ББР ще получи половин милиард от държавата. Какви са рисковете
Под управлението на Стоян Мавродиев към 1/3 от кредитния портфейл на ББР беше фокусиран в няколко на брой близки до Движение за права и свободи компании.
© Георги Кожухаров Ликвидна поддръжка за бизнеса по време на пандемията е една от най-често срещаните ограничения в икономическите пакети на европейските страни. Българското държавно управление се пробва да направи същото, като разгласи, че ще налее половин милиард в своята насърчителна банка, която пък ще ги разпредели към комерсиалните банки под формата на портфейлни гаранции и дялови вложения. На доктрина на ткаъв ход е мъчно да се опонира - действително да вземем за пример и Германия разгласи, че ще употребява своята KfW. А и Европейската капиталова банка има намерение да канализира част от плануваните от нея 40 милиарда евро за справяне с рецесията през насърчителните банки на страните от Европейски Съюз.
Дяволът е в детайлите, а те към момента не са известни. Самият факт, че медиатор ще е Българската банка за развиване (ББР) обаче, повдига доста въпроси и прави доста анализатори скептични. Причината е, че през годините ръководената от Стоян Мавродиев институция натрупа имидж на банка, която финансира по-скоро бизнеси на близки до властта хора. Затова и в този момент подозренията са до каква степен мярката с покупка на акции на компании ще стигне до в действителност нуждаещите се бизнеси и дали още веднъж няма да е скица за определени.
Ситуацията с ковид Четете хронологията на събитията без непотребна страст в Дневник Какво се знае досега
Петстотинтте милиона, с които държавното управление ще капитализира ББР, ще бъдат ориентирани към два инструмента - портфейлни гаранции за комерсиалните банки и краткотрайни дялови вложения в компании. Не е ясно каква част от средствата ще отидат към единия и към другия инструмент. Идеята на първия е да понижи финансовата тежест към комерсиалните банки и да им разреши да демонстрират еластичност във връзка с своите клиенти, които изпитват усложнение. Подобен инструмент сега създава и Европейския капиталов фонд, само че не е ясно дали и каква сума от него ще се насочи към България.
За дяловото финансиране към този момент само е ясно, че комерсиалните банки ще вършат селекцията на компании, като концепцията е те да са техни сегашни клиенти и да са жизеспособни като бизнес. ББР ще влиза в тях като купува акции без право на глас от акционера за избран (неясен) интервал от време, с алтернатива след това той да си ги откупи назад. Така действителният резултат от дяловата инвестиция би бил равностоен на безлихвен заем със залог акции.
Какви са рисковете
Лансираната концепция ББР да купува елементи от бизнеси във краткотрайни усложнения породи вълна от отрицателни реакции. И сложи доста въпроси, на които властта би трябвало да отговори бързо като предложи доста точни, ясни и безпристрастни условия по какъв начин тъкмо ще работи този инструмент и кой може да го употребява. Като начало - необходим е таван за финансирането, което ще може да се употребява, в противоположен случай има риск банките да предложат най-големите си и рискови експозиции и парите да стигнат за няколко едри компании.
Според Лъчезар Богданов от Института за пазарна стопанска система би трябвало да се подсигурява и че средствата, които ще получи акционерът от продажбата на акциите си, ще бъдат вложени в бизнеса.
Представител на ръководещите също признава, че има " честен хазарт ", само че е трябвало да реагират бързо.
" Не бива да има и капка подозрение за полезността на подхванатите от държавното управление ограничения. Това скапва морала на хората. Предоставянето на половин милиард на Стоян Мавродиев е доста дебело подозрение. Точно в този случай смяна в ръководството на банката е наложителна. Всеки индивид с ексклузивен запас по вирусното стимулиране би трябвало да излъчва 100 процентово доверие ", разяснява във Фейсбук Владислав Панев, който е общински консултант от " Демократична България ".
" Схема за банкови гаранции за обезпечаване на ликвидност в бизнеса е почти общоприета мярка в останалите страни, само че е значимо да има обособен инструмент за дребни бизнеси и огромни предприятия, другояче всичко ще отиде в няколко огромни. И най-после - концепцията за изкупуване на акции е неразбираема и меко казано противоречива, тя основава тласък притежатели с по този начин или другояче закъсали бизнеси да употребяват момента да ги " набутат " на ББР, и оттова, на данъкоплатеца ", разяснява в своя профил и Лъчезар Богданов от Института за пазарна стопанска система.
Реално това, за което приказва той, случва от години в ББР, въпреки и по друг метод. Банката от години се употребява като инструмент за подкрепяне на компании директно или индиректно свързани с политици и на близки до властта закъсали предприемачи. След избора на Стоян Мавродиев отпред на банката обаче това става все по-основна част от активността й. Около 1/3 от непосредствено отпуснатите й заеми за общо към 0.5 милиарда лева са отпуснати на едвам няколко компании - всичките свързани с близки до Движение за права и свободи фигури като Делян Пеевски и Румен Гайтански-Вълка. Това са компании като " Булгартабак ", " Техномаркет " и " Роудуей кънстракшън " - всяка от които получава от Мавродиев и компания през последните години заеми в порядъка на 160 млн. лева или оптимално разрешението по закон 25% от капитала. При нарастване на капитала на ББР с 500 млн. лева това значи че и този таван за огромни експозиции ще се вдигне и към този момент тя ще може да отпуска и заеми по над четвърт милиард лв..
Така при обществените подозрения към мениджмънта на ББР рискът за злоупотреби при спешните принадлежности не може да се пренебрегне и единствените механизми той да се тушира е цялостна бистрота на одобряваните компании, които ще бъдат подпомагани, както и ясни правила, които да оставят минимална дискреция в ръцете на управлението на държавната банка.
© Георги Кожухаров Ликвидна поддръжка за бизнеса по време на пандемията е една от най-често срещаните ограничения в икономическите пакети на европейските страни. Българското държавно управление се пробва да направи същото, като разгласи, че ще налее половин милиард в своята насърчителна банка, която пък ще ги разпредели към комерсиалните банки под формата на портфейлни гаранции и дялови вложения. На доктрина на ткаъв ход е мъчно да се опонира - действително да вземем за пример и Германия разгласи, че ще употребява своята KfW. А и Европейската капиталова банка има намерение да канализира част от плануваните от нея 40 милиарда евро за справяне с рецесията през насърчителните банки на страните от Европейски Съюз.
Дяволът е в детайлите, а те към момента не са известни. Самият факт, че медиатор ще е Българската банка за развиване (ББР) обаче, повдига доста въпроси и прави доста анализатори скептични. Причината е, че през годините ръководената от Стоян Мавродиев институция натрупа имидж на банка, която финансира по-скоро бизнеси на близки до властта хора. Затова и в този момент подозренията са до каква степен мярката с покупка на акции на компании ще стигне до в действителност нуждаещите се бизнеси и дали още веднъж няма да е скица за определени.
Ситуацията с ковид Четете хронологията на събитията без непотребна страст в Дневник Какво се знае досега
Петстотинтте милиона, с които държавното управление ще капитализира ББР, ще бъдат ориентирани към два инструмента - портфейлни гаранции за комерсиалните банки и краткотрайни дялови вложения в компании. Не е ясно каква част от средствата ще отидат към единия и към другия инструмент. Идеята на първия е да понижи финансовата тежест към комерсиалните банки и да им разреши да демонстрират еластичност във връзка с своите клиенти, които изпитват усложнение. Подобен инструмент сега създава и Европейския капиталов фонд, само че не е ясно дали и каква сума от него ще се насочи към България.
За дяловото финансиране към този момент само е ясно, че комерсиалните банки ще вършат селекцията на компании, като концепцията е те да са техни сегашни клиенти и да са жизеспособни като бизнес. ББР ще влиза в тях като купува акции без право на глас от акционера за избран (неясен) интервал от време, с алтернатива след това той да си ги откупи назад. Така действителният резултат от дяловата инвестиция би бил равностоен на безлихвен заем със залог акции.
Какви са рисковете
Лансираната концепция ББР да купува елементи от бизнеси във краткотрайни усложнения породи вълна от отрицателни реакции. И сложи доста въпроси, на които властта би трябвало да отговори бързо като предложи доста точни, ясни и безпристрастни условия по какъв начин тъкмо ще работи този инструмент и кой може да го употребява. Като начало - необходим е таван за финансирането, което ще може да се употребява, в противоположен случай има риск банките да предложат най-големите си и рискови експозиции и парите да стигнат за няколко едри компании.
Според Лъчезар Богданов от Института за пазарна стопанска система би трябвало да се подсигурява и че средствата, които ще получи акционерът от продажбата на акциите си, ще бъдат вложени в бизнеса.
Представител на ръководещите също признава, че има " честен хазарт ", само че е трябвало да реагират бързо.
" Не бива да има и капка подозрение за полезността на подхванатите от държавното управление ограничения. Това скапва морала на хората. Предоставянето на половин милиард на Стоян Мавродиев е доста дебело подозрение. Точно в този случай смяна в ръководството на банката е наложителна. Всеки индивид с ексклузивен запас по вирусното стимулиране би трябвало да излъчва 100 процентово доверие ", разяснява във Фейсбук Владислав Панев, който е общински консултант от " Демократична България ".
" Схема за банкови гаранции за обезпечаване на ликвидност в бизнеса е почти общоприета мярка в останалите страни, само че е значимо да има обособен инструмент за дребни бизнеси и огромни предприятия, другояче всичко ще отиде в няколко огромни. И най-после - концепцията за изкупуване на акции е неразбираема и меко казано противоречива, тя основава тласък притежатели с по този начин или другояче закъсали бизнеси да употребяват момента да ги " набутат " на ББР, и оттова, на данъкоплатеца ", разяснява в своя профил и Лъчезар Богданов от Института за пазарна стопанска система.
Реално това, за което приказва той, случва от години в ББР, въпреки и по друг метод. Банката от години се употребява като инструмент за подкрепяне на компании директно или индиректно свързани с политици и на близки до властта закъсали предприемачи. След избора на Стоян Мавродиев отпред на банката обаче това става все по-основна част от активността й. Около 1/3 от непосредствено отпуснатите й заеми за общо към 0.5 милиарда лева са отпуснати на едвам няколко компании - всичките свързани с близки до Движение за права и свободи фигури като Делян Пеевски и Румен Гайтански-Вълка. Това са компании като " Булгартабак ", " Техномаркет " и " Роудуей кънстракшън " - всяка от които получава от Мавродиев и компания през последните години заеми в порядъка на 160 млн. лева или оптимално разрешението по закон 25% от капитала. При нарастване на капитала на ББР с 500 млн. лева това значи че и този таван за огромни експозиции ще се вдигне и към този момент тя ще може да отпуска и заеми по над четвърт милиард лв..
Така при обществените подозрения към мениджмънта на ББР рискът за злоупотреби при спешните принадлежности не може да се пренебрегне и единствените механизми той да се тушира е цялостна бистрота на одобряваните компании, които ще бъдат подпомагани, както и ясни правила, които да оставят минимална дискреция в ръцете на управлението на държавната банка.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ