Почти всеки ден ми задават въпроса: Кога се очаква да

Почти всеки ден ми задават въпроса: Кога се чака да одобряват закона за банкрута на физическите лица? Толкова постоянно ме питат, че към този момент се възнамерявам дали въобще ще има смисъл да го одобряваме. В предходния парламент имаше 2 законопроекта, само че нито един от тях не влезе за гласоподаване. И по-добре, тъй като бяха недомислени. Най-лошото, обаче, е, че липсва яснотата за какво би трябвало да се одобри подобен закон.Това е причина да родим още веднъж мъртъв закон без действителна изгода за жителите и стопанската система.

Ще се опитам да обясня какви би трябвало да са резултатите и следствията от въвеждането на такова законодателство. Естествено, всеки закон си има време и място на деяние, а този е съдбовно просрочен, с цел да докара до позитивни резултати за стопанската система ни. Но в случай че се позоваваме на логиката „ По-добре късно в сравнение с никога”, то би трябвало да контролираме следните няколко казуса, тормозещи от години цялото ни общество.

Премахване на положението " безконечен дебитор "

Към днешна дата, в случай че дължиш нещо на някого (най-често –банка- бел.а.), то това на процедура е за цялостен живот. Без значение дали е имало форсмажорни условия, или фрапантна смяна на пазара, породила тази несъстоятелност. От една страна е добре, даже наложително, кредиторът да има способите да събере дължимото му се, само че дали това негово право би трябвало да продължава цялостен живот? Как и дали това се отразява на останалата част от обществото? Дали това въобще е допустимо след 3 години опити?

Моите наблюдения са, че след 3-тата година това не е допустимо. Единственият резултат е още доходи за ЧСИ-та и струпване на законни лихви, а длъжникът по един или различен метод към този момент е намерил подобаващата информация да провежда живота си в сивата част на стопанската система, където ЧСИ-та и банки не могат да му въздействат.

По-лошата вест е, че виждам от ден на ден банкови лобисти и от ден на ден законодателни промени, които се пробват да дефинират 10 годишен период на процедурите за оповестяване на частен банкрут. С други думи, 10 години ЧСИ ще гони длъжника, а той ще се крие и надлежно няма да заплаща налози. И какво се получава?

За да запазим опцията банките да имат искания за отпуснатите от тях неприятни заеми (защото те са главните лобисти срещу подобен закон-бел.а.), държавният бюджет би трябвало да се лишава от приходите си от налози от излезлите в сивата стопанска система. А те са излезли не по лично предпочитание. Който не е имал проблем с ЧСИ и банка, единствено той не знае, че целия му приход ще бъде изземван,колкото и да е той, и ще му се постанова да живее с 200 лв. на месец, което сами разбирате, че не е напълно обикновено, изключително в случай че работиш за 1500 лв. на месец. За какво да работиш въобще тогава? А този интервал може да бъде много дълъг, в случай че си имал,примерно, жилищен заем от 100 000 EUR и той е станал предварително дължим, когато цената на жилището е паднала и от продажбата му не може да се покрие задължението към банката.

Тук доста от банковите бранители нормално споделят: „ Ами да си е правил сметката като е теглил такива заеми.” Доста по-малко се дава глас в медиите на контрааргумента: „ А,вие, г-да банкери, като сте толкоз положителни в сметките и сте учили за това, и поддържате цели аналитични отдели с не ниски заплати, за какво не успяхте да предвидите тази несъстоятелност на вашия клиент? Нали вие определихте размера на вноската, размера на вероятния заем, рисковия профил, цената на жилището... Получихте и всички документи, проверихте във всички регистри и казахте – ТОВА Е НАЙ-ДОБРИЯ КРЕДИТ ЗА ТЕБ.”

Към днешна дата се получава по този начин, че за измененията на пазара и грешките на анализаторите в банките, заплаща най-вече клиентът и то до живот. „ Без право на опрощение!” Казваме най-вече, тъй като не е само той. Плащаме и ние – цялото общество. Защото този кредитоискател по този начин или другояче е въпрос на време да осъзнае, че може да съществува само в сивата стопанска система. Не тъй като желае, а тъй като няма различен избор. Защото няма закон за банкрут на физическите лица, който да регламентира неговия случай по рационален и човешки метод. Закон, който да разпредели риска от пазарните промени, потребителските и банковите неточности по метод, който да го стимулира да продължи да бъде част от нашата стопанска система.

Как работи системата за банкрут на физически лица в други страни?

Накратко, считам, че е уместно да посочим най-малко 2 модела на деяние на такива закони. Най-либерални в Европа в това връзки са англичаните. Във Англия финансовият бранш е извънредно значим и развъртян, тъй че доверието в него не би трябвало и не може да бъде рушено по никакъв метод. Затова там срокът за оповестяване на банкрут на физическо лице е към 6 месеца. В този период се прави оценка на имущество и активи, продава се каквото се продава, изпразват му се банковите сметки и физическото лице е готово още веднъж да работи и да заплаща налози.

Естествено, би трябвало да не помни за заем или каквото и да било на погашение за идващите 5 години, само че за 6 месеца казусът е решен, заплащат се още веднъж налози и лицето още веднъж работи. И най-важното – ИМА СМИСЪЛ ДА РАБОТИ! Защото, в случай че чака в идващите 10 години да му взимат всичко заработено, дали въобще ще подхване работа? А, въпреки това, в случай че изкара 10 години в сивата стопанска система, дали ще желае към този момент да се върне в светлата й част?

Германия – там не са демократични. Там всичко е контролирано, само че пък са много обществени. Срокът е 10 години. Обаче, логиката е следната:„ Вземаме ти колата и я продаваме, само че ти даваме карта за публичния превоз. Безплатна! Защото си обществено слаб към този момент. Продаваме ти жилището, с цел да се обезпечи кредитора, само че ти даваме обществено жилище. Лош квартал, не чак толкоз положителни условия, само че пък жилище. Няма да ти се постанова да минаваш в сивата стопанска система, с цел да си плащаш наема”.

В България, за жалост, няма даже и малко сходство от горните два модела. Всички законопроекти, които съм чел, са нещо приблизително, което сигурно няма да работи. Взели са от германците периода на банкрута, а от англичаните- демократичните способи за гонене на длъжника и мислят, че това ще работи, а то няма по какъв начин да стане.

За ролята на ЧСИ при банкрута на физическите лица.

Към днешна дата ЧСИ работят по общи правила. Няма значение за какво се събира обещано взимане и какви са следствията. Мисля, че в България всеки се е сблъсквал с неналичието на регулация в работата на ЧСИ-та. Тяхната активност обаче основава още един абсурд. Длъжникът не съумява да си покрие задължението, само че ние му начисляваме още държавни такси, такси на ЧСИ и законни лихви за периода, в който не е погасено. С други думи, може и да си несъстоятелен, само че лихвите си текат до живот.Е, по какъв начин да чакаме да станете кредитоспособен като ти усилваме дълга непрекъснато?

Кой ще написа закона за банкрута на физическите лица?

По остаряла традиция у нас никой закон, касаещ банковата дейсност, не се приема без утвърждение от Българска народна банка и Асоциацията на банките в България. За Българска народна банка е обикновено да даде мнение. Все отново, тя би трябвало да се грижи за стабилността на банковата система, въпреки последните години и случки да демонстрират друга наклонност. Но на съвещанията, в които се вземат решения за законови оферти и промени, липсва другата страна – жителите. Липсват тъкмо тези, за които се написа този закон – физическите лица. Тяхното присъединяване се „ замества” от по този начин нареченото „ гражданско обсъждане”.

Забелязвам и друга наклонност. Законодателството се употребява за рекет върху банковата система от страна на политиците. Естествено, незапознатите с тематиката не могат да заловен нюансите в предложенията на настоящия омбудсман, по отношение на измененията в банковото законодателството, които би трябвало да са в интерес на нас, жителите. Имаше много сериозна ПР акция за смяна във въпросното законодателство, само че дано не забравяме, че миналата такава от парламентарната естрада беше тъкмо в отбрана на член 417 алинея 2 от Граждански процесуален кодекс, който сътвори връзката БАНКА – ЧСИ, от която сега всички страдаме и жигосваме. И това не беше толкоз от дълго време.

В тази връзка е извънредно значимо кой ще написа закона! А какъв брой закъсняло е гласуването на закон за банкрут на физическите лица? Моето мнение е, че от дълго време е пропуснато времето за позитивен резултат от приемането на подобен закон. Акцентирам върху думата ЕФЕКТИВНО! Така, че да има позитивен резултат върху стопанската система и това да докара до някакъв стопански напредък или увеличени доходи в държавния бюджет. Някои от аргументите към този момент дискутирахме, само че ще се опитам да ги обобщавам още веднъж:

Първо , от години се вършат и разискват законодателни промени в тенденция 10 годишна отминалост. Ако бъде признато такова предложение, то би трябвало да има и съответните обществени тласъци по немския модел. Не мисля, че към днешна дата което и да е държавно управление е предписание рационално преразпределение на средствата за обществено подкрепяне, тъй че те да доведат до спад на сивата стопанска система. За мен, с цел да бъде ефикасен подобен закон, той би трябвало да регламентира процедура в границите на 3 години. Това е времето, в което обикновено завършват всички каузи и нещата се обясняват.

Второ ,въвеждането на закон за банкрута на физическите лица, без преди този момент да има построен и добре функционираш финансов омбудсман, най-малко от 5 години, ще докара до неговата неефективност.

Трето , неналичието на бюро за кредитен рейтинг на всеки жител също ще понижи успеваемостта на закона за банкрут на физическите лица.

Четвърто , неналичието на гражданско посланичество в правенето на проектозакона е различен сериозен проблем, който ще изкриви действието на закона.

Пето , неналичието на ефикасен надзор върху активността на ЧСИ също е препъни камък.

Шесто- време! За да проработи дейно един подобен закон, преди този момент е нужно време за основаване и структуриране на изброените институции. А времето е пропуснато и както знаем не се връща. Но това е единствено при положение, че гоним успеваемост на бъдещия закон. Естествено, постоянно може да се одобри закон, който просто да бъде признат, тъй като би трябвало да го има, а не,за да регламентира дадена активност.
--------------------------------------------------
Васил Кендов, финансист, ръководител на Асоциацията на потребителите на банкови и финансови услуги. Коментарът е даден за БГНЕС