Ханами - мимолетният триумф на цъфналата вишна
“Под сянката на цъфналите вишни никой не е пътешественик ” – Кобаяши Иса*
Ханами е един от най- античните традиции в Япония и се е трансформирал в знак на нацията и отношението й към живота и света. Цъфтенето на японската вишна „ сакура ”, което трае от три дни до седмица е всеобщ празник. Много хора пътуват особено от една част на Япония до друга, известна с вишневите си градини или с някое по- особено дръвче. Компании пускат служащите си в изключителни почивки, с цел да имат опцията да се любуват на вишните.
Какво трансформира този празник в толкоз специфичен?
Сакура – японската цъфтяща вишна не е като останалите вишневи или черешови дръвчета – тя не дава плод. Нейната задача е само и единствено да цъфти и да провокира удивление. Японците одобряват този цвят за свое национално цвете, тъй като огромна част от културата й е изпълнена с неговата символика.
Самураите първи обвързват задачата си в живота с цъфтящата вишна. Те намират достолепие в нещо, което се е родило единствено, с цел да е красиво и да почине. Подобно на тяхната лична орис – директно послушание на господаря и непредвидима орис, единственото несъмнено в която е гибелта.
Замъкът Хиросаки и прилежащите му вишневи градини са фамозни и до през днешния ден
Преходността на цветовете е в цялостен синхрон с разбирането на будизма за живота и смисълa му – нищо не трае постоянно, то пораства и се трансформира. Умира, преражда се и колелото на кръговрата се завърта още веднъж. Подобно на мандалите, които могат да бъдат разрушени с едно духване напразно и дългият труд да отиде в нищото за една секунда, по този начин и с едно духване напразно обилните клони могат да оголеят и цялата хубост да изчезне.
През вековете магията на вишневия цвят превзема цяла Япония – от елементарните хора, които са нямали благоприятни условия да гледат вишневия разцвет и са ходели край градините на феодалите, да гледат скритом и да вдъхнат в сърцето си оптимизъм и хубост. До Императорското семейство, което се радвало на многочислени дръвчета в обширни градини.
Днес Ханами с нищо не е изгубил от блясъка си. Освен, че хората излизат в отпуск или работодателите непринудено ги освобождават, има специфичен отдел в метеорологичната работа, която следи сакура зенсен, т.е. фронта на цъфтежа. Подобно на графиките за придвижването на въздушните маси, по този начин и тук на монитори се следи разцъфването на сакура – стартира от южните елементи на Япония в края на март и доникъде на април е стигнал най- северните. Този мониторинг се излъчва в метростанции, летища и по други осведомителни източници, за хората да се ориентират в каква посока да пътуват, тъй че да заловен цъфтежа.
Когато сакура цъфнат настъпва всенародна наслада. Под дръвчетата се провеждат пикници, под някои изключително красиви даже се резервират места авансово, а напорът в по- огромните и красиви градини е изумителен. И на никое място няма и намек за някакво барбекю или сходен вид шумни веселби. Хората се отдават на тихи приказки и съзерцаване.
Така наподобяват градските паркове по време на Ханами
По време на Ханами се сменя и менюто на доста заведения за хранене – оферират се предписания за леки ястия и питиета с присъединяване на нежните цветчета, а листенца от сакура, попарени с вряла вода и изстинали към момента се предлага на булката и младоженеца, незабавно след сключването на брак. Обичай, сходен на чукването при нас с чаши шампанско. Има и вярване, че в случай че завържеш на вишнево стръкче своя молитва или мощно предпочитание, написани на листче хартия, то ще се сбъдне. Под клоните на сакура се събират майстори музиканти на шемисени (традиционен японски музикален инструмент, сходен на китара ) или други обичайни изкуства – танци с ветрила или спектакъл. Ханами е фон за доста фестивали, конференции навън по религиозни, фолклорни и други въпроси.
Желание, завързано с вяра на стръкче сакура
Ханами е една голяма метафора на живота и неговата трансформация. Мимолетността на хубостта, чиято гибел те изпълва с горест – чувство, за което японците имат специфичен израз mono aware. От трепетното очакване на цъфтежа, ежедневното наблюдение на наедряването на всяка пъпка, през самото разпукване и обилен разцвет – вдъхновението трае едвам няколко дни. Постепенно всеки лъх на ветреца отвява нежнорозовата хубост, а този самобитен снеговалеж от цвят е мотив за наново ентусиазъм в изкуството, което надали може да се съпостави с каквото и да е. След съзерцаването на цвета и опадването, следва възторгът от чувството да стъпваш по този изтънчен килим и доста хора го вършат боси. Изобщо, както и да го погледнем Ханами изпълва бита, съзнанието, всичко това, за което можем да кажем – това е Япония.
*Кобаяши Иса - занаятчия на обичайна японска лирика хайку
Ханами е един от най- античните традиции в Япония и се е трансформирал в знак на нацията и отношението й към живота и света. Цъфтенето на японската вишна „ сакура ”, което трае от три дни до седмица е всеобщ празник. Много хора пътуват особено от една част на Япония до друга, известна с вишневите си градини или с някое по- особено дръвче. Компании пускат служащите си в изключителни почивки, с цел да имат опцията да се любуват на вишните.
Какво трансформира този празник в толкоз специфичен?
Сакура – японската цъфтяща вишна не е като останалите вишневи или черешови дръвчета – тя не дава плод. Нейната задача е само и единствено да цъфти и да провокира удивление. Японците одобряват този цвят за свое национално цвете, тъй като огромна част от културата й е изпълнена с неговата символика.
Самураите първи обвързват задачата си в живота с цъфтящата вишна. Те намират достолепие в нещо, което се е родило единствено, с цел да е красиво и да почине. Подобно на тяхната лична орис – директно послушание на господаря и непредвидима орис, единственото несъмнено в която е гибелта.
Замъкът Хиросаки и прилежащите му вишневи градини са фамозни и до през днешния ден
Преходността на цветовете е в цялостен синхрон с разбирането на будизма за живота и смисълa му – нищо не трае постоянно, то пораства и се трансформира. Умира, преражда се и колелото на кръговрата се завърта още веднъж. Подобно на мандалите, които могат да бъдат разрушени с едно духване напразно и дългият труд да отиде в нищото за една секунда, по този начин и с едно духване напразно обилните клони могат да оголеят и цялата хубост да изчезне.
През вековете магията на вишневия цвят превзема цяла Япония – от елементарните хора, които са нямали благоприятни условия да гледат вишневия разцвет и са ходели край градините на феодалите, да гледат скритом и да вдъхнат в сърцето си оптимизъм и хубост. До Императорското семейство, което се радвало на многочислени дръвчета в обширни градини.
Днес Ханами с нищо не е изгубил от блясъка си. Освен, че хората излизат в отпуск или работодателите непринудено ги освобождават, има специфичен отдел в метеорологичната работа, която следи сакура зенсен, т.е. фронта на цъфтежа. Подобно на графиките за придвижването на въздушните маси, по този начин и тук на монитори се следи разцъфването на сакура – стартира от южните елементи на Япония в края на март и доникъде на април е стигнал най- северните. Този мониторинг се излъчва в метростанции, летища и по други осведомителни източници, за хората да се ориентират в каква посока да пътуват, тъй че да заловен цъфтежа.
Когато сакура цъфнат настъпва всенародна наслада. Под дръвчетата се провеждат пикници, под някои изключително красиви даже се резервират места авансово, а напорът в по- огромните и красиви градини е изумителен. И на никое място няма и намек за някакво барбекю или сходен вид шумни веселби. Хората се отдават на тихи приказки и съзерцаване.
Така наподобяват градските паркове по време на Ханами
По време на Ханами се сменя и менюто на доста заведения за хранене – оферират се предписания за леки ястия и питиета с присъединяване на нежните цветчета, а листенца от сакура, попарени с вряла вода и изстинали към момента се предлага на булката и младоженеца, незабавно след сключването на брак. Обичай, сходен на чукването при нас с чаши шампанско. Има и вярване, че в случай че завържеш на вишнево стръкче своя молитва или мощно предпочитание, написани на листче хартия, то ще се сбъдне. Под клоните на сакура се събират майстори музиканти на шемисени (традиционен японски музикален инструмент, сходен на китара ) или други обичайни изкуства – танци с ветрила или спектакъл. Ханами е фон за доста фестивали, конференции навън по религиозни, фолклорни и други въпроси.
Желание, завързано с вяра на стръкче сакура
Ханами е една голяма метафора на живота и неговата трансформация. Мимолетността на хубостта, чиято гибел те изпълва с горест – чувство, за което японците имат специфичен израз mono aware. От трепетното очакване на цъфтежа, ежедневното наблюдение на наедряването на всяка пъпка, през самото разпукване и обилен разцвет – вдъхновението трае едвам няколко дни. Постепенно всеки лъх на ветреца отвява нежнорозовата хубост, а този самобитен снеговалеж от цвят е мотив за наново ентусиазъм в изкуството, което надали може да се съпостави с каквото и да е. След съзерцаването на цвета и опадването, следва възторгът от чувството да стъпваш по този изтънчен килим и доста хора го вършат боси. Изобщо, както и да го погледнем Ханами изпълва бита, съзнанието, всичко това, за което можем да кажем – това е Япония.
*Кобаяши Иса - занаятчия на обичайна японска лирика хайку
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ