Доходите на 45% от пълнолетните жители на страната са останали непроменени от началото на кризата
Почти два месеца след началото на пандемията с COVID-19, през които Народното събрание вкара изключително състояние и беше прекратена активността на редица бизнеси, а други бяха директно или индиректно наранени от рецесията в страната и Европа, настъпиха редица промени в стопанската интензивност, организацията на работа, заетостта, приходите и икономическите модели на жители и бизнес.
Редица държавни управления, включително и българското лансираха проекти и ограничения за подкрепяне на бизнеса и жителите за превъзмогване на следствията от икономическата и обществена рецесия, произлизащи от пандемията. Същевременно все още липсва цялостна картина какво се случва на микро и макро ниво, какъв е обсегът и мащабът на резултатите от рецесията и респективно, на подхванатите антикризисни ограничения.
Младите се опасяват повече от ковид
В интервала 13-23 април Алфа Рисърч организира първото сложно редом изследване на жители и бизнес, чиято цел е да събере справедлива, надеждна и политематична информация за икономическото положение на жителите и стопанските субекти в България, за работния статус, приходи, настройки и характерни проблеми пред обособените обществени групи, да наблюдава до каква степен съответни са подхванатите от държавното управление и съответните министерства обществени и стопански ограничения, какви са бъдещите упования към тях и вероятните социално-икономически промени в идващите месеци.
Доходите на 45% от пълнолетните поданици на страната са останали непроменени от началото на рецесията, при 26% те са намалели, само че без да заплашват съществено издръжката на семействата, а 25% са претърпелите по-драстичен спад. Очаквано най-значим спад на приходите още в първите седмици от рецесията търпят заетите в браншовете, които директно бяха наранени от карантинните ограничения. Въпреки това анализът сочи, че отрицателните резултати последователно обгръщат и нови групи.
Кои групи са най-изложени на риск?
В риск от загуба на приходи са към една четвърт от българите. Три съществени социално-демографски групи се открояват с най-чувствителна загуба на приходи през интервала на рецесията: безработните (6% изгубили работата си с началото на рецесията и 7% - отпреди това), самонаетите (7%) и представителите на свободни специалности (7%). Сумарно видяно, те образуват онази една четвърт от българското население, която е претърпяла най-значим спад в приходите си.
Доходите на наетите, които не престават трудовата си активност по същия метод както преди рецесията, или с известно преструктуриране, се резервират на предходните им нива.
Както предвид на актуалната обстановка, по този начин и на неизвестностите пред стопанската система в близко бъдеще, е извънредно значимо следенето на това по какъв начин се трансформира характерът на трудовата активност в изискванията на карантина и обществена отдалеченост.
За 48% обстановката е непроменена и те не престават да работят на цялостен работен ден на работното си място. В работните места на всеки пети се е наложила метаморфоза, само че при опазване на ангажираността: 10% редуват седмици на работа от у дома и на работното място, други 8 на 100 са минали напълно към така наречен хоум офис. Като процентни съотношения тези дялове не са високи, само че като безспорен брой става въпрос за към половин милион работещи, които последователно минават към изнесени работни места.
"Галъп ": Тревогата на българите за ковид остава висока, само че не продължава да пораства
Този развой, с всички свои плюсове и минуси, може да окаже въздействие върху преструктуриране на нормални действия през идващите години. Сумарно към две трети са хората, чиято цялостна претовареност продължава непроменена, или с известна трансформация. Те образуват групата с релативно най-стабилен стопански статус в досегашната рецесия.
Пред риск обаче са изправени хората, за които са настъпили по-съществени промени – понижаване на работното време или изпращане в отпуск. Съкращаване на работно време и стартиране на чиновниците в отпуск са първа стъпка в опита за опазване на чиновници. При задълбочаване на обстановката обаче работодателите най-вероятно ще са принудени да освободят част от тях. Съкратено работно време на работното си място заявяват 10% от пълнолетните българи, други 3% - понижен работен режим, само че от у дома. Близо 20% са наетите, които към момента не са официално освободени, само че са разпуснати в заплатен или неплатен отпуск.
Не по-маловажен знак за сегашната и бъдеща икономическа обстановка са източниците на безработица.
Данните от изследването обрисуват три съществени източника: съкращения след прекъсване на активността на компанията по силата на ограниченията в интервала на изключително състояние (56% от останалите без работа), съкратени в браншове, чиято активност понижава със забавянето на стопанската система у нас или в предприятия – сътрудници в чужбина (32%) и завърнали се от чужбина заради загубата на работа там (12%).
Анализът и оценките сочат, че към 6.6% не просто от заетите, а от пълнолетните българи са без работа в сегашния миг. Данните са по-високи от публично оповестените от Агенция по заетостта, тъй като включват както записаните в Бюрата по труда, по този начин и нерегистрираните и заради това остават отвън обсега на формалните данни за коефициент на безработица:
Към момента на осъществяване на изследването малко над една трета от останалите без работа декларират, че към този момент са се записали в Бюрата по труда, което подхожда почти на към 90 000 - 100 000 души. Друга една пета възнамеряват да го създадат в идните седмици. Дали ще го създадат зависи мощно от това, дали компаниите, в които са работили, ще възстановят активността си, защото връщане на предходното работно място е пожеланият от тях вид.
Една четвърт от останалите без работа поради рецесията обаче не могат да се записват, защото са работили без контракт и осигуровки и са на практика без трудови права. Притеснителен е фактът, че измежду тях доминират млади, едва образовани и ниско квалифицирани жители, което може да сложи още веднъж казуса с младежката безработица.
Оценката за отговора на изпълнителната власт на обществените и стопански аспекти на рецесията
Още в първите седмици на рецесията, общественото министерство стартира поредност от ограничения за жители и работодатели. И жителите, и бизнесът ги възприемат като обществени ограничения, ориентирани към подкрепяне на най-уязвимите и нуждаещи се публични групи в интервала на рецесия. Респективно, реакцията към тези ограничения на МТСП е позитивна и отразява разбирането за взаимност и подкрепяне на най-засегнатите в обществото.
Най-висока поддръжка събират ориентираните към най-рисковите групи и свързани с непосредствено материално подкрепяне начинания. Различните косвени ограничения и кредитни принадлежности срещат по-резервирано отношение.
Общата оценка за държавните политики в интервала на рецесията е умерено положителна – с утвърждение за първите реакции и упования за спомагателни ограничения по отношение на дълготрайните последствия:
Общо 71% от пълнолетните поданици на страната имат позитивно мнение за дейностите на изпълнителната власт в интервала на рецесията. Повече или по-малко негативна е настройката на 21% от хората.
Аналогично, 69% утвърждават дейностите на МТСП, като 46% от тях имат очакване за още по-обхватни начинания. Критични са 20% от българите. Най-одобрявани са ограниченията за справяне с краткосрочните провокации: въведените условия към работодателите за запазване здравето на работещите в интервала на епидемията (63% позитивни против 7% негативни оценки) и помощта за хората с увреждания (57% позитивни против 9% негативни оценки). Положителна, само че и с упования за надграждане е оценката за по-дългосрочните решения на рецесията: 43% утвърждение против 21% сериозно настроени български жители.
Трябва да се означи, че утвърждението към краткосрочните обществени ограничения е на фона на преобладаващ скептицизъм за запазването на работата и приходите на хората в идващите месеци. В този смисъл, досегашната бърза реакция, отбраната на най-уязвимите групи и създадените по-широк кръг от незабавни ограничения се правят оценка положително. Предвид паниките към развоя на икономическата рецесия обаче, дълготрайните упования са отправени към по-бързото изцяло икономическо възобновяване на страната. Което, от своя страна, е тясно обвързвано с ресурсите, потенциала и тласъците за бизнеса в идващите месеци.
Проучването измежду жителите е представително за пълнолетното население на страната. Реализирано е в интервала 13 – 23 април 2020г. измежду извадка от 1000 пълнолетни жители посредством телефонни изявленията. Извадката е стратифицирана по вид обитаемо място, възраст, пол и обучение на интервюираните.
Редица държавни управления, включително и българското лансираха проекти и ограничения за подкрепяне на бизнеса и жителите за превъзмогване на следствията от икономическата и обществена рецесия, произлизащи от пандемията. Същевременно все още липсва цялостна картина какво се случва на микро и макро ниво, какъв е обсегът и мащабът на резултатите от рецесията и респективно, на подхванатите антикризисни ограничения.
В интервала 13-23 април Алфа Рисърч организира първото сложно редом изследване на жители и бизнес, чиято цел е да събере справедлива, надеждна и политематична информация за икономическото положение на жителите и стопанските субекти в България, за работния статус, приходи, настройки и характерни проблеми пред обособените обществени групи, да наблюдава до каква степен съответни са подхванатите от държавното управление и съответните министерства обществени и стопански ограничения, какви са бъдещите упования към тях и вероятните социално-икономически промени в идващите месеци.
Доходите на 45% от пълнолетните поданици на страната са останали непроменени от началото на рецесията, при 26% те са намалели, само че без да заплашват съществено издръжката на семействата, а 25% са претърпелите по-драстичен спад. Очаквано най-значим спад на приходите още в първите седмици от рецесията търпят заетите в браншовете, които директно бяха наранени от карантинните ограничения. Въпреки това анализът сочи, че отрицателните резултати последователно обгръщат и нови групи.
Кои групи са най-изложени на риск?
В риск от загуба на приходи са към една четвърт от българите. Три съществени социално-демографски групи се открояват с най-чувствителна загуба на приходи през интервала на рецесията: безработните (6% изгубили работата си с началото на рецесията и 7% - отпреди това), самонаетите (7%) и представителите на свободни специалности (7%). Сумарно видяно, те образуват онази една четвърт от българското население, която е претърпяла най-значим спад в приходите си.
Доходите на наетите, които не престават трудовата си активност по същия метод както преди рецесията, или с известно преструктуриране, се резервират на предходните им нива.
Както предвид на актуалната обстановка, по този начин и на неизвестностите пред стопанската система в близко бъдеще, е извънредно значимо следенето на това по какъв начин се трансформира характерът на трудовата активност в изискванията на карантина и обществена отдалеченост.
За 48% обстановката е непроменена и те не престават да работят на цялостен работен ден на работното си място. В работните места на всеки пети се е наложила метаморфоза, само че при опазване на ангажираността: 10% редуват седмици на работа от у дома и на работното място, други 8 на 100 са минали напълно към така наречен хоум офис. Като процентни съотношения тези дялове не са високи, само че като безспорен брой става въпрос за към половин милион работещи, които последователно минават към изнесени работни места.
Този развой, с всички свои плюсове и минуси, може да окаже въздействие върху преструктуриране на нормални действия през идващите години. Сумарно към две трети са хората, чиято цялостна претовареност продължава непроменена, или с известна трансформация. Те образуват групата с релативно най-стабилен стопански статус в досегашната рецесия.
Пред риск обаче са изправени хората, за които са настъпили по-съществени промени – понижаване на работното време или изпращане в отпуск. Съкращаване на работно време и стартиране на чиновниците в отпуск са първа стъпка в опита за опазване на чиновници. При задълбочаване на обстановката обаче работодателите най-вероятно ще са принудени да освободят част от тях. Съкратено работно време на работното си място заявяват 10% от пълнолетните българи, други 3% - понижен работен режим, само че от у дома. Близо 20% са наетите, които към момента не са официално освободени, само че са разпуснати в заплатен или неплатен отпуск.
Не по-маловажен знак за сегашната и бъдеща икономическа обстановка са източниците на безработица.
Данните от изследването обрисуват три съществени източника: съкращения след прекъсване на активността на компанията по силата на ограниченията в интервала на изключително състояние (56% от останалите без работа), съкратени в браншове, чиято активност понижава със забавянето на стопанската система у нас или в предприятия – сътрудници в чужбина (32%) и завърнали се от чужбина заради загубата на работа там (12%).
Анализът и оценките сочат, че към 6.6% не просто от заетите, а от пълнолетните българи са без работа в сегашния миг. Данните са по-високи от публично оповестените от Агенция по заетостта, тъй като включват както записаните в Бюрата по труда, по този начин и нерегистрираните и заради това остават отвън обсега на формалните данни за коефициент на безработица:
Към момента на осъществяване на изследването малко над една трета от останалите без работа декларират, че към този момент са се записали в Бюрата по труда, което подхожда почти на към 90 000 - 100 000 души. Друга една пета възнамеряват да го създадат в идните седмици. Дали ще го създадат зависи мощно от това, дали компаниите, в които са работили, ще възстановят активността си, защото връщане на предходното работно място е пожеланият от тях вид.
Една четвърт от останалите без работа поради рецесията обаче не могат да се записват, защото са работили без контракт и осигуровки и са на практика без трудови права. Притеснителен е фактът, че измежду тях доминират млади, едва образовани и ниско квалифицирани жители, което може да сложи още веднъж казуса с младежката безработица.
Оценката за отговора на изпълнителната власт на обществените и стопански аспекти на рецесията
Още в първите седмици на рецесията, общественото министерство стартира поредност от ограничения за жители и работодатели. И жителите, и бизнесът ги възприемат като обществени ограничения, ориентирани към подкрепяне на най-уязвимите и нуждаещи се публични групи в интервала на рецесия. Респективно, реакцията към тези ограничения на МТСП е позитивна и отразява разбирането за взаимност и подкрепяне на най-засегнатите в обществото.
Най-висока поддръжка събират ориентираните към най-рисковите групи и свързани с непосредствено материално подкрепяне начинания. Различните косвени ограничения и кредитни принадлежности срещат по-резервирано отношение.
Общата оценка за държавните политики в интервала на рецесията е умерено положителна – с утвърждение за първите реакции и упования за спомагателни ограничения по отношение на дълготрайните последствия:
Общо 71% от пълнолетните поданици на страната имат позитивно мнение за дейностите на изпълнителната власт в интервала на рецесията. Повече или по-малко негативна е настройката на 21% от хората.
Аналогично, 69% утвърждават дейностите на МТСП, като 46% от тях имат очакване за още по-обхватни начинания. Критични са 20% от българите. Най-одобрявани са ограниченията за справяне с краткосрочните провокации: въведените условия към работодателите за запазване здравето на работещите в интервала на епидемията (63% позитивни против 7% негативни оценки) и помощта за хората с увреждания (57% позитивни против 9% негативни оценки). Положителна, само че и с упования за надграждане е оценката за по-дългосрочните решения на рецесията: 43% утвърждение против 21% сериозно настроени български жители.
Трябва да се означи, че утвърждението към краткосрочните обществени ограничения е на фона на преобладаващ скептицизъм за запазването на работата и приходите на хората в идващите месеци. В този смисъл, досегашната бърза реакция, отбраната на най-уязвимите групи и създадените по-широк кръг от незабавни ограничения се правят оценка положително. Предвид паниките към развоя на икономическата рецесия обаче, дълготрайните упования са отправени към по-бързото изцяло икономическо възобновяване на страната. Което, от своя страна, е тясно обвързвано с ресурсите, потенциала и тласъците за бизнеса в идващите месеци.
Проучването измежду жителите е представително за пълнолетното население на страната. Реализирано е в интервала 13 – 23 април 2020г. измежду извадка от 1000 пълнолетни жители посредством телефонни изявленията. Извадката е стратифицирана по вид обитаемо място, възраст, пол и обучение на интервюираните.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ