Капитан дьо Тревил – героят, когото несправедливо забравяме
Почти може да се обзаложим, че множеството читатели или фенове на „ Тримата мускетари “ си показват капитан дьо Тревил подобен, каквито са неговите кино облици – боен в напреднала междинна възраст, постоянно дребничък, което ускорява комедийния му резултат. Общо взето, персонаж, на чийто декор основните герои изпъкват още повече. Но при Александър Дюма това е напълно друг персонаж.
На първо място, не толкоз боец (макар, че е храбрец), колкото умел велможа. Приятел на краля още от детството. Както споделя господин д’Артанян-баща: „ Като дете той имаше достойнството да играе с нашия крал Людовик Тринадесети – Бог да го благослови! Случваше се техните игри да минават в тупаници. Юмруците, с които той постановяваше краля, вдъхнаха на Негово величество огромно почитание и другарски усеща към господин дьо Тревил “.
Капитан дьо Тревил владеел изкуството на придворната конспирация, само че въпреки всичко си оставал почтен човек. И още нещо: макар изтощителните походи и при всички компликации на военния живот, той бил обезверен изследовател на деликатни завършения, изтънчен джентълмен, който знаел по какъв начин да блесне пред дамите. За успехите му на това „ полесражение “ се носели митове.
Но най-важното: без съучастието на дьо Тревил фамозното пътешестване на д’Артанян до Англия, откъдето донесъл брилянтеното колие и по този начин избавил кралицата, просто нямало да се реализира, да не приказваме за някакъв сполучлив резултат. И в действителност: по какъв начин един елементарен млад гасконец може да напусне Париж, когато е на работа? Но неговият пълководец, господин де-з-Есар, бил шурей на капитан дьо Тревил, по тази причина трябвало единствено една молба към капитана и да получи отпуск.
Като умел велможа, дьо Тревил не желае да знае къде се насочва д`Артанян – само че като негов добър и по-възрастен прелестен просто го пита какво му е належащо. До ден-днешен това си остава класика в жанра на придворните, шпионски, мафиотски и всевъзможни други интриги – няма потребност човек да знае повече от това, което е належащо за триумфа на някакво начинание, в случай че не желае да си завоюва спомагателни главоболия. Мъдростта си е мъдрост във всички времена и столетия.
Също по този начин, дьо Тревил дава концепцията на д`Артанян да вземе със себе си своите трима другари. После дава и отпуск на Атос, Портос и Арамис, с цел да съпроводят д`Артанян. Дотогава концепцията на Констанс да изпрати обичания си в Лондон е просто женска фантазия без действителна връзка с живота. Идеята на д`Артанян самичък да хукне за Лондон пък е елементарна младежка случка. Но когато с организацията на всичко се заема дьо Тревил – нещата стават действителни. Именно здравият разсъдък на капитана разрешил на д’Артанян и неговите другари да изпълнят поръчката на кралицата.
А и по-нататък дьо Тревил от време на време управлява младия воин. Изпраща го на поход, с цел да открие приятелите си, изчезнали по рискования маршрут. Дава му положителни препоръки за диаманта, подарен от кралицата, за миледи Уинтър и по други въпроси. Именно Тревил посредством Атос предизвестява д’Артанян да не посещава дома на съмнителната миледи. Ако д’Артанян се беше съобразил с този съвет, щеше да избегне доста неприятности по житейския си път.
Остава да се признае: в целия разказ излиза наяве, че д’Артанян е съумял да избави живота си и даже да реализира своята цел с помощта на двама души: на грижите и положителните препоръки на капитан дьо Тревил, както и на милостта на своя максимален враг – кардинал Ришельо. Кардиналът обаче е друга история.
