Почти винаги, когато бъде повдигнат деликатният въпрос за корупцията –

...
Почти винаги, когато бъде повдигнат деликатният въпрос за корупцията –
Коментари Харесай

Корупцията е в нас и ние сме в корупцията

Почти постоянно, когато бъде издигнат деликатният въпрос за корупцията – без значение в коя точка на света е подета тематиката – в всеобщото схващане на обществото, като че ли инстинктивно, поражда алюзията за корупцията по,,високите етажи’’ на властта, т.е. корупцията при елита, при ръководещите, при властимащите.

С други думи – корупцията е при тези, които дефинират в случай че не всичките, то най-малко фундаменталните правила на играта. От тази вероятност на размишление е напълно естествено човек да съотнесе корупцията към висшите ешелони на държавността. Но какво в действителност съставлява корупцията? От позиция на античния си генезис корупцията е на първо място поквара; нещо извънредно омърсително, вулгарно, аморално и не на последно място – подкопаващо устоите на всяка една демократична общественост, в която съумее да пусне корените си.

Но задачата на сегашния текст не е да навлиза в злободневните тематики за купените шофьорски книжки/дипломи, рушветите на пътя или нашумелите акции на прокуратурата против локални кметове, уличени в корупционни практики. Целта е, доколкото е допустимо, да бъде проследен генезисът на казуса, който в действителност ни минимум не потегля от така наречен високи етажи на властта. Проблемът, най-общо казано, потегля от низините. От обществото. От жителите. От нас. Ако чисто метафорично си представим корупцията като едно голямо дърво, което се е разраснало до чутовни размери, вероятно всеки един от вас ще се съгласи, че то дължи своя растеж на първо място на най-ниските си елементи – корените, от които стартира последователно и методично да се издига нагоре към върховете.

На процедура точно това съставляват обществата – корените, от които произлиза всяка демократична държавност. По тази причина в случай че едно общество е податливо към корупция, апатично или като цяло повърхностно по тематиката, прекомерно евентуално е това отношение да се популяризира и по към този момент упоменатите,,горни етажи’’, при политическия хайлайф.

Във връзка с тематиката ще си разреша да вмъкна два цитата, с цел да се опитам да онагледя какъв брой основна е ролята на образованието в това отношение. Според някогашния американски президент Франклин Д. Рузвелт е належащо,,силно и дейно обучение, с цел да бъдат укрепени фундаменталните основи на демокрацията’’. Другото мнение, директно касаещо въпроса с корупцията, е на проф. Нучио Ордине – академични учител и италианец (правя второто разяснение, тъй като може би Италия е единствената страна в Европа, с която можем да се конкурираме в действителност,,достойно’’ в тази насока), който неотдавна в свое изявление съобщи, че,,в битката против корупцията не са задоволителни единствено положителни закони, само че и още по-добри учебни заведения и университети’’. Както евентуално сами забелязвате, фокусът в двете изявления е концентриран върху образованието – и във връзка с устойчивата народна власт, и във връзка с корупцията. В реалност образованието е основополагаща полезност в развиването на която и да е цивилизационна система по света, тъй като на процедура от учебните заведения и университетите излизат не просто идващите генерации, само че и самото бъдеще на съответните общественост и страна и заради това е извънредно необходимо тематиката,,корупция’’ да бъде оптимално подлагана на проучване, задълбочени диспути и въобще цялата семиотика, характеризираща този камшик.

Абсолютно склонен съм с тезата на проф. Ордине, че първите стъпки в борбата против корупцията би трябвало да стартират на първо време в учебните заведения, където до най-голяма степен стартира общественото образуване на индивида и едвам тогава да се мисли в посока на законодателни усъвършенствания. Защото законите имат санкционираша функционалност, в случай че не бъдат спазвани, само че надалеч по-важно е предотвратяването на корупцията първо в мозъка на хората, защото преди да стане обществен, корупцията е духовен проблем.

Освен че е в положение да делегитимира институционалността, рушейки държавния имидж пред очите на обществото, а оттова и доверието му, корупцията не е единствено,,бъг в системата’’. Корупцията е и метод на мислене, на разсъждаване. Тя не е единствено очерняне на демократичността, но и очерняне на морала на едно общество, в случай че то не пожелае да предприеме съответните ограничения за нейното премахване, избирайки да резервира диагностицираната си бездейност. Ето за какво е значимо да се разбере и да се знае, че корупцията не е нещо, което е спуснато непосредствено от горната страна. Както всичко останало, тя също е натурален развой, който потегля от обществените низини и си проправя пътя нагоре.

Кристално ясно е, че никоя страна по света – без значение дали е бедна или богата – не е разрешила този въпрос до безспорни равнища, само че сигурно обществата към този момент са развили някакъв инстикт на непоносимост и тъкмо това може би би било едно задоволително решение в българския случай: обществото да спре да гледа на корупцията като на тип опция в което и да е от нейните неизброими измерения, или като способ за личностно облагодетелстване, единствено тъй като,,всеки по този начин прави’’ (и точно тъй като,,всеки по този начин прави’’, по този начин ще вършат всички по веригата, без значение дали става дума за служител в държавната администрация или върховен политик).

Ако тези неща не бъдат осъзнати от от ден на ден хора в българското общество, корупцията ще продължи да бъде в нас и ние ще продължим да бъдем в корупцията.
Източник: novini.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР