Румен Манов, историк, колекционер и дарител, пред „Труд“: Снишената интелигенция живее и умира като мишка
Почти няма музей в страната, който да не е получил подаяние от Румен Мано в. Той е буен колекционер на разнообразни артефакти, уверен е, че си коства да се съхранява достоверната част от историята в фотоси, предмети, карти и документи. Лично взе участие в търгове, наддава, печели и след това подарява, с цел да има памет. Румен Манов води война със статуквото и институциите, и за своя сметка издава най-значимата, обемна и родолюбива „ Приказка за България ”. Номиниран за „ Будител на годината 2017 ” от Радио FM+. 1 ноември – Денят на будителите, е мотив да поговорим с господин Манов за историята и родолюбието, за хората, които будят нацията
– Денят на будителите мъчно кореспондира със актуалните ни показа за логичен живот. Коя е повода толкоз елементарно да заспиваме като народ, и толкоз мъчно да се будим, господин Манов?
– Будителството е положение на духа. То е схващане и чувство за памет и народностна страведливост. Не е правилно, че мъчно кореспондира със съвремието. Просто в този момент са повече електронните будители – те споделят по-бързо, само че не по-задълбочено и сякаш по-мързеливо. Защото нещата, направени през днешния ден за улеснение на индивида, те карат да не задълбаваш напълно до корените. Захващаш се с доста въпроси и задания, а в това време се получава пъстрота от духовни щения. Без да бъде приключено всичко на 100%. Предишното и настоящето време се разграничават само по по-големия размер електроника, която ни заобикаля.
– Будителите виждат по-напред и по-надалеч – има ли такова личностно развиване през днешния ден? Най-баналният въпрос е има ли модерни будители в този момент?
– Посредствеността през днешния ден е повсеместна и международна. В планетарен мащаб човешкото общество е в рецесия. Всеки може в личната си специалност да бъде будител. Най-универсалният будител е учителят. Той е будител на човешките души, той моделира, усъвършенства… Цялото това море от хора, които се занимават с нещо ново, с нови технологии във всички аспекти на живота, са един тип просветители, будители. Има и хора, надарени свише. Но! Какво се получава – прекомерно доста стартира да се разчита не на личния разсъдък и размишление, а на технологията. Компютърът ще реши казуса, ще даде готовия отговор. По този метод се стеснява хоризонтът. А на някои хора хоризонтът им е върхът на обувките, на идващите – равнището на очите, а единствено единици гледат звездите.
– Но оскотяването ни през днешния ден не е ли стигнало до точка, в която мъчно можем до помислим за оня небосвод горе? Можем даже да кажем, че сме заспали от пристрастия, от взаимна хоризонтална ненавист.
– Омразата е освен по хоризонталата, тя е и по вертикалата. Тук нещата са свързани с онази синусоида на обществото, с развиването му, което не върви единствено нагоре, не върви и единствено надолу. Има спадове, има възходи. Много дълго продължи този спад. Забравихме по какъв начин след пет века иго ставаме за 20 години най-проспериращата нация в света! А в този момент без иго след 28 години сме най-бързо изчезващата нация. Живем във времето на огромните сметки, дребните заплати, празните хладилници. Кой ни докара дотук? Често споделям – не ни би трябвало да се съединяваме, би трябвало ни да се сплотяваме. Но да се сплотяваме не на масата в кръчмата, където всеки е воин. Не са ни нужни към този момент площадни изстъпления, а всеки да върви безшумно по пътеката и да поставя своя дан на купчината, на стената, на пирамидата, на кулата, на градежа България.
– Стигаме обаче и до интелигенцията, която през днешния ден вместо да е камбана на събуждането, мълчи и единствено единици приказват. Сега къде е, не е ли тя съизвършител в разпада на нацията?
– А представяте ли си, в случай че цялата интелигенция стартира да приказва, каква микрофонияи какво бръщолевене ще настане! През някои години – и по соцвреме, и преди този момент са говорили единствено единици. Те или са били с властта, или са били черните овце срещу нея. Интелигенцията постоянно е била двулика, даже трилика. Интелигенция с властта, срещу властта и сивата, снишената – да мине бурята. Точно тази интелигенция живее като мишка и умира като мишка. Без своя позиция. Аз я назовавам площадна или копираща, по този начин наречената страхлива интелигенция. Сега огромна част от дипломите станаха безпредметни, ерзац тапии. Това докара до основаването на псевдо интелигенция. Но тя не е от през вчерашния ден, и по соцвреме имаше такава.
– Властта обаче постоянно е намирала метод да опитоми интелигенцията. Може би тъй като самата тя разрешава това да се случи?
– Първо да забележим кои са били и са във властта – не постоянно хората в нея са интелигентни. Някои от тях са там по политически аргументи, други са сложени на дадени позиции като комфортни хора, като послушковци, които могат елементарно да се манипулират. Но в това време те надълбоко в себе си вечер като легнат под завивката, знаят, че им липсва нещо. Не приказвам дали става дума за първите 7 години, дали е за камиона с книги, който не са прочели, дали това, че не знаят съвсем нищо, обвързвано с българска история и литература… Тези хора обичат да се обкръжават с имена и да се снимат с тях. Те даже могат да изпаднат в миг на подмазвачество. Купуват си част от интелигенцията и в това време с услугите, които вършат, ги държат подвластни. А това е една тяхна индулгенция. Която те стартират да слушат, да имитират, от време на време се стига до комични обстановки. Много хора с властови позиции държат интелигенцията като свое обграждане, като пажове, като част от дворцовата прислуга. Ето по този начин се стига до опитомяването.
– И стигаме до смешния рев за духовни водачи. Ето, едно време българите са отишли не под прозорците на генералите и на политиците, а под прозорците на Вазов, с цел да го попитат какво да вършат. Сега има ли къде и при кого да се отиде?
– Това е отколешна човешка фантазия – да пристигна Месията. От 2000 години насам те все чакат някой да ги поведе и да сътвори на земята оня рай… В същотовреме даже тогава, когато се е създавала най-старата народна власт, на първите редове са били най-удобните седалки. Погледнете амфитеатрите, там постоянно е имало първи измежду равните. Представете си, че в България всички станем с научни трофеи, или всички завършат висше обучение. Какво вършим? Забравяме главния принцип – ние просто не се раждаме равни, не живеем равни и не умираме равни. Всеки идва на тази земя със своята задача, със своя интелектуален багаж, със своите разбирания, странности, добродетели и дефекти. Всеки е една лична галактика и всеки търси сглобката с отсрещния. Това е универсалното придвижване на човешката мисъл към по-добро. Ние в действителност забравихме, че би трябвало наше духовно, мощно, народностно, крепко възприятие на обединяване, на еднаквост, на съпричастност един към различен. Изстудяхме от това възприятие и се получи една душевна хипотермия.
– Някога от интелигенцията са тръгвали будителите, само че в този момент огромна част от нея взе участие в процеса на забравата. Само ще кажа името Сорос и ви оставям вие да продължите…
– Проблемът на интелигенцията е, че в основата си те са небогати, те нямат оня размер финанси, които ще им разреши да се развиват. А когато са небогати и им пристигна внезапно, стават небогати духом. И остава единствено така наречен купена интелигенция. От грантовете на Сорос. В същото време като се изключи че стават купени, те стават и страхливи. Нека не се заблуждаваме – в историята ни имаме образци на смела интелигенция, участваща в процесите. Но по-голяма част от хората, които са създали някаква смяна, са така наречен луди глави. Не единствено у нас, само че в цялата международна история те са тези, които са нарушавали разпоредбите, моралните и всевъзможни етични правила. Скандално за тези времена те са правили промените и са променяли строя, държавността и границите.
– Уж у нас всичко се мери с парични знаци, само че в това време всеки опит да се изхвърлят от учебниците в учебно заведение Ботев, Вазов, Вапцарови други класици поражда у обществото доста остра реакция, и властта се опасява да го наложи. Което приказва, че не сме толкоз заспали.
– Точно това споделям, нали тези хора от властта са издънки на този народ. Затова съм уверен, че няма да загинем, няма да изчезнем, ще оцелеем. А София не е България. В същото време в провинцията живеят извънредно скромни, почтени и работливи хора, с останала здрава и непокътната българска ядка. С тези универсални правила на чест и добродетел. Това е една немалка част. Тези неща ме карат да имам вяра, че имаме бъдеще и ще преодолеем това историческо затруднение, което ни постанова дългия либерален преход.
– Вие, господин Манов, сте номиниран за „ Будител на годината 2017 “. Как приемате това?
– Откровено ви споделям – одобрявам го с възприятие на признателност, само че и с огромно разстройване. В компанията, в която съм, има хора от разнообразни области, които са правили, вършат и ще вършат положителни и красиви неща. Не считам, че съм по-добър от лекарката, която дава светлина в очите на хората, от артиста и режисьора, чийто пиеси гледаме години наред, от дамата, която се занимава с хляба наш насущний, или пък от борбената Нана… В тази компания се усещам признателен и обезпокоен. Самата концепция на Ива Дойчинова е прелестна. Не,не мисля, че би трябвало да има спортен принцип сред будителите, тъй като гласуването постоянно е субективно…
– Книгата ви „ Приказка за България “ се радва на извънреден интерес, в този момент подготвяте и втори том. Нов пъзел на България ли редите?
– Сега баира, по който се катеря, е втори том. Там ще има неща, свързани с историята и паметта на България, само че ще се опитам да включа много по-уникални и редки предмети, всевъзможни артефакти, документи, ордени, знаци – неща, които са направени с великолепие и съвършенство, които са известни по една или две бройки в света, желая да покажа какви неща сме основали преди 100 и повече години, и с които може да се гордее всеки народ от Европа. Ние сме създавали творения, почтени за всяка нация.
– В първия том показахте и разказахте за България в над 2000 илюстрации, а в този момент бихте ли показали най-малко две-три неща, които ще можем да забележим във втория том?
– Има един неповторим нагръден знак – до момента не съм срещал втори – на македоно-одринското опълчение, който е изработен от придворния бижутер на съветския император Николай II. Сребърен знак с гланц от времето на Балканската и Междусъюзническата война 1912-1913 година Или пък един солиден златен орден на Батенберг и на Фердинанд за заслуга. Това са единични бройки и са безусловно незнайни. Знаеше се, че има позлатени, че златен орден за заслуга е даван на Стефан Стамболов, само че в никакъв случай не бях държал в ръката си такова нещо, което съгласно мен и съгласно експерти е неповторимо.
– Как стигнаха до вас тези предмети?
– От един огромен български колекционер, който 30 години живее в чужбина. Пристигна си в България и реши да се раздели с някои неща и по този начин те пристигнаха до мен. Знаех за съществуването им от най-малко 10-15 години и чаках. Този колекционер е от доста огромен мащаб,купуваше български артефакти от всяка точка на планетата. Чест му прави, че не ги е продал през всичките тези години в чужбина, а ги донесе в България. И вместо да стоят скрити в сейфове и зад пет катинара, могат да станат притежание на по-голям кръг хора. За да се види, че и това сме имали. А нашите генерали, офицери, царете ни не са се различавали по нищо от Западните.
– А редки фотографии ще има ли?
– Разбира се, неща, докосвани от ръцето на първите владетели – фотоси с подпис на Батенберг, на княз Фердинанд, има писма, писани от него. Докосвайки ги, все едно допирам част от предишното. Когато човек е оставил подписа си на фотография, все едно е оставил част от душата си. И аз чувствам силата му, непокътната за столетията, и стояла години наред в някое мазе, таван и популярност Богу – неунищожена. Съхранявам ги, до момента в който им намеря комфортното място, в случай че пък са свързани с даден район и са значими за него, ги нося в Държавния списък.
– Вие сте един от най-големите донори – на музеи, на Архива, на Криптата на „ Св. Александър Невски “ – единствено предходната година дарихте над 20 доста редки икони отпреди два-три века. Купувате и дарявате – за какво го вършиме?
– Ще ви отговоря с един простоват извод, до който съм стигнал. Изводът е, че човек не може да яде на две маси, не може да спи в две кревати, не може да спи по едно и също време в две къщи. И душата ми изиска – да не ги виждам единствено аз, а да ги видят повече хора. Тогава би имало смисъл и изгода. И в случай че 10 или повече години съм се любувал единствен на тях, в този момент могат да ги видят хиляди. Някои дарени от мен неща са помагали и за разрешаване на исторически разногласия.
– Всичко това е прелестно, само че България понижава, Терминал 2 е цялостен със заминаващи, а вие към момента вярвате в чудото.
– Винаги съм бил оптимист. Много се веселя, че към този момент млади българи, приключили в чужбина, се връщат. Да, имаме проблем – и демографски, и обществен, всевъзможен. Но ние сме жилави. И по тази причина съм безусловно сигурен, изрично имам вяра – няма да изчезнем, ще се възстановим от раните, които ни нанесе по този начин наречения либерален преход. И България няма да загине.
Нашият посетител
Румен Манов е роден на 27 ноември 1964 година в Кюстендил. Завършил е археология и право във ВТУ „ Св. Кирил и Методий ”. Собственик на столичната изложба „ Нерон ”. Автор на книгите „ Модерният Кюстендил ” и „ Приказка за България ”. Представил сбирката си от икони в каталога „ Небесни покровители на дома ”. Колекционер и донор на доста музеи, галерии, библиотеки, държавни архиви и Криптата на катедралата „ Св. Александър Невски ”.
– Денят на будителите мъчно кореспондира със актуалните ни показа за логичен живот. Коя е повода толкоз елементарно да заспиваме като народ, и толкоз мъчно да се будим, господин Манов?
– Будителството е положение на духа. То е схващане и чувство за памет и народностна страведливост. Не е правилно, че мъчно кореспондира със съвремието. Просто в този момент са повече електронните будители – те споделят по-бързо, само че не по-задълбочено и сякаш по-мързеливо. Защото нещата, направени през днешния ден за улеснение на индивида, те карат да не задълбаваш напълно до корените. Захващаш се с доста въпроси и задания, а в това време се получава пъстрота от духовни щения. Без да бъде приключено всичко на 100%. Предишното и настоящето време се разграничават само по по-големия размер електроника, която ни заобикаля.
– Будителите виждат по-напред и по-надалеч – има ли такова личностно развиване през днешния ден? Най-баналният въпрос е има ли модерни будители в този момент?
– Посредствеността през днешния ден е повсеместна и международна. В планетарен мащаб човешкото общество е в рецесия. Всеки може в личната си специалност да бъде будител. Най-универсалният будител е учителят. Той е будител на човешките души, той моделира, усъвършенства… Цялото това море от хора, които се занимават с нещо ново, с нови технологии във всички аспекти на живота, са един тип просветители, будители. Има и хора, надарени свише. Но! Какво се получава – прекомерно доста стартира да се разчита не на личния разсъдък и размишление, а на технологията. Компютърът ще реши казуса, ще даде готовия отговор. По този метод се стеснява хоризонтът. А на някои хора хоризонтът им е върхът на обувките, на идващите – равнището на очите, а единствено единици гледат звездите.
– Но оскотяването ни през днешния ден не е ли стигнало до точка, в която мъчно можем до помислим за оня небосвод горе? Можем даже да кажем, че сме заспали от пристрастия, от взаимна хоризонтална ненавист.
– Омразата е освен по хоризонталата, тя е и по вертикалата. Тук нещата са свързани с онази синусоида на обществото, с развиването му, което не върви единствено нагоре, не върви и единствено надолу. Има спадове, има възходи. Много дълго продължи този спад. Забравихме по какъв начин след пет века иго ставаме за 20 години най-проспериращата нация в света! А в този момент без иго след 28 години сме най-бързо изчезващата нация. Живем във времето на огромните сметки, дребните заплати, празните хладилници. Кой ни докара дотук? Често споделям – не ни би трябвало да се съединяваме, би трябвало ни да се сплотяваме. Но да се сплотяваме не на масата в кръчмата, където всеки е воин. Не са ни нужни към този момент площадни изстъпления, а всеки да върви безшумно по пътеката и да поставя своя дан на купчината, на стената, на пирамидата, на кулата, на градежа България.
– Стигаме обаче и до интелигенцията, която през днешния ден вместо да е камбана на събуждането, мълчи и единствено единици приказват. Сега къде е, не е ли тя съизвършител в разпада на нацията?
– А представяте ли си, в случай че цялата интелигенция стартира да приказва, каква микрофонияи какво бръщолевене ще настане! През някои години – и по соцвреме, и преди този момент са говорили единствено единици. Те или са били с властта, или са били черните овце срещу нея. Интелигенцията постоянно е била двулика, даже трилика. Интелигенция с властта, срещу властта и сивата, снишената – да мине бурята. Точно тази интелигенция живее като мишка и умира като мишка. Без своя позиция. Аз я назовавам площадна или копираща, по този начин наречената страхлива интелигенция. Сега огромна част от дипломите станаха безпредметни, ерзац тапии. Това докара до основаването на псевдо интелигенция. Но тя не е от през вчерашния ден, и по соцвреме имаше такава.
– Властта обаче постоянно е намирала метод да опитоми интелигенцията. Може би тъй като самата тя разрешава това да се случи?
– Първо да забележим кои са били и са във властта – не постоянно хората в нея са интелигентни. Някои от тях са там по политически аргументи, други са сложени на дадени позиции като комфортни хора, като послушковци, които могат елементарно да се манипулират. Но в това време те надълбоко в себе си вечер като легнат под завивката, знаят, че им липсва нещо. Не приказвам дали става дума за първите 7 години, дали е за камиона с книги, който не са прочели, дали това, че не знаят съвсем нищо, обвързвано с българска история и литература… Тези хора обичат да се обкръжават с имена и да се снимат с тях. Те даже могат да изпаднат в миг на подмазвачество. Купуват си част от интелигенцията и в това време с услугите, които вършат, ги държат подвластни. А това е една тяхна индулгенция. Която те стартират да слушат, да имитират, от време на време се стига до комични обстановки. Много хора с властови позиции държат интелигенцията като свое обграждане, като пажове, като част от дворцовата прислуга. Ето по този начин се стига до опитомяването.
– И стигаме до смешния рев за духовни водачи. Ето, едно време българите са отишли не под прозорците на генералите и на политиците, а под прозорците на Вазов, с цел да го попитат какво да вършат. Сега има ли къде и при кого да се отиде?
– Това е отколешна човешка фантазия – да пристигна Месията. От 2000 години насам те все чакат някой да ги поведе и да сътвори на земята оня рай… В същотовреме даже тогава, когато се е създавала най-старата народна власт, на първите редове са били най-удобните седалки. Погледнете амфитеатрите, там постоянно е имало първи измежду равните. Представете си, че в България всички станем с научни трофеи, или всички завършат висше обучение. Какво вършим? Забравяме главния принцип – ние просто не се раждаме равни, не живеем равни и не умираме равни. Всеки идва на тази земя със своята задача, със своя интелектуален багаж, със своите разбирания, странности, добродетели и дефекти. Всеки е една лична галактика и всеки търси сглобката с отсрещния. Това е универсалното придвижване на човешката мисъл към по-добро. Ние в действителност забравихме, че би трябвало наше духовно, мощно, народностно, крепко възприятие на обединяване, на еднаквост, на съпричастност един към различен. Изстудяхме от това възприятие и се получи една душевна хипотермия.
– Някога от интелигенцията са тръгвали будителите, само че в този момент огромна част от нея взе участие в процеса на забравата. Само ще кажа името Сорос и ви оставям вие да продължите…
– Проблемът на интелигенцията е, че в основата си те са небогати, те нямат оня размер финанси, които ще им разреши да се развиват. А когато са небогати и им пристигна внезапно, стават небогати духом. И остава единствено така наречен купена интелигенция. От грантовете на Сорос. В същото време като се изключи че стават купени, те стават и страхливи. Нека не се заблуждаваме – в историята ни имаме образци на смела интелигенция, участваща в процесите. Но по-голяма част от хората, които са създали някаква смяна, са така наречен луди глави. Не единствено у нас, само че в цялата международна история те са тези, които са нарушавали разпоредбите, моралните и всевъзможни етични правила. Скандално за тези времена те са правили промените и са променяли строя, държавността и границите.
– Уж у нас всичко се мери с парични знаци, само че в това време всеки опит да се изхвърлят от учебниците в учебно заведение Ботев, Вазов, Вапцарови други класици поражда у обществото доста остра реакция, и властта се опасява да го наложи. Което приказва, че не сме толкоз заспали.
– Точно това споделям, нали тези хора от властта са издънки на този народ. Затова съм уверен, че няма да загинем, няма да изчезнем, ще оцелеем. А София не е България. В същото време в провинцията живеят извънредно скромни, почтени и работливи хора, с останала здрава и непокътната българска ядка. С тези универсални правила на чест и добродетел. Това е една немалка част. Тези неща ме карат да имам вяра, че имаме бъдеще и ще преодолеем това историческо затруднение, което ни постанова дългия либерален преход.
– Вие, господин Манов, сте номиниран за „ Будител на годината 2017 “. Как приемате това?
– Откровено ви споделям – одобрявам го с възприятие на признателност, само че и с огромно разстройване. В компанията, в която съм, има хора от разнообразни области, които са правили, вършат и ще вършат положителни и красиви неща. Не считам, че съм по-добър от лекарката, която дава светлина в очите на хората, от артиста и режисьора, чийто пиеси гледаме години наред, от дамата, която се занимава с хляба наш насущний, или пък от борбената Нана… В тази компания се усещам признателен и обезпокоен. Самата концепция на Ива Дойчинова е прелестна. Не,не мисля, че би трябвало да има спортен принцип сред будителите, тъй като гласуването постоянно е субективно…
– Книгата ви „ Приказка за България “ се радва на извънреден интерес, в този момент подготвяте и втори том. Нов пъзел на България ли редите?
– Сега баира, по който се катеря, е втори том. Там ще има неща, свързани с историята и паметта на България, само че ще се опитам да включа много по-уникални и редки предмети, всевъзможни артефакти, документи, ордени, знаци – неща, които са направени с великолепие и съвършенство, които са известни по една или две бройки в света, желая да покажа какви неща сме основали преди 100 и повече години, и с които може да се гордее всеки народ от Европа. Ние сме създавали творения, почтени за всяка нация.
– В първия том показахте и разказахте за България в над 2000 илюстрации, а в този момент бихте ли показали най-малко две-три неща, които ще можем да забележим във втория том?
– Има един неповторим нагръден знак – до момента не съм срещал втори – на македоно-одринското опълчение, който е изработен от придворния бижутер на съветския император Николай II. Сребърен знак с гланц от времето на Балканската и Междусъюзническата война 1912-1913 година Или пък един солиден златен орден на Батенберг и на Фердинанд за заслуга. Това са единични бройки и са безусловно незнайни. Знаеше се, че има позлатени, че златен орден за заслуга е даван на Стефан Стамболов, само че в никакъв случай не бях държал в ръката си такова нещо, което съгласно мен и съгласно експерти е неповторимо.
– Как стигнаха до вас тези предмети?
– От един огромен български колекционер, който 30 години живее в чужбина. Пристигна си в България и реши да се раздели с някои неща и по този начин те пристигнаха до мен. Знаех за съществуването им от най-малко 10-15 години и чаках. Този колекционер е от доста огромен мащаб,купуваше български артефакти от всяка точка на планетата. Чест му прави, че не ги е продал през всичките тези години в чужбина, а ги донесе в България. И вместо да стоят скрити в сейфове и зад пет катинара, могат да станат притежание на по-голям кръг хора. За да се види, че и това сме имали. А нашите генерали, офицери, царете ни не са се различавали по нищо от Западните.
– А редки фотографии ще има ли?
– Разбира се, неща, докосвани от ръцето на първите владетели – фотоси с подпис на Батенберг, на княз Фердинанд, има писма, писани от него. Докосвайки ги, все едно допирам част от предишното. Когато човек е оставил подписа си на фотография, все едно е оставил част от душата си. И аз чувствам силата му, непокътната за столетията, и стояла години наред в някое мазе, таван и популярност Богу – неунищожена. Съхранявам ги, до момента в който им намеря комфортното място, в случай че пък са свързани с даден район и са значими за него, ги нося в Държавния списък.
– Вие сте един от най-големите донори – на музеи, на Архива, на Криптата на „ Св. Александър Невски “ – единствено предходната година дарихте над 20 доста редки икони отпреди два-три века. Купувате и дарявате – за какво го вършиме?
– Ще ви отговоря с един простоват извод, до който съм стигнал. Изводът е, че човек не може да яде на две маси, не може да спи в две кревати, не може да спи по едно и също време в две къщи. И душата ми изиска – да не ги виждам единствено аз, а да ги видят повече хора. Тогава би имало смисъл и изгода. И в случай че 10 или повече години съм се любувал единствен на тях, в този момент могат да ги видят хиляди. Някои дарени от мен неща са помагали и за разрешаване на исторически разногласия.
– Всичко това е прелестно, само че България понижава, Терминал 2 е цялостен със заминаващи, а вие към момента вярвате в чудото.
– Винаги съм бил оптимист. Много се веселя, че към този момент млади българи, приключили в чужбина, се връщат. Да, имаме проблем – и демографски, и обществен, всевъзможен. Но ние сме жилави. И по тази причина съм безусловно сигурен, изрично имам вяра – няма да изчезнем, ще се възстановим от раните, които ни нанесе по този начин наречения либерален преход. И България няма да загине.
Нашият посетител
Румен Манов е роден на 27 ноември 1964 година в Кюстендил. Завършил е археология и право във ВТУ „ Св. Кирил и Методий ”. Собственик на столичната изложба „ Нерон ”. Автор на книгите „ Модерният Кюстендил ” и „ Приказка за България ”. Представил сбирката си от икони в каталога „ Небесни покровители на дома ”. Колекционер и донор на доста музеи, галерии, библиотеки, държавни архиви и Криптата на катедралата „ Св. Александър Невски ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ