Почти 100% инвалид пожизнено, 32-годишната Ася Кьорова от родопското село

Почти 100% неработоспособен пожизнено , 32-годишната Ася Кьорова от родопското село Стърница сполучливо приключи първа сесия в междинното учебно заведение „ Христо Ботев “ в Баните. Тя е прикована на легло от 4-годишна възраст , само че в този момент е мощно окуражена да приключи приблизително обучение и да си откри работа.
Момичето не бе излизало на открито до 26-годишната си възраст , когато трима публицисти от Смолян схванаха за тежката му орис.
На. Намерили го в безсъзнание, с книжни синьо и алено флагче в ръка.
Закарали момиченцето в болница в кома . Опериращите го лекари открили огромна линеарна фрактура към корема ѝ. Имала и тежка компресия на мозъка, травма на мозъчния дънер и черепни пострадвания. По-късно ТЕЛК се произнася за пожизнена неработоспособност 95,25% и нужда от непозната помощ. Оттогава е на легло. За Ася се грижи майка й Дафина, която обслужва и татко й – също неработоспособен. До 4-ти клас тя носи щерка си на тил до учебно заведение. После учители идвали у тях да й преподават.

За фантазията на Ася да има електрическа количка се разбра поради машинация на стоматоложка. Д-р Венета Начкова лекувала зъбите на пациенти от Стърница, Загражден, Дебеляново и Давидково. Вземала им парите предплатено и след това се скрила, без да си довърши работата. Сред излъганите била и тя Зъболекарката пилила зъбите на младата жена. Извадила й 5 зъба. Взела от нея 300 лв. на няколко пъти. И я оставила .
Въпреки че лявата ръка не й служи, към оня миг има рингова количка, която може да се кара единствено с две здрави ръце. Което в нейния случай е невероятно. А е имала право на електрическа количка. Просто никой не й я обезпечил. Журналистите събраха нужната документи - мнение на ЛКК за уврежданията ѝ, експертиза и на психиатър - че е душевен годна да ръководи електрическа количка. И ги подадоха в Социалната работа. Държавата отпусна 3019 лв. за момичето, което през зимата гледа света през мъничко прозорче на стаята си, а лятото майка ѝ изнася до двора.
Изборът на електрически колички в страната не е дребен. Журналистите избраха скутер - моторче за инвалиди от Германия. Проведоха съвещания с доктор Ангел Попов – ортопед и травматолог от болница „ Люлин “, който изясни, че скутер не е подобаващ за пациент с толкоз тежко увреждане на горния крак, тъй като возилото може да се ръководи с две здрави ръце . По негова рекомендация бе обезпечена допустимо най-подходящата за нея акумулаторна количка.
После със съдействието на локалния и общинския кмет извънредно стръмната пътечка до нейната къща се трансформира в асфалтиран път, задоволително необятен за количката. На 26 години тя за пръв път излезе от вкъщи и двора си .

Междувременно семейство медици от Смолян, които пожелаха да останат анонимни, я поканиха в къщата си и излекуваха зъбите й. Оказа се, че е развила рискова за живота ѝ гангрена, само че я избавиха . Купиха й компютър, осигуриха ѝ интернет.
След медийните изявления момичето гостува и в „ Шоуто на Слави “ – за първи път тогава посети София.
И макар че едната й ръка е неизползваема, от години плете терлици . Стотици чифтове има към този момент в кашони.
Ходила е със състава на Давидково да пее на събор за инвалиди в Смолян. В Перник я завела кметицата на Давидково Севда Чолакова да плете на сцена.

„ На остарели години почнах да изучавам, тъй като нали има закон за хора с увреждания, на които се дава късмет да стартират работа . Звъннах на госпожа Елка Ашикова в Баните и тя ми сподели, че би трябвало да имам приблизително обучение. Затова започнах да изучавам, с цел да си намеря работа, да съм измежду хора “, споделя Ася.
Попитана дали има вяра, дава отговор, че в тяхното село тя върви на неуспех, тъй като са останали доста малко хора, само че вярата въпреки всичко умира последна.
Записала се е декември месец в междинното учебно заведение. Януари й е била първата сесия. Пътувала е до Баните неколкократно, с цел да си вземе изпитите. Учи си сама . Учебници й дал шефът на СУ „ Христо Ботев “ Пенчо Токучев. Учи и от интернет.

„ Нищо не ми е мъчно, всичко ми е забавно. Българския и литературата най-вече ги обичам поради разказите в тях . Надали ще си намеря работа, само че ще диря, ще положа старания. Сега би трябвало да се запиша и в Бюрото по труда като безработна, с цел да могат да ме наемат по стратегия. За три години мога да завърша, бих могла и за по-кратко време, само че не зависи единствено от мен “, споделя упоритата млада жена.
„ Цяла зима съм и чела, и плела. На изпити съм ходила и 15 чифта терлици съм изплела “, споделя момичето.
За жал не съумява да ги продаде, въпреки че моделите са й доста красиви. Намира ги в интернет.
„ Миналата година отидох в Баните да продавам терлици през лятото, беше доста топло. Хората взеха да ми се присмиват . Една жена пристигна и ми вика: " Ти знаеш ли, че ние вървим боси, а си пристигнала терлици да продаваш! ". Друга пък сподели: " Аз в случай че знаех, че ти си ги плела, щях да ти купя един чифт, ". Моя братовчедка ме пита: " Защо не взе куките, да плетеш тук? ", отговорих й, че в случай че желаят да ми имат вяра, аз пари за религия няма да давам “, споделя разочарованието си Ася.
Но хвали количката, с помощта на която видя свят, друг от дотогавашния й. Откак през 2012 година е доставена, не се е разваляла.
„ Всички се чудят за какво моята количка не се е разваляла шест години към този момент. Но аз не излизам, когато има сняг и лед . Тук ситуацията е напряко отчайващо. Като ида на центъра - пусто и празно, и като се прибера сърцето ме боли по три дни . Аз май съм най-младия човек в селото. Има и дребни деца, само че те са по чужбина с родителите си. Ресторант си купихме цялото село и кметът вика, че ще се употребява за сватби и кръщенета. Ама се запитвам - кой да се дами, та кой да ражда в нашето село “, реди младото момиче, което с помощта на публицисти и хора с положителни сърца реализира едната си фантазия – да излезе отвън селото.
Сега, с помощта на упоритостта си, е на път да сбъдне и другата – да приключи приблизително обучение и да си откри работа.