От първо лице: Българин от Харков разказва за живота под обстрел
Под непрестанен обстрел е вторият по величина град в Украйна -Харков. Жители на града оповестяват за непрекъснат писък на сирени и оповестяване на въздушна паника. Най-силно са потърпевши северната част на града, индустриалната зона и летището.
Повечето квартални магазини, които в началото бяха празни, неотдавна отчасти се зареждат с помощи. Водата стопира от време на време и хората се редят на опашка пред водоноски, които идват три пъти седмично.
Аптеките работят с плаващо работно време и пред тях постоянно има опашки.
Църквите са отворени, само че е неразрешено скупчване на хора, в това число и по празниците поради бомбардировките.
Още за живота в Харков споделя българинът Стефан Георгиев, който от близо половин година дружно с украинската си брачна половинка живее в града:
Бомбардировките не стопират. Улиците са пусти и празни, и като завият сирените, хората влизат в бомбоубежищата. Хората, които са по най-високите етажи, те въобще не се качват до горе, а си живеят в бомбоубежището непрекъснато. Аптеките в този момент са малко по-добре заредени. Няма ги към този момент тези километрични опашки и одобряват поръчки със записване за доставка на медикаменти, защото пощата е почнала да работи. Най-вече ме впечатлява сплотеността на украинците в тези сложни времена. Който живее на по-ниски етажи купува вода и качва на по-високите етажи. При извършването на покупки, защото не постоянно има артикули в магазините, който успее да купи самун, взима по 10 -12 броя и дава и на съседите, споделя Стефан Георгиев.
Повечето квартални магазини, които в началото бяха празни, неотдавна отчасти се зареждат с помощи. Водата стопира от време на време и хората се редят на опашка пред водоноски, които идват три пъти седмично.
Аптеките работят с плаващо работно време и пред тях постоянно има опашки.
Църквите са отворени, само че е неразрешено скупчване на хора, в това число и по празниците поради бомбардировките.
Още за живота в Харков споделя българинът Стефан Георгиев, който от близо половин година дружно с украинската си брачна половинка живее в града:
Бомбардировките не стопират. Улиците са пусти и празни, и като завият сирените, хората влизат в бомбоубежищата. Хората, които са по най-високите етажи, те въобще не се качват до горе, а си живеят в бомбоубежището непрекъснато. Аптеките в този момент са малко по-добре заредени. Няма ги към този момент тези километрични опашки и одобряват поръчки със записване за доставка на медикаменти, защото пощата е почнала да работи. Най-вече ме впечатлява сплотеността на украинците в тези сложни времена. Който живее на по-ниски етажи купува вода и качва на по-високите етажи. При извършването на покупки, защото не постоянно има артикули в магазините, който успее да купи самун, взима по 10 -12 броя и дава и на съседите, споделя Стефан Георгиев.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ