щраус, до редки пеперуди и екзотични инсекти. Малцина обаче обръщат внимание на дребната витрина до входа след билетната каса. В нея има няколко камъка, стъклена сфера и дребен трибагреник с герба на Народна република България. Скалните парчета са мостри от лунни камъни и астероиди, всеки със своя история. Истински неповторимият експонат обаче е флагът – първото и само българско знаме, летяло до спътника на Земята.
Знамето е занесено на Луната и върнато назад в разгара на Студената война от американската задача “Аполо-17 ”, през 1972 година През 1973-а е изложено в залата на Американския павилион по време на Пловдивския панаир, а по-късно е харизано на българския народ от Съединени американски щати.
На металната табела под знамето четем: “Това знаме на вашата нация бе занесено на Луната на борда на американския галактически уред по време на задачата “Аполо 17 ”, декември 7-19, 1972. Подарено на хората на Народна република България от народа на Съединените американски щати. ” Под надписа стои името на президента Джералд Форд.
На таблото над трибагреника е сложена стъклена сфера с дребен мрачно сив скален лунен пай. Той също е донесен от “Аполо-17 ” и е дарен на България от Съединени американски щати. “Този пай е част от канара, взет от лунната котловина на Тавър Литроу. Подаръкът е знак за единството на човешките желания и носи очакванията на американския народ за кротичък свят ”, гласи истинската табела под него. Камъкът съставлява среднозърнест базалт, сходен на тези от доста региони на Земята, само че се отличава с нараснало наличие на исполин.
Двата експоната са предадени през януари 1975 година, при среща на тогавашния ръководител на Българска академия на науките акад. Ангел Балевски и шефа на Националния природонаучен музей акад. Иван Костов с американския дипломат у нас Мартин Ф. Хърст. Подаръкът е самопризнание за приноса на България в проучването на Космоса.
Съюз на съветските социалистически републики дава на Българска академия на науките проба
На 21 януари 1975 година Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики предава на Българска академия на науките част от руска лунна проба (Л-1633), доставена от междупланетната автоматизирана станция “Луна-16 ”. Почвата е взета от североизточния регион на Морето на изобилието, една от античните “морски ” територии, от дълбочина 33 см и е с тегло към 1 g.
Повечето хора свързват Националния природонаучен музей в София с хилядите препарирани представители на разнородни скотски типове – от мечка, през щраус, до редки пеперуди и екзотични инсекти. Малцина обаче обръщат внимание на дребната витрина до входа след билетната каса. В нея има няколко камъка, стъклена сфера и дребен трибагреник с герба на Народна република България. Скалните парчета са мостри от лунни камъни и астероиди, всеки със своя история. Истински неповторимият експонат обаче е флагът – първото и само българско знаме, летяло до спътника на Земята.
Знамето е занесено на Луната и върнато назад в разгара на Студената война от американската задача “Аполо-17 ”, през 1972 година През 1973-а е изложено в залата на Американския павилион по време на Пловдивския панаир, а по-късно е харизано на българския народ от Съединени американски щати.
На металната табела под знамето четем: “Това знаме на вашата нация бе занесено на Луната на борда на американския галактически уред по време на задачата “Аполо 17 ”, декември 7-19, 1972. Подарено на хората на Народна република България от народа на Съединените американски щати. ” Под надписа стои името на президента Джералд Форд.
На таблото над трибагреника е сложена стъклена сфера с дребен мрачно сив скален лунен пай. Той също е донесен от “Аполо-17 ” и е дарен на България от Съединени американски щати. “Този пай е част от канара, взет от лунната котловина на Тавър Литроу. Подаръкът е знак за единството на човешките желания и носи очакванията на американския народ за кротичък свят ”, гласи истинската табела под него. Камъкът съставлява среднозърнест базалт, сходен на тези от доста региони на Земята, само че се отличава с нараснало наличие на исполин.
Двата експоната са предадени през януари 1975 година, при среща на тогавашния ръководител на Българска академия на науките акад. Ангел Балевски и шефа на Националния природонаучен музей акад. Иван Костов с американския дипломат у нас Мартин Ф. Хърст. Подаръкът е самопризнание за приноса на България в проучването на Космоса.
Съюз на съветските социалистически републики дава на Българска академия на науките проба
На 21 януари 1975 година Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики предава на Българска академия на науките част от руска лунна проба (Л-1633), доставена от междупланетната автоматизирана станция “Луна-16 ”. Почвата е взета от североизточния регион на Морето на изобилието, една от античните “морски ” територии, от дълбочина 33 см и е с тегло към 1 g. Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ