Всеки трети българин - с непогасени сметки или задължения
Почти всеки трети българин е имал непогасени сметки и отговорности в края на 2017 година, най-често просрочена ипотека, неплатен наем или сметки за битови услуги, месечни заплащания на лизинг. Това сочат данни на Евростат, представени от Комитета за отбрана на потребителите.
В Европейския съюз само гърците изпитват повече усложнения от нас при погасяването на отговорностите си. Близо 48% от гърците са имали просрочена ипотека, неплатен наем или други непогасени сметки. След тях са били българите с 34%, на трето и четвърто място са Кипър и Хърватия с по 26% кредитополучатели със забавени заплащания по заеми.
През 2017 година междинният дълг на човек у нас се нараснал двойно - над 900 лв.. За съпоставяне, през 2015 година сумата е била към 450 лева Също по този начин през предходната година 1,8 млн. души са били в рубрика кредитополучатели. Забавените заплащания или необслужвани такива в края на 2017 година, са били както следва: По потребителски заеми - над 800 млн. лева.; По ипотеки - близо 1 милиарда лева
Бързите заеми са главен мотор за трупане на нови заеми и за лавинообразното задлъжняване на потребителите. За страдание тази наклонност ще продължи и през тази година, сочат наблюденията на Комитета за отбрана на потребителите. Причината за това е, оптимално улесненият достъп за жителите искащи да получат пари назаем посредством извънредно нападателна реклама и готовността на кредитните институции да отпускат пари на лица с неприятна кредитна история. Често към комитета се обръщат хора взели пари, с цел да купят междинен или даже на ниска цена клас мобилен телефон, таблет, компютър или тв приемник, които обаче в следствие при изплащането на заема се оказват неведнъж по-скъпи. Все по-често даже по улиците ще попаднете на известия за разпределяне на заеми до 5000 лева на хора с неприятна кредитна история.
В резултат на това и неналичието на задоволително добра регулация на този тип финансиране и след това възобновяване на парите, вторичният пазар за неприятни заеми, чиито съществени играчи са колекторските компании, сега е в своя разцвет . Проблемът е наболял в целия Европейски съюз. В отговор на сигнал подаден от Комитета за отбрана на потребителите, еврокомисарят по правораздаване, консуматори и тъждество на половете Вера Йоурова, заяви, че Европейската комисия е приела упорит пакет с ограничения, който ще подкрепи напъните за превантивна активност в региона на оценката на кредитоспособността.
В отговора до Пейо Майорски, ръководител на комитета, стана ясно, че измежду признатите ограничения влиза и предлагането за инструкция, регулираща активността на компаниите изкупуващи необслужвани заеми (колекторските фирми) и тяхната активност по събиране на обезпеченията. Решаването на тези проблеми касае също по този начин възстановяване на законодателната рамка на несъстоятелността на европейско равнище, а на българско да се одобри закон за частния банкрут, приключват от Комитета за отбрана на потребителите.
Редактор: Деница Райкова
В Европейския съюз само гърците изпитват повече усложнения от нас при погасяването на отговорностите си. Близо 48% от гърците са имали просрочена ипотека, неплатен наем или други непогасени сметки. След тях са били българите с 34%, на трето и четвърто място са Кипър и Хърватия с по 26% кредитополучатели със забавени заплащания по заеми.
През 2017 година междинният дълг на човек у нас се нараснал двойно - над 900 лв.. За съпоставяне, през 2015 година сумата е била към 450 лева Също по този начин през предходната година 1,8 млн. души са били в рубрика кредитополучатели. Забавените заплащания или необслужвани такива в края на 2017 година, са били както следва: По потребителски заеми - над 800 млн. лева.; По ипотеки - близо 1 милиарда лева
Бързите заеми са главен мотор за трупане на нови заеми и за лавинообразното задлъжняване на потребителите. За страдание тази наклонност ще продължи и през тази година, сочат наблюденията на Комитета за отбрана на потребителите. Причината за това е, оптимално улесненият достъп за жителите искащи да получат пари назаем посредством извънредно нападателна реклама и готовността на кредитните институции да отпускат пари на лица с неприятна кредитна история. Често към комитета се обръщат хора взели пари, с цел да купят междинен или даже на ниска цена клас мобилен телефон, таблет, компютър или тв приемник, които обаче в следствие при изплащането на заема се оказват неведнъж по-скъпи. Все по-често даже по улиците ще попаднете на известия за разпределяне на заеми до 5000 лева на хора с неприятна кредитна история.
В резултат на това и неналичието на задоволително добра регулация на този тип финансиране и след това възобновяване на парите, вторичният пазар за неприятни заеми, чиито съществени играчи са колекторските компании, сега е в своя разцвет . Проблемът е наболял в целия Европейски съюз. В отговор на сигнал подаден от Комитета за отбрана на потребителите, еврокомисарят по правораздаване, консуматори и тъждество на половете Вера Йоурова, заяви, че Европейската комисия е приела упорит пакет с ограничения, който ще подкрепи напъните за превантивна активност в региона на оценката на кредитоспособността.
В отговора до Пейо Майорски, ръководител на комитета, стана ясно, че измежду признатите ограничения влиза и предлагането за инструкция, регулираща активността на компаниите изкупуващи необслужвани заеми (колекторските фирми) и тяхната активност по събиране на обезпеченията. Решаването на тези проблеми касае също по този начин възстановяване на законодателната рамка на несъстоятелността на европейско равнище, а на българско да се одобри закон за частния банкрут, приключват от Комитета за отбрана на потребителите.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ