Почти два месеца след началото на учебната година дефицитът на

Почти два месеца след началото на образователната година дефицитът на учители не е изцяло преодолян. От уеб страницата на Регионалното ръководство на образованието излиза наяве, че в пазарджишкото Основно учебно заведение " Св. св. Кирил и Методий " има вакантни места за учител по осведомителни технологии и за преподавател по съветски език. Друго Основно учебно заведение - „ Христо Ботев ” в село Юнаците, отстоящо на 9 км от регионалния център - търси учител/старши преподавател по британски език. Буквално допреди седмица сходен проблем имаше и учебното заведение в село Ивайло, което пък е единствено на 4 км от Пазарджик. Всъщност за никого не е загадка, че учебните заведения в сателитните на Пазарджик селища изпитват и ще изпитват все по-големи компликации както с привличането на преподаватели, по този начин и с набирането на възпитаници. Обяснението е просто - голямата част от родителите работят в града и избират децата също да учат там, в това число, тъй като по този начин цялата логистика завеждане/прибиране е по-лесна, пък и тъй като градските учебни заведения се употребяват с по-добро име. И тъй като учебните заведения от години са с делегирани бюджети и парите следват ученика, то в селските школа като няма възпитаници, няма и добър бюджет с всички произлизащи от това последици.

Това, че учителите не доближават, се вижда и в последния бюлетин на Бюрото по труда в Пазарджик, където са оповестени три свободни позиции - две за преподаватели по британски и една за преподавател по музика.

В ноемврийското издание на листа на трудовата борса в Пазарджик има 13 свободни места за висшисти, до момента в който в Панагюрище е оповестено единствено едно място - за рехабилитатор.

Както при фрагментите с академични дипломи, по този начин и при среднистите трайно остава търсенето на инженерно-технически личен състав, изключително в браншовете електротехника, електроника, машиностроене. Вакантни са десетки работни места както в огромни, по този начин и в дребни компании. Общото е, че работодателите и евентуалните служащи не намират общ език по тематиката за парите. В някои сектори, като хотелиерството да вземем за пример, се мъчат да преодолеят това различие с импорт на работна ръка, само че това палиативно решение сякаш не работи задоволително добре.

И един абсурд - макар неведнъж повтаряните тъжби на работодатели от всевъзможен сан и тип за недостига на квалифицирана работна ръка, в Бюрото по труда просто валят поръчки за търсене на общи служащи във всички сектори - строителство, озеленяване, ресторантьорство, хранително-вкусова индустрия и така нататък В момента в Пазарджик са оповестени към 100 места за общи служащи и още десетки за позиции, които не изискват профилирани умения - в търговията, публичното хранене, чистотата и т.н.