ББР ще получи половин милиард от държавата. Какви са рисковете
Под управлението на Стоян Мавродиев към 1/3 от кредитния портфейл на ББР беше фокусиран в няколко на брой близки до Движение за права и свободи компании.
© Георги Кожухаров Ликвидна поддръжка за бизнеса по време на пандемията е една от най-често срещаните ограничения в икономическите пакети на европейските страни. Българското държавно управление се пробва да направи същото, като разгласи, че ще налее половин милиард в своята насърчителна банка, която пък ще ги разпредели към комерсиалните банки под формата на портфейлни гаранции и дялови вложения. На доктрина на ткаъв ход е мъчно да се опонира - действително да вземем за пример и Германия разгласи, че ще употребява своята KfW. А и Европейската капиталова банка има намерение да канализира част от плануваните от нея 40 милиарда евро за справяне с рецесията през насърчителните банки на страните от Европейски Съюз.
Дяволът е в детайлите, а те към момента не са известни. Самият факт, че медиатор ще е Българската банка за развиване (ББР) обаче, повдига доста въпроси и прави доста анализатори скептични. Причината е, че през годините ръководената от Стоян Мавродиев институция натрупа имидж на банка, която финансира по-скоро бизнеси на близки до властта хора. Затова и в този момент подозренията са до каква степен мярката с покупка на акции на компании ще стигне до в действителност нуждаещите се бизнеси и дали още веднъж няма да е скица за определени.
Ситуацията с ковид Четете хронологията на събитията без непотребна страст в Дневник Какво се знае досега
Петстотинтте милиона, с които държавното управление ще капитализира ББР, ще бъдат ориентирани към два инструмента - портфейлни гаранции за комерсиалните банки и краткотрайни дялови вложения в компании. Не е ясно каква част от средствата ще отидат към единия и към другия инструмент. Идеята на първия е да понижи финансовата тежест към комерсиалните банки и да им разреши да демонстрират еластичност във връзка с своите клиенти, които изпитват усложнение. Подобен инструмент сега създава и Европейския капиталов фонд, само че не е ясно дали и каква сума от него ще се насочи към България.
За дяловото финансиране към този момент само е ясно, че комерсиалните банки ще вършат селекцията на компании, като концепцията е те да са техни сегашни клиенти и да са жизеспособни като бизнес. ББР ще влиза в тях като купува акции без право на глас от акционера за избран (неясен) интервал от време, с алтернатива след това той да си ги откупи назад. Така действителният резултат от дяловата инвестиция би бил равностоен на безлихвен заем със залога> акции.
Какви са рисковете
Лансираната концепция ББР да купува елементи от бизнеси във краткотрайни усложнения породи вълна от отрицателни реакции. И сложи доста въпроси, на които властта би трябвало да отговори бързо като предложи доста точни, ясни и безпристрастни условия по какъв начин тъкмо ще работи този инструмент и кой може да го употребява. Като начало - необходим е таван за финансирането, което ще може да се употребява, в противоположен случай има риск банките да предложат най-големите си и рискови експозиции и парите да стигнат за няколко едри компании.
Според Лъчезар Богданов от Института за пазарна стопанска система би трябвало да се подсигурява и че средствата, които ще получи акционерът от продажбата на акциите си, ще бъдат вложени в бизнеса.
Представител на ръководещите също признава, че има " честен хазарта> ", само че е трябвало да реагират бързо.
" Не бива да има и капка подозрение за полезността на подхванатите от държавното управление ограничения. Това скапва морала на хората. Предоставянето на половин милиард на Стоян Мавродиев е доста дебело подозрение. Точно в този случай смяна в ръководството на банката е наложителна. Всеки индивид с ексклузивен запас по вирусното стимулиране би трябвало да излъчва 100 процентово доверие ", разяснява във Фейсбук Владислав Панев, който е общински консултант от " Демократична България ".
" Схема за банкови гаранции за обезпечаване на ликвидност в бизнеса е почти общоприета мярка в останалите страни, само че е значимо да има обособен инструмент за дребни бизнеси и огромни предприятия, другояче всичко ще отиде в няколко огромни. И най-после - концепцията за изкупуване на акции е неразбираема и меко казано противоречива, тя основава тласък притежатели с по този начин или другояче закъсали бизнеси да употребяват момента да ги " набутат " на ББР, и оттова, на данъкоплатеца ", разяснява в своя профил и Лъчезар Богданов от Института за пазарна стопанска система.
Реално това, за което приказва той, случва от години в ББР, въпреки и по друг метод. Банката от години се употребява като инструмент за подкрепяне на компании директно или индиректно свързани с политици и на близки до властта закъсали предприемачи. След избора на Стоян Мавродиев отпред на банката обаче това става все по-основна част от активността й. Около 1/3 от непосредствено отпуснатите й заеми за общо към 0.5 милиарда лева са отпуснати на едвам няколко компании - всичките свързани с близки до Движение за права и свободи фигури като Делян Пеевски и Румен Гайтански-Вълка. Това са компании като " Булгартабак ", " Техномаркет " и " Роудуей кънстракшън " - всяка от които получава от Мавродиев и компания през последните години заеми в порядъка на 160 млн. лева или оптимално разрешението по закон 25% от капитала. При нарастване на капитала на ББР с 500 млн. лева това значи че и този таван за огромни експозиции ще се вдигне и към този момент тя ще може да отпуска и заеми по над четвърт милиард лв..
Така при обществените подозрения към мениджмънта на ББР рискът за злоупотреби при спешните принадлежности не може да се пренебрегне и единствените механизми той да се тушира е цялостна бистрота на одобряваните компании, които ще бъдат подпомагани, както и ясни правила, които да оставят минимална дискреция в ръцете на управлението на държавната банка.
© Георги Кожухаров Ликвидна поддръжка за бизнеса по време на пандемията е една от най-често срещаните ограничения в икономическите пакети на европейските страни. Българското държавно управление се пробва да направи същото, като разгласи, че ще налее половин милиард в своята насърчителна банка, която пък ще ги разпредели към комерсиалните банки под формата на портфейлни гаранции и дялови вложения. На доктрина на ткаъв ход е мъчно да се опонира - действително да вземем за пример и Германия разгласи, че ще употребява своята KfW. А и Европейската капиталова банка има намерение да канализира част от плануваните от нея 40 милиарда евро за справяне с рецесията през насърчителните банки на страните от Европейски Съюз.
Дяволът е в детайлите, а те към момента не са известни. Самият факт, че медиатор ще е Българската банка за развиване (ББР) обаче, повдига доста въпроси и прави доста анализатори скептични. Причината е, че през годините ръководената от Стоян Мавродиев институция натрупа имидж на банка, която финансира по-скоро бизнеси на близки до властта хора. Затова и в този момент подозренията са до каква степен мярката с покупка на акции на компании ще стигне до в действителност нуждаещите се бизнеси и дали още веднъж няма да е скица за определени.
Ситуацията с ковид Четете хронологията на събитията без непотребна страст в Дневник Какво се знае досега
Петстотинтте милиона, с които държавното управление ще капитализира ББР, ще бъдат ориентирани към два инструмента - портфейлни гаранции за комерсиалните банки и краткотрайни дялови вложения в компании. Не е ясно каква част от средствата ще отидат към единия и към другия инструмент. Идеята на първия е да понижи финансовата тежест към комерсиалните банки и да им разреши да демонстрират еластичност във връзка с своите клиенти, които изпитват усложнение. Подобен инструмент сега създава и Европейския капиталов фонд, само че не е ясно дали и каква сума от него ще се насочи към България.
За дяловото финансиране към този момент само е ясно, че комерсиалните банки ще вършат селекцията на компании, като концепцията е те да са техни сегашни клиенти и да са жизеспособни като бизнес. ББР ще влиза в тях като купува акции без право на глас от акционера за избран (неясен) интервал от време, с алтернатива след това той да си ги откупи назад. Така действителният резултат от дяловата инвестиция би бил равностоен на безлихвен заем със залога> акции.
Какви са рисковете
Лансираната концепция ББР да купува елементи от бизнеси във краткотрайни усложнения породи вълна от отрицателни реакции. И сложи доста въпроси, на които властта би трябвало да отговори бързо като предложи доста точни, ясни и безпристрастни условия по какъв начин тъкмо ще работи този инструмент и кой може да го употребява. Като начало - необходим е таван за финансирането, което ще може да се употребява, в противоположен случай има риск банките да предложат най-големите си и рискови експозиции и парите да стигнат за няколко едри компании.
Според Лъчезар Богданов от Института за пазарна стопанска система би трябвало да се подсигурява и че средствата, които ще получи акционерът от продажбата на акциите си, ще бъдат вложени в бизнеса.
Представител на ръководещите също признава, че има " честен хазарта> ", само че е трябвало да реагират бързо.
" Не бива да има и капка подозрение за полезността на подхванатите от държавното управление ограничения. Това скапва морала на хората. Предоставянето на половин милиард на Стоян Мавродиев е доста дебело подозрение. Точно в този случай смяна в ръководството на банката е наложителна. Всеки индивид с ексклузивен запас по вирусното стимулиране би трябвало да излъчва 100 процентово доверие ", разяснява във Фейсбук Владислав Панев, който е общински консултант от " Демократична България ".
" Схема за банкови гаранции за обезпечаване на ликвидност в бизнеса е почти общоприета мярка в останалите страни, само че е значимо да има обособен инструмент за дребни бизнеси и огромни предприятия, другояче всичко ще отиде в няколко огромни. И най-после - концепцията за изкупуване на акции е неразбираема и меко казано противоречива, тя основава тласък притежатели с по този начин или другояче закъсали бизнеси да употребяват момента да ги " набутат " на ББР, и оттова, на данъкоплатеца ", разяснява в своя профил и Лъчезар Богданов от Института за пазарна стопанска система.
Реално това, за което приказва той, случва от години в ББР, въпреки и по друг метод. Банката от години се употребява като инструмент за подкрепяне на компании директно или индиректно свързани с политици и на близки до властта закъсали предприемачи. След избора на Стоян Мавродиев отпред на банката обаче това става все по-основна част от активността й. Около 1/3 от непосредствено отпуснатите й заеми за общо към 0.5 милиарда лева са отпуснати на едвам няколко компании - всичките свързани с близки до Движение за права и свободи фигури като Делян Пеевски и Румен Гайтански-Вълка. Това са компании като " Булгартабак ", " Техномаркет " и " Роудуей кънстракшън " - всяка от които получава от Мавродиев и компания през последните години заеми в порядъка на 160 млн. лева или оптимално разрешението по закон 25% от капитала. При нарастване на капитала на ББР с 500 млн. лева това значи че и този таван за огромни експозиции ще се вдигне и към този момент тя ще може да отпуска и заеми по над четвърт милиард лв..
Така при обществените подозрения към мениджмънта на ББР рискът за злоупотреби при спешните принадлежности не може да се пренебрегне и единствените механизми той да се тушира е цялостна бистрота на одобряваните компании, които ще бъдат подпомагани, както и ясни правила, които да оставят минимална дискреция в ръцете на управлението на държавната банка.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ