Стимул за бизнеса, за да инвестира парите на депозит
* Под напън се вземат популистки решения за харчене на пари, само че те не са ефикасни * Държавата може да даде сигурност посредством публично-частни партньорства и с опция за изкупуване на каузи й от частника, споделя доцент доктор Григорий Вазов, ректор на Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси, член на Фискалния съвет на България.
- Доц. Вазов, по какъв начин ще се развие рецесията, в която към този момент сме нагазили? Щ е следва ли вълните на пандемията от ковид и каква ще е нейната форма – V, L, U, W?
Който каже, че може да си показа тази рецесия, просто желае да бъде забавен в икономическото пространство. Тъй като тази рецесия ще е функционалност не на икономическите процеси в международен мащаб, а на развиването на ковидкризата, която дефинира доста стопански параметри сега. В Европейския съюз имаме рекорден спад на Брутният вътрешен продукт. Това изрично ще се отрази и на българската стопанска система. Успокояващото на този стадий е, че даже за шестмесечието от планувани към 3 милиарда остатък, към момента имаме към 1,34 милиарда лв.. Впрочем ние сме единствената или една от дребното страни в Европейски Съюз, която завършва шестмесечието с бюджетен остатък – не са 3 милиарда, само че въпреки всичко е остатък. Освен това имаме опция за 10 милиарда дълг, които са гласувани от Народното събрание, имаме и 10 милиарда фискален запас. За нашата стопанска система това са задоволително съществени стопански буфери, които могат да ни дадат известно успокоение. Тежко ще стане, в случай че се наложи да актуализираме бюджета още един път.
А ще се наложи ли?
Не ми се желае, уповавам се да няма актуализация. Защото това значи, че ще увеличим бюджетния недостиг и ще се приближим до някоя от границите на ERM II. Ще се усили съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт. Ще имаме някои посериозни промени в макропараметрите на бюджета.
Да се надяваме, че „ мазнинката “ ще стигне за подълго време...
С последните решения на държавното управление „ мазнинката “ към този момент я няма. Тя се стопи с тези милиард и нещо, които за 6 месеца имахме като бюджетен остатък. Оттук нататък са нужни съществени хора с опит, които да вършат тези стопански дейности, които ще бъдат найдобре за страната. Има доктрина, че в случай че се усилят приходите, ще се подтиква и потреблението. Аз съм закостенял икономист и в никакъв случай не съм бил последовател на тази формула - първо да похарчим парите, пък след това да забележим какво ще стане. Найдоброто решение за държавното управление сега е подтиква вложения с висок коефициент на възвращаемост, с цел да поемем всички опасности от ковид.
Последният пакет от ограничения на държавното управление не беше ли тъкмо това – разпределяне на пари за харчене, с цел да се подтиква потреблението?
Трябваше да се отговори с популизъм на общия популизъм и на улицата, и в политическите изявления. Улицата желае да харчим, социалистите желаят да харчим, синдикатите желаят да харчим – ето, ние харчим.
Но това не е решение и няма да докара до нищо, тъй като най-голяма част от ресурса, който бъде излят за ползване, няма да влезе в оборота, а ще бъде икономисан под формата на разнообразни типове депозити. Въпросът е по какъв начин тези 60 милиарда лв. депозити в банките дружно с това, което може да направи държавното управление, да бъдат вкарани в вложения с огромен коефициент на възвращаемост.
Аз не приказвам за депозитите от 5-10 -20 000 лв., а за един сериозен % на депозити, които са от милион нагоре. Тези депозити са образувани от продажби на активи. Тези, които са основали активи и са ги продали – това е междинният бизнес нормално – за тях би трябвало да се откри формула, тъй че те да бъдат подтиквани още веднъж да рискуват и да влагат парите от банките. Да, в изискванията на напън и от страна на ковидкризата, и на улицата, е допустимо да бъдат вземани и неверни решения. Но тези, които сега ръководят, не би трябвало да губят мозъка си.
За да се престраши бизнесът да влага – той се нуждае от сигурност. Но ситуацията е доста нестабилно, изправени сме пред опцията да ни сполети и политическа рецесия дружно с икономическата и здравната.
Тя ще ни сполети. Тази политическа рецесия е неизбежна, даже и при постоянни избори. Ако в бъдещия парламент влязат шест или повече партии, както се обрисува, мъчно може да бъде образувано държавно управление. Т.е. ние ще влезем в една серпантина на политическа рецесия, може би. Не съм мощен в политиката, само че всички разбори, които чета и чувам, демонстрират това. Ключът е простоват – до края на годината Народното събрание да вземе доста значими законови решения, с които да даде сигурност на тези, които ще влагат в стопанската система, подкрепени от страната. Това може да стане посредством кооперирани вложения – разнообразни форми на публичночастно партньорство, тъй че частният вложител да е сигурен, че даже и да е неудачна инвестицията, ще бъде обезщетен от страната. Може да има доста решения, значимото е да се вземат. Като изключим някогашния министър на финансите, чиято цел бе да прави закостенял бюджет, ние нямаме в държавното управление специалисти, които да схващат от капиталово финансиране, т.е. да подтикват капиталовата интензивност на междинния бизнес, което е методът за решение на казуса.
Новият министър на стопанската система сложи тъкмо вложенията като приоритет.
Защото схваща от стопанска система. Важно е да бъдат взети политическите решения.
Държавата би трябвало да сътвори доверие у вложителя, който да извади свободния запас от банките и да го сложи в капиталова позиция. Държавата може да влага в кооперирани вложения. Т.е. в случай че частният вложител желае да направи несъмнено влагане, страната да поеме една част от него. Имаше такова законодателство преди 2000 година, което даваше опция за изкупуване на държавния дял от страна на частника, откакто той се почувства убеден, че може да я ръководи или инвестицията се окаже ефикасна. Могат да се намерят формулите това да бъде направено по този начин, че да не бъде несъмнено като държавна помощ, която Еврокомисията не разрешава. Трябва да е дейно и за страната, и бизнеса.
Това може ли да се случи, в случай че се окаже, че следва промяна на държавно управление или по-драстични промени под натиска на улицата?
Не може да се случи. Трябва да имаме съществено мислещ парламент, сериозна бюджетна комисия, сериозна икономическа комисия, с цел да бъдат прокарани всички тези решения. И да имаме някаква форма на надзор на държавното управление. Защото в противоположен случай ще стартира едно огромно харчене на пари.
- Доц. Вазов, по какъв начин ще се развие рецесията, в която към този момент сме нагазили? Щ е следва ли вълните на пандемията от ковид и каква ще е нейната форма – V, L, U, W?
Който каже, че може да си показа тази рецесия, просто желае да бъде забавен в икономическото пространство. Тъй като тази рецесия ще е функционалност не на икономическите процеси в международен мащаб, а на развиването на ковидкризата, която дефинира доста стопански параметри сега. В Европейския съюз имаме рекорден спад на Брутният вътрешен продукт. Това изрично ще се отрази и на българската стопанска система. Успокояващото на този стадий е, че даже за шестмесечието от планувани към 3 милиарда остатък, към момента имаме към 1,34 милиарда лв.. Впрочем ние сме единствената или една от дребното страни в Европейски Съюз, която завършва шестмесечието с бюджетен остатък – не са 3 милиарда, само че въпреки всичко е остатък. Освен това имаме опция за 10 милиарда дълг, които са гласувани от Народното събрание, имаме и 10 милиарда фискален запас. За нашата стопанска система това са задоволително съществени стопански буфери, които могат да ни дадат известно успокоение. Тежко ще стане, в случай че се наложи да актуализираме бюджета още един път.
А ще се наложи ли?
Не ми се желае, уповавам се да няма актуализация. Защото това значи, че ще увеличим бюджетния недостиг и ще се приближим до някоя от границите на ERM II. Ще се усили съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт. Ще имаме някои посериозни промени в макропараметрите на бюджета.
Да се надяваме, че „ мазнинката “ ще стигне за подълго време...
С последните решения на държавното управление „ мазнинката “ към този момент я няма. Тя се стопи с тези милиард и нещо, които за 6 месеца имахме като бюджетен остатък. Оттук нататък са нужни съществени хора с опит, които да вършат тези стопански дейности, които ще бъдат найдобре за страната. Има доктрина, че в случай че се усилят приходите, ще се подтиква и потреблението. Аз съм закостенял икономист и в никакъв случай не съм бил последовател на тази формула - първо да похарчим парите, пък след това да забележим какво ще стане. Найдоброто решение за държавното управление сега е подтиква вложения с висок коефициент на възвращаемост, с цел да поемем всички опасности от ковид.
Последният пакет от ограничения на държавното управление не беше ли тъкмо това – разпределяне на пари за харчене, с цел да се подтиква потреблението?
Трябваше да се отговори с популизъм на общия популизъм и на улицата, и в политическите изявления. Улицата желае да харчим, социалистите желаят да харчим, синдикатите желаят да харчим – ето, ние харчим.
Но това не е решение и няма да докара до нищо, тъй като най-голяма част от ресурса, който бъде излят за ползване, няма да влезе в оборота, а ще бъде икономисан под формата на разнообразни типове депозити. Въпросът е по какъв начин тези 60 милиарда лв. депозити в банките дружно с това, което може да направи държавното управление, да бъдат вкарани в вложения с огромен коефициент на възвращаемост.
Аз не приказвам за депозитите от 5-10 -20 000 лв., а за един сериозен % на депозити, които са от милион нагоре. Тези депозити са образувани от продажби на активи. Тези, които са основали активи и са ги продали – това е междинният бизнес нормално – за тях би трябвало да се откри формула, тъй че те да бъдат подтиквани още веднъж да рискуват и да влагат парите от банките. Да, в изискванията на напън и от страна на ковидкризата, и на улицата, е допустимо да бъдат вземани и неверни решения. Но тези, които сега ръководят, не би трябвало да губят мозъка си.
За да се престраши бизнесът да влага – той се нуждае от сигурност. Но ситуацията е доста нестабилно, изправени сме пред опцията да ни сполети и политическа рецесия дружно с икономическата и здравната.
Тя ще ни сполети. Тази политическа рецесия е неизбежна, даже и при постоянни избори. Ако в бъдещия парламент влязат шест или повече партии, както се обрисува, мъчно може да бъде образувано държавно управление. Т.е. ние ще влезем в една серпантина на политическа рецесия, може би. Не съм мощен в политиката, само че всички разбори, които чета и чувам, демонстрират това. Ключът е простоват – до края на годината Народното събрание да вземе доста значими законови решения, с които да даде сигурност на тези, които ще влагат в стопанската система, подкрепени от страната. Това може да стане посредством кооперирани вложения – разнообразни форми на публичночастно партньорство, тъй че частният вложител да е сигурен, че даже и да е неудачна инвестицията, ще бъде обезщетен от страната. Може да има доста решения, значимото е да се вземат. Като изключим някогашния министър на финансите, чиято цел бе да прави закостенял бюджет, ние нямаме в държавното управление специалисти, които да схващат от капиталово финансиране, т.е. да подтикват капиталовата интензивност на междинния бизнес, което е методът за решение на казуса.
Новият министър на стопанската система сложи тъкмо вложенията като приоритет.
Защото схваща от стопанска система. Важно е да бъдат взети политическите решения.
Държавата би трябвало да сътвори доверие у вложителя, който да извади свободния запас от банките и да го сложи в капиталова позиция. Държавата може да влага в кооперирани вложения. Т.е. в случай че частният вложител желае да направи несъмнено влагане, страната да поеме една част от него. Имаше такова законодателство преди 2000 година, което даваше опция за изкупуване на държавния дял от страна на частника, откакто той се почувства убеден, че може да я ръководи или инвестицията се окаже ефикасна. Могат да се намерят формулите това да бъде направено по този начин, че да не бъде несъмнено като държавна помощ, която Еврокомисията не разрешава. Трябва да е дейно и за страната, и бизнеса.
Това може ли да се случи, в случай че се окаже, че следва промяна на държавно управление или по-драстични промени под натиска на улицата?
Не може да се случи. Трябва да имаме съществено мислещ парламент, сериозна бюджетна комисия, сериозна икономическа комисия, с цел да бъдат прокарани всички тези решения. И да имаме някаква форма на надзор на държавното управление. Защото в противоположен случай ще стартира едно огромно харчене на пари.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ