Почти 2/3 от българите смятат, че езикът на омразата като

...
Почти 2/3 от българите смятат, че езикът на омразата като
Коментари Харесай

Почти 2/3 от българите одобряват езика на омразата

Почти 2/3 от българите считат, че езикът на омразата като демонстрация на отричане, негативизъм и втълпяване на злост, е част от правото на свободно изложение. Това демонстрира национално представително изследване на Института за политика и за проучване на популацията и индивида при Българска академия на науките, представено от БНР.

Младите на възраст от 18 до 25 години показват най-голяма приемливост към езика на омразата, а дясната част на политическия набор - най-голяма поддръжка.

Езикът на омразата се възприема като част от свободното изложение повече при хората с по-високо обучение и по-добър стопански статус. Те са по-способни да вършат разлика сред език и акт на ненавист, считат откривателите.

Повече от 80 на 100 от запитаните декларират, че свободата на словото е полезност. Мнението се споделя най-силно измежду тези, чийто умишлен и деен живот стартира след измененията от 1989 година. Родителите в по-голяма степен имат вяра, че през днешния ден всички могат да изразят мнение, до момента в който децата им са уверени, че едни могат да приказват повече, а други не.

Изследването е извършено измежду 1 200 респондента над 18 години в 44 обитаеми места.

За предаването " Нещо повече " по " Хоризонт " ръководителя на Института за проучване на популацията и индивида в Българска академия на науките проф. Антоанета Христова разяснява, че едно допустимо пояснение за толерантността на младите е това, че те желаят директност и смяна и възприемат езика на омразата и етикетирането като форма на директност.

„ При младежите това е въпрос на новата среда, на новия нрав, на новия метод на образование. Това е поколенческа характерност, която може да употребява езика на омразата, само че може и да не се държи, чисто поведенчески, агресивно; Която може да прави разликите, само че рисковото е, че може и да не прави разлики, а това в огромна степен зависи от обучение, от стопански статус, от всичко, което дефинира рамката на индивида. Интересно е, че има поколенчески разлики. Възрастните хора одобряват, че свободата на словото е характерност на деня. Те не толерират езика на омразата, етикетирането, минаването на възпитателната рамка, до момента в който при по-младите е изцяло задоволително. Прави усещане, че приемливост към езика на омразата демонстрират и образованите хора, дейните, тези, които са сложени стопански добре. Трябва да се схванат аргументите, тъй като проучването е национално представително и данните не са за подценяване ", изясни Христова.

Тя посочи, че " няма филтър " на езика в обществената мрежа, където хората споделят отзиви и те постоянно се крият зад оправданието, че приказват истината. Освен в мрежата бариерите падат и в учебно заведение, университета и доста други места. Неудовлетвореността на хората, които са дейни, че нещата не се случват с нужното движение и качество също предизвика желанието им да приказват. Тогава директността може да бъде объркана с езика на омразата, предизвести тя.

Източник: cross.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР