"Дойче веле": Коварният подарък на Тръмп за Путин
"Подарък за Русия, Иран и "Ислямска страна " - по този начин бе несъмнено решението за евакуиране на американските войски от Сирия от някои наблюдаващи. И това ненапълно е правилно - най-малкото що се отнася до Русия, написа в собствен разбор "Дойче веле ".
Борбата против Съединени американски щати
Когато през септември 2015 година Владимир Путин изпрати войски в Сирия, спасяването на режима на Башар Асад не бе единствената му цел.
Той в действителност искаше да потвърди, че може - както смяташе - да спре световната тактика на Съединени американски щати за промяна на неуместните за американците режими.
Всичко останало - съветското военно наличие в източното Средиземноморие, тестването на нови оръжейни системи или доказването на малцината съдружници, че на Москва може да се разчита, бе от второстепенно значение.
В Сирия Путин не се бореше толкоз с враговете на Асад, колкото с Вашингтон.
Съпротивата на някогашния американски президент Барак Обама да се включи директно в спора оказа помощ на съветския водач да се утвърди като медиатор в Близкия изток, и то с минимални старания. След повече от две десетилетия неявяване Русия под ръководството на Путин се завърна в района.
Т.е. от една страна изтеглянето на американските войски от Северна Сирия е победа за Путин. От друга страна Съединени американски щати въпреки всичко бяха външен сътрудник в диалозите с Русия в район, в който всеки е срещу всеки.
Сложните връзки с Иран, Израел, Саудитска Арабия и Турция
Иранският режим, който публично е главният съдружник на Москва в Сирия, изпитва надълбоко съмнение към Русия. Техеран не харесва околните връзки на Путин с израелския министър председател Бенямин Нетаняху.
Иранците допускат, че в случай че Израел предприеме военна интервенция против тях, Кремъл надали ще го възпре. Не им харесва и фактът, че поради наличието на Путин в Сирия Асад може да се дистанцира от Техеран, в случай че пожелае.
Израел на собствен ред не утвърждава тесните връзки на Русия с Иран, в това число поради оръжейните покупко-продажби, меката позиция на Москва по отношение на иранската нуклеарна стратегия и отбраната на Иран от страна на Русия пред интернационалните организации като Организация на обединените нации.
По-голямата част от израелската общност възприема Путин като труженик за ползите на Иран.
Същевременно би трябвало да се има поради, че Израел има голямо политическо и дипломатическо въздействие във Вашингтон, на което Путин в никакъв случай няма да може да се опълчи.
Саудитците, които неотдавна одобриха съветския водач в Рияд, гледат на новозавързания постоянен контакт с Кремъл като на потребно средство за понижаване на зависимостта от Вашингтон.
Освен това възприемат като смъртен зложелател съветския съдружник Иран. Една част от "ухажването " на Путин, подхванато от престолонаследника Мохамед бин Салман, е в опит да отслаби връзките сред Москва и Техеран.
На съветския президент това очевидно му харесва, тъй като усилва престижа му. А Путин се интересува от доближаването с Рияд и поради неговото определящо въздействие в Организацията на страните-износителки на нефт. Но няма желание да избира сред Иран и Саудитска Арабия, в случай че се стигне до спор сред двете страни.
Към момента най-надеждният сътрудник на Русия в района е Реджеп Тайип Ердоган. Путин харесва обстоятелството, че по време на неговото ръководство Турция се трансформира в очите на мнозина в най-слабия член на НАТО. За Москва доста малко неща са по-важни от това да отслаби Пакта.
През юли Ердоган удържа на решението си да купи противоракетната система С-400 от Русия, макар възраженията на Вашингтон. Ердоган без подозрение прави оценка и безмълвното единодушие на Путин във връзка с продължаващата атака против кюрдите.
Но дали Москва ще се застъпи за него, в случай че Съединени американски щати (и изключително Конгресът) решат да окажат действителен напън върху Турция? Аз персонално се колебая.
Какъв е вероятният излаз?
Би трябвало да се има поради и мнението на съветските жители, на които случките във външната политика на Путин към този момент им идват допълнително. При състояние, че действителните приходи на руснаците не престават да падат пета поредна година, 55 % от тях желаят сирийската интервенция да завърши допустимо най-скоро, сочат изследванията на мненията.
Путин е осведомен с измененията в публичното въодушевление. Той се приготвя за идния комплициран политически преход, когато четвъртият му президентски мандат изтече през 2024-а или даже по-рано.
При тези условия сякаш звучи по-добре да се разгласи победа и да се напусне Сирия, в сравнение с да се подписват голям брой "целеви съюзи “, всеки от които носи сериозен риск. Но дали режимът на Асад ще оцелее без съветска поддръжка?
Какво ще се случи с военните бази на Русия, в случай че районът бъде замесен във война?
След като преди четири години съумя елементарно да навлезе в Близкия изток, в този момент на Путин може да му бъде доста по-трудно да се измъкне оттова, запазвайки придобивките си. "Подаръкът " на Тръмп в последна сметка може да се окаже много подъл.
Борбата против Съединени американски щати
Когато през септември 2015 година Владимир Путин изпрати войски в Сирия, спасяването на режима на Башар Асад не бе единствената му цел.
Той в действителност искаше да потвърди, че може - както смяташе - да спре световната тактика на Съединени американски щати за промяна на неуместните за американците режими.
Всичко останало - съветското военно наличие в източното Средиземноморие, тестването на нови оръжейни системи или доказването на малцината съдружници, че на Москва може да се разчита, бе от второстепенно значение.
В Сирия Путин не се бореше толкоз с враговете на Асад, колкото с Вашингтон.
Съпротивата на някогашния американски президент Барак Обама да се включи директно в спора оказа помощ на съветския водач да се утвърди като медиатор в Близкия изток, и то с минимални старания. След повече от две десетилетия неявяване Русия под ръководството на Путин се завърна в района.
Т.е. от една страна изтеглянето на американските войски от Северна Сирия е победа за Путин. От друга страна Съединени американски щати въпреки всичко бяха външен сътрудник в диалозите с Русия в район, в който всеки е срещу всеки.
Сложните връзки с Иран, Израел, Саудитска Арабия и Турция
Иранският режим, който публично е главният съдружник на Москва в Сирия, изпитва надълбоко съмнение към Русия. Техеран не харесва околните връзки на Путин с израелския министър председател Бенямин Нетаняху.
Иранците допускат, че в случай че Израел предприеме военна интервенция против тях, Кремъл надали ще го възпре. Не им харесва и фактът, че поради наличието на Путин в Сирия Асад може да се дистанцира от Техеран, в случай че пожелае.
Израел на собствен ред не утвърждава тесните връзки на Русия с Иран, в това число поради оръжейните покупко-продажби, меката позиция на Москва по отношение на иранската нуклеарна стратегия и отбраната на Иран от страна на Русия пред интернационалните организации като Организация на обединените нации.
По-голямата част от израелската общност възприема Путин като труженик за ползите на Иран.
Същевременно би трябвало да се има поради, че Израел има голямо политическо и дипломатическо въздействие във Вашингтон, на което Путин в никакъв случай няма да може да се опълчи.
Саудитците, които неотдавна одобриха съветския водач в Рияд, гледат на новозавързания постоянен контакт с Кремъл като на потребно средство за понижаване на зависимостта от Вашингтон.
Освен това възприемат като смъртен зложелател съветския съдружник Иран. Една част от "ухажването " на Путин, подхванато от престолонаследника Мохамед бин Салман, е в опит да отслаби връзките сред Москва и Техеран.
На съветския президент това очевидно му харесва, тъй като усилва престижа му. А Путин се интересува от доближаването с Рияд и поради неговото определящо въздействие в Организацията на страните-износителки на нефт. Но няма желание да избира сред Иран и Саудитска Арабия, в случай че се стигне до спор сред двете страни.
Към момента най-надеждният сътрудник на Русия в района е Реджеп Тайип Ердоган. Путин харесва обстоятелството, че по време на неговото ръководство Турция се трансформира в очите на мнозина в най-слабия член на НАТО. За Москва доста малко неща са по-важни от това да отслаби Пакта.
През юли Ердоган удържа на решението си да купи противоракетната система С-400 от Русия, макар възраженията на Вашингтон. Ердоган без подозрение прави оценка и безмълвното единодушие на Путин във връзка с продължаващата атака против кюрдите.
Но дали Москва ще се застъпи за него, в случай че Съединени американски щати (и изключително Конгресът) решат да окажат действителен напън върху Турция? Аз персонално се колебая.
Какъв е вероятният излаз?
Би трябвало да се има поради и мнението на съветските жители, на които случките във външната политика на Путин към този момент им идват допълнително. При състояние, че действителните приходи на руснаците не престават да падат пета поредна година, 55 % от тях желаят сирийската интервенция да завърши допустимо най-скоро, сочат изследванията на мненията.
Путин е осведомен с измененията в публичното въодушевление. Той се приготвя за идния комплициран политически преход, когато четвъртият му президентски мандат изтече през 2024-а или даже по-рано.
При тези условия сякаш звучи по-добре да се разгласи победа и да се напусне Сирия, в сравнение с да се подписват голям брой "целеви съюзи “, всеки от които носи сериозен риск. Но дали режимът на Асад ще оцелее без съветска поддръжка?
Какво ще се случи с военните бази на Русия, в случай че районът бъде замесен във война?
След като преди четири години съумя елементарно да навлезе в Близкия изток, в този момент на Путин може да му бъде доста по-трудно да се измъкне оттова, запазвайки придобивките си. "Подаръкът " на Тръмп в последна сметка може да се окаже много подъл.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ