Защо в Банско не харесват днешните Вапцарови
Почти няма българин, който да не е посещавал къщата-музей на поета бунтовник Никола Вапцаров в Банско. Малко хора, обаче, подозират за свадите, които витаят към наследството на поета.
Историята стартира няколко години след разстрела на Никола Вапцаров, когато брат му Борис ловко се възползва от всички привилегии, които комунистическата партия може да му даде като роднина на поета. Привилегии, от които личната му брачна половинка се е отказала.
Борис Вапцаров става секретар на регионалния комитет на Българска комунистическа партия, заместник-министър на културата, посланк и и още куп дипломатически и административни постове. Облагодетелства се и с 300 кв.м. апартамент в Лозенец, което се е полагало единствено на високопоставени представители на алената буржоазия.
Докато всичко това се случва, през 1952 година страната изплаща от фамилията на поета Вапцарови родната му къща за 19 648 лева – висока сума за стандарта на живот по това време.
Превръща я в музей. Майката на поета остава да живее в нея и посреща и споделя за Никола Вапцаров на всички посетители на музея.
След приемането на Закона за реституцията, брачната половинка на Борис Вапцаров и децата им – Майя и Никола, завеждат дело за родната къща на поета. Искат страната да им „ върне “ къщата, предлагайки да „ облекчат държавната хазна “ като създадат музея частен.
Те са единствените наследници от рода Вапцарови, които имат искания да бъдат обезщетявани за нещо.
Бойка Вапцарова, брачна половинка на поета, декларира: „ Не съм получила и не съм желала нито лев през 1952 година и в този момент не искам да получа нищо при реституцията от 1992 година “.
Чрез медиите тя насочва обръщение и към съда като моли да отсъди по този начин, че къщата на Вапцарови да остане вечно музей, „ поради светлата памет на огромния български стихотворец, приет и уважаван с обич в България и по света “.
Това не стопира Майя и Никола Вапцарови, племеници на поета бунтовник. Делата не престават, макар че наяв излиза и декларация, с която дядо им – Борис Вапцаров, се отхвърля от искания към парцела.
През 1998 година Върховния административен съд им отсъжда 5,5 дванадесети от парцела. Кметът на града по това време отхвърля да ги вкара във притежание, което води до още каузи, искове за обезщетение, права над дворното място. Стига се до там племенниците на поета да предявят иск за 1 200 000 лева обезщетение.
Междувременно община Банско преотстъпва право на градеж върху имот на Майя и Никола Вапцарови, върху който те построяват хотел „ Шато Вапцаров”. Възмездени с пари и парцели, само че към момента недоволни, те не стопират до тук.
Безкрайната им лакомия не остава незабелязана от хората на Банско и те даже вършат подписка „ Да спасим Вапцаров от Вапцарови “.
На фона на тази злост младият Никола Вапцаров – внук на Борис Вапцаров (брат на поета), взема решение да изгрее на политическия хоризонт като се явява като самостоятелен претендент за депутат, както и на кметските избори в Банско.
Тези му начинания са цялостно крушение, само че желанието за изява на фамилията му е по-силно от морала.
Като не съумява да влезе в Народното събрание, младият претендент за популярност прави опита за самовъвеждане във притежание на къщата-музей в Банско по един... меко казано циркаджийски метод.
Светла Барякова, шеф на Музеен комплекс, Банско споделя: „ Никола Борисов Вапцаров, следван от жена си Светла и двамата им сина Никола (днешният „ деятел “) и Борис влязоха в музея, седнаха на двора и извадиха да играят шах. Малко след 18 ч. ги поканих да изоставен, тъй като работното време свършва и пускаме СОТ-а.
Всички в един глас обявиха, че къщата е тяхна и ще стоят в нея колкото си желаят. Предложиха ми да сключим контракт за наем за 1 лев и да стартираме дружно да събираме таксите от билетите. При тази провокация Барякова отива при дежурния в общината.
Той звъни в сектора, идват двама служители на реда и криминалист и чак след диалози до 20,00 часа всички Вапцарови са конвоирани до полицейския сектор, двамата синове са закопчани с белезници. Писмени свидетелства дават и музейните служащи.
Малко след среднощ Вапцарови са освободени. “
Директорката на къщата-музей споделя пред в. „ БАНКЕРЪ “, че обществото в града е извънредно отрицателно настроено към всичките циркове, които тези наследници на Вапцаров разиграват.
Но очевидно на национално равнище цирковете към момента минават, защото младият Никола Вапцаров през днешния ден може да бъде забелязан по медиите като „ елементарен “ и „ почтен “ човек, който пази цивилен дела и издига Мая Манолова за претендент за кмет на София.
Време е преди да припознаем следващия привиден политик, да проявим малко любознание към историята му.
Използвани са материали от https://www.vaptsarovmuseum.org
Историята стартира няколко години след разстрела на Никола Вапцаров, когато брат му Борис ловко се възползва от всички привилегии, които комунистическата партия може да му даде като роднина на поета. Привилегии, от които личната му брачна половинка се е отказала.
Борис Вапцаров става секретар на регионалния комитет на Българска комунистическа партия, заместник-министър на културата, посланк и и още куп дипломатически и административни постове. Облагодетелства се и с 300 кв.м. апартамент в Лозенец, което се е полагало единствено на високопоставени представители на алената буржоазия.
Докато всичко това се случва, през 1952 година страната изплаща от фамилията на поета Вапцарови родната му къща за 19 648 лева – висока сума за стандарта на живот по това време.
Превръща я в музей. Майката на поета остава да живее в нея и посреща и споделя за Никола Вапцаров на всички посетители на музея.
След приемането на Закона за реституцията, брачната половинка на Борис Вапцаров и децата им – Майя и Никола, завеждат дело за родната къща на поета. Искат страната да им „ върне “ къщата, предлагайки да „ облекчат държавната хазна “ като създадат музея частен.
Те са единствените наследници от рода Вапцарови, които имат искания да бъдат обезщетявани за нещо.
Бойка Вапцарова, брачна половинка на поета, декларира: „ Не съм получила и не съм желала нито лев през 1952 година и в този момент не искам да получа нищо при реституцията от 1992 година “.
Чрез медиите тя насочва обръщение и към съда като моли да отсъди по този начин, че къщата на Вапцарови да остане вечно музей, „ поради светлата памет на огромния български стихотворец, приет и уважаван с обич в България и по света “.
Това не стопира Майя и Никола Вапцарови, племеници на поета бунтовник. Делата не престават, макар че наяв излиза и декларация, с която дядо им – Борис Вапцаров, се отхвърля от искания към парцела.
През 1998 година Върховния административен съд им отсъжда 5,5 дванадесети от парцела. Кметът на града по това време отхвърля да ги вкара във притежание, което води до още каузи, искове за обезщетение, права над дворното място. Стига се до там племенниците на поета да предявят иск за 1 200 000 лева обезщетение.
Междувременно община Банско преотстъпва право на градеж върху имот на Майя и Никола Вапцарови, върху който те построяват хотел „ Шато Вапцаров”. Възмездени с пари и парцели, само че към момента недоволни, те не стопират до тук.
Безкрайната им лакомия не остава незабелязана от хората на Банско и те даже вършат подписка „ Да спасим Вапцаров от Вапцарови “.
На фона на тази злост младият Никола Вапцаров – внук на Борис Вапцаров (брат на поета), взема решение да изгрее на политическия хоризонт като се явява като самостоятелен претендент за депутат, както и на кметските избори в Банско.
Тези му начинания са цялостно крушение, само че желанието за изява на фамилията му е по-силно от морала.
Като не съумява да влезе в Народното събрание, младият претендент за популярност прави опита за самовъвеждане във притежание на къщата-музей в Банско по един... меко казано циркаджийски метод.
Светла Барякова, шеф на Музеен комплекс, Банско споделя: „ Никола Борисов Вапцаров, следван от жена си Светла и двамата им сина Никола (днешният „ деятел “) и Борис влязоха в музея, седнаха на двора и извадиха да играят шах. Малко след 18 ч. ги поканих да изоставен, тъй като работното време свършва и пускаме СОТ-а.
Всички в един глас обявиха, че къщата е тяхна и ще стоят в нея колкото си желаят. Предложиха ми да сключим контракт за наем за 1 лев и да стартираме дружно да събираме таксите от билетите. При тази провокация Барякова отива при дежурния в общината.
Той звъни в сектора, идват двама служители на реда и криминалист и чак след диалози до 20,00 часа всички Вапцарови са конвоирани до полицейския сектор, двамата синове са закопчани с белезници. Писмени свидетелства дават и музейните служащи.
Малко след среднощ Вапцарови са освободени. “
Директорката на къщата-музей споделя пред в. „ БАНКЕРЪ “, че обществото в града е извънредно отрицателно настроено към всичките циркове, които тези наследници на Вапцаров разиграват.
Но очевидно на национално равнище цирковете към момента минават, защото младият Никола Вапцаров през днешния ден може да бъде забелязан по медиите като „ елементарен “ и „ почтен “ човек, който пази цивилен дела и издига Мая Манолова за претендент за кмет на София.
Време е преди да припознаем следващия привиден политик, да проявим малко любознание към историята му.
Използвани са материали от https://www.vaptsarovmuseum.org
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ