Каква заплата очакват българите, работещи в чужбина, за да се върнат у нас?
Почти всеки трети българин (29%) с сегашен адрес в България персонално е работил в друга страна от Европейски Съюз или има родственици, които работят или са работили там през последните 5 години, сочи проучване на АФИС.
Тези данни демонстрират, че делът на хората, за които Европа не е единствено розова фантазия или мотив в разногласия в обществените мрежи, а директен житейски опит. Той надалеч надвишава вниманието, което му отделят медиите, институциите, партиите и даже нашите представители в Европейския парламент.
От това следва, че сумарно близо една трета от пълнолетното население краткотрайно или за непрекъснато са се пласирали на необятния европейски трудов пазар. Образно казано, те стоят с двата крайници от двете страни на границата и съгласно конюнктурата в дадена година, сезон и месец забележителна част от тях се намират или оттук, или отвъд, в Европа.
Вие персонално или различен член на Вашето домакинство работили ли сте през последните 5 години в страни от Европейския съюз?
Да, един 18,9%
Да, двама 6,8%
Да, трима 1,7%
Да, четирима 1,3%
Да, повече от четирима 0,3%
Не 67,6%
Без отговор 3,4%
Споделеният опит измежду родственици, връстници и другари има мощен резултат върху персоналните ползи и претекстове. При хората в трудоспособна възраст картината е следната: измежду тези, които имат един член на фамилията, който е работил в Европейски Съюз, 53% имат намерение да емигрират към Европейски Съюз за непрекъснато (27%) или краткотрайно (26%), а 12% се колебаят; при тези с двама или повече такива членове на семейството, желанието да последват образеца им се срещат още по-често и в по-категорична форма – общо 61% имат намерение да емигрират, от които 35% за непрекъснато.
Сред упоменатите първоначално 29% „ европейски българи “, над 28.7% (т.е. 9% от всички пълнолетни граждани) персонално са работили в Европа, само че сега се намират у нас. Това значи, че чистият поток въпреки всичко е на открито – по-малък брой се връщат, в сравнение с мигрират от време на време.
Как наподобява профилът на „ Европейска България “? Въпреки публикуваната у нас визия, че става дума за „ сивото вещество “ на нацията, това е единствено половината истина. Например, в случай че хората без родственици, работещи в Европа измежду българския етнос са 71%, измежду малцинствата те са единствено 41% (при помаците), 49% (при ромите) и 54% (при турците). Парадоксално, само че „ най-европеизираните “ българи на процедура са ромите, българомохамеданите и турците. Затова с изключение на „ мозъците “, има и надалеч по-голям отток на „ ръце “ към трудовия пазар в Европейски Съюз.
Членове на българските семейства, които работят в други страни на Европейски Съюз:
Българи 28,9%
Българи-мюсюлмани (помаци) 59,5%
Роми 50,9%
Турци 45,9%
Образователната характерност, обрисувана от Евростат, демонстрира, че България се отличава от останалите източноевропейски страни с наклонност за повишаване точно на ниско квалифицираната емиграция към други страни-членки: https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=EU_citizens_living_in_another_Member_State_-_statistical_overview#Mobile_EU_citizens_with_a_primary_education_level.
От горните цифри следва, че 33% по отношение на 6 милиона пълнолетно население, т.е. 2 милиона в действителност живеят в Европейски Съюз. Реално, нашето общество не знае какъв брой негови членове има в страната през дадена година или месец. Националната статистика има опция да набира данни единствено за регистрирани на непрекъснат адрес, а хората, работещи в чужбина рядко имат претекст да декларират дерегистрация пред локалните управляващи, а постоянно не се записват и на задграничните си адреси. Данни на Евростат, които сумират национални статистики за пребиваващите жители на едни страни-членки в други, сочат, че българите в Европейски Съюз са към 900 хиляди; други данни от експертен вид (оценки на нашите посолства в ЕС) подвигат това число над два пъти – до 2.1 милиона. Данните, получени от АФИС по индиректен път, посредством роднините, са по-близо до цифрата на Министерство на външните работи.
Вярното отчитане на „ европеизираните българи “ коренно трансформира формалните статистически пропорции сред стопански дейни и неактивни, сред производители и консуматори, сред гласуващи и негласуващи, сред внасящи във фонда за безработица и ползващи неговите обезщетения, сред работещи и пенсионери, сред свободна и заета работна ръка, сред събирани и укривани налози, сред отглеждащи и неотглеждащи деца.
Например в медиите от време на време се появяват предизвестия за дефицит на към 200 хиляди служащи. То е и правилно, и погрешно. Ако даже единствено упоменатите 9% от пълнолетното население, които са се върнали и евентуално отново ще бъдат „ в придвижване “ останат за непрекъснато, то ще приказваме за остатък на трудов запас, тъй като съставляват 480 хиляди души. Всъщност става дума за дефицит на труд не въобще, а на на ниска цена труд, който би бил напълнен при по-добро възнаграждение.
Въпросът е, дали с изключение на дърветата, нашето общество вижда гората. 9% повече работещи при прочие равни условия значи добавка към Брутният вътрешен продукт в размер на 9.7 милиарда лева За съпоставяне, постоянно цитираните репатрирани приходи на емигранти възлизат единствено на 2.4 милиарда лева за 2018 година Също за съпоставяне, сумата, нужна за връщане на необлагаемия най-малко, е към 2 милиарда лева Целият бюджет за обществено подкрепяне, към който неотдавна имаше остри конфликти на ползи и идеологии, съставлява към 3.5 % от държавния, т.е. едвам към 1.5 милиарда лева А 42% от пълнолетното население, съставлява 2.5 милиона души – число, много близо до целия трудов капацитет сега (3.2 млн.), и едно нарастване на демографския капацитет с към 80%.
При какви условия „ европеизираните българи “ биха избрали да работят още веднъж в България? Първият фактор е цената на труда.
Според Вас, какъв брой би трябвало да заработва месечно българският бежанец в Европа у нас, с цел да се върне за непрекъснато в България?
Поне 1000 лева. 16,5%
Поне 1500 лева. 34,1%
Поне 2000 лева. 28,6%
Поне 2500 лева. 13,2%
Повече от 3000 лева. 4,4%
Не би се върнал единствено поради по-високи доходи 3,3%
Ако се проследят тези величини съгласно персоналния фамилен приход на респондента, се следи позитивна корелация в съответствие почти две към едно. Иначе казано, удвояване на заплатите в обозримо бъдеще би нараснало предлагането на труд в страната, най-много до към 4 милиона души (колкото беше през 1989 г.). Когато работодатели настояват, че има дефицит на евтина работна ръка, с отсъствието си служащите споделят същото по различен метод – има остатък на неефективно вложени капитали, които биха се изчерпили, в случай че действително компенсират труда.
Що се отнася до останалите фактори, влияещи на емиграцията, те по-скоро я отслабват. Запитани „ Какво Ви демонстрира вашият опит и този на вашите родственици: Нашият жител получава ли за идентичен труд еднообразно възнаграждение с това на европейските жител? “, 81% дават отговор, „ по-често получават по-малко “. 14% дават отговор, че „ най-често няма разлика “, а единствено 2% – че „ по-често получават повече “.
Независимо от провъзгласения принцип – за еднакъв труд – равно възнаграждение, като се реалокира в друга страна, индивидът губи голям дял от своя обществен капитал – статус, контакти, опция да отстоява ползите си на локален език, участие в профсъюзи, фамилна поддръжка и така нататък Той всъщност е дискриминиран и по тази причина има по-малка опция да „ се пазари “ за по-добра цена на своята работна мощ. Именно този дъмпинг на цената на труда го прави прелъстителен за работодателя в страната-приемник. Към това би трябвало да прибавим и невъзможността емигрантите да употребяват личното жилище. Наемите лишават 20-40% от техния наличен приход в страната-приемник. Нещо повече, нито емигрантът, нито непознатият шеф употребяват в цялостна степен качеството на стоката „ работна мощ “. Запитани, „ Работата, която прави там (Вашият роднина), подхожда ли на неговото просветително равнище? “, 59% дават отговор, че тя изисква по-малко обучение, 34% – че подхожда на неговото обучение и единствено 4% – че надвишава неговото просветително равнище.
От това следва, че е доста невисок делът на случаите, когато трудовият бежанец разпростира своите качества на европейски простори. Очевидно по-благоприятната обществена среда и кариерата не са измежду основните претекстове за трудовата емиграция.
Източник: БГНЕС
-------------
Коментарът е въз основа на данни от национално изследване на публичното мнение, осъществено от Агенция АФИС в интервала 22-26 март 2019 година Интервюирани директно „ лице в лице “ в техните домове са 1010 лица в 101 гнезда, от които: в София – 18,8%; в регионалните центрове – 34,7%; в другите градове – 20,8%; в селата – 25,7%. Доверителните шпации на отклоненията от записаните данни за дяловете над 5% са ± 1,8-2,6%. Данните са представителни за мнението на пълнолетните български жители.
Тези данни демонстрират, че делът на хората, за които Европа не е единствено розова фантазия или мотив в разногласия в обществените мрежи, а директен житейски опит. Той надалеч надвишава вниманието, което му отделят медиите, институциите, партиите и даже нашите представители в Европейския парламент.
От това следва, че сумарно близо една трета от пълнолетното население краткотрайно или за непрекъснато са се пласирали на необятния европейски трудов пазар. Образно казано, те стоят с двата крайници от двете страни на границата и съгласно конюнктурата в дадена година, сезон и месец забележителна част от тях се намират или оттук, или отвъд, в Европа.
Вие персонално или различен член на Вашето домакинство работили ли сте през последните 5 години в страни от Европейския съюз?
Да, един 18,9%
Да, двама 6,8%
Да, трима 1,7%
Да, четирима 1,3%
Да, повече от четирима 0,3%
Не 67,6%
Без отговор 3,4%
Споделеният опит измежду родственици, връстници и другари има мощен резултат върху персоналните ползи и претекстове. При хората в трудоспособна възраст картината е следната: измежду тези, които имат един член на фамилията, който е работил в Европейски Съюз, 53% имат намерение да емигрират към Европейски Съюз за непрекъснато (27%) или краткотрайно (26%), а 12% се колебаят; при тези с двама или повече такива членове на семейството, желанието да последват образеца им се срещат още по-често и в по-категорична форма – общо 61% имат намерение да емигрират, от които 35% за непрекъснато.
Сред упоменатите първоначално 29% „ европейски българи “, над 28.7% (т.е. 9% от всички пълнолетни граждани) персонално са работили в Европа, само че сега се намират у нас. Това значи, че чистият поток въпреки всичко е на открито – по-малък брой се връщат, в сравнение с мигрират от време на време.
Как наподобява профилът на „ Европейска България “? Въпреки публикуваната у нас визия, че става дума за „ сивото вещество “ на нацията, това е единствено половината истина. Например, в случай че хората без родственици, работещи в Европа измежду българския етнос са 71%, измежду малцинствата те са единствено 41% (при помаците), 49% (при ромите) и 54% (при турците). Парадоксално, само че „ най-европеизираните “ българи на процедура са ромите, българомохамеданите и турците. Затова с изключение на „ мозъците “, има и надалеч по-голям отток на „ ръце “ към трудовия пазар в Европейски Съюз.
Членове на българските семейства, които работят в други страни на Европейски Съюз:
Българи 28,9%
Българи-мюсюлмани (помаци) 59,5%
Роми 50,9%
Турци 45,9%
Образователната характерност, обрисувана от Евростат, демонстрира, че България се отличава от останалите източноевропейски страни с наклонност за повишаване точно на ниско квалифицираната емиграция към други страни-членки: https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=EU_citizens_living_in_another_Member_State_-_statistical_overview#Mobile_EU_citizens_with_a_primary_education_level.
От горните цифри следва, че 33% по отношение на 6 милиона пълнолетно население, т.е. 2 милиона в действителност живеят в Европейски Съюз. Реално, нашето общество не знае какъв брой негови членове има в страната през дадена година или месец. Националната статистика има опция да набира данни единствено за регистрирани на непрекъснат адрес, а хората, работещи в чужбина рядко имат претекст да декларират дерегистрация пред локалните управляващи, а постоянно не се записват и на задграничните си адреси. Данни на Евростат, които сумират национални статистики за пребиваващите жители на едни страни-членки в други, сочат, че българите в Европейски Съюз са към 900 хиляди; други данни от експертен вид (оценки на нашите посолства в ЕС) подвигат това число над два пъти – до 2.1 милиона. Данните, получени от АФИС по индиректен път, посредством роднините, са по-близо до цифрата на Министерство на външните работи.
Вярното отчитане на „ европеизираните българи “ коренно трансформира формалните статистически пропорции сред стопански дейни и неактивни, сред производители и консуматори, сред гласуващи и негласуващи, сред внасящи във фонда за безработица и ползващи неговите обезщетения, сред работещи и пенсионери, сред свободна и заета работна ръка, сред събирани и укривани налози, сред отглеждащи и неотглеждащи деца.
Например в медиите от време на време се появяват предизвестия за дефицит на към 200 хиляди служащи. То е и правилно, и погрешно. Ако даже единствено упоменатите 9% от пълнолетното население, които са се върнали и евентуално отново ще бъдат „ в придвижване “ останат за непрекъснато, то ще приказваме за остатък на трудов запас, тъй като съставляват 480 хиляди души. Всъщност става дума за дефицит на труд не въобще, а на на ниска цена труд, който би бил напълнен при по-добро възнаграждение.
Въпросът е, дали с изключение на дърветата, нашето общество вижда гората. 9% повече работещи при прочие равни условия значи добавка към Брутният вътрешен продукт в размер на 9.7 милиарда лева За съпоставяне, постоянно цитираните репатрирани приходи на емигранти възлизат единствено на 2.4 милиарда лева за 2018 година Също за съпоставяне, сумата, нужна за връщане на необлагаемия най-малко, е към 2 милиарда лева Целият бюджет за обществено подкрепяне, към който неотдавна имаше остри конфликти на ползи и идеологии, съставлява към 3.5 % от държавния, т.е. едвам към 1.5 милиарда лева А 42% от пълнолетното население, съставлява 2.5 милиона души – число, много близо до целия трудов капацитет сега (3.2 млн.), и едно нарастване на демографския капацитет с към 80%.
При какви условия „ европеизираните българи “ биха избрали да работят още веднъж в България? Първият фактор е цената на труда.
Според Вас, какъв брой би трябвало да заработва месечно българският бежанец в Европа у нас, с цел да се върне за непрекъснато в България?
Поне 1000 лева. 16,5%
Поне 1500 лева. 34,1%
Поне 2000 лева. 28,6%
Поне 2500 лева. 13,2%
Повече от 3000 лева. 4,4%
Не би се върнал единствено поради по-високи доходи 3,3%
Ако се проследят тези величини съгласно персоналния фамилен приход на респондента, се следи позитивна корелация в съответствие почти две към едно. Иначе казано, удвояване на заплатите в обозримо бъдеще би нараснало предлагането на труд в страната, най-много до към 4 милиона души (колкото беше през 1989 г.). Когато работодатели настояват, че има дефицит на евтина работна ръка, с отсъствието си служащите споделят същото по различен метод – има остатък на неефективно вложени капитали, които биха се изчерпили, в случай че действително компенсират труда.
Що се отнася до останалите фактори, влияещи на емиграцията, те по-скоро я отслабват. Запитани „ Какво Ви демонстрира вашият опит и този на вашите родственици: Нашият жител получава ли за идентичен труд еднообразно възнаграждение с това на европейските жител? “, 81% дават отговор, „ по-често получават по-малко “. 14% дават отговор, че „ най-често няма разлика “, а единствено 2% – че „ по-често получават повече “.
Независимо от провъзгласения принцип – за еднакъв труд – равно възнаграждение, като се реалокира в друга страна, индивидът губи голям дял от своя обществен капитал – статус, контакти, опция да отстоява ползите си на локален език, участие в профсъюзи, фамилна поддръжка и така нататък Той всъщност е дискриминиран и по тази причина има по-малка опция да „ се пазари “ за по-добра цена на своята работна мощ. Именно този дъмпинг на цената на труда го прави прелъстителен за работодателя в страната-приемник. Към това би трябвало да прибавим и невъзможността емигрантите да употребяват личното жилище. Наемите лишават 20-40% от техния наличен приход в страната-приемник. Нещо повече, нито емигрантът, нито непознатият шеф употребяват в цялостна степен качеството на стоката „ работна мощ “. Запитани, „ Работата, която прави там (Вашият роднина), подхожда ли на неговото просветително равнище? “, 59% дават отговор, че тя изисква по-малко обучение, 34% – че подхожда на неговото обучение и единствено 4% – че надвишава неговото просветително равнище.
От това следва, че е доста невисок делът на случаите, когато трудовият бежанец разпростира своите качества на европейски простори. Очевидно по-благоприятната обществена среда и кариерата не са измежду основните претекстове за трудовата емиграция.
Източник: БГНЕС
-------------
Коментарът е въз основа на данни от национално изследване на публичното мнение, осъществено от Агенция АФИС в интервала 22-26 март 2019 година Интервюирани директно „ лице в лице “ в техните домове са 1010 лица в 101 гнезда, от които: в София – 18,8%; в регионалните центрове – 34,7%; в другите градове – 20,8%; в селата – 25,7%. Доверителните шпации на отклоненията от записаните данни за дяловете над 5% са ± 1,8-2,6%. Данните са представителни за мнението на пълнолетните български жители.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ